3-4 жълтъка, да не претоварите храносмилателната система младежи
ето един вариант на прием на цели сурови яйца: 3*6 бр. за 3 мин. = 1800кал.
https://www.youtube.com/watch?v=L_nlkDzBlps
Ами няма ка да се претовари, ако се приемат разделно - по един на хранене. С белтъците вече може и да се получи претоварване, но пак казвам, че според мен всичко зависи от физическата активност. Ако се изразходва достатъчно количество енергия, би следвало да няма проблеми с няколко яйца дневно. Другото е проблема и по-точно, че по-голямото количество храна замазва сетивността и товари не само храносмилателната система, а и цялото тяло. Въпросите с храненето като цяло са толкова противоречиви, че никой, никога няма да открие точна формула. За себе си съм разбрал, че трябва да следвам баланса, тоест опитвам се да се храня толкова, колкото да залъжа тялото, че всичко е ок, но не и да го претоварвам. Разбира се, гледам да не остава и без храна, защото тялото по начало не обича промените. Храната е неговата зависимост и отнемеш ли му я, то започва да си я търси и да изпада в хранителна абстиненция, което при много хора води до стресови физически и психически състояния. От друга страна, прекомерната зависимост(преяждането) също е проблем и пак води до своевременен абстинентен синдром, защото тялото винаги иска повече и повече. Тук обаче нещата са сложни за асимилиране, защото главната хранителна зависимост представлява сбора на много малки зависимости. На първо място е зависимостта на мозъка към ефекта "вкусно". Мозъка и по-точно главата обожава да и е вкусно възможно най-дълго, като врметраене и възможно най-силно, като усещане. Ето защо, докато главата се "друса" не се интересувани ни най-малко от факта, че прекомерното количество храна, ще претовари останалите части от тялото, които ще трябва да преработват впоследствие дълго време храната за да я превърнат в точната формула от фекалии и урина. Казват, че за подаване на командата "ситост" са нужни цели 20 минути. Тоест необходимото количество храна обикновено е поето цели 20 минути преди края на храненето, но информацията не може да достигне до мозъка, защото той е затворил "портала" си за прием на въпросната. Това е времето в което мозъка се е отдал на блаженство и през което време никой друг орган не е в състояние да му повлияе за да го накара да прекрати удоволствието си навреме. Затова и по начало се стига до преяждане. Ако обаче по време на "вълчи глад" се приеме не храна, а голямо количество вода наведнъж, командата ситост, ще стигне до мозъка веднага след напълването на стомашната кухина. Защо в този случай мозъка приема командата "ситост" на момента? Отговорът е: защото отсъства процеса на "надрусване", а именно този процес блокира приемането на въпросната команда. Има няколко ценни трика, които аз лично използвам понякога, макар и много рядко за да постигна разумно хранене.
1-во. Преди хранене изпивам известно количество сок. Не вода, защото водата, ще напусне много бързо стомашната кухина и съответно състоянието на глад, ще настъпи отново, почти незабавно.
2-ро. Преди преминаването към много вкусна храна, изяждам няколко плода. Това води до още по-голям обем в стомаха и тук вече командата за ситост от страна на стомаха, започва да упражнява все по-голямо влияние върху мозъка(главата).
3. Когато премина към частта"много вкусна храна" вече дъвча много бавно, което не би било възможно, ако редът на храните беше наопаки. Мозъка в този момент позволява по-дълъг и по-бавен дъвкателен процес, защото се поддава на сигнала за ситост, който към този етап на храненето, вече е доста влиятелен.
Разбира се, че при използването на тези трикове, удоволствието от храненето е много по-слабо, но пък нали е по-важно, че съм постигнал целта си и не съм претоварил тялото си с храна.
Всичко това са си мои заключения и експерименти, които съм направил на база личните си убеждения и опит в храненето и които просто споделям с вас, така, че моля не ги приемайте като миродавни, нито пък ги следвайте, защото както казах точна формула в здравословното хранене не съществува, в смисъл, че и тук всичко е индивидуалноно и относително. Иначе казано, при мен може и да действа тази формула, а при други не.
Ето например слънцеядите живеят без храна, но аз не мога, и не за друго, а защото не вярвам, че бих могъл да го постигна, а и не съм убеден вече като цяло, че изобщо подобно нещо е достижимо.
Поздрави