....
Wish, се опита малко провокативно да подхване темата, в началото и аз не я разбрах напълно, но впоследствие схванах каква е идеята й - да чуе някакъв по-различен отговор от баналните и обичайни обяснения за "фармацевтичната мафия", "глобалния заговор", "масовите убийства с химиотерапия" и прочие клишета. И когато попита чисто човешки и обикновено за своя конкретен трагичен случай, отново получи същия клиширан репертоар /който може да си има основание, но поради машиналната употреба, не върши винаги и навсякъде работа/. Когато се оказва, че въпреки "глобалния заговор" и "световната мафия" има и такива, които доживяват до 3, 5 или 10 години - фанатикът-хомеопат решава да спаси доктрината с идиотски философии от типа " няма смисъл от лечение", "Да се оставим на Природата", "Нана е платен агент на фармацевтичната мафия".
Ясно е, че малцина могат ди си позволят скъпо лечение в чужбина.
Но в зависимост от стадия и типа на заболяването, и у нас има такива, които преживяват в ремисия един приличен период от време. Въпросът е дали и тях да обявим за агенти на мафията или просто чисто човешки да приемем, че това е просто един от многото пътища, с неговите минуси и плюсове, който всеки засегнат трябва сам да прецени дали си струва да поема.
Точно така! Разбрал си ме.
Въпросът за оцеляването на Нана, не е на плитко ниво и не засяга чисто човешки страсти като завист, злоба, нито пък търся съчувствие, подкрепа, нито пък имам нужда да говоря/споделям по тази тема.
Търся отговори. Защото искам следващия път, ако има такъв, да съм подготвена.
Когато майка ми се разболя, първата ми мисъл беше "Заминаваме. Чужбина."
Започнах да търся финансиране от роднини, чувствах се толкова безпомощна и толкова тъпо.....!
Разбрах как цял живот съм живяла като пиле в черупката си, да, удобен живот, на топличко и уютно, но като излезе буря и черупката се счупи и видиш живота и от другата страна, какво правиш? Пиле се учи да лети! Е, за 3 месеца, едвам проходих. Останах си патка. И майка ми умря.
Нямах финансите, нямах опита да се справям с такива неща, нямах самостоятелността и увереността. Започнах да търся отговори трескаво и бързо. И навсякъде получавах copy--paste. Хора цитират статистики, статии, дават ми се и реални случаи, които обаче не са за БГ и до колко са истински...... И пилето решава от всичко това да си избере една истина. И тръгва по нея. Сляпо. Безотговорно!!! Казва си "нямам избор, това е единственото решение за възможностите ми, това е единственото за мама. И трябва да проработи."
Не. Това, което е добро за мен, дали е добро за теб? Аз обичам да ме вали дъжд, никога не използвам чадър и ми действа супер! Някои хора се побъркват като са мокри, не им е приятно, дори настиват. На някои еди кое си етерично масло, родено от Майката Природа им действа като вълшебен еликсир, други-получават гадене и повръщане от него и не е защото не вярват и не разбират природата, просто това не е техния цяр.
Може би, както се раждаме с определен темперамент, с определена кръвна група, с уникални черти на дланите и пръстите, така си и имаме и уникалния за нас комплекс от действия, храна и вътрешни конфликти и баланси, които за едни са пълен булшит, дърпат ги надолу, докато за други - цяр.
Каквито и статистики да се изреждат за химеотерапията, 10г. живот след нея какво е? Оцеляване?
Аз и без химио съм имала своите моменти на оцеляване. Закрепих ги. Оживях и сега живея.
Когато майка ми ми зададе този въпрос, защо някои живеят толкова дълго след химио, аз и казах това, което бяхме гледали във филма, че такива случаи са един на 10000 примерно. И че и дадения човек ще умре... че няма да води пълноценен живот, че имунитетът и ще е супер слаб... Кой знае...
Рак за мен се лекува на вътреклетъчно ниво, трябва да дадеш нужната команда на мозъка. Може да е "не ми пука, ще живея като за последно." Тогава може би каквото и да ядеш, или да гладуваш, каквото и да пиеш, на колкото и химии да ходиш, организмът ще си намери саморегулацията.
Индивидуално е. Между теб и болестта ти. Това си е твоя кръстопът и трябва да си спомниш какво си направил, за да си тук, трябва да излезеш от чувството на жертва и да се справиш сам. Чак тогава може да ти помогне нещо/някой извън теб.
