Рак напада, когато има вътрешен конфликт, тоест стрес. Аз в това вярвам, както и на тематика, обхващаща "магии", което знам, че звучи ограничено, но сега ще обясня, защо не е.
Магията съществува. Нарича се енергия. Всяко взаимодействие между хората е и взаимодействие на енергийно ниво. До колкото знам, за да ти повлияе някой негативно, трябва този човек да НЕ ти е безразличен, иначе ти си затворена и той не може да те достигне. Виж, мислиш ли си за него, особено има ли наличие на агресия, ето ти слабост и ето ти взаимодействие - магия.
Та, според статията, която четох не помня вече къде, ракът се появява именно от този обмен, което пак е свързано с вътрешен конфликт. Ракът се отключва от лошата енергия, на която позволяваме да пусне корени внас. Или в случая да пусне Гъбички.
В момента и аз лекувам рак със сода. Не себе си, а майка ми.
Шест дни ще я пие сутрин с хладка вода и лимонов сок, успоредно приема годжи бери, пчелен прашец и алое вера, това като имуностимулант, диетата и е само с алкални храни, а скоро ще е на кленов сироп със сода, като лимонът ще си го взима пак, но вече между храненията.
На 18-ти ще и излезе епикризата. До тогава искам да съм я закрепила поне малко, за да се откаже от химиотерапията, за която съм твърдо против. Но за мен е важно решението да е нейно. Аз, от своя страна, както и дадох стимулиращи статии за содата, така ще и дам и нестимулиращи за химиото. Останалото е в нейни ръце.
За мен ракът е предразсъдък и хората умират от него, главно заради страха си от предразсъдъка за нещо смъртоносно. При силна психика, позитивни мисли, спорт, правилна диета и сода-да, той е лечим.
Въпросът е дали на това, с което умишлено са ни напълнили главата, тоест страха, който освен контрол е и стрес, много удобен за матрицата, в която живеем, ще му се дадем, или ще обърнем страницата и ще се борим, като сме в едно със себе си и с природата.
Вярвам, че когато човек се слее с корените си, всичко е постижимо. Това е висша форма на любов и именно тя е лек на всички болести.