Интересно! Има страхотен потенциал в развитието на всички тези неща. Но никога не съм гледала на тях като на духовно развитие, а по-скоро като на морално, интелектуално, емоционално развитие. Виждам тези неща по начина, по който виждам заглавието на темата- това са вероятно необходими крачки, но не и последни. Но какво е това, което следва развиването на всички тези неща, които canat е изброила? (това е реторичен въпрос). Това, което само предполагам е, че духовното развитие е един процес на смирение; на постепенно отделяне на своите физически, психически, социален Аз, тоест самия процес на обективното разглеждане на себе си отвън, на (до?) разтваряне на Аз-а. За да илюстрирам защо не мисля изброените по-долу неща за самото духовно развитие, ще дам пример с Руми. Руми за времето си и за времето и историята на човечеството въобще, е бил изключително ерудиран, в същото време смирен. Той е бил духовен човек. Но това, което го е направило такъв, какъвто и е останал в историята, не е неговата ерудираност. Това, което го е направило истинския Руми, е огъня, който се е разгорял в него с единението с Любимия, най-просто казано. Стремежа към това единение с Бог, с вселенския разум или както искате го наречете- това за мен е духовен стремеж. Съответно и процеса на... сваляне на дрехите на своята интелектуална, социална, емоционална личност до достигането на своето изначално Аз, е за мен духовното развитие. И за да не оставя впечатление, че цитирам някого (понеже тези неща на мен Руми не ми ги е казвал, това е моето разбиране на нещата, които са се случили с него и което използвам като илюстрация), но и защото мисля, че процеса на духовно развитие е изключително личен и съкровен, ще добавя, че когато аз остана сама със себе си, всичко това- обичта към хората, самостоятелността ми, благодарността ми към хората, знанията ми, радостите ми и опасенията ми- всички тези неща аз искам да изхвърля, защото ми тежат, защото ми пречат, защото са проявления, а на мен ми трябват не проявленията на същността ми, а самата ми същност.
Между другото, изграждането на писмен отговор като теза-антитеза- синтез, е най-широко разпространения метод, и го използвах тук, не за да кажа че това, което canat дава като илюстрация на своето виждане е по някакъв начин неправилно, а просто защото е по-лесно да се стигне до синтез (в случая на моето виждане) по този начин.