Здравейте,
Много хубава тема, благодаря!
Аз ще избягвам да давам съвети, по-скоро бих споделил мои подобни премеждия, че колежката да не си мисли, че само в нея има бъг...
Имах проблем, който беше доста сериозен, с който донякъде успях да се справя, но в никакъв случай не съм изкоренил! Та, проблемът беше
цикличност в енергията - редуване на сериозни пикове с още по-сериозни сривове.
Цикъл хиперактивност Траеше около от 3 до 10 дена и се характеризираше с всичко, което бих искал да мога през цялото време:
- огромна физическа и психическа работоспособност;
- креативност;
- бързо запомняне/учене на нови неща, дори в абсолютно нови и нелюбими дисциплини;
- високо самочувствие и увереност в контактите с околните и нежния пол;
- гладка, богата, цветна и остроумна реч - превръщах се лесно в душата на компанията и печелех лесно симпатии и последователи;
- огромна сексуална енергия и издържливост - нимфоманките си мислеха, че са намерили най-после някой на тяхното ниво
;
- лесно взимане на крайни и силно рискови решения;
Цикъл на тотална депресияТраеше по-дълго, за жалост - около 14 и повече дни и се характеризираше с изброеното горе, само че със знак минус, достигащо до:
- всякаква липса за желание за живот, дори натрапчиви самоубийствени мисли - добре, че не съм имал пистолет под ръка, защото нямаше да пиша тези редове сега
Циклите се сменяха без всякакво предизвестие и не знаех, аджеба на сутринта, като се събудя кой ще бъда - Доктор Джекил или Мистър Хайд?!?
Потърсих помощ от "специалисти" и ми поставиха диагноза "хронична циклофрения" и ми дадоха план на лечение. Аз, колкото и да бях отчаян и депресиран, бях уверен, че поставянето на проблема ми в някакви измислени рамки и купищата химични отрови няма да ми помогнат въобще. Може да съм доктор, но нямам добро мнение за модерната медицина (изключвайки способностите на хирурзите да разглобят и сглобят човешките телесни части) и реших да търся "свое" решение. Четох всякаква възможна литература и стигнах до генералното заключение, че всяко Гуру си "пее песен", която често е продиктувана или от комерсиални, или егоцентрични интереси, а много често и от двете заедно.
Взех следното решение - да приема, че проблемът в мен е като някакво екзотично, некрасиво животинско създание, което се опитва да привлече "внимание" върху себе си. Реших, че колкото и да не харесвам това създание, не е добре да го мразя, защото все пак живее в мен и е част от мен. Реших, че ще се опитам да го опозная и ако мога да го "опитомя".
Почнах да си водя точен дневник - да описвам на лист хартия всичко, ама всичко! Като бях в хиперактивна фаза, разбира се нямах време да водя записки, защото трябваше да оправям поразиите, които бях направил по време на депресивната.
Взимайки позицията на изследовател, неусетно омекоти и притъпи острите фази на депресивния ми период, той ставаше по-търпим. Едновременно с това, обаче и успехите в хиперактивната фаза вече не бяха така отчетливи, просто двете фази малко, по малко преляха една в друга, като достигнах до някакъв среден вариант, който ме устройва повече. Липсват ми периодите на супервъзможности, но пък ми е много по-приятно сега да знам, че на сутринта ще се събудя в по-приемлив вид, а не в някоя моя крайност.
Готови рецепти според мен няма - всеки трябва да може да надникне вътре в себе си - да се опита да се опознае първо. Самия процес на опознаване е може би и част от справянето с проблема.
Успех на всички!
