Здравей, shofilev. И аз първоначално се учудих, но тъй като в книгата пише така, точно така го предавам и аз. Вероятно говорят за състоянието, което приема мехлема при телесна температура. Но за да не ми е проблем просто измерих капките в лъжичка и така установих, че дозата ми е относително едно грахово зрънце. Когато го взема на пръсти, за да намажа себе си или децата той се стапя.
По повод поста на somelier ще цитирам части от книгата, без да налагам мнение, тъй като аз лично не съм правила лабораторни тестове на мехлема, но пък за сметка на това го използвах върху себе си и мога да кажа, че ефекта е впечатляващ. Нито върху мен, нито върху детето /1 година и половина/ не съм забелязала зачервяване, напротив кожата става дори по-нежна и блестяща. Естествено преди първата му употреба намазах малък участък от вътрешната страна на ръката, където кожата е по-чувствителна, за да го тествам – в никакъв случай не съм действала на сляпо, а и първо аз бях „опитната мишка” /казвам го с насмешка предвид хилядите вредности, които ни заобикалят/. Та цитирам: „Голям интерес будят проучванията на датския учен К. Лунд ААгаад, който провел пет серии от опити върху 16 000 души в продсължение на пет години. В 97 % от случаите прополисът дал положителен ефект. Само при трима от болните се появила алергична реакция и лечението било прекратено. Областта на приложение на прополисотерапията е поразително обширна: възпаление на дебелото черво, инфекция на пикочните пътища, възпаление на гърлото, възпаление на синусите и др. Нашият опит обхваща 5200 души...
Лечебните свойства на прополиса са познати от древността. Египтяните са го използвали за балсамиране на мумии и като дезинфекциозно средство при лечение на рани. Има сведения, че са прилагали прополиса при черепно-мозъчни операции. За това лечено средство споменават Омир, Вергилий, Аристотел, Авицена. Инките също са познавали прополиса и са го използвали при възпаление, придружено с висока температура...
Антимикробни свойства: те са установени още през 1948 г. от В. П. Кивалкина. Тя изследва действието на прополисови екстракти върху 74 микробни щама, принадлежащи към 19 вида патогенни и непатогенни бактерии и установява, че прополисът притежава бактерицидно и бактериостатично действие. Различните видове бактерии имат различна чувствителност към прополиса. По-чувствителни са Грам-положителните. Бактериостатичната концентрация на прополиса за Грам + бактерии е 0.62 – 2.5 мг/куб.см, а за Грам отрицателните – 40 мг и повече. Бактерицидните дози са от 2 до 8 пъти по-големи от бактериостатичните. Черняк /1973г. / установява, че прополис в концентрация 1.25 и 5 мг/куб.см действа бактерицидно върху 20 щама стафилококи, 10 стрептококи и 10 Ешерихие коли, изолирани от храчките на деца, болни от хронична пневмония...