Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Кюна]

Порових се във форума дали има някъде тема където сте обсъждали това, но не намерих. Извинявам се, ако съм я пропуснала. Ще се радвам да ми пуснете линкове или да ме насочите какво точно да търся.

Интересно ми е да споделите какви са взаимоотношенията ви с околните на тема хранене. Ама и аз го написах.

Интересува ме дали и до колко се съобразявате с начина на хранене на другите, а околните дали се съобразяват с вашия начин? Правите ли някакви компромиси или сте твърдо на позицията си? Когато имате гости как ги гощавате - съобразявате се с вашия начин на живот и хранене или с техния, или по средата, или... друго? Как се справяте с роднини, които не са на вашето мнение за храненето, справяте ли се? Въобще всякакво такова ноу-хау и истории са ми интересни.

[green flower]

Здрасти Кюна, ами аз май стигнах до едно динамично равновесие с по-близките ми роднини и приятели! Разбират и приемат начина ми на хранене и живот, не са съгласни с всичко, но не натрапват мнението си...вече! 
Имало е хора, които се опитват "за мое добро" да ме убеждават, че "то само сурово не може", "ма трябва малко месце или поне (?!) рибка (тя била мнооого полезна)", че "поне малко сиренце или кисело мляко (българинът за туй е много здрав и дълголетен)" и пр. Но сега повечето ми познати не ми досаждат по темата...Аз не натрапвам нищо и не искам никой на мен да ми налага нещо.
У дома обикновено правя големи салати за нас, а за гостите нещо готвено без животински продукти. За определени хора съм се трогвала да приготвям и нещо със сирене, примерно. Не внасяме трупове  , само веднъж едни колеги (не толкова близки) си бяха домъкнали някаква луканка... Е, не я изхвърлих с ръкавици  , казах им, ако искат да си я ядат, че няма да ги анатемосам  !
Когато аз съм на гости, винаги има салата за мен/нас, понякога опитвам някои печени картофи или картофена салата, ако ми се прииска и така...

[AdiSmile]

Мен изобщо не ме тревожи, ако някой на масата, на която се храня, яде месо или нещо което аз не консумирам. Чесно казано другото ми изглежда вманиячаване  Когато, например, съм на маса, на която е поръчано нещо /с куверт/ просто изяждам това, което искам и останалото го подарявам на съседа, което даже много се харесва от околните. Така всички са доволни 
Когато имам гости правя това което те обичат /без месо/, както и това, което аз обичам и всеки си избира.

[Theodora]

Ми истината е, че винаги ще има индивиди, дето са неудовлетворени от собстбеното си съществуване и се опитват да дават акъл, но аз по свой си начин съм се научила да съм снизходителна към тях. Спора е изличен с такива хора...Иначе за 2 години блилзките ми поне свикнаха, дори майка ми става вегетарианка, а беше заклет мръвкар. 

[Люба]

Ми истината е, че винаги ще има индивиди, дето са неудовлетворени от собстбеното си съществуване и се опитват да дават акъл, но аз по свой си начин съм се научила да съм снизходителна към тях. Спора е изличен с такива хора...Иначе за 2 години блилзките ми поне свикнаха, дори майка ми става вегетарианка, а беше заклет мръвкар. 

Моля те обади как точно-някой примерче,аз все си мълча,но съм дълбоко възмутена и смятам че е невъзпитано когато ми надничат в кутийката със салата"ооо,ти ядеш-----здравословно-----"(следват физиономии-уу,гадост или пък кво се мъчиш или тая на ква се прави).
То и аз съм много срамежлива де.Това е на работа обаче
А с приятелите ми е ок то и те почти всички са вегетарианци.Те обичат нещата които готвя/пасирам.
Родата-по-голямата и невегетарианска част-не се занимават с мен освен майка ми ама тя си е зле по дефолт(болна и упорито доувреждаща се).Баща ми е забавен някой път:
примерно прибира се пийнал и гледа-помело.Кво е тва бе?и го побутва с пръст и веднага подскача като ухапан :DВеднъж майка му каза:еми тя не яде хляб и той така ли?-дори не е забелязал.Всъщност майка ми крещи ако не нося пари вкъщи та и за кълновете сме се карали.(тва да крещиш на някой защото си прави кълнове...мн странно)

[Theodora]

С личен пример. Ако ти си добър резултат от начина си на живот, няма какво да се обясняваш.На мен дълго време ми се подиграваха...и в момента като ме попитат от къде си взимам протеина, просто им показвам трицепс или прасец и млъкват  

Иначе за вашите...мисля, че проблема не е точно в храната. Просто натам избива. Ако не е храната, може би ще е нещо друго.  Просто може би има дупка в разбирането и знам ли, не искам да говоря без да съм наясно.

[Люба]

Наистина,личен пример

[Sissona]

Люба, много добре знам за какво става въпрос, при мен е същото, горе главата и право напред през другите.

[Кюна]

Една "шегичка" относно протеините. 

[Shine]

Страхотна алюзия Кюна! Много ми хареса! 
При мен в детството си, в самото начало бях обречена на самотно начинание, всички около мен си хапваха месо и намираха моето държание за нелогично и ненормално. Беше голяма битка, но излязох победител - баща ми се предаде и каза да правя каквото зная. Баба ми беше убедена, че това е дело на секти...  Като пораснахме малко и сестра ми стана вегетарианка. Сега и майка ми се увлича от нашите идеи относно храната.
В моето семейство мъжът ми е яко месояден  - имам предвид, че обяд или вечеря без месо не е ядене. Децата също възпитавам с личен пример, но не ги ограничавам, защото като отидем на село при свекървата няма манджа без месо. Неприятно е и че домакинстването ми е вменено като моя отговорност и месните блюда трябва да приготвям аз. От друга страна има нетърпимост от негова страна към моето хранене – кълнове, сурово приготвени крекери, ядкови млека, сушени плодове и т.н. Това е една постоянна борба, което уморява. Така че моят съвет към младите вегетарианци, на които им предстои венчило е много пъти да мерят преди да срежат.

[Кюна]

 
Много ми е интересно и приятно да чета историите ви.

Предполагам, че е доста трудно на тези, които имат сериозен отпор от страна на семейството и хората, с които живеят. 
За нещата при Люба си мисля, че са на друго ниво неразбирателствата и избиват в храната, като най-очебийно нещо.  Макар че предполагам, че все са на друго ниво неразбирателствата и различието в представите за храненето са само проявление. 

С мъжа ми разговора на тема "жена ти си превърна във веган и вкъщи повече няма да се носи животинска храна" мина по-добре от очакваното. Аз лично много се притеснявах да обсъждаме този въпрос, нямам идея защо.  Мислех, че ще има съпротива или някакви уговорки и договаряне на "изключения" от правилото. А всъщност започна да ме разпитва разни работи. Трансформацията ми остана невидима за него (то и за мен стана невидимо де), но е усещал, че нещо има... И беше доволен, че изплюх камъчето. 

Интересно ми е как ще се случат нещата с другите хора край мен. Какви реакции ще има. Баща ми и дядо ми ще има "ама как, ама защо?", но няма да се чудят дълго... Те все обясняват, че без мръвка не могат, ама когато съм при тях и им готвя вегански неща си облизват чиниите. 

[ябълка86]

Здравейте приятели,  започнах да се увличам по здравословното хранене преди две години, като постепенно трупах  знания и подобрявах хранителния си режим, в момента ям сушено месо веднъж, два пъти месечно и млечни няколко пъти седмично, останалото е предимно сурова храна и сготвени без мазнина вегетариански гозби. Приятеля ми ме подкрепя и сме изцяло на едно мнение по отношение на храната, но от две години роднините му непрекъснато се опитват да ни убедят, че това хранене  не е правилно. Приятеля ми отслабна - 179 е висок, тежи 72 кг. Редовно му повтарят, че е прекалено слаб.Не се отказват даже имам чувството, че набират скорост.Обвиняват ни, че сме маняци, дори започнаха напоследък да ме обвиняват, че аз го "карам" да се храни по този начин, а това беше изцяло негов избор.Дори напоследък за да им угоди приятеля ми започна да яде по малко месо за да не ме нападат.

Ако някой е имал подобна ситуация и се е справил с нея моля да ми даде съвет или просто да ме подкрепи с някакви успокоителни думи.Не мога да коментирам с приятели отношенията в семейството за това имам нужда от вашата подкрепа, на хора със сходни на моите разбирания.Чувствам се много подтисната от техните обвинения и нападки. Какво да правя?Не мога да променя начина си на живот да стане като техния, защото се чувствам много добре здравословно - боледувам веднъж годишно, само вдигам температура и не искам да се вращам назад. Благодаря ви за отговорите предварително

[Theodora]

Кажи им че има хора дето ядат по 30 банана на ден и са здрави като скали  Да видим тогава кой е маниак

[ябълка86]

Благодаря ти, Теодора,  за твоя коментар. Ти ме накара да се усмихна, съгласна съм с теб, но ако им кажа това за бананите ще ме обявят за луда !Те не вярват, че съществува здравословно хранене, смятат, че е нечия измислица и че храната няма нищо общо с болестите.Че хората боледуват защото им е писано или от стрес или по наследство.А когато ги попитам а защо ние не се разболяваме и те ми казват, че ние не боледуваме от самовнушение.

[ябълка86]

Интересно ми е как близките на твоя приятел/съпруг регират, ако си обвързана?

[Zloqd]

Що за психопат трябва да е чоевк за да обвини някой тежащ 72 килограма, че е слаб 
Аз съм висок 175 и по-добре да не казвам колко са ми килограмите, че ще ме помислят за избягал отнякъде...
В интерес на истината не се чувствам слаб и изглеждам нормално.

[purelove]

В тази връзка - вкъщи имам екземпляр 176 см, 56 кг  /а аз 172 см, 43 кг в момента /не съм тапициран скелет, изглеждам нормално ! /
Щастливка съм в това отношение. Болезнени сблъсъци не съм имала досега с близък човек.  Ако бъда замесена в подобен разговор, винаги гледам да проява здравословна доза дискретност. Съвсем логично по подразбиране проекцията на моята собствена истина и разбирания не винаги съвпада с тази на ответната страна. Но затова пък във всеки диалог оставям по някое послание, като опит за докосване до мисленето на човека. Много често правя скрити препратки към болестни състояния, аномалия, дефицити ... И така.
Може би най-голяма съпротива срещнах със сестра си. Но там нещата опират до друго - в природата и е първо да се озъби на всяка моя идея ( е сега ролите са разменени  ) Голямата й любов бяха млечните. И не, та не. Но някои неща е важно да изчакат своя си момент. Е, спря да ги консумира. Първоначално направи  няколко дни плодов режим. Убедих я  заради олимпийския принцип, че е по-важно  участието. И така узря у нея идеята за здравословния начин на живот . 

[Доби]

Привет,

сравнително от скоро полагам усилия да мина на 90-100% суровоядство и понеже живея само с брат ми, който има същите амбиции за в бъдеще, имам известна свобода повечето време. 1-2 пъти в седмицата съм на гости при родителите (които си ядат всичко, включително месо) и беше трудно в началото да ги убедя, че месо и други животински продукти няма да ям, до толкова че да спрат да ми натякват или буквално да ми слагат храна в чинията. Постепенно се примириха и започнаха да готвят повече постни гозби и огромни салати, защото ги е било страх за живота ми. Също не спират да ми повтарят да ям ядки всеки ден, за да си набавям мазнини (пак страх че съм щял да отслабна). Сега ми остава да ги убедя че и готвено няма да ям  . Добре че поне майка ми навлезе малко в тези неща, и разбира от гладуване и пречистване.
Що се отнася до приятели и познати с които излизам, някои от тях спазват определени диети поради здравословни проблеми, но никои не е веган или вегетарианец. След като се попарих няколко пъти, гледам вече да не споделям много, но ако някой наистина се заинтересува, посаждам семенцата в съзнанието им като гледам да не стават конфликти.
Както сами виждате, имам нужда от повече контакти в тези сфери и затова съм толкова благодарен че намерих този форум.
Това е от мен за сега,
поздрави

:редакция:
Пропуснах да засегна темата за това дали другите хора и храни на масата ми оказват влияние. В началото да, понеже бях на принципа "малко от това и малко от онова не вреди". В последствие осъзнах че този метод захранва пристрастеното ми съзнание и когато нещата не вървяха и се чувствах нестабилно, вредните храни ми бяха първи приятели. От както се въздържам напълно, нямам проблеми хора да ядат около мен каквото си искат, съзнанието ми се изчиства с всеки ден, тонуса и волята ми се засилват.

[бате Бино]

Със закъснение стигнах до една банална истина..
"Околните" биват два вида - 1. близки и роднини, пред които не върви да се правим на "ни лук яли.."
и 2. познати - гумаджията, шивачката, продавачката на пъпеши и т.н.  с които все се случва да се заговорим..
С двете групи подходът трябва да е различен ! Думата ми е за тези вторите, "беглите познати"..
Ако почнем да се разкриваме пред тях ( какво , как ядем и т.н. ) , почти задължително ще станем пишман!
Когато такива хора понадушат "различният" и вземат да ни заразпитват.. , нашето добро сърце веднага откликва  и ние започваме да им разказваме в първо лице единствено число, смятайки , че с това им помагаме, просветляваме...
Това е ГРЕШКА! Такива хора не го правят  с оглед да научат нещо! ( той станал на 50 , ако е искал , сто пъти да е научил..)  
Целта е прозаична:  Открили поредното "странно животно" , те инстинктивно предвкусват приятните емоции, с които ще запълнят следващите си няколко дни , одумвайки ни в техния приятелски кръг! Вместо да бъдем техният помощник, ние ставаме тяхното забавление! (Безплатно забавление   )   / "Личният пример" в такива случаи не играе!  Защото ние не сме академик Байкова, а "оня , който кара кола за 1000лв. ама иначе много знае.."  /
Ако не искаме да ставаме смешни в нечии очи , но въпреки това да сме полезни (  знаеш ли го пустият гумаджия, може пък на 50г да му е писано  да поумнява..  )  , можем да изберем друг вариант - без да говорим за себе си , да намекнем , че сме компетентни  и че можем да им кажем как стоят нещата , но за СЕБЕ СИ не говорим. Нека разговорът да е ЗА ТЯХ - те да разказват какво  ядат,  а ние да им отмятаме  грешките    
Ще забележите , че интересът им към  "темата" много бързо ще се изпари  
  
А и по-добре. Тъкмо няма да имат оправдание , че заради нас са допуснали грешка в услугата , за която им плащаме  

[ivan ianev]

Съгласен съм с бате Бино. Крайно неправилно е да се налагат идеи на онези, които не искат да ги осмислят. Отдавна спрях да го правя. Когато ме попитат – обяснявам моята гледна точка. Колкото повече въпроси – толкова повече разяснения /също като мечо пух/. Който разбрал – разбрал. Другото е загуба на време. Намирам за по-полезно да дискутирам със съмишленици с възможност всеки да прочете за какво става въпрос и да впрегне сивото вещество. Останалите чакат да видят накъде ще завие стадото и няма да вдигнат глава за да прочетат табелите за посоката, дори да е към кланицата.
Все пак най-доброто е ненатрапчивият личен пример. Допреди две години си ядях салатата почти сам. Постепенно се присъединиха всички. Сега даже се случва някой да я направи вместо мен.