Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[iskrena]

Аз имам още една причина да не вярвам на много от "учените" и това е арогантността им. Често нещата които изучават са много по-сложни отколкото това с което могат да се справят с наличните им инструменти. Тогава почват да строят упростени модели и да правят заключения на базата на тези модели. И накрая забравят границата между модела и реалния свят и си мислят че заключенията им са валидни и в двата.

да, това е точно така.
толкова жалка картинка... и хорицата им вярват...

без да отчитат факта, че научните "факти" от вчера са вече нещо отречено днес, те продължават да приемат днешните "неопровержими научни факти"... простотията няма край, точно както и научните "факти".

[catalina]

Съгласна съм с това, че има голяма доза интереси в науката. Обаче мъжът ми е научен работник (не в медицината или фармацията де) и винаги, когато пише статии гледа да е честен и искрен в това, което пише. Т.е да е убеден, че е истина и никога не пише нещо, само за да трупа актив. Голяма част от неговите колеги са такива и не сьм сьгласна, че и в медицинската област 100% от учените са корумпирани.

Според мен има и от едните и от другите. Врьщаме се на тези, които умират от неестествена смьрт де...

Но вьпреки, че това което казвате ми е ясно, гледам на авторите на книги сьс сьмнение и преценявам внимателно как ми се струват.

Може и напьлно да греша, но засега сьм така. Ествествено всичко тьрпи промяна и еволюция, нали това е смисьла.

[iskrena]

ако всичко търпи промяна, какъв смисъл е тогава това?
за еволюции да не говорим, пълна глупост.

а за мъжа ти и такива като него, хора честни и занимаващи се с наука, ок, НО, пак има едно голямо но - те са все пак хора и колкото и честни да са, не означава, че откритите от тях неща са самата обективна истина, която след две години няма отново да бъде променена от друг такъв честен учен...

просто учените работят със затворени модели и пренасят техните свойства на биологични системи или ги валидизират във вселенски мащаб... ей това им е на тях огромния проблем.
колкото да наблюдават даден процес и да го отчетат, по ги бива, но и там има проблеми, защото има много необективност в отчитането на резултатите, а и не е  възможно да се отчетат всички възможни действащи фактори върху система, каквато е човешкото тяло, защото с какви уреди би се засякло влиянието на човешкия дух, да кажем....

[salvaje]

Днес изядах една буболечка, която ме лазеше. Беше безвкусна, но пък бях доволен, че съм преодолял погнусата си.

Тая муха ми е пусна Бруно Комби с неговата книга, Raw Foods Nutrition, която чета в момента. От там научих, че яденето на насекоми се нарича ентомофагия, или нещо такова. Твърди, че и щурците ставали за ядене. Само че аз никога няма да посегна на щурец, защото обожавам звуците, които издават. Чудя се дали щършелите стават за ядене. Иска ми се да отмъстя на тая гад дето ме ухапа преди няколко седмици.

[бате Бино]

Мъдро си постъпил.  Колкото и да е ( за някои) песимистично, невероятно и антилогично.. в близко бъдеще се очаква да настъпи период , в който умеещите да ловуват насекоми ще имат огромно предимство , защото  ще е въпрос на оцеляване
(нещо като във филма "Пътят" , силен е.)
А тези, които са наясно с това, отдавна си направиха цели подземни градове-скривалища с ресурси за няколко години.. Едва ли идеята им е била да играят в тях на криеница

[salvaje]

Аз изобщо не се имам за човек, умеещ да оцелява в природата, но това беше една малка стъпчица в тази посока.

Когато съм в природата имам едно усещане някой път все едно мястото ми се подсмихва и ми казва: "Да, много ти харесва тук, нали? Но ти си един разглезен мърморко, харесва ти тук само за 3-4 часа и после искаш да си се качиш в колата и да си отидеш във вас на топличко и мекичко и да се наплюскаш с храна от магазина. И си мислиш, че като е сурова, си по-близо до природата."

Нямам намерение да бягам да живея в пещара в гората, но пък малко ме притеснява, че и твърде много съм свикнал с живоата във фермата. 

[salvaje]

Ужас, пъпешите свършват. Незнам какво ще ям вече. 

[salvaje]

Днес ядах бъзак направо от храста. Беше вкусен. Май ядах, повече от препоръчителния максимум но нищо не ми стана. Даже доста добре се почуствах. Не съм сигурен колко са релевантни тези максимуми. Миналата години го ядах сушен, но усещането да го ям от храста е по-различно. Изпитваш някакъв респект, към малкото черно плодче, което е отровно когато е зелено.

Днес преди залез се почуствах странно. Сещам се за „вкуса на безкрайността” на Кастанеда. Незнам дали е говорил точно за това, но мисля че добре описва, какво изпитах. Бях на една поляна заобиколена от гора и гледаща към отрсрещните върхове. Дивотата на мястота, тишината, облачното небе, панаромната гледка, прокрадващия се мрак ме накараха да изпитам някакъв ужас от незнам какво точно,  но бих го нарекъл заобикалящата ме безкрайност и моята незначителност сред нея. И точно както Кастанеда пише, за миг имах желанието да съм в града, сред хора, на топло, потънал в ежедневни тривиалности за да се скрия от това усещане.

И друг път го бях изпитвал това чуство, но този път ми държа влага по-дълго. Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко. 

[бате Бино]

Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко.

Ами нищо чудно , нали думата "природа" е от женски род? Щом жената го умее това перфектно, защо и природата да не може?  

[iskrena]

Днес ядах бъзак направо от храста. Беше вкусен. Май ядах, повече от препоръчителния максимум но нищо не ми стана. Даже доста добре се почуствах. Не съм сигурен колко са релевантни тези максимуми. Миналата години го ядах сушен, но усещането да го ям от храста е по-различно. Изпитваш някакъв респект, към малкото черно плодче, което е отровно когато е зелено.

Днес преди залез се почуствах странно. Сещам се за „вкуса на безкрайността” на Кастанеда. Незнам дали е говорил точно за това, но мисля че добре описва, какво изпитах. Бях на една поляна заобиколена от гора и гледаща към отрсрещните върхове. Дивотата на мястота, тишината, облачното небе, панаромната гледка, прокрадващия се мрак ме накараха да изпитам някакъв ужас от незнам какво точно,  но бих го нарекъл заобикалящата ме безкрайност и моята незначителност сред нея. И точно както Кастанеда пише, за миг имах желанието да съм в града, сред хора, на топло, потънал в ежедневни тривиалности за да се скрия от това усещане.

И друг път го бях изпитвал това чуство, но този път ми държа влага по-дълго. Странно...как природата може един път да ти оправя настроението и друг път да те сдухва леко. 

не се пише "ядАх", а - "ядОх!   
а иначе, вчера гледах един гълъб как мааше директно от бъза!   
ама, тук, в града, с всички тия кемтрейли, малко не ми се щеше да последвам примера му! 

[salvaje]

Искрена, благодаря за корекцията, дано да се сетя следващия път като го пиша, ама като се знам...едва ли...

Какво толкова се вманичаваш с тия кемтрейли? На каква височина ги разпръскват? Ако е от 5000 метра, дали си в града или на полето, все едно, всичко ще се покрива равномерно.

[salvaje]

Тази червива история се случи в една обедна почивка преди няколко дена. Седнал съм на любимата си пейка в парка, под огромен платан. Обичам платаните. Напомнят ми за детството, когато събирахме топчета им. Изглеждат като от друг свят. Винаги се колебая дали да седна под този платан или някъде острани, откъдето всъщност ще виждам огромните му клони и как слънчевите лъчи играят в тях. И май винаги избирам да седна под него, когато пейката е свободна. Незнам защо.
 
На тази пейка обядвам. Менюто е обичайното за сезона, грозде. На пейката срещу мен стоят три момичета. Хвърлят ми някой поглед от време на време, а аз - през остоналото време.  Откъсвам поредното зърно грозде и забелязвам малък, тлъст, бял червей да ходи по него. Какъв късмет! Изяждам го бързо, преди да се е скрила някъде мръвката ми. Посягам да откъсна следващото и... на него пак червейче. И него лапвам набързо.
 
Поглеждам пак към момичетата на отсрещната пейка и ми става смешно. Колко ли ще са отвратени, ако знаят на какво се радвам тук тайно. Ама какво пък толкова... сигурно и аз ще съм отвратен, ако знам всичко, което те тайно или открито похапват. 

[ln_none]

Колко поучително... и гадно 
Шегата настрана, много ми хареса историята и как си я разказал. Имаш писателски дар, ако и да ти куца граматиката

[salvaje]

Айй...и ти ли ми откри грешки? Посочвай ги, че да има някаква надежда да не ги повтарям.

Ако се замислиш няма нищо гадно в червейчетата, даже са малко сладки... Със сигурност и ти си изяла несъзнателно няколко това лято докато си се наслаждавала на черешите, гроздето и тн...
Мисля си че щом природата ги е сложила там, значи там им е мястото, и след като мястото им такава перфектна храна за мен, значи и те са перфектна храна. 

Виж ако някой чичко учен с дебели очила беше решил да се прави на умен, като предложи да се обогатяват плодовете с червейчета и така в същото време да намира нов пазар за фирмите отглеждащи червеи, тогава щеше да е гнусно.

[iskrena]

абе, да ти кажа, не мисля, че червеите от яйца на мухи са нещо чак пък толкоз вкусно   

[salvaje]

Днес ядах трънки на корем.

Иначе тези дни ям грозде като невидял. Някой път се получава закуската и обяда са грозде и предястието вечерта също да е грозде. Дано не свършва скоро. Обичам го.  Вече чакам и райската ябълка.

Доматите май вече нестават, но аз все още ги мъча, защото и тях обичам. Май идва време да минавам на червено цвекло и други коренища

[salvaje]

Днес, най-накрая се престраших да изям един скакалец. Доста време го гоних по поляната. Тоя даже имаше и крилца. Зелените ми изглеждат по-апетитно, но само кафяви имаше...Беше ми жал за скакалчето, но трябваше...  Много е гадно да усещащ как нещо ти мърда в устата, затова гледах да го сдъвча бързо. Супер радостен се почуствах от себе си след като го глътнах. Имах желание да бягам и скачам.

След това отръфах и една малка сърнела, поникнала след снощния дъжд. Доста безвкусна ми се видя. Изсмуках и едно борово връхче. Незнам дали това става за ядене. Опитах се да ям и един жълъд, но беше доста горчив и го изплюх. Стига толкова горски екзотики за един ден. Добре, че са гроздето, доматите, маслините, краставиците, камбите и райските ябълки, защото иначе щях да си остана гладен. 

[rima]

Обичаш насекоми.. Вкуса им ли те привлича, протеините или че са сурови...издавай!

[salvaje]

Немога да кажа, че ги обичам, просто експериментирам. Харесва ми чуството да убивам лекичко кифлата в мен. Мисля, че градския, "цивилизован" живот ни е превърнал в напълно разглезени кифли, и като резултат се чустваме неловко и застрашени сред природата. Отвикнали сме да е считаме за дома си. Яденето на буболечки, е просто начин за мен да се почуствам, по-свързан с мястото, по-див.   И има нещо много радостно в това да превъзмогваш чуството си на погнуса, да осъзнаеш, че буболечката трябва да се страхува от теб, а не ти от нея.

Вкуса им не ме привлича, безвкусни са ми, но може би не съм ял достатъчно.   И разбира се това, че са сурови (те са повече от сурови, живи са) ме привлича. Вярвам и че това са животинските протеини, за които човешкия организъм е най-добре пригоден да усвоява, но пак да кажа за сега само експериментирам, не ги ям в количества от които мога да имам някаква полза от тях, само разчупвам съзнанието си какво може да служи за храна.

[salvaje]

Днес закусих с 1.5 литра фреш от ябълки и цвекло и цял ден бях жаден. Обяда: 1,5 кг райски ябълки и малко грозде. Вечерята един ананас, домати и краставички. Все си казвам, че вече спирам доматите и краставиците, защото им мина сезона, и все си вземам пак. Ама какво да правя като актуалните за сезона не ме привличат толкова...

Моята суровоядска душа е толкова разтреперена от страх, че даже се чуди дали да не почне и варено до яде таз зима гадна. Гледам някакви уреди за готвене на пара. Всички които ми харесват, защото са от стомана, не ги доставят в Бг. Гледах и някакви бамбукови приспособления, но нещо ми се вижда смотано как се поставят, незнам колко ще издържат, а пък струват почти толкова колкото целия уред.

Също забелязвам, че вече 100г ядки да изям и ми става тежко и мазно (cough, cough, 80/10/10). Вече няколко пъти ям покълнал нахут и пуснат във вряща вода за 3 мин и май по-добре ми се отразява. Много добър начин да определям колко добре ми се отразява нещо е да правя стойка на ръце, малко след като го изям. Например, тази сутрин 15 мин след като си изпих фреша, нещо в мен просто ме молеше да застана на ръце, а преди няколко седмици като изядах 100г бразилски ядки и даже след няколко часа като ритах за handstand-а, имах неприятно чуство в хранопровода и тежък дъх на ядки. И докато съм на темата....тези дни открих че ябълката май с нищо не се комбинира добре в стомаха ми. Миналата зима бях правил абсурдната комбиниация от ябълки и бадеми...но сега си мислих, че поне с грозде няма да има проблеми, но имаше.