В много случаи се налага да повтаряме едни и същи неща, за да могат да бъдат чути и възприети, за да можем да опазим или възстановим и поддържаме здравето си.
Нашето здраве, физическо, душевно, духовно, е дар. Дар, който ние, хората, обикновено не ценим, а иначе се пъчим с висша култура, много и всякакви знания, дори летим в околоземното пространство... И този дар може да ни служи дълго и мнооого дълго, само ако ние не се отнасяме невежествено, нехайно, дори безотговорно към него.
Когато някой е болен, то:
1. Не може да изпитва обичайните удоволствия от живота.
2. Не може да работи и да изкарва пари (да учи, ако е учащ).
3. Не може да обича своите близки и да им оказва помощ.
4. Не удължава, а скъсява живота си. Всяко боледуване изразходва безценни ресурси на организма. И няма "лека простуда", грип, главоболие, "малко" гастрит, "малко" това или онова... Всяко състояние, различно от здравето и независимо от каквото и да е лечение, е свързано с разход на ресурси, жизнени ресурси, които няма как да възстановим. Просто си съкращаваме живота.
5. Около болния се "въртят" близки, той харчи пари за лечение, бюджетът също харчи - здравни осигуровки...
6. Ако имаме роднини, за които се грижим (деца, възрастни....), НЕ можем да се грижим за тях, трябва някой друг да го направи, това ангажира още хора....
Така става ясно, че личното ни здраве не е само личен въпрос, а много, много по-широк. Вредата от нарушаване на нашето здраве се разпростира и на много други хора, намалява качеството на живот, в много случаи - значително, дори драматично, да не кажем - трагично.
Следователно си струва да положим всички усилия, да добием необходимите знания, да допълваме тези знания, да направим всички усилия да опазим/възстановим здравето си, да правим по нещо всеки ден, за да го опазим, укрепваме...
Пиша тези неща, защото много често срещам въпроси, мнения, изказвания на хора, показващи, че приемат желаното за действително. Нещо като "...ей сега ще взема едно лекарство, една-2-3 билки, масажи, озонова "терапия" и прочее неща и ще се оправя и пак ще си бъда здрав...".
Според мен е необходимо да градим, при необходимост - да променим нашето
отношение към здравето ни изобщо. Много са важни готовността ни за действия и постоянството, което бихме проявявали дългосрочно, да си ги изграждаме, допълваме и надграждаме през целия живот... Да не разчитаме, че някой друг отговаря за здравео ни, или, че можем да си купим здраве - с повече или много пари.
Моето здраве е само моя лична отговорност и е в моите възможности да го поддържам в отлично състояние!