Вчера ми се обадиха извънредно за работа, и това ми създаде стрес. Похапнах боклуци отново: два сандвича, картофен чипс, някакъв шоколадов десерт и безалкохолно. Резултата е, че се събудих изморен, макар и след дълъг и дълбок сън и с главоболие, а се чувствах на седмото небе до вчера. Днес се връщам отново към предишният си режим. Имах възможността да се любувам на слънцето само двайсетина минути.
Привет, Newly,
не само, че издържам на краставици, а и се чувтствам отлично. За мен лично, те са перфектният заместител на храната и водата, стига да са органик, Преживях и една криза на хранителна абстиненция вчера сутринта, изразяваща се в силно сърцебиене за около 5 минути, но това винаги се получава при гладуванията ми, още след вторият ден. В началото опитвам да устоя на проблема, но накрая просто хапвам нещо и кризата изчезва на момента, още докато храната се движи по храновпровода. После да ми обяснява някой, че храната не била зависимост.
Слънцето не се гледа по всяко време, а само до 45 минути при изгрев или залез. Начинаещите започват се с 10 секунди и увеличават слънцегледането с по още толкова на ден. Можеш да погледнеш метода на Хира Манек. Аз лично се ръководех по него в началото, но после започнах да се доверявам на усещанията си, увеличавайки рязко периодите на взиране с по 30 сек, минута и т.н. но това си е мое решение и мой собствен риск. В момента гледам до 45 минути при ясно слънце и до час и половина, когато е замъглено от облачна пелерина или подобни метеорологични условия. Това, което съм забелязал в опита ми, че очите привикнат ли веднъж към даден период, дори и да се направи прекъсване за известно време, тази адаптация не изчезва. Относно това, че не се гледало от балкона или стаята например, а трябва да си стъпил с бос крак на трева, че да изтичала лошата енергия и т.н. мога да споделя, че за мен това са несъстоятелни твърдения. Аз си го наблюдавам дори и в легнало положение. Пробвал съм всякакви варианти, няма разлика в усещанията. Определено обаче съм забелязал, че изгрева ми действа много по зареждащо от залеза. За съжаление панорамата ми е към залеза и практикувам неговото наблюдение. Резултатът от сънгейзинга е безспорен и се състои в прилив на енергия, която не може да се набави с храната. Перфектната комбинация е съчетаване на гладолечение и сънгейзинг. Тогава като, че ли очите попиват със жажда слънчевите лъчи, усещането е невероятно. Понякога ситрин, слънцето привлича очите ми като магнит и не мога да му устоя. Когато погледна към него първият път сутрин усещам някаква притъпена, но много приятна болка, сърбеж в областта на очите за секунди, не мога дори да обясня явлението с думи. Толкова е хубаво и зареждащо, че за нищо на света не бих отделил погледа си от него в този момент. Знам, че това е ефекта на зависимостта, но това няма значение за мен. Както съм споделял и преди, според мен, целият живот е изграден от зависимости. Разбира зависимостите трябва да се редуцират непрестанно, чрез силата на разума и волята, защото в даден момент, всяка една зависимост започва да оказва и негативен ефект върху живота ни. Не съществува зависимост на този свят, която да носи само положителности през целия живот. Винаги идва време в което се проявява негативният ефект на зависимостта. Точно поради тази причина се боря и с хранителната си зависимост. Всичко това разбира се, са само моите представи и впечатления, изградени на базата на собственият ми опит.
