Пиша за последно тук. Не заради себе си, не от его, а защото искам следващият като мен, след като прочете тази тема, да се откаже да бъде искрен още в началото, просто да си го спести, защото е видял до какво води.
purelove, циничност знаеш ли какво е? Цинизъм е, да си извадя раната пред теб, да ти разкажа и разказвам колко боли, ти да вземеш солницата и да я изсипеш отгоре и, защото не ти е допаднал начина, по който пиша/говоря и "лекувам."
Циничен е, не толкова самия акт, а факта, че го прави човек, който се е нарекъл "чист"/безуслувен и Любов!
Бате Бино, пък твоята толерантност, в ситуацията с удебелен шрифт, трябваше да се намеси сериозно, но нали... старшите вълци и малките агънца - синдромът на глутницата във форумите ( и живота естествено)... да, да знам. Тогава едното око на толерантността е затворено, а другото въобще го няма, нали? Все тая.
Преживях ад, ще преживея и дебелокожие!
След като прочетох публикациите на pure
shit, в които се споменава как аз съм вървяла срещу убежденията на майка ми и за това съм я погубила, реших спокойно да си дъвча месо, с убеждението, че идеално прочиства кръвта и червата ми, явно в суровия форум, истините са според.. зависи... (в зависимост, до колко някой ти е бръкнал в...).
Не знаех! Виновна съм! И тъпа!
Ако pureshit знаеше как се лекува рак, мисля, че нормалното е, удебеленият шрифт в темата като цялост, да преобладава повече в онези граници, в които става дума за помощ, а не за "чакай да ти го...".
И съм вулгарна, да, защото докато бях чиста, имаше кой да ми се изсере на главата и разбирате ли, за всяко нещо си трябва време. Трябва ми отново време, за да се изчистя!
Както и трябва време, за да можеш да излекуваш човек, който не знае какво да прави с болестта си, ей така не знае, защото болката е блокирала всичко. Един ден казва едно, на следващия е в твоите ръце и с очи крещи "Обичам те! Помогни ми! Искам да живея!"
Убийте ме, хищници! Виновна да съм!
Никой тук, няма идея през какво минах и през какво все още минавам. Не исках съжаление, а човечност, но тя си имала мяра! Темата тук не била за съболезнования. Да, темата не е черна панделка, но за да има приемственост и за да продължи да се пише в нея, трябва да има Човечност. А човечността не е, аз ще ти подам ръка, но после така ще те ударя, чеееее!!! Това не е човечност, тя изцяло липсва, било е шибано лицемерие и любопитство! Защото хората сме лоши. Т'ВА е!
След всичките писания на "мъдреца" със солницата, никъде не прочетох една много важна истина и тя е, че
Ние, само Ние носим отгворност за съдбата си, за изборите и неизборите си! Майка ми също изповядваше това и тя беше направила своя избор - дъщеря си. Тя избра да върви с мен! Но дъщеря и не успя да я спаси, защото това проклето, злокачествено нещо, не се лекува! Или защото не е чудо - хомеопат! Или, защото е убиец, който не е преценил разреза, или не е трябвало да го прави!!! Както и да е! pureshit е по тази част, тя ще ви обясни.
purelove(WTF??!!), с камък в ръка, напоен в кръв, любов не се раздава, не и когато удряш по невинен човек, който от горе на всичко е преживял ужаса, който и ти. Но пък егото ти вероятно тържествуваше, нали?
Браво, браво на теб! Хапвай и удряй още от болката ми и се чувствай мъдра!
Мършояд. И то горд! Класика!
Това, което чувствам в момента е, че моята единствената вина и безразсъдство, откакто пиша тук е, че потърсих човеци, повярвах в тях, а те били Хищници. Хищници - канибили. И то с нежни имена.
Какъв капан само!!! Каква перфектна Джунгла!
Е... траурът изтече. Краят му беше сложен с червена линия от безусловна любов.
Свободни сте да бъдете себе си.
Без мен.
("Прощавам ти, че си такъв
Преди да стана като теб".)
