Разбира се , повечето от нас имаме да поработим над егото си, признавам
(Някои повече , други по-малко
)
Обаче пак има едно НО...
За да го направим , първо трябва да дефинираме какво е его! Нали така ?
Иначе ще се окаже , че пак сме работили залудо..
Първото, което ме вълнува :
Няколко качества силно наподобяват его! Но ДОКОЛКО всъщност имат нещо общо
точно с егото?
Давам пример:
1. Състезателното начало. Присъщо най-вече на мъжката половина..
Ако държиш да докажеш , че си по-бързият, по-силният, по-способният.. Това от его ли е? Ако да - то тогава всички спортисти са тотални егоцентрици...? Ами олимпиадите по математика и физика? Пак ли его? Ами всякакви конкурси от типа - "млад талант".. ? Нали тъкмо там се състезават кой е по- и най- ..?
Его ли е или не е ?
Добре . Лицето "Х" ще каже - това е друго...то не е его...
Съгласен. Обаче когато аз вляза в писмен ( или устен ) диспут с някой съфорумец, същото това лице "Х" веднага заключва: - " Ааа, бате Бино пак си чеше егото, пак парадира, пак иска да ни покаже , че е най-велик.. , "
А де факто не е ли това пак един вид състезание?? Само че - неформално. За разлика от другото състезание ,което е на стадиона. Единият "парадира" на стадиона, другият - в интернет..
2. Стремежът към перфекционизъм, към прецизност. Ако някой има потребност да си изпипва нещата -работата, проектите, изявите,.. влага много време и усърдие... Това его ли е? Веднага би могъл да бъде обвинен , че го прави , за да "блесне", за да е първи , за да е "най-най".. А човечецът просто има по-голяма потребност от красота , от хармония, от естетика.. Така се харесва в собствените си очи! Дори никой друг да не разбере за успехът му, той самият ще си бъде щастлив..
3. Стремежът към лидерство. Доколко се дължи на егото и доколко на нещо друго? ( не знам точно на какво още..
)
Има и друго интересно - Ако искаш да докажеш
пред себе си , че си по-добрият . Дали е същото както ако се опитваш да го докажеш
пред другите ?
Тоест - къде точно минава разделителната линия.. ?
Второто , което ме интересува:
(Само че , тук се изискват познания и по физиология, а почти никой от авторите психолози, които съм чел , не прави връзка с нея! Разглеждат всичко само от ъгъла на психологията )
По мои почти научни
изследвания и наблюдения , Егото е в много тясна връзка с хормоналния статус на индивида! С други думи -
външните прояви на егото определено изискват един сериозен ресурс от енергия! ( Знаем ,че хората са различни - вата пита кафа, холерик , меланхолик.. ) Тази енергия идва най-вече от тестостерона и някои други хормони , които човек си ги има по рождение, но в различни пропорции и количества!! Тоест - на хората още по рождение им е заложен "синдромът ЕГО" , който обаче ще се разгърне в различна степен при всеки един от тях! ( При равни други условия.)
Рядко ще видим слаб, тих и нерешителен човек, който е едновременно с това - егоцентричен.
От тук следват два момента 1. ДОКОЛКО трябва да се борим срещу нещо, заложено ни от природата?
и
2. Успешно потиснатото ЕГО ( чрез тренинги, самостоятелна работа и т.н. ) ще доведе до намалена
външна изява ,ще освободи хормонален ресурс , който ако не се "изгори" физически , няма ли да направи пакости в организма? Точно както неизгорените с физическа активност хормони на стреса ( кортизол например) правят страхотни пакости в тялото. ( Заради неосъществявянето на еволюционната идея на стреса - да се сбиеш или избягаш.. )
Да, въпросите както винаги са много и все - нелесни ..
Но, както е казал Уайлд - "Въпросите никога не са неудобни. Такива са понякога отговорите .."
Ще бъда благодарен за вашите мнения. Наистина ми е много интересно какво мислите вие.