Здравейте. Ще споделя тук историята на една жена. Тя не участва във форума. Понякога споделения опит е лъч на надежда, когато в тунела тъне магла и съмнение. Историята е споделена в групата. Смятам , че проблема е важен, но се извинявам на Бате Бино, не знам в кой раздел да я поместя.
"Здравейте на всички.
Член съм на обединената пациентска организация и БАО - българската асоциация на онкоболните. Започнах с интензивни химиотерапии, напуснах работа. Дните си прекарвах в парка или общинската библиотека, в която рубриките, посветени на онкозаболяванията, съм ги минала поне по два пъти повечето. Четвърти стадий карцином на панкреаса с метастази в лимфните възли, черния дроб, далака, жлъчния мехур, дебелото черво,бъбреците е моята диагноза. Когато изпишех в търсачката 'помага при рак' , излизат много предложения. 'Сок от нар, оцет, къри, лайка,магданоз, орехи, червено цвекло, зелен чай, броколи, аспирин, ваксини, шоколад'. Ако напиша 'алтернативно лечение на рак', излизат ми 'Мария от Стара Загора излекува рак с глад и дестилирана газ', 'Дете победи рак на мозъка със сода бикарбонат' , а някъде прочетох, че някой дъвкал асфалт и пиел бензин. Аз нито една от схемите не се осмелих да започна. Във форумите ми казваха да си взема под наем барокамера, да ям джинджифил с мед , но когато кажех, че става дума за рак на панкреас, по добре да не съм ядяла мед. В един омагьосан кръг се въртях няколко седмици и се депресирах накрая. За X научих в другите групи. В един от коментарите й разбрах, че има опит по въпросите които ме интересуват. Направих си труда и изчетох всичките и коментари. Писах й две лични съобщения в които изложих проблема си, водена от отчаяние и една медицинска експертиза. Диагнозата ми е зловеща, борех се от години с нея и не можех да я приема. Пиша във минало време за диагнозата си, защото я преборих. Дори не мога да кажа, че съм в ремисия. Смятам се за абсолютно здрав човек. Официалното лечение при мен в случая не проработи. От години ходя по мъките и с всеки изминал ден се влошавах. Отговор на запитванията си не очаквах. За моя най-голяма изненада X ми обясни, че в момента е възпрепядствана да пише; "че случая ми е деликатен и сложен, общоприет принцип и успешна формула за лечение при всички няма; че изисква личен подход с адекватни мерки" (цитат). Доста уклончив отговор. Разочаровах се. На другия ден, когато влезнах в профила си, ме очакваха около три листа разяснения около диагнозата ми, с най-подробно описани конкретни стъпки и алтернативи какво да направя, за да се лекувам природосъобразно. Беше ми предложила схема с препоръки кое как точно и кога да го прилагам. Подробно ме беше запознала и с още 4 случая като моя, как са били повлияни, какво се е случило с тези хора. Направо не можах да повярвам. Думите и ми вдъхнаха толкова много сила и надежда, че изход има. В края на писмото й се просълзих. Това за мен беше огромна светлина в тунела. Най-много ме изуми факта, че си беше оставила координатите и ме беше поканила на среща. Чухме се по телефона същия ден и се видяхме в уречения час. Отидох , но уви никой не ме чакаше. Позавъртях се и изчакох 15 мин. Реших, че ме е подвела и реших да си ходя. Силно се разочаровах . Но реших че може нещо да се е случило и реших да звънна, за да ми потвърди, че няма да дойде. Ако ми беше затворила, щях да разбера, че ме е излъгала. Тъкмо набрах номера и около мен се чу звън на телефон. На около 5 метра от мен, на една пейка стоеше едно младо, лъчезарно, ужасно красиво момиче. Друг образ за човека, с който имам среща си бях изградила. Обясних и лично моя проблем, носех и абсолютно всички документи от изследванията, които имам. Толкова еродиран човек, с такива тясни познания, с такъв богат речник , готовност за взаимопомощ, не бях срещала дотогава. Много земно момиче, с много чиста и богата душевност. Голямо спокойствие и надежда струяха от думите й. От всичко най-много ме изненада , че ми беше подготвила няколко диска със филми, подари и ми и няколко книги да чета, които се беше отбила и купила преди да се срещнем. Предложих да й ги заплатя. Усмихна се и подмина думите ми. Говорихме близо два часа. Получих огромен брой съвети и указания, и всичко това абсолютно безплатно. Така започнах със 7 дневно гладуване на вода, макар че бях омършавяла. Спрях абсолютно всички лекарства. На химиотерапия спрях да ходя. До четвъртия ден се чувствах много зле. И смятах да спирам с гладуването. По съвет на Х продължих и към шестия ден се чувствах много по-добре. Чувахме се често по телефона и скайп. Много се притесняваше за мен. Захраних се по схема и преминах на хранителен режим, изготвен от X . Приложих диетата първо 20 дни , след това за още два месеца. Вече не се задържах в леглото, имах сила, нямаше ги жестоките болки в мускулите. Купих си сокоизтисквачка и пиех зеленчукови сокове всеки ден. Не ми бяха вкусни в началото, но свикнах. Имах и изготвен лист със забранени плодове и зеленчуци, които затрудняват панкреаса и дроба и не трябва да ги цедя. Правех до 9 клизми на ден с кафе, сода и лимон. Отслабнах 6 кг. Бях 65кг, станах 59. На последните ми изследвания туморните маркери показаха огромен напредък. Голяма част от нервоендокринните туморни възелчета в огнището бяха изсъхнали От девети юли до 27ми вечерта гладувах като пиех само вода. След това се захраних. Първия ден се изнесах от града. Оставих децата да ги гледа майка ми и се преместих при баба ми на село. Чувствах се добре първите три дни. Имах енергия, чистих , тупах, готвих, консерви правихме, копах в градината. Първия ден езика ми беше побелял, на втория беше жълт на кафяви петна. Винаги съм си мислила, че отлаганията са някакъв вид утайка на слюнката или зъбите. Изстъргвах го с една лъжица. Първите два дни не ми се пиеше много вода. Сипвах си по чаша през няколко часа, за да се подсещам. След 3-4 ден обаче започна много да съхне и често си сплаквах устата, не винаги я преглъщах. Бях си закупила предварително от града глюкомер. Апарат за кръвно имах и него също взех. До четвъртия ден захарта ми беше около горната граница 5,9-6. После падна до 4,5-4,2. На четвъртия ден се събудих в 5 часа обляна в студена пот. Направих опит да стана, виеше ми се свят, повръщаше ми се. Едвам излезнах навън и легнах под едно дърво. Размина ми се, не повърнах. В началото ми беше доста сдухано. Беше ми паднало настроението. Чувствах се под давлението на някакво бреме, чиято власт се разпорежда с тялото ми. Лягах си рано, ставах рано. До 10я ден прекарвах деня си в леглото. Имах сили за кратки разходки и домакинска работа, събиране на билки, сушене на плодове, правене на консерви. Вече не ми се виеше свят когато се наведях, изчезнаха и болките в ставите и коленете при клякане. На 13 ден повърнах гъста и лепкава гной, която после продължи да дращи гърлото ми. Казаха ми, че била отделен ексудат от фистулата в гнойното огнище на задстомашната жлеза в хранопровода. Три дни повръщах. Бяха ми препоръчани клизми с лимонов сок и сода. Правех сутрин и вечер два дни. Чувствах се по-добре след тях. На 19я ден си скъсах една синя слива от дървото като идеята ми беше само да я дъвча, без да я преглъщам. Реших , че ще ми отстрани налепа от езика и зъбите. За съжаление допуснах голяма грешка. Някой от частиците и слюнките реших, че ще попаднат в стомаха и вечерта изпих чаша вода с малко лимон. Надявам се като захраня да бъда в пълна форма и да започна от начало. За тези 19 дни, свалих 7 кг. Това не ме притеснява. Прибрах се в града и се захраних. След захранването направих двуседмична почивка. След което започнах със сухо гладуване. Каскадното гладуване не ми се отразяваше добре. Много ме затрудняваха захранванията. След тях не ми се гладуваше. Стигнах до три дни гладуване с последващи три дни захранване. X ме посъветва да пристъпя отново към соковете и кафеените клизми. Този път направих 52 дни на сокове. Захраних се отново по схема около 20 дни. Всички тумори бяха изсъхнали без тези в черния дроб. Направих две чернодробни причиствания, но нещо не се получаваше. Всичко правех по указания, но камъни не изхвърлих. Бях решена, че ще направя сух глад, но вече последователни дни. Издържах 9 дни. Минаха много леко, остабнах само 5 кг. През тези дни всичко ме болеше, като на седмия ден спонтанно настъпи изхождане. Изхвърлих 6 камъка с големина около 2 см и много пясък. Бъбреците и яйчниците през цялото време ме боляха. Захраних се. След това постъпих в онкологията за изследвания. В експетизата ми вписаха, че съм клинично здрава. В момента правя житния режим, но ям само покълнал лимец без ябълки и орехи. Всичко върви гладко. Януари месец пих ММС за прочистване от паразити.
Стана доста дълго мнението ми, за което се извинявам.Мога още да пиша, но спирам. Исках само да споделя какво слънце в живота ми е X. X, балагодаря! Успех на групата. Възхитена съм колко много споделяния има тук и как неспирно се дават съвети. Бъдете благословени!
P.S Анонимизирала съм едно от лицата с "Х" !