А дилемата със солената вода и безсолната храна е налице само благодарение на неутолимата ни страст да се люшкаме в крайности. Иначе такава дилема няма.
Дневните нужди от извънклетъчен електролит (NaCl) са различни при всеки организъм и варират, в зависимост от навиците на човека и естеството на неговата активност.
Потребностите се влияят от пет тира фактори. Например, има значение дали човек си попийва диуретици (кафе, чай, кола, бира и др. газирани и/или подсладени напитки), дали има склонност към прекомерно изпотяване (освен от емоционалното състояние, тази склонност се обуславя и от типа организъм), за среднодневните количества на консумираните течности и изхвърлената пот, урина и т. н. имат значение и сезоните, дали ти е студено или топло.
Друг фактор е начинът, по който прекарваме времето си. Потребностите от сол със сигурност не са еднакви когато цял ден си почиваш в спокойна атмосфера с интересна книга в ръка или когато си под напрежение в службата, притиснат от стресови обстоятелства; дали гледаш телевизия или блъскаш във фитнеса, дали ползваш асансьор или изкачваш стълбища и т. н. и т. н.
В крайна сметка всичко се свежда до количествата вода, които се изхвърлят от организма с урината, потта, дишането, фекалиите, секретите и т. н. Разбира се, вода трябва да се извежда постоянно и по всички възможни пътища. Знаем, чрез нея организмът се освобождава от най-различни химически и биологични замърсители. С нея обаче се изхвърлят и електролити, както и много други макро- и микроелементи.
Затова е най-добре човек да развива усет за реалните потребности на организма си, а не механично да следва универсални норми. Например, насилственото преминаване на безсолна диета може да бъде опасно, ако не бъде компенсирано от изобилни количества пресни зеленчукови сокове (не плодови!) плюс приема на внимателно преценени количества NaCl чрез водата.
Но от друга страна, ясно е, че ако доставките на NaCl започнат да пристигат по вода, то тогава би било разумно да редуцираме "сухопътните" доставки (намалявайки броя на тръсканията на солничката).
В крайна сметка, универсалните норми са само ориентировъчна изходна база. След това - ако промените се извършват спокойно, постепенно и без излишни залитания - човек постепенно развива верен усет за тези неща.
Бездуховност, колеги - бездуховност, материализъм и натриев хлорид. Как я мислите така тази работа, не знам Grin
Всъщност, духовност, и то каква! Концептуалната немощ на биофизиката се оголва при всяко усилие за навлизане в мистерията на планинския кристал...
