Не се сработваме със суровоядство? Трябва да „потренираме” тогава ! 
Един здрав човек със здрав чревен тракт може да си позволи да яде много. При един здрав стомах много трудно могат да се обадят проблеми от някакъв плод, супа, смути или каквото и да е.
Когато страдаме от подобни проблеми- гастрит и др. на стомашно-чревния тракт, като ядем твърди растителни храни и не ни понасят, това просто означава, че те не са здравословни за нашия стомах и той в момента не може да си позволи този вид натоварване.
С други думи ние не сме още готови за сурова растителна диета или по-скоро нашият стомах не е готов за нея. Очевидно проблемът не е в храната, а в тялото. 
Липсата на сила, здраве ... само очертават ситуацията.
Някои суровоядци ако почувстват дискомфорт от шепа ядки или някакъв зеленчук, ама веднага заключават, че "това не било храна за хората."
Но когато минат на плодови и зеленчукови сокове или преимуществено започне детоксикация , коренът на проблема става ясен.
Това е като хората, които казват, че ще стават все по-зле след прекарана половин година в инвалидна количка.. Проблема очевидно не е във физическото натоварване, а в липсата на елементарно разбиране. От яденето на едно и също нещо. Имам приятел – моторист, който вследствие на катастрофа 2 год вече е в инвалидна количка и се подобрява. И има атлетично тяло.
Мускулния слой на стомаха и червата също могат да атрофират, ако не могат да служат достатъчно и реагират на товара. Това натоварване при гастрита например идва от използването на предимно твърда растителна тъкан. При злоупотребата с твърда храна и с преработени храни, мускулите постепенно атрофират, което може да доведе до атония на червата. Това бавно отслабва перисталтиката. Появява се запек, гастрит, колит и т.н.
Затова не е разумно ако имаме такъв проблем да се втурваме веднага презглава в суровоядството. Разбира се, много прескачат разтоварителните дни и тялото им си работи на що годе правилното ниво, но има вероятност, да се провалим и състоянието ни да се влоши.. Особено когато говорим за сериозните проблеми със стомашно-чревния тракт, особено при хроничните заболявания, там има риск от опасност.
Тук суровата храна действа като един
вид товар. 
Всекидневното тичане може в най-кратки срокове да ни „спечели” повече здраве. Трябва да мислим първо за ходене по някакъв начин, за да се повиши „годността” на сърцето, мускулите и притока на кръв до всичко, а след това постепенно да увеличаваме натоварването като цялостна адаптация. Както казах – сърцето е люлката на всички органи.
Лекарите, между другото, си мислят, че здрав човек е този, който в момента няма болка. Ако човек не се оплаква и отива на работа, значи той е здрав.. А фактът, че боледуваме защото стоим на проветливо място, е друга история.
Ако лекарите бяха механици, сигурно щяха да ремонтират колата само до 10 конски сили. Това е достатъчно, за да стои колата удобно на едно място или да отидем на гладък път, но това ниво на мощност е прекалено ниско, за да функционира надеждно в промяната и всички други условия, с нотка на крайниците – зимните и летни гуми ....
Как ще лекувате гастрита, колита и т.н. - това е ваш избор. Но трябва постепенна адаптация към твърдата храна. Изберете си темпо. Помогнете на тялото си като нарязвате зеленчуците или ползвайте ренде. И най-вече не забравяйте, че всеки избира скоростта на своя напредък. Суровата храна е "влака” в храносмилателния тракт, влак, който има обращение. Ако товарът от влака не се компенсира, става вреден. Това зависи и се определя от нивото на патологията.
Наистина, толкова са ненужни и злочестиви тези заболявания.
Не подценявайте неприятните симптоми, които по правило никой не бива да изпитва. Киселините в стомаха, гаденето, газовете, лошия дъх, телесната миризма, спазмите, раздравните и чувствителни черва, запек, диария- всички те се дължат на лошо хрансмилане. Главната причина това е бедната на ензими храна, която сте яли.
Много хора смятат, че живата храна е изключително богата на ензими. Ензимите са необходими, но често се лъжем, че приемаме достатъчно. Тялото използва ензимите си по толкова разнообразни начини, че е необходимо постоянно влагане на капитали в ензимната банкова сметка, особено при прехода от един тип хранене към друг.
Ензимите се изразходват първо много по-бързо при болест, по време на изморителна физическа тренировка , климатични особености на средата – супер горещо време или екстремен студ. Освен това, самата храна не е чак толкова богата на ензими поради изтощаните от обработване с химикали почви, . Истината е, че живата сурова храна е отчайващо девилитализирана, с изключение на диворастящите видове, които имат до 3-4 пъти по-дълъг корен от култивираните видове и достигат до-по дълбоките слоеве на почвата. Та доста енергия трябва да посъберем, за да се противопоставим на цялата тази трагедия.
Предлагат се хранителни добавки – ензими и сурови витамини. На някои до там достригат маркетинговите хакове, че ги определят като храна за отличници.
Култивират се от разнообразна жива храна, сушат се при ниска температура. По принцип съм против всичко на прах и пудра, но живия пример учи. Бяха в услуга на моя приятелка, която от 7 месеца е суровояд. Тя приема от бромелаин и панаин. Това са изолирани форми на ензими от ананас и папая. Междудругото случва се и моя мъж да пие зимата сурови витамини, поради липсата на сезонно разнообразни храни. Не ви препоръчвам да взимате на капсули, защото при тях се използва за сплойка като аспартам, агаве. Значи ако ги няма, просто има глутен.
Та добавките също са вариант да сложите край на изтощения си ензимен капацитет и увеличите ензимите в спестовния си влог. В този смисъл суровоядството е гигантски стъпка напред и ензимите са доброволните работници, които се трудят в организма. Колкото повече, толкова по-добре.
Липсата на тонус се дължи на няколко фактора. Ще започна с това, което пренебрегваме и остава в сянка. А именно неправилното смесване/съчетаване на храните. Изобилната енергия се дължи на пестене на ресурси за храносмилане. Процеса на правилно съчетаване на храните позволява на тялото ви да изразходва по-малко енергия за храносмилане и да съхрани енезимите. Това е огромна облага за организма.
Разделното хранене помага така да организираме храненето си, че да не се проявяват досадните симптоми на стомашна болка.
Разделното хранене обаче не бива да бъде догма. А трябва да се гледа на него като инструмент, като ръководство, което ни помага да осъществим едно по-лесно и правилно храносмилане. Аз не харесвам фанатизма и не го приемам като правило, което трябва да се изпълнява на всяка цена и да се чувстваме виновни ако го нарушим. Разберете ме правилно. То е като риза, която може да обличате и да събличате когато решите. Но не е усмирителна риза.
По-скоро печеливша формула за по-добро здраве и енегия. Не ми е задача в момента никого да обеждавам в ползите му. Споделям това, което съм се уверила, че работи. Друг е въпроса, че най-големите експерти по хранене са му намерили реабилитирано място в диететиката. Все пак аз не съм екасперт диетолог. За мен е безпогрешен метод и се убедих, че работи.)
Освен на лошо храносмилане, липсата на енергия може да се дължи на калориен глад. Суровата храна не е толкова калорична. В началото на прехода на адаптация повечето имаме уклони и си въобразяваме как от плодовете се пълнее, от мазнините се пълнее. Това, което виждам аз е, че от целите растителни храни не се пълнее. Всичко в природата е добре балансирано. Плодовете, които са богати на фруктоза, съдържат много фибри, които спомагат част от нея да не бъде усвоена. В една пържола и една купа салата има различни калории, нали ? Не трябва да ви плаши обема на суровата храна! Първолата и марулите са несъпоставими като калории ! При калориен глад, няма как да гъмжите от живот
Затова повече
за необходими в началото.
Проблема с енергията – основното тук е дали пропиляваме енергията или я съхраняваме. Когато се губи енергия, обикновено причините се наслагват и не е задължително веднага да се изпита дискомфорт, главоболие, отпадналост, болка.
Всяка дейност, която извежда телата ни от разновесие , разходва енергия. Когато тялото е пренаселено от киселини, то подава различни сигнали. От главоболието до лошото храносмилане, пъпките, тъмните кръгове под очите, умората, сдуханото настроение, всичко това са неволите дължащи се на ацедоза. С изключение на стомаха, почти всички останали течности и клетъчни кълтури са алкални. Проблема с отпадналостта при прехода идва от разхода на енергия, който тялото прави за да поддръжа алкалния баланс. Наистина картината е мрачна в началото , няма какво да се лъжем.
Най-лесния начин да забележите, че тялото ви се чисти ако имате уклони, това е цвета на урината. Това позволява да наблюдаваме външно как функционира тялото за да поддържа нормалната хомеостаза. Тялото е една своеобразна лаборатория без повичен ден, която работи за да поддържа хомеостазата.
Минаваме на суровоядство. Започва чистене. Тялото се подкислява. Страдаме от ацидоза. За да запази живота, тялото търси начин да неутрализира тази киселина (киселината изгаря, това всеки го знае). За целта започва да използва алкалните буферни депа, каквито са минералите – магнезий, калций, желязо, калий. От предходните си крайно нездравословни навици, ние обикновено изпитваме лек дефицит на тези елеманти.
Колкото по-киселинен е организма, той използва повече от алкалните запаси. Когато те се разходват, тялото отслабва, целия организъм изнемощява.
Всички знаят за връзката хемоглобин – желязо. Изчерпа ли се желязното депо, веднагани наляга умора. Изчерпва се калция- ставаме непсокойни, нарушава ни се съня, ставаме раздразнителни и неспокойни. Намяляването на тези резерви води до нарушения в правилното функциониране на нервите. Наляга ни една депресия, подкисляват ни се мислите, света ни е кисал, разсеяни сме. Намалява калция – ефекта е пагубен за скелета. Намалява магнезия – хоп мускулна умора. В кисела среда нормалните ни клетки повяхват. Затова и ние в етапа на чистене се чувстваме точно така –повяхнали, с относителна жизненост. Лошото е , че хората правим обикновено всичко на парче и погрешно тълкуваме симптомите. Това не са симптоми, че се разболявате, а напротив, че се чистите. Казвам на парче, защото сигурна съм много от вас подценяват
дълбокото дишане, което способства балансирането на нашата химия. Но е важно да се знае, че не само храните имат алклооббразуващ ефект, а също така дълбокото дишане, релаксацията, физичекста активност, СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА
, изобщо закаляващите процедури.
Суровоядството не е само до реорганизиране пирамидата на хранене, а изисква и природосъобразен начин на живот доколкото позволява ежедневието, градската локация. Ясно е, ние сме социални същества.
В началото на прехода има елиминаторен цикъл, който се разчита като шоков от организма. Дано успях бегло да отговоря на въпросите ти. Отворих тази тема като вид подкрепа за решилите да тръгнат по този път. Има ужасно много проучвания на мнения и експерти. Много може да се говори по темата. Аз се опитах да обърна внимание на това, което отчитам като своя грешка и тази на приятелите ми.
