Ако вярваш в подобни истории ...понеже лично аз вярвам, ще ти дам за пример тази, за да видиш как понякога се объркват нещата покрай тая вездесъща модерна медицина.
--------------
Помните ли едно момиче, Мария-високата й казваха? Когато предавахме поздрави на стареца Паисий от Мария-високата, той казваше: „Каква висока, тя е най-високата!”. Беше висока 2,30 м. Това момиче беше свята душа, в края на живота си се прегърби и се движеше в количка. Имаше огромна ръка, страдаше от гигантизъм. Дланта й беше три пъти колкото моята. Да ви кажа как се запознахме с нея. Един наш монах отец Нифон преди да дойде в манастира и да стане монах, продаваше ябълки. Продаваше ги в торбички и ходеше в квартала, където живееше Мария. Веднъж почукал на вратата, за да каже на хората, че продава ябълки. Когато Мария излязла отвън, той се уплашил, захвърлил ябълките и избягал.
Това момиче беше свята душа, наистина светица, въпреки че изглеждаше страшно. Лицето й беше голямо, но малките деца изобщо не се плашеха от нея. И знаете ли на колко хора даваше утеха? Тя беше духовна майка в истинския смисъл на думата. Тя ходи в Америка да й направят изследвания, за да видят защо се е получило така с нея. Прочути лекари изказвали различни предположения – едни смятали, че страда от гигантизъм, други – от други неща, но не могли да кажат какво точно станало. Казали й, че понеже имала тумор, който потиска очите, скоро щяла да загуби зрението си. Нямала други проблеми. В Гърция едно момиче й казало: „Защо да не отидем при стареца Порфирий?” Мария нямаше представа от старци и от такива неща. Отговорила: „И какво да ми каже този старец, след като в Америка ме гледаха толкова учени?” Приятелката й казала: „Ела, той е и сляп, не може и много да говори.” „Е , тогава още по-зле! Да почне да ми говори „М-м-м!” – отвърнала тя.
Беше отчаяна. Както и да е, убедили я да отиде. Отиде заедно с майка си, с една монахиня и с още двама човека. Влезли в килията на стареца. Той й казал:
- Защо, когато приятелката ти казваше да дойдеш, ти не пожела и каза, че съм щял да кажа „М-м-м”?
Предаде точно думите й. Тя се засрами. Той я попита какво й има. Тя му отговори, че ще загуби зрението си. Плачеше.
- Не зрението, чедо мое. Костите ти ще се строшат.
- Не, геронта, костите ми са здрави, нямам проблем с костите, зрението ще загубя.
- Не зрението, а костите.
А тя пак:
- Зрението ми, дядо!
- Не зрението, чедо, кокалите ти ще се счупят.
Тя не разбираше. Каза й да коленичи. Тя коленичи, доколкото можеше. Той сложи ръката си върху главата й и започна да се моли. След това Мария казваше, че чувствала как главата буквално й гори, както жените, които слагат онова нещо на главите си във фризьорския салон, още го има, нали? И тъй, цялата й глава горяла, а старецът й казал: „Няма да ослепееш, костиге ти ще се покажат навън”. Той я попита:
- От какво ти е станало така, казаха ли ти лекарите?
- Не намериха причината, казаха, че било гигантизъм.
Старецът се обърнал към майката:
- Ти помниш ли, когато беше бременна с Мария?
Мария тогава беше на 43 години. Майка й казала:
- Да, помня.
- Помниш ли, когато беше във втория месец и повръщаше много?
- Е, помня.
- Помниш ли, когато мъжът ти те заведе при един лекар?
Как да го помни сега. Старецът започнал да й го описва.
- Сети се там, където слизате от автобуса във вашето село, слизаш на един площад, мъжът те заведе по еди-кой си път. Заведе те пред една зелена врата, където беше лекарят. Каза му, че повръщаш от бременността и той ти даде едно пликче с лекарства – 15 хапчета вътре, помниш ли?
- Да, помня.
- Онези хапчета бяха хапчета за епилепсия. Докторът направи грешка. Ти ги изпи и плодът се деформира. Затова дъщерята ти е в това състояние.
И наистина това беше точно така от научна гледна точка. След това какво стана? Тя спря да губи зрението си, но кокалите й започнаха да се чупят. Веднъж бях свидетел как една кост от гърба й проби кожата и се показа. Точно както й каза старецът. Когато тя излязла навън, старецът казал: „Това е светица!”
-------------------
Опитвам се да кажа, че причината може да е нещо подобно като това с повръщането и хапчетата да речем ..уж наглед безобидно, но с лоши резултати в крайна сметка. Така че общо взето може да са всякакви причините. Така или иначе фактите са факти, приемаш ги и гледаш да подобриш нещата ...и аз да речем съм правил доста простотии докато не се заинтересувах ...а се заинтересувах за здравето си, защото ми хрумна великата мисъл : уж ходя на лекари, а пък не спирам да се разболявам (4-5 пъти годишно настинки, грипове, бронхити) ..уж гълтам антибиотици и пак не се оправям и сякаш дори вече не ми действат (особено за бронхитите) ...и почнах да се замислям как да бъда здрав и така попаднах на някакви сайтове за суровоядство, веганство и т.н. ....пълни простотии от моя гледна точка дотогава! И преди това бях минавал през тях на бързо ама ми се виждаше прекалено шантаво ...а и в крайна сметка аз обожавах пък и още обожавам хамбургери, пици, джобове, тостове, дюнери, пържени картофи... и ужасно мразех плодове и зеленчуци, супи, манджи - такива бягах доста от тях ......но нали знаеш неволята учи
Сега пак се разболявам, но рядко ..минава ми бързо, с гладуване 1-2 дни най-често и не ми се налага почти да гълтам лекарства ..въпреки че съм изпил 1-2 упсарина и фервекса и парацетамола от мързел...
И така ...опитвам се да намекна, че човек не трябва само на сляпо да го кара и да оставя здравето си само в ръцете на лекарите, ами и сам трябва да се погрижи за здравето си и това на децата си ...с добра храна, здрав сън, взаимодействие с природата (тук Вовата по-добре ги обяснява тия неща), бате Бино сигурно също много добри съвети ще ти даде ама ако се намери точната причина. Така или иначе според мен неизлечими болести почти няма... и ако търсиш настоятелно и на правилните места, ще намериш отговорите рано или късно