Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[rima]

Е, чак пък да съсипят имиджа...пък и кой тук го е грижа за имиджа, освен самите хомеопати! Хомеопат с под 10 години опит е все още стажант, според основателя на академията д-р Витулкас! И изобщо, това е нож с две остриета. Признавам гениалноста на д-р Ханеман, но подтисканията са факт, те са опасни, а да си добър е трудно!

[Крем]

Кой го е грижа ли? Фармацевтичната индустрия със сигурност. Особено в България, където класическите хомеопати официално нямат право да упражняват дейността си, ако не са завършили медицина или фармация. 

[shofilev]

Да, дискусията взе да става много сериозна. Нещата минават в една сфера, в която вече никой от пишещите до момента май не е специалист.
Разбира се, когато си бил лично ти или човек, когото познаваш, обект на грешки в лечението (хомеопатично или не), е нормално да си по-чувствителен на тази тема (особено ако грешките са били по-груби). Нормално е всички ние, които пишем тук и четем да се вълнуваме от това - все пак рано или късно всеки опира до нуждата от лечение на даден проблем. Обаче как точно да се ориентираме в нещата?

От друга страна, пациентът е изложен на въздействието на множество вредни външни фактори. А именно, през периода на приемане на ХЛ, той същевременно вкарва в тялото си и много други вещества под формата на храни и течности, съдържащи огромно многообразие от химически субстанции. Знаеш, много от тези химически съединения действат антидотиращо върху ХЛ, колкото и строга диета да спазва пациентът. Да не изброявам другите негативни фактори на околната среда, които въздействат отрицателно върху организма като замърсен въздух, шум, електросмог и много други.

Иначе казано, хомеопатичното лекарство не работи изолирано и не работи на чисто в тялото, а е подложено – също както и самото тяло – на въздействията на необозримо сложни комбинации от болестотворни фактори. Нещо повече. Много от тези фактори успешно блокират действието на хомеопатичното лекарство.

Ами то същото нещо се отнася и до всяко друго лечение - няма изолиран вариант, дори и да си на легло в реанимацията. И това, че лечението не се провежда с хомеопатично лекарство не означава, че не може да бъде блокирано или променено от действието на каквито и да било други фактори. И понеже наистина няма как да знаем във всеки един момент какво ни въздейства и в какви взаимовръзки и комбинации, то не би ли било по-добре да не се задълбочаваме прекалено много в изследването на тези взаимодействия?
То е същото като с причините за рака - кой може да е сигурен във всеки един случай от какво е бил предизвикан ракът при различните болни? Да не говорим колко много на брой сериозни и аргументирано звучащи теории има по въпроса и то все от хора с доказан авторитет и постигнати резултати в лечението по своята си теория. Когато започнах преди време да се интересувам от този въпрос, всяка следваща теория ме впечатляваше и си казвах, че това трябва да е вярното обяснение. Но как тогава да си обясня защо има успех и при друга, напълно противоположна теза по същия въпрос? Пример: д-р Тулио Симончини лекува рака със сода бикарбонат, защото според него той се причинява от гъбички, които содата убива. От другата страна е д-р Рике Хамер, който напълно отрича това и дава коренно различно обяснение за появата на рака и съответно също го лекува, но със съвсем други средства. Д-р Ройял Райф е открил два типа вируси, причиняващи рак и метод, с който ги унищожава като постига пълно излекуване на болния. И т.н и т.н.
Има разбира се, още много концепции по въпроса, но по-същественото е, че ако приемем само едната теория за вярна, трябва да отречен другите, но пък практическите резултати ще ни опровергаят. Могат да се дават още много примери и за други заболявания, но все ще стигнем до едно и също място - няма общовалидна, единствено правилна и практически доказана като такава теза относно етиологията и методите за лечение на различните заболявания.
Лично за мен това показва, че по-скоро трябва да сме наясно, че е по-важно да знаем за възможните алтернативи на лечение при едно или друго заболяване (не толкова причините за него, без обаче да ги неглижираме), с ясното съзнание. че колкото и добри да са те, не гарантират, че точно при мен нещата няма да се влошат, вместо да се излекувам.
Най-неприятно за мен е, че когато става дума за алтернативни лечения и по-специално техните евентуални странични ефекти, няма кого да попиташ и да си сигурен, че ще получиш наистина верният отговор - в много от случаите. Ако вземеш едно фармацевтично лекарство и прочетеш на листовката за страничните му действия (колкото и да са неизчерпателно и общо изброени), нерядко можеш да прецениш дали дадено ефект е свързан с него или не (макар и условно). Ама ако да кажем прилагаш биорезонасна терапия, кого да попиташ за евентуалните странични ефекти, като почти никой не ги е изследвал, пък и няма и как да го направи, защото това лечение не е желано от официалната медицина и няма кой да вложи пари в такива изследвания. Така и за хомеопатията - доста неща могат да се предполагат, а дали предположенията са правилни, никой не може да го докаже със сигурност.

[monika]

Роми на бързо да ти отговоря с риск  да речем не се провежда никакво лечение тялото пак се самолекува като следва ерархия от по важен орган към по маловажен ,така ,че съвсем логично е и разбираемо .

Никой хомеопат пък било то и класически не търси причината на дадено заболяване(обречена кауза) ,а само СИМПТОМИТЕ които предизвиква тя и то в КОНКРЕТНИЯ момент .

По другия въпрос : " Толкова ли е трудно да признаеш, че в 98% от случаите не можем да сме сигурни дали п

Хомеопатията разглежда човека като едно цяло и лекува като следва ерархията от по важен оргън към по маловажен на енергийно ,емоционално и физическо нива и така ако даден човек се лекува от например нещо хронично месеци ,година ,то при правилно лечение селедва постепенно да се регулилат всички процеси в организма, като това е станало въпреки нещата които го заобикалят- стрес, лоша храна и др. Та няма причин

Но разбира се ти имаш предвид ако нещо се случи след 5г или 10 г .как да.... Та  ако човекът е продължил да посещава хомеопата си след излекуване например при  Ат дерматит и продължава да го посещава  при всяка настинка или друг повод ,ако щеш навехване и др. тоест пак е ходил от време на време няма причина да се разболява от нещо много сериозно и плашещо след като правилното ХЛ го е лекувало от вътре на вън ,от горе на долу,от поважен към по маловажен орган и от центъра към периферията тоест всеки път цялостно. Освен ако не е подтиснал АТ дерматит и след време - седмица ,месец получи Астма  или диабет ,това безпорно е подтискане  и  той вече и да не посещава хомеопат едно заболяване винаги засяга цялото тяло ....и може да се подтисне Асмета от други фактори и вече хомеопата няма да има нищо общо с подтискането на 2 му заболяване ,но ако продължава да посещ. Х и се разбоее от др. ....и т.н

Но ако например пациент се излекува или не излекува след приеми на ХЛ и се откаже от лечението с хомеопатични лекарства или не посещава хомеопат(и се лекува с др. методи )се разболее от нещо си след 5г или 10г то тогава не може да си мислим ,че ХЛ са били причина или металните пломби и нещо друго са били причина ,в този случай всичко може да е причина и много съвкупности също...

А относно да не се плашат хората или откажат ...от наблюдения разбрах ,че хората си изграждат защитна философия и аз преди да побликувам уж тези стряскащи неща с много хора съм ги обсъждала и коментарите са : а то пък един живот , ами то за всичко е така,все от нещо ще се мре , това не е вярно  ,а един от най интересните може бише, че се сетиха и за подходящ виц след прочитането на страшните коментари ....как баба и дядо отишли в рая и дядото тупнал главата на жена си и казал - видяли аз ,като ти разправях да не ги ядем тези овесени ядки  ,още преди две години щяхме да сме тука ,а ти не та не нещо в този смисъл беше
Останала съм с впечатление ,че хората се плашат да не останат без пари ,без работа си по 8ч или 12ч.,че толкава са загубили инстинктите си и не се замислят даже как биха могли да живеят ако не са по цял ден на работа и от това не им остава време да живеят .....
Не се замислят ,че най скъпото нещо е живота който им е даден безплатно ,че най важните неща са въздуха,водата,слънцето,земята и т.н които са ни дадени безплатно,но нали птичката се е излюпила и излетяла от гнездото си за три седмици и не и трябвало да ходи на училище 25г за да знае как да отиде до Африка и се върне ,но виж човекът е друго нещо или поне масата хора ......

Роми все пак по развихме темата благодарение на теб , и има отговори на някой въпроси

Здравей Крем, не съм за медицината тя доколкото знам не лекува ,а само спасява ако може и ако не бях за алтернативни те методи нямаше и да имам тези познания за хомеопатията така ,че се радвам за дето се включи с полезен коментар

Но най много ме зарадва RIMA с поглед от този ъгъл ,че хомеопатията макар и действаща на енергийно ниво и  динамизираща(наблюдава се динамиката ) е ПАСИВЕН МЕТОД чрез който не стигаш съзнателно до промяна на хранителен режим ,не си пробвал някой друго прочистване ,не си пробвал самолечение с вода и т.н ,а само си разчитал на хомеопата да те излекува и то всеки път да го прави 

[rima]

Крем, най-малко искам да застрашавам имиджа на хомеопатията с изказванията си.
Трябва обаче да се внимава! Посещавала съм най-добрите в София, не за себе си толкова, а заради близък, когото дори те успяха да объркат. Сега при тази жена е добре, тя е клиничен психолог. Мога да кажа, че изглежда истински щастлив на моменти, а това е критерии!
Иначе, нищо против нямам хомеопатът ми да е лекар, поне ще знае къде ми е панкреаса и т.н.. но, това не променя мнението ми, че хомеопатията е за хора, търсещи вълшебното хапче 
Съотношението успеваемост-риск при опита, който има хомеопатията в България, ме притеснява достатъчно, за да не съм от тези хора. Нищо, че в същото време съм и доста добре запозната с метода, а може би именно заради това!

[Роми]

Хубаво си го казала, Мони, че хомеопатът не търси причината на заболяването, а само симптомите. Ако позволиш малко уточнение. Хомеопатът анализира симтоматиката (следствието), защото чрез нея косвено съди за естеството и произхода на болестта (етиологията) и на тази основа избира подходящото за случая лечение. Знаем, в хомеопатията симтоматиката се разглежда много по-всестранно и задълбочено, отколкото в конвенционалната медицина, и включва такива показатели като темперамент, характер, начин на мислене, самочувствие, настроения, емоционална култура, навици и т. н.

Симптомите обаче също са сложна, многолика и изменчива материя. Хомеопатът има нелеката задача правилно да интерпретира сложни комплекси от константи (темперамент, душевна конституция, манталитет...) и променливи (болестни симптоми, самочувствие, настроение...). Но това се налага, защото всеки добър хомеопат знае, че характерът и емоционалното състояние на пациента често играят ключова роля в етиологията на съответното заболяване. Едва на тази основа, след като е вникнал в неговото душевно и физическо състояние, лекарят избира препарат, който може да действа хармонизиращо върху идентифицираните емоционални дисбаланси, изпращайки по този начин оздравителни сигнали към засегнатия от тези дисбаланси орган.

Припомням тези неща, защото е хубаво да споменем, че добрият хомеопат трябва да бъде и добър познавач на човешката душа. А такива лекари се срещат рядко, понеже за това умение образователни стандарти няма. Него човек не може на научи в курсове по хомеопатия. Дори бих казал, макар и с риск да засегна чувствата на поклонниците на англоезичната култура, такова умение трудно би могло да се научи и в така популярните колежи по хомеопатия из тези държави, доколкото по своята същност англоезичната култура е склонна да се плъзга по повърхността на човешката душа. Но това е друга тема.

Виждаш ли, Мони, в началото дискусията беше тръгнала в доста негативна посока, оставяйки впечатлението за някаква стряскащо мрачна диспропорция между ползи и вреди при хомеопатичния метод. А именно, доста условни изгледи за успех на фона на страховити опасности от вредни странични ефекти, стигащи чак до ужасяващата перспектива за тумор в мозъка. Може би затова Крем каза, че подобна негативна картина е чудесна (косвена) реклама на алопатичната медицина.

Ако такава отрицателна диспропорция беше реална, човек основателно би се запитал как изобщо хомеопатията е успяла да просъществува векове и как е възможно да има милиони хора по света, които предпочитат нея пред алопатията (отчитайки факта, че статистически погледнато симпатизантите на хомеопатията имат по-висока здравна култура от хората, които вярват само на конвенционалната медицина.

[monika]

Говорих с д-р Дюлгерски (от въпросното видео на 1стр.)

Обеща да коментира по темата ,както страничните ефекти така и колко велика може да бъде хомеопатията попаднала в правилните ръце
 

[PEPINA]

Здравейте отново!
По-вечето пишещи тук във  форума са запознати с моята история, но като чета последните коментари, ми се ще да споделя и някои други неща, които сега ми идват на ум.
В първите си постове споменах за една приятелка, която е излекувана напълно  от миома - 6см. с помощта на боаронска хомеопатия по схема за една година. Лекарката не е известен капацитет, и е от гр. Шумен, но не помня името й. Когато разговарях с моята приятелка , тя ми каза, че майка й също е  била излекувана от миома , но от хомеопат от гр. Търново , но след две години, е починала от рак. Не попитах тогава за подробности, беше ми неодобно, но сега като чета коментарите тук това ми изплува като спомен. Освен това, първият лекар хомеопат при когото се "лекувах" - д-р Ивелин Димитров от Русе, тогава , през октомври 2010г. той ми каза да не се притеснявам от моя тумор, защото поне може да се оперира, и сподели

[PEPINA]

оооооооооох пак нещо натиснах.
Та той ми сподели , че жена му има тумор в мозъка, даже ми показа и ренгенова снимка. Спомням си , че тогава си рекох: е добре че поне нямам тумор в мозъка. Та едва ли този доктор хомеопат, не е опитал да лекува жена си с хомеопатия, но явно това може и да е страничен ефект от нея.
При мен при първото хомеопатично лечение по схема, както споменах пиех и комбинация от билки, които според доктора, който ми ги изписа били женски хормони. Относно емоционалната страна на въпроса и аз имам какво да споделя, но дори се страхувам да го кажа, а и докато не писах в този форум, не се бях и замислила, че проблема може да има и такъв аспект. Накратко- станах много нервна и избухлива, тогава гледах детето си и непрекъснато си изкарвах всичко на него. Наблюдавах в себе си огромна агресия най-вече към детето си , посягах да го удрям и то доста силно , а после се разплаквах, и прегръщах го и почвах да се обвинявам. До тогава не давах никой да го удря, само по дупето, но той тогава носеше памперс. Всичко свързано с детето ме дразнеше, това  , че нямам свободно време за мен, това , че цапаше като се храни. Сигурно това може да са и нормални неща, за пръв път съм майка и е не мога да направя сравнение, но това огромно емоционално напрежение започна по това време. Срам ме е да го кажа, но и сега често  не мога да намирам общ език с детето ми. Не знам това дали се дължи точно от хомеопатията, но тези мои чувства и нервни и агресивни излеяния се засилват многократно томно преди цикъл. Жените, които имат тежъкПМС ще ме разберат, само че при мен това е стократно по-вече изразено , защото след "леченията" хормоните ми тотално се "сбъркаха"

[PEPINA]

И на края да споделя за детето си . На скоро изкара грип , със зачервено гърло  и много висока температура. Сливиците му бяха оголемени и зачервени. Три дни карахме на сироп и хапчета за смучене , но след като температурата не спадаше , минахме на антибиотих. Та  лекарството за смучене дето джи пи то на детето му беше изписала беше хомеопатично, не помня името -едно с червена опаковка-. Детето обаче не ги хареса и изсмука само няколко, а останалите ги откривах на различни места в къщата оплюнчени и оставени. Грешката е моя , че допуснах да му дава тези хомеопатични. Тя често му изписва такива, защото знае, че не обичам антибиотици, ваксини и т.н. Но сега си мисля, че това не е много добра идея. Тя е обикновено джи пи 

[shofilev]

PEPINA, всичко това, което описваш при теб като проблем с нервите, може да няма връзка с хомеопатията. Преди години на моята съпруга й бяха изписали хормонални таблетки (противозачатъчни) заради проблеми с цикъла. Тези проблеми не се решиха, но се появиха проблеми с нервите, каквито преди това нямаше. А ти спомена, че си пила билки с хормонално действие. Много вероятно е проблемите да се дължат на тях, особено ако са били неправилно назначени. А може да е имало взаимодействие между тях и хомеопатичните лекарства. По принцип когато се разбутат хормоните, нещата стават сериозни, оправят се бавно и трудно, а понякога въобще не могат да се оправят.
Едва ли някой от форума, така дистанционно, би могъл да ти каже какъв точно е твоят проблем и кое конкретно нещо го е предизвикало - могат да се правят различни предположения, вкл. свързани с хомеопатията, ама верният отговор ...

[monika]

Здравей ,PEPINA!
Много се зарадвах от това ,че последните няколко поста са те накарали да се замислиш и си спомниш някой неща. Точно това е и целта колкото се може повече хора да се замислят и да могат да преценят кой хомеопат може наистина да им помогне и кой може сериозно да им навреди макар и да ги е излекувал привидно ,но с потискане и да знаят и да бъдат по уверени в това. Ако щеш да се запознаят с вече на няколко пъти споменатата йерархия на органите и закона на Херинг гласи:

   Изцелението се осъществява отгоре надолу, отвътре навън ;от по-важните органи към по-маловажните; и в ред, ОБРАТЕН НА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТА.


Здравей ,shofilev!

До колкото мога ще се опитам да обясня!

В случаят на PEPINA (прочетох отново постовете й) вторя път когато е пила ХЛ не е приемала нищо друго .
Най вече искам да кажа ,че ХЛ действа на всички нива , ХЛ може да има едентично действие  с това на хормонални лекарства ,а и на много други .Може би това не е станало ясно и е добре и това да се знае ХЛ води до състояние ,подобно на състоянието на болеста  ,ХЛ предизвикват по изкуствени път подобни на болестта болестни симптоми така ,че ХЛ може да пердизвика симптоми на хормонално лекарство като и на  без брой други състояния, като в случая на PEPINA определено ХЛ предизвикало и емоционалното й  състояние. Ето и част от това което е споделила:

Почти две години по-късно се срещнах с д-р Хинков , който лекува с хомеопатия и други средства и той ми предложи лечение. Познат е на съпругът ми и не ми взе пари за прегледите. Изписаните от него хомеопатични лекарства , бяха по-малко на брой, но почти идентични с първите. Аз предварително споделих с него за предишното си лечение, но той беше категоричен, че нарастването на миомата  не може да е в следствие на хомеопатията, защото това не са хормонални лекарства. След близо три месеца вземане на тези хомеопатични лекарства , пак по определена схема, два рейки сеанса и редовна акупунктура, аз отново усетих нарастване на корема. Но преди това се появиха симптоми като: сутришно гадене, подуване на гърдите, нервно напрежение, кафява вертикална линия на корема, намаляване на окосмяването по краката - същите както като бях бременна. Докторът също констатира увеличаване на миомата и спряхме лечениет. Той не знаеше защо тялото ми е реагирало така , но отново беше категоричен, че това не може да е от хомеопатията. Следва да уточня, че редовно следя миомата, и съм категорична, че тя нарастваше само през периодите на "леченията". Това е накратко моята история.

П.П. Доктор Хинков не ми назначи лекарствата от първи я преглед, а спомена , че ще въведе данните от хомеопатичното интервю в компютъра, и тогава ще ми назначи лечението. Останах с впечатлението, че има специална компютърна програма, в която се въвеждат определени симптоми и параметри и тя показва, какво да се изпише като медикаменти. След като вече изчетох за принципите на класическата хомеопатия , това сега ми звучи БЕЗУМНО!


И да не забравя да спомена ,че в по преден пост имах предвид НЕ ЗАРЕЖДАНЕТО , а предписването на хомеопатични с компютарни програни или книги с посочени честоти на дадени заболявания в кабинети по Биорезонансна диагностика  и ,че този метод няма как да спази принципите на Ханеман и т.н

А ето ,че и при PEPINA е използвана не само компютърна програма ,а и лечение по схема няколко на брой което си е без принципно от всякъде

И не по малко опасни са хомеопатични лекарства като ОСЦИЛОКОКЦИНУМ ,капки Хустил и ВСИЧКИ подобни комбинирани ХЛ

[shofilev]

Здравей, monika,

От този пост на PEPINA за пореден път стигам до извода, че голяма част от т. нар. хомеопати в България не са такива по същество. Както бях споменал в един предишните си постинги, смесването на какво ли не с употребата на хомеопатични лекарства не е и не може да бъде хомеопатия - това е по-скоро злоупотреба с хомеопатията. Комбинации от различни лекарства, рейки и т.н. - къде е тук принципа на Ханеман? Затова бях казал, че не съм срещал качествени хомеопати у нас, без да имам претенции да познавам дори и 1% от тях. Но това, с което съм се сблъсквал лично и мои познати, са ме накарали да стигна до този извод. Дано наистина да има такива и да помагат на хората, а не да им нанасят непоправими вреди. То се знае, че и в лекарското съсловие голяма част от докторите са некачествени, но има и много добри такива, които искрено се стремят да помогнат на болния и то не само по шаблона на официалната линия. Та дано и в нашата хомеопатия да има достойни представители, които работят, съобразявайки всички важни фактори за правилния изход от здравословните проблеми.

[doctor39]

Искам да уточня нещо - програмите, които използваме в хомеопатията, не определят Вашето лекарство. Те облекчават реперторизацията и ни помагат, спестявайки ни времето. В България използваме  най-често Радар 10 или Радар Опус. С програмата имаме възможност да черпим информация от различни реперториуми и да използваме различни подходи.
Теорията на Виджейкър е интересна, но това е само една теория, а практиката е доста по-различна.

[бате Бино]

doctor39, ако целта е ние,  недокторите, да  разберем какво всъщност казваш, би ли могъл да го поднесеш по подходящия  начин?  В противен случай  остава подозрението , че се търси друг ефект..
 (Предполагам , че  и ти би се почувствал по същия начин, ако получиш аналогичен отговор в област, в която си полуневеж... )   

[rima]

ами в хомеопатията има нещо, което се нарича модалности - най-общо, това е как се повлияват симптомите според сезона, час от деня, специфични храни, мисли, действия и т.н.. Всички модалности са прилежно записани при доказванията на всяко едно лекарство, както и самите симптоми впрочем. Както знаете, прегледа при хомеопата е интервю, с което той се опитва да открие подобието в симптомите на пациента с тези, описани при доказването на евентуалното лекарство, което би изписал.
Например, ако лекарството е живак, при доказването му, доброволците подложени на въздействието са имали симптоми, който съвпадат с тези на човек, нуждаещ се от лекарствена доза живак.
Засичат се доста неща, затова хомеопата има тези помощни програми - софтуер, който е с богата база данни и по зададени показатели предлага групи лекарства, който евентуално лекаря да има предвид. Но не и да вземе едно към едно, преди да се увери допълнително при интервюто, че са подходящи

[петървет]

Здравейте, казвам се д-р Петър Дюлгерски, практикуваш ветеринарен лекар. Радвам се, че сред Вас откривам мои приятели и пациенти. Прочетох темата и по-молба на monika, реших да се включа. Копирам един мой пост от участието ми в един специализиран хомеопатичен форум, в който смятам че съм коментирал по- голямата част от въпросите дискутирани от Вас:


„Относно темата дали Хомеопатите без медицинско образование трябвя да практикуват бих отговорил чрез приказката за Аналгина!

                                   Какво е  Аналгин!
Това е лекарство съдържащо Метамизол Натрий. Метамизола е аналгетик от групата на пиразолоните със силно изразено обезболяващо и противотемпературно действие. Притежава по-слаба противовъзпалителна активност, както и леко спазмолитично действие. Изписва се при остри и силни болки след операции или наранявания; болки при тумори, колики, други остри или хронични силни болки;
висока телесна температура!

Всеки средно статистически Българин знаейки неговото приложение може да изпише без проблем това лекарство при тези оплаквания?
Въпрос: - Защо на тези хора им е забранено и нямат право да го предписват?
Всеки би отговорил: - защото за да се предпише правилно едно лекарство са нужни задълбочени познания по-медицина  и фармация, които се придобиват по-време на следването във висшите учебни заведения.

Хомеопатията е медицина! Хомеопатията е лекарство! Въпреки, че се основава на енергийната същност на изходната субстанция, тя се подчинява като действие на същите физични и химични принципи както алопатичните лекарства. Хомеопатичното лекарство може повишава или понижава температура, болка, емоции, кръвно, пулс, перисталника и всички останали функции на организма. Когато не се използва правилно хомеопатичното лекарство може да разболява , да влошава клиничните признаци, да доведе дори до непредсказуеми последици.

Навярно ще кажете, че хомеопатията се базира само на закона на  „подобието”?
Това ми звучи, като приказката за Аналгина!

Приятели, нямам желание да засягам някого четейки тези редове! Аз просто така виждам нещата.

 И в двете науки лекарствата трябва да имат своите предписания:
- „ изписването на лекарствата трябва строго да се съобразява с всички противопоказания, предпазни мерки за употреба, специални предупреждения, инструкции за правилна употреба и т.н.”

Всички сте съгласни, че прилагането на хомеопатичните лекарства трябва да се съобрази освен със търсеният симилимум, но и със състоянието на организма, вида на заболяването, настъпилите структурни и функционални промени на органите, състоянието на имунната система, хормоналния статус, биохимичните промени настъпили в организма  и т.н. Всичко това изисква едно задълбочено познание на човешката физиология и патофизиология и всички други дисциплини изучаващи се в висшите медицински институти
Д-р Ханеман е направил великата крачка напред, за да открие тази необятна наука и се е опитал по-достъпен за тогавашното ниво на медицината начин да я вкара в рамките на „закона на подобието”.

Но това не ни обяснява нито как, нито защо тези лекарства действат и лекуват! Ние самите все още не разбираме процесите, чрез които лекува нашата Хомеопатия?
Ние сме тези, които трябва да довършим делото на д-р Ханеман, да направим Хомеопатията наука на доказателството, на принципите, основавайки се на физиката, химията и физиологията на човека.
В началото на ХI век да си обясняваме и да търсим лечебното действието на Хомеопатията само чрез „закона на подобието” за мен лично е недостатъчно и наивно.
Да, това е най-лесният емперичен начин за избор на едно лекарство, но не и цялата истина за неговата клинична приложимост и безопастност. Самото действие на хомеопатията се основава на други принципи и закони свързани с физиологията на човека. А това, както сами разбирате е приоритет на друга наука.

За да може един Хомеопат да отговори на тези високи изисквания и да носи отговорност за действията си, трябва да има най-малкото медицински познания.
Зад изписването на едно лекарство трябва да застанат знанията по-медицина и хомеопатия в едно. Това са две неразривно свързани професии и всеки който си мисли, че може да да ги практикува по-отделно, явно все още вярва в „Приказката за Аналгина”, и в мита че  „Хомеопатията е безобидна наука”. Познавам вече доста завършили Хомеопати прекъснали практиката си поради факта, че са изживяли горчивината от страничните действия на хомеопатичните лекарства и тяхната непредсказуемост в практиката.

За съжаление трябва да признаем, че Хомеопатията и Фармацията са брат и сестра по-жестокост! Те се основават в по-голямата си част на знанията  натрупани възосновата на „опит-грешка”. Това означава, че всеки пациент лекуван и манифестирал усложнения е знание за тях. Неприятно, но факт! Ами ако следващото откритие на хомеопатия сте Вие, ако при Вас се установи че прилагането на поредното лекарство е противопоказно и води до необратимо влошаване на заболяването Ви??? Страшничко е, нали! И то напълно за ваша сметка!

Всички сте изписвали бактериални или паразитни нозоди в практиката си, нали?
Моля да ми назовете, какви общи противопоказания имат те и защо?
При какви заболявания не трябва да се предписват нозоди и защо?

Знам, че ще Ви затрудня и затова ще Ви кажа: истината се крие в патогенезата на тези заболявания и от друга страна в действието на нозодите. Но за да знаете отговора на това, трябва да имате познания по-медицина. Иначе предписвайки фосфор при пациент с автоимунно заболяване го пращате далеч от здравето.
За съжаление, по-същия начин стои въпросът и с „Ефекта на потискането”  Да, най-неприятно в случая е, че за да имаме отговорът на този въпрос някой хомеопат трябва да навреди на нечие здраве, за да може да стане свидетел на това чудо в Хомеопатията! Единствената цел, която преследвам е да убедя всеки практикуващ Хомеопат да си даде сметка, че Хомеопатията не е безвредна наука!

С всичко изложено до тук не бих искал да кажа, че един медик би бил по-добър хомеопат от Вас/не медиците/. Но мога да твърдя със сигурност, че колкото и да сте добър Хомеопат, Вие трябва да имате медицинско образование за да може да прилагате „Закона за подобието” съобразен със  „Законите на Медицината”. 

Ръководен от презумцията "Ако не помогне , няма да навреди, та за Бога това е само вода....."
аз започнах Хомеопатичната си практиката като не добре подготвен Хомеопат, чрез което допуснах да направя доста грешки в практиката си, за съжаление някои от тях фатални.  Но всичко това ми даде възможност да погледна от другата страна на хомеопатията, просто видях гърба и, затова пожелах да го споделя с Вас!

С най-добри чувства, Петър!“


„Смятам за интересен и този материал на който попаднах преди време. Още тогава се опитах да се свържа с въпросния човек който го е писал и му изпратих съобщение ,но той така и не е влизал във форума жив дом вече повече от година
Публикувано 13 ноември 2009 - 10:58………………………………………………..“
Ами доста странно и приятно носталгично, е когато човек прочете нещо написано преди толкова години…!


Лека вечер от мен! Ще бъда радостен, ако съм бил полезен с нещо….

[бате Бино]

Благодаря на д-р Дюлгерски.
Аз лично се надявах да прочета по-подробно за самите странични ефекти , но за тях в този голям пост е споменато само с две думи - да , има такива..   и  да , някои от тях са фатални

Мисля , че и останалите съфорумци имат силна потребност от допълнително "задълбаване" по темата
Например:
1. Веднъж възникнали , тези странични ефекти сами ли отшумяват след време или се налага да се лекуват и "новите" състояния?
2. КАКЪВ е по-точно подходът в хомеопатията при тези усложнения - лекуват се пак хомеопатично или  "Аз бях дотук, съжалявам" ?  
3.   Това че са ЕНЕРГИЙНО предизвикани , значи ли, че  всякакви други методи за лекуването на тези "странични ефекти" са по-малко ефикасни? 
4.  От страничен до страничен ефект има разлика  - едно е да получиш  диария за седмица, друго е да ти спре бъбрека ...   Какви са най-често усложненията - по-скоро по-леки или по-скоро - по-тежки?
5.  Има ли  връзка между честотата на  усложненията и потенцията  на изписваните лекарства?
Или с други думи  - може ли да се счита , че е  по-безопасно  при изписване на по-ниски потенции?
6.  Какви са другите фактори , водещи до по-вероятно усложнение  - възрастни пациенти? пациенти с няколко заболявания , лекувани едновременно? хронични болести , изискващи дълго лекуване? хомеопатия не в чист вид ( с добавка и на фармацевтични лекарства например)  изписване на няколко вместо само едно лекарство? ...
7 . Каква е все пак вероятността най-общо от получаване на "страничен ефект" при лечение с хомеопатия и ДОКОЛКО тази вероятност зависи от подготвеността на хомеопата и ДОКОЛКО  си е част от самата методика ? ..

Това са въпросите , които на прима виста ми хрумнаха  като важни, да бягам докато не съм се сетил за още стотина
Но мисля , че отговорите на тях биха били от КОНКРЕТНА полза  за потребителите, за да си преценят ДОКОЛКО да се осланят на хомеопатията..
И ако д-р Дюлгеров като практик би бил любезен да сподели ,  ние ще  сме много благодарни.

[Роми]

Здравей, Петър!

Ние тук сме доста любознателни, задаваме въпроси и не винаги сме склонни да приемаме безкритично мненията на лекарите :-) Но ти не се притеснявай, ако не можеш да отговориш подобаващо на всички въпроси. Всички се учим.

Някои от твоите думи ме карат да мисля, че имаме доста различни виждания за хомеопатията. Ето какво имам предвид:

Въпреки, че се основава на енергийната същност на изходната субстанция, тя се подчинява като действие на същите физични и химични принципи както алопатичните лекарства.

Според мен, действието на хомеопатичното лекарство далеч не се подчинява на същите физични и химични принципи както алопатичните лекарства, именно благодарение на принципа на енергоинформационното въздействие.

Ако това, което казваш е вярно, тогава напълно се обезсмисля идеята за хомеопатичното лекарство. Тогава хомеопатичното лекарство (ХЛ) не би било нищо друго, освен едно хитро замаскирано алопатично лекарство (АЛ). Но това не е така, защото (както по-добре знаеш) алопатичното лекарство упражнява преди всичко химическо действие върху клетките, докато ХЛ оказва предимно енергоинформационно въздействие.

А именно, АЛ влияе върху функциите на клетките чрез промяна на химическия състав на тяхната течна среда. ХЛ влияе върху поведението на клетките чрез пренос на биологична информация през тази течна среда. Това е принципна разлика.

Ето защо не можем:

да направим Хомеопатията наука на доказателството, на принципите, основавайки се на физиката, химията и физиологията на човека.

Не можем да направим хомеопатията наука, основана единствено на принципите на физиката, химията и физиологията, защото тогава ще получим не хомеопатия, а само една по-щадяща алопатия.

Безспорно, всеки, който желае да се занимава с хомеопатия, трябва да притежава образование по медицина. Това е необходимо, но не и достатъчно условие, за да стане добър хомеопат. Не е достатъчно, защото в концептуално отношение, познанието за човека, което може истински да обоснове хомеопатията, започва там където свършват познанията на конвенционалната медицина.

Като начало, скицирам тези разграничения съвсем схематично. При желание за по-задълбочена дискусия, можем да се поразприказваме за неща, които отиват далеч отвъд понятията на университетската медицина.

[петървет]

Здравейте, не съм очаквал такъв професионален интерес към темата и толкова разнообразни, някои дори фундаментални въпроси относно Хомеопатията…
Ако трябва да съм честен отговорите на повечето въпроси са ме тормозили от самото ми запознанство с Хомеопатията и решаването на гатанките продължава вече повече от 10 години, до днес включително.

Ще се опитам да дам някакви адекватни и логично завършени отговори на въпросите, разбира се през призмата на моят опит и знания. Но самите ще трябва да се съгласите, че това няма как да стане в рамките на няколко поста, говорим за голям обем информация.
Предварително се извинявам, че в някои от отговорите ми ще ми се наложи да използвам специфична терминология, но тя ще ми е нужна за да мога да бъда по-точен и убедителен. Благодаря за приятелската атмосфера, в която се дискутира и се надявам да я запазим до надписите на  филма….

Притеснен съм от към свободно време за писане, затова ще започна поред и до къде стигна и така…

Донякъде умишлено избягвам да представям различни случаи поради невъзможността да се докаже чия е вината в едно неуспешно хомеопатично лечение - на хомеопата, на лекарството, на пациента, стопанина, точната диагноза, свободната еволюция на заболяването и т.н. Тези разговори са водени не веднъж и обикновено се стига до фразата: - Ти от къде си сигурен, животното може да се е излекувало от само себе си или че тези флошавания не се дължат на прогресията на самото заболяване” ……и т.н.

Но поради вашия интерес ще Ви дам примери, които за съжаление в ония години на сляпа вяра в безобидността на Хомеопатията, пациентите бяха подложени на различни лекарства и след някои от тях се отключиха тежки странични явления.


Тъй като потисканията, страничните ефекти или появата на нови болести са в най-различни форми и области на медицината, почти е невъзможно да бъдат изложени.
Избрах една извадка от пациенти при които активирането на клетъчният имунитет води до обостряне на вече съществуващите заболявания.

При всички автоимунни болести даването на лекарства, които повишават клетъчният имунитет водят до ескалиране на клиничните признаци и остро влошаване на здравето.  Всички бактериални нозоди имат силен клетъчно стимулиращ ефект, който води до отделянето и на група цитокини. От особено важно значение е един от тях наречен /TNF-alfa/, на който в крайна сметка се дължат по- голяма част от пораженията при тези пациенти. Колкото нивото на този цитокин е по-високо, толкова зоболяването по-бързо прогресира и води до появата на тежка клинична картина. Затова предписването на инхибитори на TNF-alfa  или Кортикостероид в тези случаи води до потискането му и временно подобряване на пациента. Този цитокин участва в патогенезата на голяма част от заболяванията и ще бъде споменаван многократно като основен фактор за появата на страничните явления при следващите пациенти.

1. Доберман Марко на 13 години, от една година е със сензитивни нарушения свързани с обонянието, зрението, вкусови качества, общо старчески изменения които най-вероятно са свързани с процеси на демиелинизация  в централна нервна система/ЦНС/. Заболяването много прилича на множествената склероза при хората и е от автоимунен тип. На кучето съм давал редица лекарства с временен положителен ефект. Но след даването на една единствена доза Колибацилин 200СН, след 10 минути отключи епилептичен припадък, който остана да перзистира до края на живота му по-няколко пъти на ден. При този пациент с вече клинично проявено заболяване даването на бактериален нозад дава силен тласък на клетъчният имунитет и ескалира процесите на демиелинизация и поява на лезии в ЦНС, които в случая се манифестират с поява на епилепсията.

2. Куче/улично/ с нервна форма на гана, която доказано се дължи на автоимунни процеси в нервната тъкан в ЦНС и гръбначният мозък/аналогично както при добермана/. Кучето беше с тикове от един месец, храни се и пие вода. При него не е предписвано лечение освен една доза Фосфор 200СН/предписанието е от руска Хомеопатия/. Буквално след минути кучето изпадна в епилептичен припадък – и не излезе от него./т.н. статус епилептикус/. Пациент, който дойде на собствен ход, яде и пие вода, който се влоши и почина в рамките на 7-8 часа. В последствие за Фосфора прочетох, че се предписва при различни видове пневмонии, вкл. най-тежките чуждотелни. Въпреки, че не съм го доказвал клинически, чисто логически това е препарат който повишава имунитета чрез което е възможно да се преодолее една толкова тежка болест като чуждотелната пневмония. Така може да се обясни и страничният ефект на Фосфора върху нервната форма при ганата.

3. куче Берта на 5 години, санбернар с екзема/остър влажен дерматит/ на хълбока. В патогенезата на това заболяване също играе високото ниво на TNF-alfa  в кожата/както при лупус еритематозус, псориазиса и мн.др. кожни болести/. Във ветеринарната дерматология е упоменато, че в етиологията на това заболяване стои Стафилококус интермедиус. Много добър успех преди това имах при лечение на пиодермии/Стафилококови инфекции/  от прилагането в схема на препарата Стафилокок 200СН.
Поради тази причина реших да изпиша и на този пациент Стафилокок 200СН с цел да излекувам инфекцията, от там и екземата.  Резултатът беше трагичен, за една вечер/12ч./ екземата вместо да се успокои стана два пъти по-голяма, по-зачервена и охлузена в следствие на близането. Имуностимулиращият ефект на хомеопатичното лекарство ескалира и обостри екземата. Това беше равносилно на един алергичен пациент да изпишеш имуностимулант. При този пациент на другият ден изписах сулфор200СН и екземата изчезна без друга терапия в рамките на два дни.

4. куче Елда на 10 години, след преживят силен стрес от разстрел на друго куче пред нея заболя от МЕН синдром/Метаболитна епидермална некроза/. Това са язви и рани по-цялото тяло, миризма на гнило и спарено. Заболяването е нелечимо и перзистира през всичките 10 години. При нея бяха използвани няколко препарата, като последните бяха Сулфор и Графит. В рамките на една седмица като по-чудо всички рани завехнаха и след около 10 дни се окосми напълно сякаш никога не е била болна. За жалост в рамките на един месец след успешно лечение кучето се разболя от диабет и след няколко месеца почина. Неправилният подход при лечение на този пациент беше, че „излекуваното”/потиснато/кожното заболяване даде възможност болестта да премине на друго по-дълбоко ниво, т.е.в друго по-тежко заболяване.
Целта при този пациент трябваше да бъде преодоляването и премахването на изживения ужас и страх, а не клиничната изява/екземите/ на тези емоции.


5. куче Рино, мъжко френски булдог. Сменял е няколко пъти стопаните си. Влажни екземи по-цялото тяло, лекуван няколко години по-клиники с временен резултат. Много плаче, скимти, къса дрехи и лае когато го оставят само. Изписването на Сулфор 200СН чудодейно премахна екземите. След около месец на кучето му излезна хистеоцитома/доброкачествено кожно образувани/. След няколко неуспешни лекарства му предписах Хеледониум 200СН и това доброкачествено туморче изчезна в рамките на няколко дни. След около 20 дни отново се показаха екземите и Сулфора отново ги излекува/потисна/. Така в лечение/потискане на клиничните изяви на заболяването се стигна до „пълно” излекуване на екземите, но до поява на отоци по тялото и главата. След изследване на ехокардиография се оказа, че пациента е с много рядко заболяване на сърцето- тумор в основата на сърцето. Кучето не след дълго почина.
Погрешното водене на Хомеопатичното лечение според мен беше причината това куче да развие по-тежко заболяване от първоначалната екзема.
           След 8 години от тази случка мога смело да заявя, че кучето е било с типичният синдром „страх от изоставане” и вместо лечението да бъде насочено към първоначалната причина ние лекувахме неговата клинична изява. По този начин от една дълговременно потискана и „излекувана” екзема, стигнахме до засягане на жизнено важен орган на по-дълбоко ниво, които предопредели изхода от заболяването.

6. В следващите редове мога да изредя много лекувани онкологични пациенти с Хомеопатия, чрез активиране на клетъчният имунитет с бактериални нозоди. Идеята ми хрумна след запознаване на положителните ефектите от лечението с ваксината Коули.
При активиране на клетъчният имунитет, чрез бактериални антигени/частици/ или Хомеопатия/бактериални нозоди/  се отключва вече познатата Ви каскада от провъзпалителни цитокини. Повишаването нивото на TNF-alfa  в организма като цяло води до хеморагични некрози и смърт/апоптоза/ на онкологичната тъкан. Ефекта от първите лекувани няколко пациента беше зашеметяващ, онкологичните образувания  в рамките на 24ч. се превръщаха от тъкан в хеморагична течност. Но радостта беше кратка, защото много скоро започнаха да се проявяват най-различни странични ефекти при този тип лечение. Повечето пациенти бяха неоперабилни, в последна фаза на заболяванията и със съпътстващи други болести.
Първо пациенти със сърдечна недостатъчност 90% от случаите завършваха с инфаркт. Причината беше високото ниво на  TNF-alfa  който освен че има отношение към  раковата тъкан дава силно негативни промени в сърдечният мускул/масова апоптоза и смърт на мускулни клетки/. Второ пациенти с равматични заболявания в рамките на 24 часа започваха да се движат като роботи, схванати, защото и в патогенезата на ревматоидният артрит нивото на TNF-alfa  води степента на клиничното проявление на заболяването. И така нататък…..



Извод:
Тук не бих искал да влизаме в спорове за това дали е било правилно лечение или не, дали алопатичната медицина не прави същите грешки, дали е от лекарството, хомеопата и т.н.………,

Хомеопатията е наука като всяка друга, непознаването и назначаването на лечение от неуки хора може да доведе до пълно излекуване на пациента или до „пълно излекуване” с поява на друго заболяване много по-тежко от първоначалното.
Липсата на контрол при изписването на хомеопатични лекарства и пълната липса на отговорност при тяхното назначаване, ме кара да тръпна от ужас от последствията които могат да се нанесат на здравето на хората, доверили се в ръцете на неподготвените, комерсиалните и безотговорни нарекли себе си Хомеопати!

Да е жив и здрав д-р Виджейкър, че е написал една прекрасна книжка, в която съвсем кратко и ясно е споделил какви последици може да причини неправилното Хомеопатично лечение, особено в ръцете на непознаващите тази наука Хомеопати!
Имайте в предвид, че поднесената информация е на един от най-известните и водещи  хомеопати в света.

Истински вярвам и се прекланям пред науката Хомеопатия, както и пред хората подготвени да я практикуват!

Ако някога реша да пиша мемоари на корицата ще пише:
„Хомеопатията в ръцете на неукия е отрова”