Здравей ,
benato Когато е било чисто,са били не по малко зверски законите на живота. Човешкият живот не е имал по голяма стойност
Стойността на живота я определя самия индивид . Една маймуна никога няма да се сети ,че живота има стойност. Животинския свят се променя чрез борба ,за бъдещия човек това няма да е така ,ако се придаде някаква ценност(истинска) на живота.
Искам да препиша нещо от една книга със събрани есета от Ралф Емерсън, написано някъде 1850.
Белег на нашето време, знаменателен дори за най-непроницателния наблюдател ,е, че много интелигентни и религиозни личности се отдръпват от съвместната работа ,от съревнованията на пазара и местния партиен клуб,отдават се на уединен и строг начин на живот ,от което все още не се е появил значителен резултат който да оправдае тяхното усамотяване . Те се държат резервирано : чувстват несъответствието между своите способности и работата ,която им се предлага,като предпочитат да бродят из полето и да загиват от скука пред унижението на онези подаяния и амбиции, които градът може да им предложи. Те отхвърлят работата и плачат за нещо стойностно .
Те са самотни ,духът на техните писания и разговор е самотен ; те отблъскват чуждите влияния ;отбягват обществото ;склонни са да се затварят в своята стая ,да живеят на село ,а не в града,да търсят своите цели и удоволствия в самота . Със сигурност обществото не харесва особено това.То казва : ,,Който се разхожда сам обвинява целия свят ; той обявява всички за неподходящи да му бъдат компания; това е много невъзпитано ,дори обидно ; Обществото ще си отмъсти ,,.
Но междувременно ,това отдръпване не произтича от някаква прищявка на тези хора;ако някой си направи труда да поговори с тях ,ще открие ,че те са избрали тази роля както поради темперамент ,така и поради принципи;също така с известна готовност ,като избор на по-млката от две злини ;защото тези хора не са по природа меланхолични ,озлобени и необщителни; те не са сурови или жестоки, a жизнерадостни ,чувствителни,нежни;те дори искат повече от другите да бъдат обичани.Като младия Моцарт,те са склонни да се разплакват по дест пъти на ден :,, Но сигурни ли сте ,че ме обичате ?,, Дори да ви кажат всичко ,което мислят ,те ще премълчат ,че любовта им изглежда сетният и върховен дар на природата;че има личности ,за чието съществуване те всеки ден блгодарят в душата си - личности,чиито лица може би са им непознати ,но чиято слава и дух са проникнали тяхното усамотение - и заради които те искат да съществуват .
Да съзреш красотата на другиго ,който поражда нов интерес към теб самия ; да съзреш красотата в някое човешко същество с такава живост на възприятието ,че веднага да хукнеш към къщи,за да провериш дали не си самата уродливост ;да съзреш у другия израз на любов ,толкова възвишена ,че се самоудостоверява дори и пред мен ,срещу всяка възможна опасност ,освен моята недостойност - това са степените в скалата на човешкото щастие ,до които те са се издигнали ;именно верността към това чувство е направила за тях
обикновената връзка в отблъскваща . Те желаят справедливо и равностойно общение или никакво общение .
При тази страст към великото и изключителното няма нищо чудно ,че те се отвръщават от грубостта и глупостта на хората . Те си казват
:,, по-добре да бъдеш сам ,отколкото в лоша компания ,,. Тъкмо желанието за общуване - желанието да намерят подходящо за тяхната надежда и религия общество- ги подтиква да отбягват онова, което се нарича общество. Те чувстват ,че никога не са толкова готови за приятелство ,колкото когато са напуснали света и сами са си станали приятели.Картина,книга ,любимо място по хълмовете или в гората ,което те могат да населят с красивите и достойни създания на фантазията,може често да ги обгради с толкова живи образи,че някое време те да им изглеждат действителни ,а обществото- илюзорно. Но ,за да се приближим още малко до тайната на тези хора ,трябва да кажем ,че за тях е сякаш много лесно да отговорят на упреците на светския човек,но не им е толкова лесно да се изложат на съмнение и възражения,които ги спохождат. Те се упражняват във вътрешни духовни търсения,които ги запознават с
всяко нещастие и с изпитанията на най-смелите герои......... Тези два начина на мислене се разделят във всеки момент и са в яростно противоречие . На онзи който гледа живота си от към тези моменти на просветление,ще му се струва,че се имъква и играе посредствена,безпомощна, второстепенна роля в света. Трябва да се направи онова ,за което той няма умения ,или да се каже онова ,което други могат да кажат по добре,и той бездейства или се залъгва с нещо ,докато часът му удари отново....................,,
canat ,
plm, какво са за теб еко ценности?
Дано всеки намери своите еко ценности . Ако ти кажа моите няма да ми повярваш . Но ако се чувствате по добре с вашите си ,тогава си ги дръжте докато можете .
Това което преписах по горе е за последно ,така ,че не ми отговаряйте. Чао
