Не мога да се сдържа да не го споделя, любимо ми е.
“Най-често се разстройва храносмилателният орган след месна храна, защото тя скоро го затлачва и оставя лоши последици. За човека ще бъде най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много предмети, които ни служат не само за храна, но и за наслада. Но човек от алчност се нахвърля върху всичко, за да задоволи прищявките на своя апетит, опитва всичко, вкусва всичко и сякаш, търсейки това, което трябва да е за него, става едно всеядно животно. Той употребява месо не защото има нужда или необходимост, а от сластолюбие и пресищане, понеже вижда, че му се дава да прави свободен избор между тревите и плодовете, чието изобилие е неизчерпаемо. Той търси и намира нечиста и неудобна храна, която се доставя с цената на убиването на живи същества. И по такъв начин излиза по-жесток от най-кръвожадните диви зверове. Кръвта и месото на убитото животно могат да нахранят ястреба, вълка и змията, но за хората те са излишни храни.”
“Вие ме питате на какво основание се е въздържал Питагор от употребяването месото на животните. Аз пък от моя страна се чудя какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е решил да оскверни устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месото на убитото същество; който е наредил на своята трапеза обезобразените форми на мъртвите тела и е поискал да има за всекидневна храна това, което преди малко е било същество, надарено с движение, чувство и глас.”
“Защо хулите земята, че уж тя не е в състояние да ви нахрани и напои?”
“Вие наричате хищни и жестоки лъвовете, тигрите и змиите, когато сами вие никак не им отстъпвате по варварство. И все пак за тях убийството е едничкото средство да съществуват, а за вас то е излишен разкош и престъпление. Всъщност ние не убиваме и не ядем лъвовете и вълците, което ние бихме сторили за самозащита, а напротив, оставяме ги спокойни, а преследваме и убиваме невинните, домашните, безпомощните същества, които са лишени от оръдие за самозащита.
Горко на нашето дивашко човечество! Страшно е да се видят трапезите на богатите, заобиколени от тези, които простират върху тях убитите тела - касапите и готвачите. А още по-страшна гледка представлява същата трапеза подир пира, защото оголените мощи са по-грозни, след като бъдат оглозгани.”
“Ако въпреки всичко, вие все още твърдите, че природата ви е предназначила за такава храна, тогава убивайте поне сами това, което вие искате да изядете, но вършете това само с вашите природни оръдия, без да употребявате нито ножа на месаря, нито брадва, нито сопа. И така, както вълците, лъвовете и мечките убиват сами всичко, с което те се хранят, така и вие убивайте кравата или вола, като ги захапвате с вашите челюсти, като гризете свинята с вашите зъби, като се хвърляте върху заека или овцата и ги разкъсвате на парчета, без да търсите време и място. Като извършите сами всичко това, тогава седнете на вашата трапеза. Но ако вие чакате някое живо и мислещо същество да бъде лишено от живот от други хора, и ако на вас самите е противно да изтръгнете сърцето на своята жертва и да пролеете нейната кръв, то защо вие, питам ви аз, в разрез с природата, се храните със същества, надарени със съзнателен живот?
Нещо повече: даже след като са убити вашите жертви, вие не ще ги ядете в тоя вид, в какъвто са доставени от кланицата. Вие ги варите, печете и съвършено ги изменявате с огън и подправки. Вие напълно видоизменяте убитото животно, като употребявате десетки хиляди миризливи треви и зеленчуци, за да излъжете по тоя начин вашия естествен вкус и да го приготвите да приеме неестествената храна.” – Плутарх
