Приятели мили, тези дни преминавам през съвсем нова, интерeсна и поучителна авантюра.
В началото планувах едноседмично плодово-зeленчуково разтоварване, но неочаквано нещата се промениха и така пак настъпи непланирана история.
Започвам малко отдалеко, а именно когато в събота 17.10. след много загрят работен ден ме закараха с кола на село, и все още ми беше топло, но тъй като не пуснахме печката започнах да усещам влагата и студа на селската къща. Стана късно вече и пак от инат не запалих огъня и реших, че като се завия ще се стопля, но не би. За едни бързи 4 часа разбрах, че на другият ден ще съм болна, казвайки го и на майка ми,
но просто е трябвало да се случи.
На следващият ден вечерта започна катарзиса ми, след като не можах да мигна. Не очаквах, че простудата бе толкова мощна, но през новият работен Понеделник бях решила, че няма да хапна нищо поне 5 дни.
Заредих се с 2 литра чай от балкански мурсалски, мащерка и кантарион и селска липа и риган; мед, джинжифил и лимони; и най-важната съставка- много лют пиперец.
Така, както пред очите ми беше черно, ноздрите задръстени, а главата сякаш тежеше 50 кила, резултатът след първите чаши чай беше налице. Толкова слуз(не вода), излизаща само през носа, не бях виждала досега. :surpris_25:Пълнех кърпички на всеки 10 минути.
За 6 дни вече, направих само едно изкашляне и излезе само капка слуз, всичко друго- през официалните носови порти.
Вторник, продължавайки и чувствайки се малко по-леко, вечерта премерих температура, защото знаех, че имам, но исках да видя колко е- малко 37.7 беше.
През това време в стомахът ми настана истински покой, не съм правила досега водно-чаено гладуване, но в интерес на истината ми е много по-леко от плодовото, защото няма никой, който да предизвика и минимално раздразнение.
Мисля, че настинката си отива, но удължавам с 2 дни и ще се захранвам в понеделник вече.
Когато споделих с майка ми, а и с други за лютия пипер на гладен стомах и без никакви химии естествено, се притесниха, че ще си докарам нещо неприятно.
Но тъй като съм си се определила като опитно свинче с чисти мисли и действия, имам чувство, че съм на Пътя, независимо че си придобих прозвището "кльощавелка" тази изминала година. Сега клоня към 52кг и всички са загрижени, че изчезвам полека.
Не мисля така, засега, щом след 6 дни глад си продължавам с гимнастиката с пълни сили.
.....
За мен по-важното е това, че с личен пример давам надежда и кураж на другите(и на всички вас тука), че има и друг път, различен от общоутъпкания.
Така например, майка ми нормализира високото си кръвно налягане с помощта на няколко плодови пречиствания през тази година, сега дори се захранва след поредното такова.
Макар, че вуйчо все още гледа и пъшка скептично отстани, вярвам, че все по нещо попива от нашата положителна енергия.
....
Ако има нещо интересно пак ще се изповядам.
Лягам си с мир в душата и тялото, изпращайки на всички вас от положителната ми енергия
Автор
Тема: Историята на моето неочаквано и непланирано течно гладуване (Прочетена 24380 пъти)