Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[monika]

Параграф от Органона на Ханемах:
§ 276. Поради тази причина, едно лекарствено средство, дори да е хомеопатично подходящо за болестния случай, причинява вреда при всяка прекалено голяма доза, а при силни дози то нанася толкова по-голяма вреда, колкото по-голяма е неговата хомеопатичност и колкото по-висока е подбраната потенция, и вредата е много по-голяма, отколкото от една също толкова голяма доза медикамент, който не е хомеопатичен и няма никакво отношение към болестното състояние (алопатичен).
Прекалено големите дози от точно подбраното хомеопатично лекарство и особено често повтаряните, донасят като правило много неприятности. Те нерядко поставят пациента в положение опасно за живота и правят болестта му почти неизлечима. Наистина, те унищожават естествената болест що се отнася до усещанията на жизнения принцип и пациентът повече не страда от първоначалната болест, след като прекалено силната доза хомеопатично лекарствено средство е подействало върху него, но в следствие на това пациентът се разболява по-сериозно от подобната, но по-силна лекарствена болест, която е по-трудна за лечение.

[monika]

Това е от друг форум също много показателно :

Сега ми просветна стария ми хомеопат какви семинари е посещавал.
Ако това е вярно:31 Май 2012, 20:51
твърдението на Витулкас, че потенцията не е толкова важна и че по-важно е да определиш лекарството; или пък пак неговият маниер на предписание - една доза ХЛ в потенция 200, последвано от една доза в потенция 1М, последвано от една доза потенция 10 М.
то моите неуважения към тези величия. Минала съм именно по този път и после с хомеопата се чудехме как аз имайки видимо огромно подобрение, то след прием на 10М се върнах не в изходна позиция, а бях в пъти по-зле. На въпроса тези нови симптоми, с които се сдобих някаква случайност ли са – отговор не получих. На по-късен етап си направих труда да прочета Органон и ми настръхнаха косите когато видях това:
§ 276. Поради тази причина, едно лекарствено средство, дори да е хомеопатично подходящо за болестния случай, причинява вреда при всяка прекалено голяма доза, а при силни дози то нанася толкова по-голяма вреда, колкото по-голяма е неговата хомеопатичност и колкото по-висока е подбраната потенция, и вредата е много по-голяма, отколкото от една също толкова голяма доза медикамент, който не е хомеопатичен и няма никакво отношение към болестното състояние (алопатичен).
Прекалено големите дози от точно подбраното хомеопатично лекарство и особено често повтаряните, донасят като правило много неприятности. Те нерядко поставят пациента в положение опасно за живота и правят болестта му почти неизлечима. Наистина, те унищожават естествената болест що се отнася до усещанията на жизнения принцип и пациентът повече не страда от първоначалната болест, след като прекалено силната доза хомеопатично лекарствено средство е подействало върху него, но в следствие на това пациентът се разболява по-сериозно от подобната, но по-силна лекарствена болест, която е по-трудна за лечение.
И искам да вметна, че всеки път на разговорите с него подчертавах, че съм свръх чувствителна. Настоящият ми хомеопат се чудеше как изобщо са ми изписвали толкова високи потенции.
Сега вече си знам урока – видя ли някой да практикува по този начин бягам надалеч......

[monika]

От параграф 12 на Органон знаем, че "единствено болестно изменената жизнена сила предизвиква симптомите". Също така от параграф 9 на Органон знаем, че в здраво състояние ЖС подържа в динамично равновесие човек, както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите. От параграф 10 на Органон знаем, че "организмът лишен от жС е неспособен да чувства и функционира и да се отбранява. От 276 параграф на Органон знаем за вредата на несъобразеновисоките потенции. Ако разсъждаваме над тези параграфи, ще видим, че е възможно една несъобразено висока потенция, да потисне ЖС, в резултат на което да няма усещания, т.е да спрем да усещаме симптомите и да живеем с илюзията, че сме излекувани, при все че такова потискане има своите последици (също разгледани в § 276). Така че за хомеопата НЕ е важно, просто да премахне симптомите. Те трябва да бъдат отстранени от правилна динамика на ЖС. Не е все едно дали ще изчезне симптома, защото ЖС е потисната и не може да регистрира или произведене симптом, или ще изчезне симптома, защото ЖС е преодоляла разтройството си.
Как точно хомеопатът се застрахова, че няма да се случи написаното в § 276, че няма да даде несъобразено висока потенция на пациента си, като предписва в три поредни дни, нарастващи потенции 200 - 1М - 10М, или 30-200-1М, или 1М-10М-50М ? Как?!?! Ако първата доза 200 е била достатъчна, но той няма как да знае това, щото е назначил по висока доза за следващия ден. И понеже пациентите не са хомеопати, но понеже вярват на хомеопатите си (така е правилно, стига хомеопатът да си работи според принципите) - те изпълняват. И после се получават изцепки от типа на "13 години се лекувам при този хомеопат, оправи ми бъбреците и жлъчката, но сега имам тумур в мозъка" - реален случай, между другото...

[Роми]

Здравей, Моника!

Доста нерадостна картина описваш. Права си, човек трябва да е запознат с рисковете, свързани с тази терапия (както и с всяка друга).

Виж обаче как неусетно възниква още една опасност. Прекомерното акцентиране върху злополучни опити за хомеопатично лечение и негативните последствия от тях има ефекта да буди страх. Страхът на свой ред може да блокира както трезвата преценка, така и здравия вътрешен усет при избора на лечение. Ето как неволно можем да предизвикаме силно недоверие във възможностите на хомеопатията. Казано по народному - да изхвърлим бебето с мръсната вода.

И понеже си бъбрим във форум, в който хората обменят полезна информация за решения на едни или други здравословни проблеми, би било интересно да чуем как ти виждаш решението на посочените от теб проблеми?

[бате Бино]

Роми, аз лично не изпитвам никакъв страх  когато узная за недостатъците  на методика,  препарат , човек или каквото и да е . Просто се съобръзявам с тях     

[Роми]

Аз също бате Бино. Затова в темата за атопичния дерматит, от която тръгна този разговор, казах че бих експериментирал въпреки възможните рискове. Макар че на практика го правя отдавна, при това с доста по-рисковани занимания.

Но познавам хора, които скорострелно изхвърлят от съзнанието си мисълта за дадена методика, мигом щом чуят за злополучни случаи на лечение с нея :-(

[monika]

Такава е темата в случая Роми,
с хомеопатия не може да се експериментира,просто не знаеш след месеци или години какви ще са последствията . Показателно е и това и как практикуващи хомеопати с 6 или 10 г опит установяват опасноста и дали само са подтиснали ,а не излекували дадено заболяване ,а при подтискане в хомеопатията се засяга по важен орган тоест се разболяваш след време най вероятно от нещо още по сериозно.

Не искам да плаша никой ,а да се знае и за ефектите странични ....
Нека хората който се лекуват с хомеопатия да прочетат Органона на Ханеман  и  книгата на Прафул Виджейкър "Теория на подтискането" на руски: http://lib.rus.ec/b/182183/read#t10 ....е разбира се много от хомеопатите могат да им кажат ,че има много други школи и ,че Органона е много стар и от тогава до сега хомеопатията е напреднала много и т.н ,но ако също така тези хомеопати им кажат ,че хомеопатията може само да помогне и не може да навреди да знаят ,че такъв хомеопат няма да ги излекува.

Та така Роми това предлагам ,да се прочете  и също така предлагам и това колкото и да са известни хомеопатите при които ходят или ще отидат и въпреки да има по 10 чакащи и твърдящи ,че са излекувани от сериозни заболявания (а сега се лекуват от други сериозни) да имат предвид това :

- Винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на принципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.
Това означава, че след прегледа се назначава на пример само едно ,единствено ХЛ и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства.
В класическата хомеопатия НЯМА лекарства за болест.Има лекарства за човека страдащ от тази болест с неговите специфични симптоми, модалности (от какво и кога се подобрява и влошава страданието), причини за проблема, съпътстващи симптоми и т.н.

За една и съща диагноза на трима души може да бъде предписано различно лекарство и то да свърши работа.Колко дълго се приема дадено хомеопатично лекарство?

Понякога е достатъчен един единствен прием. При първите симптоми на оздравяване, лекарството трябва да се спре, в противен случай се рискува започване доказването му от пациента.
 
Масова практика е изписването на хом. лекарства по схема. Например: през 2 часа по 5  гранулки и така 5 дена. Или: понеделник и петък това хомеопатично лекарство, сряда и четвъртък  друго, и това в продължение на месец. Абсолютно грешно и опасно начинание!!
!
Що е подтискане на болестта?
Подтискането се характеризира със силно влошаване в друга област, на по-дълбоко ниво, тоест по-важен орган или на УМСТВЕНО- ЕМОЦИОНАЛНО НИВО
Ако болестта изчезне и се чувстваш добре, здравето ти е добре като цяло, не боледуваш често и спиш добре, значи си излекуван.

Ако ти изчезне болестта, но се появи друга, по-сериозна, дори да ти се струва, че е несвързана, или се появи емоционален проблем-например депресия, тревожност и т.н, значи става дума за подтискане.

Много ми хареса и това което бате Бино беше казал- "Освен това , за такава сложна материя като хомеопатията единият "мозък в главата" е крайно недостатъчен.  Нужно е сериозно познание, при това - в дълбочина!"

Та така Роми ще ми се да не  експериментираш

[бате Бино]

Мерси, Моника.   Вчера докато си прослушвах пак една от лекциите на Жуков ( моят познат ,ученият от Киев, при който ходих да уча акупунктурната му диагностика) , ми направи впечатление нещо. На едно място Жуков разказва  за Фол ( единият от двамата бащи на този вид диагностика, Фол е немец, другият е Накатани.)  Та  "обществото на Фол" ( така са се наричали )  по онова време ( 1950 г ) първо са диагностирали пациента, а после са подбирали хомеопатичното лекарство по 10-20 дни!  Това е описано в тритомника на Фол, на руски. (Жуков си го има в къщи)

[shofilev]

Явно е, че безвредно лечение няма, независимо от методиката. С всяка методика може да се злоупотреби (умишлено или не) и това да доведе до проблеми. Само че някои са видни веднага и могат да се свържат пряко с методиката, а други - както бяха описани случаи по-горе - може да минат години преди тяхната изява. Вярно е, че само с ум в главата не става да можем да преценяваме правилността на едно или друго лечение - все пак не сме такива специалисти и тънки познавачи. Още повече, че понякога нещата могат да са толкова индивидуални, че да заблудят и най-добрите в областта, какво остава за неспециалисти.
Но какво да се прави, все някак трябва да се лекуваме когато се налага и щем или не щем - да поемаме рискове. Важното е да не стигаме до авантюризъм.
Аз лично имам скромен опит с хомеопатията, но някак оставам с впечатление, че сякаш няма достатъчно добри хомеопати в България - такива със задълбочени познания и опит, прилагащи чиста класическа хомеопатия (а не смесица на хомеопатия с окултни практики и какво ли още не). В повече случаи става точно това - т. нар. хомеопат предлага нещо, което е трудно дори да се назове какво е точно - елементи на хомеопатия и аморфен микс от произволни други учения. В такъв случай кой би могъл да определи реалния ефект на въздействие? А като добавим към това и описаните по-горе проблеми, нещата стават съвсем объркани.

[Роми]

Сложничка е тази материя, Мони, защото самият човек е сложно устроен. Затова когато говорим за странични ефекти, добре е да внимаваме с категоричните изказвания, понеже в повечето случаи те се основават на опипване в тъмното, а не на пряко проследими причинно-следствени връзки. Остави, че будят страх и недоверие, ами такива изказвания създават и погрешни представи.

Нека да поразсъждаваме върху това:

Ако ти изчезне болестта, но се появи друга, по-сериозна, дори да ти се струва, че е несвързана, или се появи емоционален проблем-например депресия, тревожност и т.н, значи става дума за подтискане.

Откъде е видно, че става дума за потискане? Чрез какъв метод се верифицира наличието на причинна връзка между лечението на първата болест и появата на втората?

Според мен, това е само допускане, което реално не подлежи на доказване, ако няма надежден метод за проследяване на причинната връзка.

Ако във времето между първата и втората болест пациентът е слагал в устата си единствено хомеопатичното лекарство, без абсолютно нищо друго, едва тогава бихме имали известни основания да допуснем, че неправилното хомеопатично лечение е причина за появата на втората болест. Но дори и в този хипотетичен случай, пак не е сигурно дали това е истинската и единствена причина. Защо?

Защото човек не е само физическо тяло. Тялото е просто арена, върху която се манифестират последствията от различните видове взаимодействия на нашата вътрешна същност с външния свят. Конфликтите и противоречията в тези взаимодействия рефлектират негативно върху физиологичните процеси в тялото и създават предпоставки за появата на заболявания.

Значи от една страна имаме вътрешни, психични фактори, който продължават да въздействат върху организма също и по време на хомеопатичното лечение. Сред тези фактори твърде често преобладават негативни емоции като напр. страх, стрес, нервно напрежение, тревожност, раздразнителност и т. н., които според мен могат доста успешно да компрометират лечението.

От друга страна, пациентът е изложен на въздействието на множество вредни външни фактори. А именно, през периода на приемане на ХЛ, той същевременно вкарва в тялото си и много други вещества под формата на храни и течности, съдържащи огромно многообразие от химически субстанции. Знаеш, много от тези химически съединения действат антидотиращо върху ХЛ, колкото и строга диета да спазва пациентът. Да не изброявам другите негативни фактори на околната среда, които въздействат отрицателно върху организма като замърсен въздух, шум, електросмог и много други.

Иначе казано, хомеопатичното лекарство не работи изолирано и не работи на чисто в тялото, а е подложено – също както и самото тяло – на въздействията на необозримо сложни комбинации от болестотворни фактори. Нещо повече. Много от тези фактори успешно блокират действието на хомеопатичното лекарство.

При това положение, по силата на каква логика сме сигурни, че тъкмо хомеопатичното лекарство – измежду стотици други вредни фактори – е истинската и единствена причина за появата на втората болест?

[бате Бино]

Роми, много задълбочено ( почти научно) си развил въпроса. На твое място даже бих "доусложнил" нещата напомняйки и за лечебно-оздравителната криза, която също е възможна. И която допълнително  "дообърква" картинката  ( не съм запознат дали при хомеопатията такава въобще има). Когато се говори за оздравителни кризи, практиците натуропати казват, че те не трябва да бъдат сериозни!   
Според мен личното усещане си остава достатъчно меродавен критерий дали това е нашата методика.
Ако нещо сме притеснени, дори и да се заблуждаваме! , - вече има психологически конфликт, който ще ни пречи от тук нататък. И едва ли някой ще може да ни разубеди..

А по отношение на "страничните ефекти" по принцип - според мен внимание заслужават тези, които са твърде странни - например както споделя онова момиче, как й изчезнал меракът да рисува. А винаги дотогава е рисувала страстно.   

[monika]

Роми да речем подбрано е правилното ХЛ и то лекува като засилва жизнената сила и тялото започва да се самолекува и Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се предвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно: от горе на долу ,от вътре на вън и от центъра към периферията и така ако човек се разболее след ПРАВИЛНО лечение трябва болеста му да е в по маловажен орган в ерархията на тялото . По това може да разберем дали болеста е в следствие на правилно ХЛ или неправилно ХЛ (болеста трябва да е в по маловажен орган от тялото ) Така да речем по простичко казано.
И друго МНОГО ВАЖНО когато е подбрано правилното ХЛ ,каквото и състояние да лекува и през кавито и кризи да минава човек трябва да се чувства по добре емоционално ,например дори и да е на легло ,но да си мисли за хубави неща или да му се преиска да чете или гледа нещо интересно и т.н ....това показва ,че посоката е правилна ,обезателно лекуващият трябва да се чувства по добре емоционално това е много показателно
Ето и малко примери :

- отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката.
- отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат¬ко време разстройство, което също преминава скоро.
- в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван".
 Мисля и стова което написах по горе ти отговарих и това:
"Значи от една страна имаме вътрешни, психични фактори, който продължават да въздействат върху организма също и по време на хомеопатичното лечение. Сред тези фактори твърде често преобладават негативни емоции като напр. страх, стрес, нервно напрежение, тревожност, раздразнителност и т. н., които според мен могат доста успешно да компрометират лечението."
 
ХЛ  действа на всички нива в организма- енергийно,емоционално ,физически и при всики положения с правилното ХЛ човек се чувства по добре независимо от стpeса на работното место и т.н
Разбира се някой храни и др могат да антидотират и с правилния ХОМЕОПАТ се обсъждат тези неща

бате Бино ,нали съм ходила и аз няколко пъти на биорезонансна диагностика и ми направи впечатление ,че на повечето места зареждат хомеопатични или ти предлагат лечение с тях .В Габрово е така и аз ,за това и не ги пих .... поговорих си с д-р Олесия Василковска относно хомеопатията и разбрах ,че тя не е наясно с принципите ,а също така и най вече я чух как преддиса ХЛ по тел. на близка иначе тя не си вдига тел .по време на работа  Разбира се те използват компютарна програма за определяне на правилното ХЛ,но не мисля ,че е толкова лесно ,така можеше и др.хомеопати да си вземат компютарна програма . Факт е ,че го правят и др. место гледаха в книга какво да заредят ,но бяха на пинципа тази честота за дерматит ,тази ще ти заредя за женски полови органи например и т.н което пак е в разрез с принципите на Ханеман
Но ме подсети за това определено и ти благодаря за коментара .Ще ми се да д-р Дюлгеров да изкаже мнение по въпроса може hdeshev да го попита ако е удобно или аз да намеря др.начин. А и си мисля и за още един хомеопат които ще се опитам да попитам

[бате Бино]

За съжаление , вече почти всички области са обхванати  от паразита  "МАКДОНАЛДИЗАЦИЯ" . В книгата "Макдоналдизация на обществото" това е изследвано чудесно!  Най-общо - нещата се вършат по шаблон, механично, стереотипно,  и затова - посредствено! И лошото е , че се е стигнало дотам заради самото общество - то иска всичко да става бързо, лесно, приятно  и евтино.  И затова - "каквото почукало, такова се и обадило"  

[hdeshev]

...
Но ме подсети за това определено и ти благодаря за коментара .Ще ми се да д-р Дюлгеров да изкаже мнение по въпроса може hdeshev да го попита ако е удобно или аз да намеря др.начин. А и си мисля и за още един хомеопат които ще се опитам да попитам

Аз съм на другия край на София и ходенето при д-р Дюлгерски винаги ми е голяма одисея, но ще опитам в близките седмици да ида при него, че най-малкото искам да се похваля с оправената козина на кучето. Ще му кажа и за темите тук за хомеопатията.

[emo75]

С цялото ми уважение към темата, но не е ли утопия идеята хомеопатът да улучва точното лекарство от първия път?! Защото по тази логика всичко друго е "страничен ефект"...
Аз не познавам такива безгрешни хомеопати. В общия случай, ако от 20 опита нацели точната субстанция - това си е голям успех!
Разберете ме правилно, не казвам, че "страничните" ефекти са ОК. Казвам само, че прекаленият перфекционизъм и страх от вземане на решения едва ли биха помагали за израстването на един хомеопат.А без грешки, това е невъзможно. Още повече тази наука се учи цял живот.

[monika]

Да  така е ,бате Бино - "каквото почукало, такова се и обадило"   Много голяма част от хората предпочитат да не са информирани ,а да разчитат на някой и той да им реши здравния проблем ,а това е абсолютно в противовест на същноста ни. Познавам хора които казват "не искам да се информирам ,ясно е ,че всичко е вредно и няма нищо безопасно само ще се объркам, а и аз си ходя при един хомеопат и съм доволна за сега,(води децата си ,а тя не се е лекувала)други пък мислят както им е изгодно информират се горе долу и бързо отхвърлят тезата , защото не са се замислили ,а само за да отметнат ,че са се информира ли са прочели и за успокоение си казват пак поредната глупост ,намериха нещо дето помага и решиха да го заплюят и т.н Та човек си мисли както му е изгодно
Е има и други ,но не ми се замисля и така накрая както ти казваш КАКВОТО ПОЧУКАЛО,ТАКОВА СЕ И ОБАДИЛО"

hdeshev ,благодаря наистина ще е чудесно ако можеш да го питаш какво му е мнението за зареждането на хомеопатични в кабинети по Биорезонансна диагностика и за това което е описано в тритомника на Фол ,както каза бате Бино ,а и аз съм ходила на диагностика по метода на Фол и точно там гледаха от една книга какви хомеопатични да ми заредят ,но както казах те зареждаха като търсеха за дерматит и т.н ,а хомеопатичното винаги е едно и то  според симптомите които предизвиква заболяването ,а НЕ за дадено заболяване и затова може няколко човека с едно и също заболяване да се лекуват с разлино ХЛ
А ако иска той да влезе в темата и напише би било чудесно. Той определено е един от малкото и знае как по най безобиден начин да се опита да намери правилното ХЛ.

И тук да отговоря на Емо
Добрият хомеопат Ви препоръчва да вземете пробна доза вечерта, и да го уведомявате те през следващитедва дни за реакцията на организма Ви. Не повтаряйте приема преди разговора с него!
Така трябва да се правят опити за определяне на правилното ХЛ което не е лесно разбира се ,затова се дава едно ХЛ в ТЕЧНА форма в НАЙ МАЛКА ПОТЕНЦИЯ само едно и се изчаква реакция и хомеопата знае какво да очаква ако не се потвърди сменя ХЛ и този вариант се счита за не опасен ,защото дори и да е грешно подбрано ХЛ хомеопата знае как да го антидотира тоест да спре действието му
И нещо друго се сетих ,като видях ,че си написал "ако от 20 опита нацели точната субстанция - това си е голям успех! При ОСТРИ заболявания ХЛ трябва да подеиства внезапно или много бързо тоест при настинка,грип и др.такива с едно ,две ХЛ се решават нещата ,но се сещам ,че съм чела за един куп мами които мислят ,че са си излекували децата с ХЛ по една ,две седмици ,но уж по леко или поне без АБ ,а това си е чисто подтискане или то и без това настинките минават за 2 седмици
При хронични заболявания обаче нещата са други и там се лечението става бавно.

И за това мисля ,че трябва да се прочетат няколко книги от хората които са решили да се лекуват с хомеопатиа и така ще знаят и могат да преценят кой хомеопат може да им помогне ,защото истинските КЛАСИЧЕСКИ хомеопати в БГ са малко ,а аз поне не познавам човек които да се лекува при хомеопат и да не смята ,че неговия е най принципния КЛ. хомеопат
И разбира се сега все някой ще ме нападне или ще каже ,че ако трябвало за всичко да се четат книги или за всяко лечение и лекар му нямаме доберие и т.н
Но надявам се сме помогнали на някой с темата и ще се радвам някой да сподели нещо както
PEPINA го направи или някой да е научил и разбрал нещо за себе си! 
 

[emo75]

Това са тънкости на професията, за които не съм осведомен, защото не съм хомеопат.
Но пък има и нещо друго. В хомеопатията лекарствата не са краен брой. Те са безкраен брой, колкото са субстнациите във Вселената. Представи си, че нямаш интуицията да видиш в профила на случайния си  пациент  орлов клюн и от това да направиш заключението, че той ще бъде излекуван единствено и само с потенция, изготвена от перо на планнински орел или със слюнка от него, който гнезди само в планините на остров Крит. Колко хомеопати могат реално  да изберат "правилното" в този случай? Само един! Той затова е получил Нобелова награда. И е влязъл във всички учебници. Всички останали случаи минават в графата"проба-грешка", независимо от минималната потенция. Пробвай хиляда пъти, но това не е същинско лечение, а "страничен ефект".

[Роми]

Ах ти, Мони, виж само как хубаво отговаряш на другите форумци, а мен гледаш да залисаш с положителните признаци на лечението. Положителните ги зная, радват ми душата! Но ти не отговори на моите въпроси за отрицателните ефекти. Нали това ни е темата? :-)

Кажи ми кой е този класически хомеопат, който може да каже, че е в състояние да идентифицира истинските причини за появата на дадена болест? Ако не познаваш такъв или самата не се определяш като такава, как можеш тогава да си сигурна дали едно заболяване в по-късна възраст се дължи единствено на неправилно хомеопатично лекарство, прието в по-ранна възраст – при положение, че всички ние (както споменах по-горе) сме ежеминутно изложени на вредните въздействия на сложни и многообразни комплекси от фактори, за много от които изобщо не си даваме сметка?

Толкова ли е трудно да признаеш, че в 98% от случаите не можем да сме сигурни дали причината за нашето по-късно заболяване е в калпавия хомеопат, който ни е лекувал преди години, или си е в самите нас (нашите навици, манталитет и начин на живот), или в други фактори?

Мони, етиологията и патогенезата на повечето заболявания формират най-сложната и най-противоречива част в медицината, във всяка медицина. Само предположения и теории – в постоянни спорове помежду си. Нищо повече!

Ето защо, щом можем само да предполагаме, но не и да бъдем сигурни за причините на болестите, трябва много да се пазим от публикуване на такива изцепки:

"13 години се лекувам при този хомеопат, оправи ми бъбреците и жлъчката, но сега имам тумур в мозъка" - реален случай

Не зная дали си даваш сметка колко страшно е това изказване! Погледни нещата и от другата страна. Защо не допуснеш, че лекарят може и да няма никаква вина. Защо не допуснеш, че туморът може да се дължи на съвсем други причини?

Освен това, въпросът има не само медицински, но и етичен аспект. Ако не можем да представим категорични доказателства, че туморът е причинен от него, това изказване се превръща в безпочвено обвинение и ужасна клевета! Клевета, която може да очерни репутацията, да доведе до лишаване от лекарски права и да съсипе живота на този човек.

Ами какво да кажем за читателите, които вземат подобни изказвания за чиста монета? Как да им обясним сега, че хомеопатията не причинява тумори в мозъка? Или най-малкото, че няма сигурни доказателства за това?

Разбирам, че искаш да помогнеш Мони, но не по този начин. Знаеш, в публичното пространство човек трябва да се замисля за последствията от своите изказвания

[rima]

След правилно хомепатично лечение не би трябвало да се появяват симптоми на по-вътрешни нива. Знаете, че хомеопатите оприличават човешкия организъм на глава лук, като симптомите би трябвало да се извеждат от горе надолу и от вътре на вън. Специално за подтисканията, Шанкаран разяснява именно по този начин нещата.
За себе си съм си решила въпроса с други средства, докато наблюдавам и отчитам от близо промените при мой приятел, ползващ от години класическа хомеопатия при наистина добър лекар. Психически се отърси направо драматично от някой наслоения, с цената на лечебни кризи от по седмица, две.. За толкова време с режими, щеше да е още по-добре, предполагам! 

[Крем]

Подкрепям на 100% казаното от Роми. Такива изявления, без грам доказателства, могат най-вече да съсипят имиджа на един лечебен метод,  от което поддръжниците на алопатичната медицина ще бъдат много щастливи и искрено ще ти благодарят, Моника, изказването ти е направо като по поръчка.