Добре. Пак съм аз. Този път обаче нещата се влошиха прекалено. Бих желала най-накрая да се аргументирам ясно какво преживявам и какво ме измъчва. Случвало ли ви се е да имате чувството, че съзнанието ви е впримчено, че нещо ви блокира мислите? Аз съм така от доста време, но лошото е, че нещата регресират. Опитах се да съм позитивна, наистина опитах. Но какво се получава - случва ми се нещо гадничко през деня, казвам си - ок, аз съм позитивна все пак, после друго - ок. Но когато ми се случи нещо прекалено гадно, буквално рухвам - нерви, отчаяние и депресията отново е налице. Само замазвам и замитам под килимчето...
Напоследък ми се случи да имам доста важен ангажимент за няколко седмици. Беше работа с хора и доста отговорна, затова събрах сетните си сили и с мъка се напрягах да се справям на ниво. Ангажиментът отмина, а аз рухнах. Буквално - вече месец не съм пипнала никаква дейност. Нямам сили за нищичко. И стигнах до някои изводи...
Замислих се, че в природата никой жив организъм не си позволява туй човешко своеволие - да се откаже да живее. Все едно газелата да се откаже да бяга от лъва, ей така, щото я мързи. Няма как да се случи. Просто инстинктът за живот е налице. А при мен го няма! И това е противоестествено! Гледам как приятелите ми живеят активно, борят се в живота и постигат някакви неща, а аз... нищо! Едно висше не мога да завърша! И се замислих - защо го правят, нали в крайна сметка всички ще умрем??? И си дадох сметка, че това, което ги кара да го правят, е това, което кара газелата да бяга. Тя знае, че ще умре - сега или някога, но бяга. И в следствие на това стигнах до друг извод - че това, което ми липсва, е инстинктът за живот, а какво ми го е отнело\го е блокирало ... опасявам се, че имам негативно влияние. По-горе споменах едно усещане, чак преди малко в ума ми дойде едно определение - умът ми е като впримчен. Сякаш нещо ме държи в схватката си и аз не мога да се освободя, така го чувствам. И се замислих, че в семейството ми проблемите тръгнаха още доста отдавна, то май никога не сме били нормално, понякога щастливо семейство. Все някакви сътресения и проблеми. Мисля си, че в домът ми има направена магия. Например, понякога не съм искала да се прибирам дори. Чак сега си давам сметка, че може би подсъзнателно се опитвам да избягам от нещо лошо там. И наистина, когато съм там, се чувствам като зашаматена и ми е едно такова отпаднало.
Мразя се, че пиша такива неща из форуми
, но това е заради огромното ми отчаяние.
Не ми се занимава с някакви сайтове за магии... Но да ви запитам... Има ли начин да разбера дали е това, някакъв метод (бабински, някакъв народен)? Според вас тези симптоми какво са - просто болен човек с разпад на личността, или има нещо според вас. Казах, че най-същественото е обърканият ум, постоянната тревожност (вечер не мога да заспя от страхове разни, страховити мисли за бъдещето и т.н.) и същевременно пълната апатия и инертност на едно 24 годишно човешко същество, което би трябвало да кипи от енергия за живот.
Прочее аз съм така от ок. 5, 6 години - не си спомням кога за последно се забавлявах от сърце или вършех нещо с интерес.
А ако имам магия, искам да я пусна да си иде с добро! И повече никой в дома ми... Моят дом е моята крепост, неслучайно са казали хората! (това беше нещо като съвет)
Оливетка, благодаря че попита! (bow)
