Вчера, си направих оризово мляко. Имах чуството, че пия разредено лепило. Вярно, че ме мързеше да го прецедя, но не мисля, че с прецеждането ще изчезне това чуство напълно. Явно не е моята напитка.
Вече съм суровоядец от околко 7 месеца, време е за малко размишления и равносметки.
1. Оказа се че не е толкова трудно да ям предимно сурова храна, колкото ми изглеждаше като почвах. Аз почнах лятото и се страхувах, че зимата няма да мога да издържа, защото няма хубави зеленчуци. Но мисля, че се справям доста добре. Все пак по-бързо да идва пролетта, че ми писва от кореноплодни...
2. Най-трудно ми е да се откажа от кафето и млечната салата, но бележа напредък. Кафетата съм ги ограничил до 2 на седмица, мога и съвсем да ги спра, но не искам да се насилвам толкова. А за отказа ми от млечна салата много ми помагат производителите й, които е обезобразяват със сякакви майонези и други гадости. Но даже и нищо да не добавяха, някъде бях чел кисело мляко и краставица е изключително лоша комбинация.
3. Следващата стъпка след суровоядството ще е да премина на разделно хранене и това ми се струва трудно. Аз и сега се опитвам да спазвам някакви разделни правила но през повечето време се провалям. Не мога да свикна с това да се наям само с един или няколко много подобни продукта.
4. Друго нещо, което ще е хубаво да почна да спазвам и ми се вижда изключително трудно е да консумирам само местни и сезонни плодове и зеленчуци. Това значи сега да изключа банани, цитруси, ябълки и други от диетата ми... Трудна работа.
5. За сега съм сигурен само, че плодовете, зеленчуците, зеленолистните и ядките са полезни. За меда, клоня (силно), че е полезен. За млякото, че не е. Въпреки че имам малко колебания относно суровото прясно мляко. Но така или иначе за сега немога да си набавям сурово прясно мляко, така че няма какво да го мисля толкова. Същото важи и за киселото мляко. Суровите яйца мисля, че стават за преходна храна. За месото съм почти сигурен, че е вредно, особено това, което се продава по магазините. Най-големия ми проблем с месото е, че неискам да вкарвам в себе си нещо съхранило ужаса от смъртта. Също мисля, че месото от бозайник по-добре съхранява този спомен отколкото рибата. Все още обичам риба и бих е ял сурова или даже на скара от време на време, но съм в пълен ужас от аквакултурите, както и от цените на дивата риба, която кой е знае колко е дива...
Имам леки съмнения за кълновете, но клоня че са полезни.
6. Това май е едно от малкото неща, в които съм сигурен...дивото винаги е за предпочитане пред култивираното, домошно култивираното пред индустриално култивираното...Само че толкова съм се откъснал от природата, че трудно се добирам до диво или домашно отгледани неща.
7. Някъде бях чел, че първите осем месеца суровоядство са най-трудни, защото горе-долу толкова е нужно на храносмилателната система да се настрои към новото хранене и че чак след това започват да се виждат големите ползи от суровата храна... дано да е така.
8. Говорейки за ползи, тази зима няма и следа от синузита, който беше почнал да ми се появява последните 2-3 зими. От както съм на сурова храна, съм се разболявал само веднъж и това беше през 3я месец. Тогава организмът ми е бил толкова същисан от промяната в храната, че е разбираемо. Тази зима съм слагал шапка само 2 пъти. Не обичам шапки! Но то и тази зима не се оказа много сериозна...
9. Добре, че намерих този форум. Преди това суровоядство ме караше да се чуствам леко извратено на фона на всички тези готвояди.
