Има резон в заглавието на тази книга. Кой би могъл да докаже дали в дадена ситуация алтернативното лекарство е помогнало или просто е дошъл естественият край на болежката? Също така смятам, че не може да се отрича силата на конвенционалната медицина, защото само тя може да помогне в една спешна ситуация например. Не разбирам също, защо гладолечението се слага в една графа с бабините илачи. Това са коренно различни методи, които незнайно поради каква причина вървят ръка за ръка в представите на хората. Не мислите ли, че гладолечението трябва да бъде разглеждано, като научен метод за лечение, а не като алтернативен?
