Хехе, ако трябва да съм честна - не беше любов от първа глътка. Трябваше ми време да свикна...най-вече с цвета и мириса... Вкус се възпитава! На мен ми е достатъчно да усетя, че нещо ми се отразява добре и по естествен начин ми става вкусно, но не винаги е било така. Просто реших, че искам това качество и оборих вътрешната бариера, че не е "естествено" да контролираш вкуса си. Мозъка ни така или иначе е податлив на внушения - защо да не са такива, които работят за нас. Всъщност това е най-значимото му свойство - може да се препрограмира както ние решим(или пасивно да оставим да ни програмират)
Горда съм, че в момента няма храна, която да считам за вредна, способна да ме изкуши. Вече дори не помня какво е да ми се яде нещо, а да не трябва... :surpris_23:Ако се чувстваме "лишени" от нещо и залитаме към храна, която не искаме, то това е най-сигурния знак, че не си доставяме нужните витамини, минерали и т.н. Просто мозъка ни е гладен и то не само за калории. Няма такова нещо като..."тялото ми иска шоколад"! (примерно)- има "тялото ми иска ендорфин или въглехидрати", защото съм нещастна или нямам сили...
Сега, едва ли всички са трагични случаи като мен, които са помитали неконтролируемо по 1 кутия бисквити "Траяна" или 6-7 филии с течен шоколад, но определено този режим бе единственото, способно да изкорени лакомията. И..да, съгласна съм, че до голяма степен, това е психичен проблем, но при мен беше предизвикан от хормонален дисбаланс. Когато си набавяш нужното , жлезите се уравновесяват и всичко си идва на мястото.
Със здраво тяло много по-лесно поемаш уроците на живота Пак се разфилософствах, ама нали за това са дневниците ...