Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Дневникът на DeNiro  (Прочетена 61289 пъти)

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Веднъж на ден
« Отговор #140 -: 08-04-2015, 16:42:11 »

Здравейте,
вчера през деня отново направих трика със сок преди храненето. Днес, ще бъда отново на 1,5 л сок с една пица. Започва много да ми допада храненителният ми режим "веднъж на ден". Номера е в това да издържа до възможно най-късно през деня без храна, но без да измъчвам тялото си от прекомерно чувство на глад.
  Сутрин до към обяд, разбира се първо изпивам чаша сок за да раздвижа метаболизъма на тялото си, тъй-като то все още е жертва на зависимостта към непрекъснат прием на хранителни вещества през целия ден. След това, когато огладнея следобедта, изпивам литър сок и изчаквам 5 минути да отмине вълчият апетит и едва тогава изяждам БАВНО основното ястие от около 300-400 грама. Докато приключа с него и апетита е изчезнал напълно. Любопитно би било да отбележа, че това единствено хранене е напълно достатъчно за да задържи тялото ми заситено до следващата сутрин. Хранейки се по този начин, на практика, освен сока не консумирам други течности. Както съм споделял и преди, водата за мен е енергиен крадец, защото, чрез постоянното уриниране до което води пиенето на два/три литра вода, от тялото се отвежда голяма част от сбствената ми органична(жизнена) енергия. Докато със сока е различно: първо, защото той и внася органични вещества в сравнение с водата, която само изнася такива, и второто е, че е по-добре да изгубя 1,5 л органична течност вместо 2,5 или 3 литра, както се получава при пиенето на вода. Тоест в първият случай запазвам повече органична енергия за собствените си нужди, а по-малко дарявам за планетарните такива  :D
  Друг основен плюс на режима "Веднъж на ден" е, че смесвайки пиенето и яденето слагам край на вечната провокация между жажда и апетит. Казано директно, консумирането на вода и храна разделно, води до постоянна взаимна провокация на двете качества жажда и апетит. Замислете се, че яденето разгаря жаждата, а пиенето отваря апетита. Тоест хапна вусна храна и след час ожаднея, защото тялото ми се опитва да разреди храната и хранителните токсини(когато се касае до употребата на силно овкусени джънк фууд храни). Жаждата обаче от своя страна винаги води до по-голяма консумация на течност от необходимото. Както ви споделих в една друга тема, докато мозъка се "друса" с вкусно(храна/вода), той затваря порталите си за прием на разумна информация и никога не спира с вкусовото задоволяване навреме. Поради тази причина и пиенето на течности отваря апетита. Защото, когато водата е в повече, тялото ми се опитва да възстанов баланса храна/течност. На практика вярвам, че разделното приемане на храна и течност, води до дисбаланс в тялото ми, а стремежа му да възстанови баланса, чрез прием на липсващата субстанция води до нов дисбаланс, защото мозъка ми(главата) винаги прекалява с приема на която и да е от двете субстанции(храна, течност), поради ефекта "надрусване с вкусна храна/вода". Получава се порочен кръг. Ето защо, според теорията ми, храната и течността трябва да бъдат или едно цяло, както са в плодовете и зеленчуците или пък да ги приемам в едно и също време.
 Този режим ме кара да се чувствам отлично, най-вече щастлив от мисълта, че не претоварвам системите за преработка. Като се замисля, цялото човешко тяло е една система за преработка на хранителни вещества. Сигурен съм, че "Веднъж на ден" е най-добрият хранителен режим за моето тяло.
Поздрави
« Последна редакция: 08-04-2015, 16:50:04 от DeNiro »
Активен

Тихия

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 741
  • Болката е неизбежна. Страданието - по желание.
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #141 -: 08-04-2015, 16:51:02 »

Рано или късно ще преодолееш заблудата, че храната дава жизнена енергия. Стремежът е да се храним с такава, която най-малко ни ограбва.
Активен
Да виждаш е събитие на съзнанието, а не зрителна реакция.

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #142 -: 08-04-2015, 18:39:37 »

 :D Ето, че намери най-накрая тема, която ти е интересна. Не, Тихий, не си прав. Храната дава енергия, но не самата храна, а процеса на преработка, зависимостта на клетките към хранителните вещества. Храната е интригата на тялото. Телата ни са създадени за да се хранят. Нещо повече, телата ни са се изградили хранейки се. Не всеки може да замести храната с прана. Пък и дори да я замести, има нещо, което според мен самите слънцеяди, колкото и високопарно да прозвучи, според мен все още не са осъзнали: Макар и в едно тяло, макар и работейки в синхрон, споделяйки общи интереси, всеки орган и всяка система в човешкото тяло се бори за своята енергийна независимост. Слънцеядите приемат светлината и така живея, аз вярвам в това. Светлината се приема, чрез очите, а очите представляват "устата" на мозъка, защото мозъка се храни, чрез тях със светлина. Но има една малка подробност и тя е, че светлината е храна за мозъка, тоест тя задвижва най-вече него.  Умът от своя стран образно казано е велик манипулатор и лесно може да изключи усещанията на тялото за глад и липса на енергия, просто защото това е в неговата юрисдикция. Въпросът е докога така, защото рано или късно клетките ще трябва да получат хранителни вещества? Ти как живееш? Не се ли храниш? Относно това, че храната ни ограбва съм съгласен. За мен си съм решил, че най-полезно е да се храня минимално и към това се стремя. Другото е основното задвижващо в човешкото тяло и това са емоциите и духовната енергия, но храната също не трябва да се отрича. И ето, че пак се стига до баланса и хармонията.
« Последна редакция: 08-04-2015, 19:08:31 от DeNiro »
Активен

kati_na

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 192
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #143 -: 08-04-2015, 20:21:05 »

DeNiro, аз ям много повече от тебе и уж все пак се ограничавам, а ми е все гладно. Може би защото съм си вкъщи през цялото време... Аз мисля, че трябва да изкараш на този режим поне месец за да е обективно каквото и да е заключение.
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #144 -: 08-04-2015, 20:24:51 »

Съгласен! Аз затова мисля, че написах в по-предните постове, че все още експериментирам, променям грамажите храна, видът на храната и часът на хранене, храненията(когато съм на работа), към спецификата на ежедневието си. Всичко е строго индивидуано и относително. Моля не обръщайте внимание на граматически, лексикални, пунктуационни, фразеологични, правоговорни :Content_4 - emotloader:, синтактични и морфологични грешки в постовете ми от днес, тъй-като имах 13 часова нощна смяна през изминалата нощ, след която съм спал няма и два часа.
Поздрави
ДеНиро
« Последна редакция: 08-04-2015, 20:44:26 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #145 -: 08-04-2015, 20:50:15 »

DeNiro, аз ям много повече от тебе и уж все пак се ограничавам, а ми е все гладно. Може би защото съм си вкъщи през цялото време..
а може би, защото си бременна   :)
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #146 -: 09-04-2015, 20:59:24 »

  Днес съм на 45 минути слънцегледане. Слънцето не беше много силно, а по-скоро много отпускащо и приятно за гледане. Очите ми отдавна са приспособени към по-дълги периоди на взиране. Като се замисля обаче, доста проблеми съм имал със зрението, докато достигна тази адаптация, макар, че винаги са отшумявали до два дни. Понякога виждах петна през следващите часове, ден, два, но нищо фатално. В началото увеличавах времето с по 10 секунди, но по-нататък във времето започнах увеличаване с по-големи и тервали, ръководейки се от усещанията си.
  Днес прекалих с грамажа на храната определено. Един приятел имаше повод да почерпи в един турски ресторант, а аз и без друго бях доста гладен. Та погълнах порция печено агнешко с картофи и ориз, салата и 1/2 печена на пещ питка. Вкусът беше като на типично българско ястие. За пръв път ям нещо толкова вкусно за последните 3 години!!! Та днес съм на 1,5 л сок и около 500-600 грама храна. Сигурно някой биха се запитали дали чувствам, че съм злоупотребил с вредната храна? Нищо подобно. Чувствам се щастлив. Освен това в изброениете продукти няма абсолютно нищо вредно.
Поздрави
« Последна редакция: 09-04-2015, 21:01:10 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #147 -: 10-04-2015, 22:07:05 »

Днес я оплесках с храненето. Цял ден шофирам в Лондон, където пътните знаци и останалите пътни ограниченията се сменят на всеки два до три метра. Чувствам се често, като във видео игра в този град. Така и не успявам да си отговоря на въпроса "защо хората сами избират да живеят на подобно място?" Особено веселие е в централната част, където том том просто не работи, обърква се и рекалкулира маршрута през всеки двайсет, а дори и по-малко секунди и ако не познава града, човек може да се върти в кръг докато забрави закъде е тръгнал. Що "високообразовано и интегрирано" насление по улиците и миризма на takeaway-и, не е истина просто. Понякога, шофирайки в някой квартали имам чувството, че буквално се намирам в някоя арабска държава, в други - в Африка, направо шокоращи контрасти в различните квартали населени с определени етноси.
Отплеснах се. Идеята ми беше, че натовареното движение ме изнерви и се отдадох на хранителни удоволствия. Първо сандвич с пушено месо и кашкавал, и после понички с ягодов пълнеж. Накрая за да е пълна какафонията, след работа изпих и литър органик сок от круша. За вчерашното меню не съжалявам, защото поне бяха базисни продуктите: агнешко, картофи, ориз. Обаче за днешните тестени боклуци натъпкани с незнайно какви конфитюри с химии не мога да си простя. Уви няма как да върна времето назад.
« Последна редакция: 10-04-2015, 22:10:39 от DeNiro »
Активен

Zloqd

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1373
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #148 -: 10-04-2015, 23:41:22 »

Как го намираш толкова слънце в Лондон? Аз наскоро бях в командировка в Англия близо до Лондон - там времето си беше добро ама самия Лондон ме посрещна с дъжд и ме изпрати с дъжд навсичко отгоре се състарих в пет години в това неуредено метро (взе, че се повреди линията, когато бързах за летището).
Та съм решил - и да се върна в Англия няма да е в Лондон.
Активен
Умният човек знае как да излезе от затруднена ситуация, а мъдрият знае как да не попада в нея - даоска поговорка

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #149 -: 11-04-2015, 06:45:07 »

Как го намираш толкова слънце в Лондон? Аз наскоро бях в командировка в Англия близо до Лондон - там времето си беше добро ама самия Лондон ме посрещна с дъжд и ме изпрати с дъжд навсичко отгоре се състарих в пет години в това неуредено метро (взе, че се повреди линията, когато бързах за летището).
Та съм решил - и да се върна в Англия няма да е в Лондон.
Аз не живея в Лондон
Активен

бате Бино

  • Заместник админ
  • Hero Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3996
  • дипломиран рекреативен специалист
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #150 -: 11-04-2015, 12:32:28 »

Въздържайте се, ако обичате,(  искрена и ДеНиро )  от влизане в поредна интрига.
Рецептата я знаете:  
1. да се говори по същество.
2. ако ще се прави анализ на личностни характеристики , то той да е само в посока одобрение. :love_006 - emotloader:                        ( всяка друга посока води до "възпаления" и размяна на "пряка реч", която после се налага да трием  tooth)  
Активен
Болницата беше прочута със своите готвачи.

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #151 -: 11-04-2015, 13:16:00 »

 Аз нямам проблеми с Искрена, тя по начало няма как да бъде фактор в мия живот. Тя постоянно се заяжда с мен. Трябва да насочиш обръщението си към нея, а не и към двамата.
 И аз искам да говоря по същество, но не за сплетени и интриги, а за хранене.
« Последна редакция: 11-04-2015, 13:45:38 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #152 -: 12-04-2015, 21:16:37 »

Как го намираш толкова слънце в Лондон? Аз наскоро бях в командировка в Англия близо до Лондон - там времето си беше добро ама самия Лондон ме посрещна с дъжд и ме изпрати с дъжд навсичко отгоре се състарих в пет години в това неуредено метро (взе, че се повреди линията, когато бързах за летището).
Та съм решил - и да се върна в Англия няма да е в Лондон.
По повод метеорологичните условия в Лондон, бих казал, че е силно преувеличен митът, че времето винаги е лошо и дъждовно. Обаче на север, в Манчестър например, си е доста студено и дъждовно. Аз лично живея на юг от Лондон, където почти всеки ден е слънчев. Дори и да вали, дъждовете са слаби и климата е много мек, като цяло. За три години например като, че ли си спомням само три, четири снеговалежни дни и то с изключително слаби превалявания. Дневни минусови температури, също почти липсват през зимата. Слънце има, колкото искаш при това е много приятно за гледане, защото е по-слабо.
« Последна редакция: 12-04-2015, 21:35:28 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #153 -: 12-04-2015, 21:18:19 »

Менюто за днес: 1 краставица(органик) и литър сок.
Днес наблюдавах слънцето в продължение на час и половина, защото грееше през тънка пелерина от облаци и съответно беше доста по-слабо.
Поздрави
« Последна редакция: 12-04-2015, 21:33:49 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #154 -: 13-04-2015, 17:43:24 »

За днес: 2 краставици, 6 фурми, 2 жълтъка, 500 мл. сок
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #155 -: 14-04-2015, 10:01:50 »

Вчера направих и час сънгейзинг отново. Прави ми впечатление, че след по-продължителни периоди на взиране, сън не ме лови почти през цялата нощ, а също и, че се наспивам за около три, четири часа. Някой друг има ли впечатления в тази насока?
« Последна редакция: 14-04-2015, 10:20:57 от DeNiro »
Активен

Newly

  • Full member
  • ***
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 194
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #156 -: 14-04-2015, 13:23:13 »

Май не! Опасно е да гледаш слънцето директно, знаеш, нали? Дори през облаците ми се струва рисковано. И как издържаш на такива менюта с основно ястие за деня само краставица?  ;D
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #157 -: 15-04-2015, 09:37:02 »

  Вчера ми се обадиха извънредно за работа, и това ми създаде стрес. Похапнах боклуци отново: два сандвича, картофен чипс, някакъв шоколадов десерт и безалкохолно. Резултата е, че се събудих изморен, макар и след дълъг и дълбок сън и с главоболие, а се чувствах на седмото небе до вчера. Днес се връщам отново към предишният си режим. Имах възможността да се любувам на слънцето само двайсетина минути.
  Привет, Newly,
не само, че издържам на краставици, а и се чувтствам отлично. За мен лично, те са перфектният заместител на храната и водата, стига да са органик, Преживях и една криза на хранителна абстиненция вчера сутринта, изразяваща се в силно сърцебиене за около 5 минути, но това винаги се получава при гладуванията ми, още след вторият ден. В началото опитвам да устоя на проблема, но накрая просто хапвам нещо и кризата изчезва на момента, още докато храната се движи по храновпровода. После да ми обяснява някой, че храната не била зависимост.
Слънцето не се гледа по всяко време, а само до 45 минути при изгрев или залез. Начинаещите започват се с 10 секунди и увеличават слънцегледането с по още толкова на ден. Можеш да погледнеш метода на Хира Манек. Аз лично се ръководех  по него в началото, но после започнах да се доверявам на усещанията си, увеличавайки рязко периодите на взиране с по 30 сек, минута и т.н. но това си е мое решение и мой собствен риск. В момента гледам до 45 минути при ясно слънце и до час и половина, когато е замъглено от облачна пелерина или подобни метеорологични условия. Това, което съм забелязал в опита ми, че очите привикнат ли веднъж към даден период, дори и да се направи прекъсване за известно време, тази адаптация не изчезва. Относно това, че не се гледало от балкона или стаята например, а трябва да си стъпил с бос крак на трева, че да изтичала лошата енергия и т.н. мога да споделя, че за мен това са несъстоятелни твърдения. Аз си го наблюдавам дори и в легнало положение. Пробвал съм всякакви варианти, няма разлика в усещанията. Определено обаче съм забелязал, че изгрева ми действа много по зареждащо от залеза. За съжаление панорамата ми е към залеза и практикувам неговото наблюдение. Резултатът от сънгейзинга е безспорен и се състои в прилив на енергия, която не може да се набави с храната. Перфектната комбинация е съчетаване на гладолечение и сънгейзинг. Тогава като, че ли очите попиват със жажда слънчевите лъчи, усещането е невероятно. Понякога ситрин, слънцето привлича очите ми като магнит и не мога да му устоя. Когато погледна към него първият път сутрин усещам някаква притъпена, но много приятна болка, сърбеж в областта на очите за секунди, не мога дори да обясня явлението с думи. Толкова е хубаво и зареждащо, че за нищо на света не бих отделил погледа си от него в този момент. Знам, че това е ефекта на зависимостта, но това няма значение за мен. Както съм споделял и преди, според мен, целият живот е изграден от зависимости. Разбира зависимостите трябва да се редуцират непрестанно, чрез силата на разума и волята, защото в даден момент, всяка една зависимост започва да оказва и негативен ефект върху живота ни. Не съществува зависимост на този свят, която да носи само положителности през целия живот. Винаги идва време в което се проявява негативният ефект на зависимостта. Точно поради тази причина се боря и с хранителната си зависимост. Всичко това разбира се, са само моите представи и впечатления, изградени на базата на собственият ми опит.
« Последна редакция: 15-04-2015, 10:36:49 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #158 -: 15-04-2015, 20:33:41 »

Менюто за днес: 1 краставица, 10-на фурми, 4 яйчни жълтъка и две малки бисквитки(пълнозърнести) и отново без вода. Имам цял ден главоболие, което отдавам на прекомерната доза жълтъци. Просто реших да не ги изхвърлям, а не бях сигурен в срока на годност и не посмях да ги оставя за утре. Това което забелязвам е, че съпътстващите режима ми кризи се провокират определено от липсата на вода. Краставиците помагат в такива ситуации и една бисквитка, и сбогом на кризата. Вероятно кризите, ще отминат, ако успея достатъчно дълго да спазвам този режим, тоест поне 21 дена. Също така, когато чувствам дискомфорт, поглеждам към слънцето за няколко минути и това определено спомага за излизане от кризите. Но всъщност съм имал само една криза за която писах и разни малки неразположения за по минута две на моменти.
30 минути сънгейзинг за днес.
Поздрави
« Последна редакция: 15-04-2015, 20:48:52 от DeNiro »
Активен

DeNiro

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 649
Re:Дневникът на DeNiro
« Отговор #159 -: 18-04-2015, 20:59:08 »

Здравейте скъпи съфорумци,
днес достигнах 70 минути слънцегледане при изключително, ясно време и силно слънце. За моя изненада очите ми се чувтсват отлично. Само не знам, какво, ще правя в близките чясове, защото сън няма да ме хване през по-голямата част от нощта.
Менюто за днес: 150 грама бадеми, 150 грама сушени сливи, 900 мл вода.
С най-добри пожелания
ДеНиро

п.с. не съм писал през изминалите два дни. На 16 бях на един сандвич, краставица и сок. Вчера бях на работа и похапнах повече неща от рода на картофени мечета и сладки, безалкохолно. Сложно ми е да спазвам режим през работните дни, но се надявам да измисля накаква алтернатива за тях.
« Последна редакция: 18-04-2015, 21:05:05 от DeNiro »
Активен
 

Страницата е създадена за 0.146 секунди с 21 запитвания.