В книгите на Кастанеда това е да "спреш света" или да спреш "вътрешния си глас".Който го постигне света никога вече не е същия.Когато се родим нямаме вътрешен глас.Той е нещото с което назоваваме нещата от заобикалящия ни свят.Даваме им име и характеристика и ги подреждаме в система,която изгражда заобикалящата ни свят.Научаваме се да го правим по същия начин,както го правят останалите индивиди.Това е нашата реалност,но тя е само част от това което ни заобикаля.Въпреки ограничението това е уникално,защото ни позволява ред в хаоса и възможност за функциониране.Трябва да се разбие този поток на подреденост за да се надзърне зад нашата изградена реалност.Различни народи и учения имат различни техники които целят едно:спиране на подредбата,която се поддържа от този вътрешен глас или мисъл или назоваването на заобикалящия ни свят по определения начин.Тогава човек ще види реалноста на вселената-поток от енергия.Простичко е нали?