Когато организма е лишен от храна, както случая с гладолечението, той ще посегне на храната на рака и ще спомогне по-бързо рака да остане без храна. Настава конкуренция за храна. Като приоритет е на организма да "рециклира" и трансформира материал за собствени нужди, а не да гощава рака. А остане ли без храна, той загива. НЕЩО КОЕТО НЕ СЕ ХРАНИ, ТО УМИРА. Рака си отива гладен.
Колко души от ранга на д-р Рике Хамер трябва да ви кажат, че рака НЕ трябва да се лекува ? Спрете лечението и започнете да живеете! Рака е приятел на организма и е в услуга на имунната система и се появява тогава, когато се появи проблем в даден орган. Както мидите играят почистваща роля за морската вода, така и рака играе същата пречистваща роля за организма. Изяжда този проблем, затова и расте. Но вместо ние да му помогаме в борбата с проблема, търсим начин да го убием. Оставете рака да си върши работата и не му пречете, ами по най-бързия начин му се притечете на помощ. Спрете притока на храна за рака, която идва от заболялото тяло, като го излекувате. След това се включете в отстраняването на храната за рака от болния орган. На социални кухни ли ще я носите, с кофата ли ще я изхвърляте, как ще изпразвате хладилника, си е ваш проблем. Но когато и последната троха бъде отстранена от трапезата Ви и рециклирина след това от вътрешния долап на тялото ви, едва тогава рака с гордо вдигната глава и с чувство за изпълнен дълг ще напусне бойното поле благодарен за помощта ви. Ще загине, защото загива нещо, което не се храни. Организма също ще ви е благодарен, че сте го опознали и сте се намесили компетентно.
===================================================================================
Гледайте по-широко и по-отвисоко на рака (а и на болестта като цяло). Въздуха, който дишаме, храната, която ядем, лекарствата, които пием, работещите или неработещи терапии, на които се подлагаме са продукти на нашите решения. Т.е. плод са на телесни функции, което означава, че болестите идват от тялото ни ЧРЕЗ тези посредници абсолютно закономерно. Каква е логиката на природата в случая - пренареждаме средата, сменяме храната с натурална такава. Болестта е сигнала, който ни показва, че сме се отклонили от пътя. Да се "оправиш" (да се излекуваш), означава да преживееш болестта, да си вземеш Уроците. За целта трябва да я направиш част от себе си, да я поемеш, да я храносмелиш с Душата си. Половинчата практика е да се лекува на парче вонящото, разлагащото се без да се обърне внимание на най-важното- на Енергийната Хигиена. И точно затова тук рухва науката и няма значение дали ще се лекуваш със сокове, с воден пост, сода, билки, джинджифил с мед, химиотерапия или с Вяра.
На моя позната баща й е на химиотерапия от 1,5 г. Вярва на конвенционалната медицина и самият той казва, че ако спре процедурите и лекрствата, все едно доброволно го отписват и заравят 2 м под земята. Човека не иска да се отказва от традиционното лечение и няма смисъл да се убеждава в алтернативното лечение, защото това е неговата истина. Познатата ми казва, че търпи и минава през ада, но е по-добре и се подобрява. Официалните практики му вдъхват кураж в борбата и човека е почувствал че това е неговото т.е. правилното лечение.
Познай себе си и ще познаеш Вселената ..