Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

Тихий, шокиран съм.     Продължаваш да цитираш авторитети  
А нас постоянно учиш, че такива няма и че не бива да се слушат.  


Вова, замислял ли си се , че понятието "позитивно мислене" е абсурдно? Подобно на "дървено желязо"
 Двете думи се взаимноизключват.    Аз затова и се гъбаркам отвреме на време
Да, ясно е какво се иска да се каже, но който го е измислил, не го е измислил добре
 На едно  МИСЛЕНЕ,  ако искаме да е наистина такова, не може ПРЕДВАРИТЕЛНО да му е зададена посока ..
 Мисленето може да бъде "логично", "рационално" , "обективно" "критично" и чак тогава анализът ще покаже дали посоката трябва да е "позитивна"..  
Ами ако ситуацията изисква  да се действа "негативно" ?  


Рамкираме ли го ПРЕДВАРИТЕЛНО   като "позитивно" или "негативно", зададем ли му посока, то вече не е нормално мислене..   Не може да влезе във физиологичните параметри за този процес.  

Съвсем друго е да се каже - "положителна настройка" , нагласа,  "оптимистична настройка", "вяра в положителният резултат" - това са вече съвсем различни неща.. !
За случаите, за които говориш ти , именно това е нужно. Това е безспорно.

Но мисленето  , ако очакваме да ни помага , трябва да си остане непредубедено.
Защото прекалената "позитивност" е подвеждала не един или двама,  именно защото са си изключили логичното, критичното мислене, понеже така им е било по-лесно...  
( Кой беше казал, че "хората предпочитат да умрат, но не и да мислят, и точно това става "..     )
 Акцентирайки върху първата дума "положително", нормално отслабва функцията на втората - "мисленето"

Ако  на един обикновен човек му се възпали жлъчката и той отиде на лекар, който му каже, че тя веднага трябва да се изреже? Човекът ,понеже  и той гледал филмчета и чел книжки за "положителното мислене",  за да спази новият си принцип, какво трябва да направи?
Ами естествено , да се съгласи да му махнат жлъчката, защото се е настроил "позитивно" ..  
Но ако помисли малко "критично", "логично" и т.н вкл. "негативно" дори.. ,може да се информира, че има и други методики.. И чак тогава вече , на база рационалното си мислене, което го е довело до определени убеждения - нека си използва всичката позитивна настройка и оптимизъм, която да му помогне да си реши проблема и да си запази органа..

Не си ли съгласен?



 

[бате Бино]

Освен гореказаното за т.нар. "позитивно мислене" , има и още важна информация    Тя касае също и други нови "направления", като напр. "безусловната любов" и др. , които странно защо твърде често взеха да присъстват и да се споменават в ефира..  
Някой може да каже - как защо? За наше добро!..
Блажени са вярващите.. ( Вече 25г. в нашата страна уж всичко се прави за наше добро..   )
ДА , наистина е за добро , само че за ЧИЕ добро..   Както виждаме , светът съвсем не става по-добър за БОЛШИНСТВОТО..   Става добър за един малък процент от хора, които работят масирано по най-различни направления , само и само за да запазят статуквото..
За тях това е голям залог и тези , които следят обстановката , са наясно с  поне част от прийомите им..
Който си мисли , че нещата се случват току така, от само себе си , просто е един наистина щастлив и блажен човек ..
Ще кажете - каква е връзката с "положителното мислене" ли?
Голяма. Не случайно се новодни с книжки и филми за "позитивното" мислене и не видяхме дори и 2 минутно клипче за "критичното мислене"        
Придавайки ОБЩОВАЛИДНОСТ на иначе верни като цяло постулати, се цели те да се прилагат дори там, където са нужни съвсем различни реакции и .. действия.
По-колоритно казано : "Благородните метали не винаги се използват за благородни цели"
Именно някои  "неблагородни" цели стоят зад редица "теории" ,вкл. пропагандирането на някои съвсем нормално и приемливо звучащи  лозунги. ( същото е и с думата "демокрация", която всеки тълкува по своему    Може да се избият и 1 млн човека, но след като ни казват, че е  било заради "демокрацията" - ние  одобряваме  избиването.. )
Тук спирам, някой ако иска, мога и да продъллжа някой ден , защото като цяло това е спам, излиза от идейната линия на форума.
(Макар, че на този, комуто е писано да му е ясно, отдавна  му е станало ясно..   )
 
 

[Janeto]

Много интересна, поучителна и ползотворна тема!
Поздравления, Вов, за всичко, което си научил през годините, за натрупания опит и за желанието да помагаш.     
Изчетох цялата тема дотук, записвам се да я следя и по нататък. 

[Vov]

... Преди да направим съответните движения, създаваме [в началото - съвсем изкуствено, почти насила] радостно настроение. Мислено, а по-добре - на глас, можем да благодарим, примерно на коленните си стави, че са ни служили толкова добре до сега, да си представим как те се усмихват, да им кажем колко много ги обичаме... и ЧАК след това да започнем каквито и да са упражнения...

Бино, четох, чух и изпитах на себе си, други хора около мен също, истинността и значителните резултати от цитираното по-горе...
Това изобщо не означава, че не бях на протестите при назначаването на Пеевски за директор на ДАНС например...
Положителното мислене в най-широкия и дълбок, всекидневен смисъл, УВЕЛИЧАВА ВЕРОЯТНОСТТА да ни се случат хубави неща, но нищо не гарантира.
При всеки опит за подобряване на дадено неприемливо състояние (напр. възпалени сливици) мисленото или дори гласно обръщане към тях с думи на благодарност, обич и пр., значително увеличават вероятността за подобряването им, но, естествено, се изпълняват и цял ред други действия.

Вече от доста години при движение с кола в голямото село София, когато някой несретник ме затрудни по улиците, като го настигна и сваля стъклото с най-широката възможна усмивка, обикновено прави доста изненадана физиономия (нали е очаквал псувни...) и започва да кара доста по-приятно и безопасно...
Това са малки пояснения за смисъла, който влагам в израза "положително мислене"... Все още се улавям, че не мога постоянно да мисля и се държа по споменатия начин, но определено е по-добре...

Жане, радвам се, че ти е интересно, благодаря ти. 

[Shangrila]

Вече от доста години при движение с кола в голямото село София, когато някой несретник ме затрудни по улиците, като го настигна и сваля стъклото с най-широката възможна усмивка, обикновено прави доста изненадана физиономия (нали е очаквал псувни...) и започва да кара доста по-приятно и безопасно...
Това са малки пояснения за смисъла, който влагам в израза "положително мислене"... Все още се улавям, че не мога постоянно да мисля и се държа по споменатия начин, но определено е по-добре...

Вова, извинявай, но не мога да спра да се смея след прочетеното тук, защото в главата ми се завъртя един по-различен сценарий от твоите представи ..
Като те гледам на снимката си мъж с атлетично тяло на средна възраст.
В един момент, някой си решава да те притесни насред Софийските неприятни задръствания..
.. и видиш ли, ти го настигаш, сваляш си прозореца на колата и съвсем спокойно му се усмихваш с най-добросърдечните си помисли.

Обаче!

- Този човек, изтормозен, забързан и стресиран.. кара по тези улици.. черно му е пред очите, гледа как да се прибере по-бързо или разкара каквото и да го е притеснило..
- Сценарий 2, човека е пълен несретник, въобразил си че е бог в човешки образ.. всички трябва да се съобразят с него, защото видиш ли, в София ако не си нагъл, ще стоиш на някоя пресечка, чакайки някой да ти даде път с часове..
Та каквото и да е..
В един момент, ти го настигаш, сваляш си прозореца на колата и се усмихваш най-чистосърдечно, но човека не те познава и той вижда това което виждам и аз на снимката ти.
(Абсолютно съм убедена, че ако не си усмихнат действаш изключително респектиращо на околните.)

Я познай какви мисли му се завъртат в главата.. на този човечец..
Няма да кара спокойно ли ... ахахаха

Вова, всичко това с най-добри мисли, уважавам изключително много, написаното от теб в този форум!
 

[Vov]

Ми, пробвай някой път и ще видиш...

Тук се изразявам възможно най-кратко, винаги има подробности, конкретики, искам само да поясня смисъла, главното направление на положителното мислене. То е винаги по-добрата позиция. Това съм го изпитал на практика при много критични случаи в полет (всички летци се обучават и многократно тренират мислене и действия в особени (опасни) случаи...). 

[Заради ограниченията на писменото общуване и в резултат на молби и запитвания, вече провеждам и  лекции/презентации...].

[Shangrila]

Вова, аз те разбирам много добре, дори само с едно-две изречения ще те разбера. 
Винаги обмислям мнението на хората от към няколко гледни точки, което в много случаи ми помага да съм с крачка напред.
Така като съзнанието ми преработва всичко прочетено в кадри, то реших да споделя, каква алтернативна реалност видях измежду думите ти.

Лично аз се усмихвам постоянно, дори са ми правили забележка, как съм можела да се усмихвам на изключително досадни хора .. но аз съм си открит човек и подхождам с разбиране към всички. 

[Vov]

 

[миа]

Като знам, че всяко залитане в крайностите винаги е пагубно, така съм стигнала и до един извод, че:

както има позитивно-успиващо, така има и позитивно- оздравяващо;
както има негативно-събуждащо, така има негативно- разболяващо.

Друг е въпросът, че хората сме с толкова различен дух и разум и като цяло докато при един човек диагнозата рак ще го срине преждевременно, оставяйки себе си на всички други, но не и на себе си-  друг ще мобилизира целият си наличен арсенал, но не за битка, а за опознаване на себе си, заобичане на себе си, навлизане в дълбините на заобикалящият го свят, посредством четене, критично и логично мислене.

Разбира се, в целият този поток от информация, по-скоро дезинформация, никак не е лесно да отделиш зърното от плявата, но с повече интуиция, отколкото ум, задачата се опростява.

Както се казва в една дзен мъдрост:
Пропиляваме живота си в подробности… Опростявай, опростявай.

[Vov]

Хм, едно от най-трудните за мен (а май и за други хора) неща при възстановяване и поддържане на възстановеното ми здраве е ...постоянството.
Ясно е, че животът в голям град, с малко движение, мръсен въздух, стара храна, множество и много нагъсто хора,  напрегнати, недоволни, нетърпеливи, недоволни, недо... и пр., замърсена звукова среда, радио/ТВ/и пр. честоти са също претоварени, вода с неизвестно съдържание и пр. и пр. ме замърсява. За да премахна или намаля влиянието на тези отрицателни фактори, е необходимо, освен принципно положително, добронамерено отношение към всички и към всичко, всекидневно да правя упражнения от най-различен характер, да полагам допълнителни усилия (време и пари) за набавяне на качествена храна и пр.
Е, по-често срещаният случай е: не ми се отдава - в желания от мен обем и качество. Не всеки ден. Дори не и всеки втори ден... И така върви - вдъхновявам се, почвам с устрем, няколко дни, виждам резултатите почти незабавно и... занемарявам... После пак, и пак, и пак...
А при вас как е? 

[Shangrila]

Вова, така е и при мен.
Наскоро в един филм се бе споменало, че разни деца се порязват.
Майката на едното от тях, попита дъщеря си защо го правят и нейният отговор беше толкова невинен и същевременно проникновен: "защото им харесва как зараства."
Останах дълбоко замислена след чутото, защото никога не съм си задавала подобен въпрос за тези хора които го правят и да си призная причината също ме озадачи.. обаче ето на .. логика.
Сега като сподели мислите си, ме подсети, че и аз правя точно това със себе си.
Поддържам, възстановявам и след време разрушавам.. и пак отначало..
Това което се променя във времето при мен е че възстановяването става все по бързо.. но и "забежките ми" все по осезаеми.

[Vov]

Приятели и колеги, на адреса по-долу е показана таблица с препоръки кои с кои храни не е добре да се приемат в едно и също хранене, кои съчетания са неутрални и кои - полезни - за нас. При желание можем да я назубрим и спазваме... 

http://i.framar.bg/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5

[Vov]

Цитат на ДеНиро от друга тема
"Аз бих казал: КОНТРОЛИРАЙТЕ МИСЛИТЕ, ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, НАГЛАСАТА КЪМ ЗАОБИКАЛЯЩИЯТ ВИ СВЯТ и т.н. и всичко с вас, ше бъде ок.
Искате примери вероятно? Решава някой, че с гладуване, ще си реши еди какъв си проблем и започва да гладува 10,20,30 дни, без тялото му да чувства естествена ненавист към храната....ГРЕШКА! Това е неспонтанно гладуване и шок за тялото ви. Абстиненцията не закъснява, нищо чудно да последва и летален край! Такива хора буквално си ограят с огъня! Спонтанното гладуване е когато просто не ти се докосва до храна от самосебе си или поне не ти се докосва до вредна храна. Тоест не го почваш, защото си прочел, защото искаш да оздравееш, а защото го чувстваш с всяка фибра на тялото си. До подобни състояния се стига, чрез висока степен на осъзнатост, духовно израстване и т.н., а не насила, не защото сте прочели, че някой така си е решил проблема. За това при едни гладуването е възраждащо, а при други пагубно!..."

Робърт, както сме споменавали и друг път, правилни, здравословни хранително-пиителни реакции имат всички животни и птици.
Хората - нямаме такива реакции, защото от детството бързо, ефективно, макар и за радост не много ефикасно - сме отровени, наркотизирани. Дълго време сме приемали грешните видове и количества храни, дълго време не сме се движили, не сме дишали осъзнато, да не говорим за мислите и ценностната ни система. Много са малко хората, които усещат и осъзнават, разбират кога не трябва да приемат храна, а още по-малко са пък тези от тях, способни да послушат това усещане... Това съм го наблюдавал и проверил вече стотици пъти.
Важно е също, че при доста изменени състояния (т.нар. болести), ако решим да чакаме дали човекът ще се усети и сам ще получи нежелание за хранене, след малко време  ще стане късно, съвсем и необратимо късно.
Моите знания и опит подсказват, че в тези случаи е необходимо намирането на ръководител и въздържане от храна при непрекъснатото, денонощно съпровождане от ръководителя - първата и втората година. Чак тогава, след достатъчно голям личен опит, множество уроци от ръководителя, множество прочетени книги и случаи, въпросният човек може да се осланя на своя инстинктивен верен усет и да не приема храна чак когато усети, че не му се яде. Дори и тогава не е сигурно. 

[Vov]

Цитат на: Тихия
"... Като цяло, желанието на несъвършения ни ум да разбере как функционира духът, е начинание обречено на провал. ..."

 

И е само желание, не истинска потребност... Но, ако това желание, въпреки обречеността си, ни помага да се превъзпитаваме, да изграждаме нови навици, да осъзнаваме все повече себе си (напр. като упорито тренираме, отново и отново, осъзнато дишане, осъзнато дъвчене...), то тогава е добро желание и не е нужно да го подтискаме.
Искам да подчертая една често срещана особеност на нашата душевност ("психика") и мислене. При обсъждания с хора, решаващи дали да участват в лечебно-учебния (ми) курс, един от най-честите въпроси е приблизително: "Добре, ще участвам в курса, няма да приемам храна 15 дни, ще направя всичко както казваш, ще се излекувам... и после какво, ще трябва да се лишавам дори от ...пилешко?!?..." Това е типичен случай на мислене: приемаме сегашното положение (хранене, пиене, пушене, неподвижност и пр....) за изходно, нормално състояние и си мислим, че след нечуваното лечение, ще се върнем към същия или почти същия начин на живот и ...ще си бъдем здрави завинаги. И тогава подробните препоръки за изоставяне на млечните произведения, белия и пр. хляб, месо и всички известни в този форум неща, изглеждат "крайни". А както знаем, крайностите са опасни, дори вредни... и ги избягваме(!). Виждал съм няколко човека в доста тежки, дори опасни състояния след 1 или 2 пъти лечение при д-р Емилова. Резултат от същото мислене.
Изобщо, в най-широк смисъл, много е трудно да променим средата, но е лесно да променим себе си. Ако нямаме или упорито премахваме изкуствените, вътре в нас, невежествени пречки.

В целия този дълъг, криволичещ и с препятствия път на все по-пълно осъзнаване на нашите потребности, разграничаването им от нашите желания... и т.н., обсъжданията в добронамерена среда са безценни, помагат много силно и аз ги ценя високо. 

[Vov]

(Породено от друга тема):

Едновременно се укорявам, че губя най-ценния ресурс - времето - за празнословни обяснения и лични истории, които с нищо не увеличават знанията ни, дори не носят поне някаква нова информация, но и се радвам, че винаги има и обикновени, нормални хора, за които е важен духът на общуването, обогатяването с нови знания, издигането на здравето (ни) на по-високо ниво...
Последните десетилетия чета, разговарям, пиша и практикувам действия и мисли, повишаващи моето и на други хора здраве, почти всеки ден...
Смятам, че без да съм водил нарочни наблюдения със записване на подробности, резултати и пр., мога да обобщя една картина на здравната култура в България и някои други страни...
1. Масовото състояние е непрекъснато много силно повлияно от лицемерие. Лицемерие, толкова високо, широко и обхватно, че съществува почти у всички ни.
2. Здравната култура - т.е. масово разпространените знания, обичаи, вярвания и практики - е прекалено ниска. Спонтанното желание за нейното повишаване почти не съществува. Ние се интересуваме от здравето си чак след като то е сериозно увредено.
3. Тази култура е толкова ниска, че всяко предложение/твърдение за прилагане на "нетрадиционни" (а всъщност - най-традиционни, хилядолетни) способи и подходи за установяване причините за дадено състояние, възстановяване и поддържане на здравето ни, се посрещат с тихо отрицание.
4. Едни и същи хора са недоволни от медицинското обслужване, предоверяват се на чуждестранни и наши вълшебни билки и "автентични" стари рецепти, масажи и пр., купуват прескъпи лекарства, дори се доверяват (това не го разбирам) и на препоръките за операции, рязане и отстраняване на части от тялото..., но не желаят да направят и 5 лични усилия, за да подобрят здравето си.
5. При предприемане на каквито и да са лечения, хората много често променят дозировки, времена, методики и пр. по лично хрумване или "усет" БЕЗ да уведомяват ръководителите си...
6. Тъжно малък е броят на трезво мислещите и последователно действащите... Те имат смелоста да си кажат примерно "колкото и да е чудно, неудобно или срамно, редица неща, приемани за обичайни, които съм правил, са вредили на здравето ми; причините са в моето невежество/мързел/лакомия и пр. Съгласен съм и ще положа всички усилия, ще променя навиците си за хранене, пиене, дишане, движение... колкото и дълго време да ми е необходимо..., за да подобря здравето си".
7. При повечето опити за задълбочен разговор/обсъждане, мнозинството е обладано от съзнателната или несъзнателна слабост, често прикривана с многословие от несвързани неистини и бичностни нападки.
8. Призовавам всички към повече трезвост, самоуважение и любов - към себе си и цялата вселена... Това би помогнало силно за по-скорошно намиране на път - към себе си, към здравето...

[бате Бино]

Постарал си се , Вова  Това можеш да го прочетеш и в парламента, само да ти дадат думата 

[Vov]

Ха-ха-ха-ха-ха-ха-хааа... Парламента... = говорилнята... Не съм сигурен дали някой, който не е имал досег с хора от "горните " нива на изпълнителната, законодателната или съдебната враст, има дори отдалечена представа какво представляват хората там, в какво се превръщат малцината честни и добронамерени такива, месеци след като се озоват там... (Например, от години се опитвам да обясня нещо очевидно - че България няма нужда от купуване на нов самолет - многоцелев изтребител... никой не ме наруга, нито похвали, нито предизвика на "дебат" (е*ати дебата  )... Там изглежда единственото важно е "...колко пари вземам аз, СЕГА!!!"

Но да, мисля, че разбирам Бино какво казваш, благодаря ти. Опитвам се да бъда честен към себе си и към всички във форума (което, погледнато съвсем, съвсем строго, не е винаги лесно...).
От сърце и до живот съм благодарен на моите учители в авиацията и на другите след това - без техните трезви напътствия нямаше да имам умствената нагласа, смелост... да стигна до тези прозрения.
Страданията ми, следствие на крайно невежествено хранене, пиене, дишане, мислене и дори движение, са по-скоро допълнителен, усилващ и подтикващ фактор, който ми помогна преди 27 години да тръгна по ПЪТЯ на осъзнатото (или съзнателно) оздравяване...
Продължавам да се уча, включително от достиженията на участниците в този форум, за което ви благодаря! 

[Тихия]

Ако форумът имаше правителство, то Вовата щеше да е задължително в ръководното му тяло.

[cherry]

Смятам,че Вов трябва да бъде министър по превенция на здравето.
Тогава нямаше да има нужда от сегашния министър - доктор "Менгеле"...

[Vov]

Хааа, да, Чери, опазването на дареното ни от Него здраве е несравнимо по-лесно, по-бързо, по-евтино, по-... всичко - в сравнение с лекуването на "болести"... Но, както се случва в безброй случаи в човешките общества, често хората се държим така, сякаш не забелязваме очевидни неща. И променяме действията си чак когато почувстваме пряка заплаха за живота... (Причините съвсем не са само ламтежа за пари и власт.)
Което не пречи на нашето и подобни общества да учат, опитват, грешат, откриват и т.н. пътища за възстановяване и поддържане на здравето... Като потрябва някой ден, да сме готови...
Ние тук всъщност едва ли бихме се затруднили с написването на по-кратки и общи, а и подробни препоръки как да се отглеждат здрави деца, да се възстановява и поддържа здравето на възрастни и т. н....