Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Vov]

Щом не ти се спи, чети нещо, майстори нещо, прави физически упражнения... само не се безпокой, че няма да си се наспал...

[DeNiro]

За днес:
1 сандвич с пуешко месо и зеленчуци
100 гр бадеми
150 сушени сливи
1 л. вода
Имах възможността да се любувам на слънцето едва 23 минути.
Поздрави

[DeNiro]

Менюто от вчера: 1 л сок+ 50 минути сънгейзинг.

[DeNiro]

21.04(вчера) - сандвич 150 гр., 1 л. сок, сухари - 100 гр., 25 м. сънгейзинг. Като цяло до 22 ч. вечерта изкарах с това меню. След 22 ч. вечерта, малко след средата на 12 часовата ми нощна смяна, загубих всякакви сили и директно се запътих към служебната столова, където погълнах всичко останало, както следва: телешки пай с гарнитура - 400 гр, нещо от рода на баничка 100 гр, безалкохолно 330 мл., кафе. Истината е, че работата ми е тежка и съответно изморителна, и е напълно несъвместима с всякакъв вид гладуване.
22.04(днес) - сухари 40 гр, орехов кейк 300 г, сандвич 150 гр, 50 м сънгейзинг, 1 л. течности.

[Newly]

Убийствено меню, DeNiro 
Поне махни газираното безалкохолно... Струва ми се, че редуваш обилно среднощно наяждане с периоди на целодневно почти гладуване  Опасен си!

[DeNiro]

Убийствено меню, DeNiro  
Поне махни газираното безалкохолно... Струва ми се, че редуваш обилно среднощно наяждане с периоди на целодневно почти гладуване   Опасен си!

Добре поне, че не работя често напоследък. Като цяло е лесно да се критикува отстрани. Знаеш ли какво означава да минеш през централен Лондон в час пик с 44 т. двуетажно ремарке и около теб да се завират мотопедисти и колоездачи, опитвайки се да те изпреварят, при това на места през които има място едва за моето превозно средство? За сравнение, мисля си, че повечето шофьори, ще се замислят дали и с рено клио, ще успеят да направят маневрите, които аз правя. Нямах други течност и храна под ръка в онзи ден. В заведението за хранене,редлагаха само подобни храни и напитки, а аз не се бях запасил, тъй като бях решил, че ще изкарам денонощието от 24 часа безсъние и тежък труд само с единият литър сок и сандвичи, но сбърках. Но всъщност храненето ми не беше обилно, а съвсем семпло в сравнение с енергоразхода ми в този ден.

[миа]

Kато цяло дори е много добър режима ти, Де Ниро, защото в този космополитен град си е голямо предизвикателство да се устои на многобройните изкушения, предполагам, без да съм била там. Когато в някои моменти прекалиш, поне следват други, в които се разтоварваш и баланса в храненето видимо е налице, докато при повечето хора преяждането е всекидневно, без глътка почивка.
Аз друго съм любопитна да науча- дали с този натоварен темп на работа постигаш и душевен баланс, с две думи, доставя ли ти удовлетворeние това, което правиш извън материалната част?

[DeNiro]

Всъщност сандвича беше само един, казвам сандвичи, защото е разрязан на две части, така ги продават, от онези триъгълните, ако се сещате.
Привет Миа,
аз не живе я Лондон(опазил ме Бог). Мястото, където живея е на крайжрежието, и има доста паркове наоколо, дори река. Сложен е отговорът на въпроса, който ми задаваш. Нямам проблем с душевният си баланс, стига да не ми се налага, често да шофирам в централната част на Лондон, но напоследък свиквам, дори с това, точно както свикнах и с безсънието. Работя в престижна фирма и правата ми на работник са гарантирани и защитени на 100%. Като цяло обичам работата си. Това, което не ми се нрави е стреса който причинява живота във Великобритания и като цяло е неизбежен при съвременният начин на живот навсякъде по света.
 Напоследък забелязвам, че губя афинитета си към материалните блага, които предлага цивилизацията. Тоест не се интересувам от абсолютно никакви материални придобивки. Искам просто да живея в някое селце, заобиколен от природа, тишина и спокойствие. За съжаление, за сега не мога да си позволя този начин на живот. Единственото, което ми носи щастие, това са усмивките и взаимоотношенията с близките ми хора, а и въобще с околните.

[миа]

Е, точно там някъде по време на шофирането и по време на стреса, предполагам, се губи малко баланса, но дано каузата си заслужава.

"Искам просто да живея в някое селце, заобиколен от природа, тишина и спокойствие."
Мечтите са за това- да се превърнат един ден в реалност.......

[DeNiro]

През изминалите два дни си похапвах обилно, зеленчуци с пилешко по котайска рецепта, различни сладки изкушения, сандвичи, дори пържени картофи. Дали се случи така, защото нямах възможността да се радвам на слънчевите лъчи или по друга причина, мога само да гадая, но ми се отвори свръх апетит. Иначе съм забелязал, че след периоди на въздържание или оскъдно хранене, изобилието от храна, също ми носи щастие. Хубаво е човек да осъзнава, че за да бъде пълноценен живота, той трябва да съдържа по-малко от всичко, така както планетата се радва и на денят, и на нощта. Всичко останало е крайност, а както знаем, крайностите никога не водят до добро.
Щастлив уикенд

[DeNiro]

Здравейте скъпи приятели,
Наскоро имах честта да прекарам отпуската си в България. В продължение на година преди това ми се прияждаха български храни и успях да наваксам всички техни липси по време на престоя си в България. Ядох, какви ли не вкусни храни: на практика всичко от традиционната българска кухня, в резултат на което качих около 10 кг и възвърнах доста мускулна маса. Не мога да не призная, че храната в България, може би е вредна, но е невероятно вкусна в сравнение с тази на запад. Самият аз останах изненадан, но се чувствах много добре от тези си преяждания: кожата, косата, телосложението ми, всичко по мен изглежда по-добре, а освен това се чувствам и много по-силен физически и дори емиционално. Вече се върнах на работа в Англия и забелязах, че посрещам с много по-голяма лекота, физическите натоварвания в професията си. Сега съм объркан, как да продължа с хранителните си навици. Преди се хранех оскъдно, но сега открих, че обилното хранене ме прави по устойчив физически. Май, ще продължа и тук да се храня с разнообразна и вкусна храна.
Като цяло впечатленията ми от престоя ми в България са отлични. Имам само две забележки: климата и липсата на усмивки по лицата на хората. Климата е ужасно тежък, редуващ слънчеви и ужасно горещи със задушни и дъждовни дни.  Цялата тази атмосферна дисхармония ме измаряше ужасно на моменти. Другото, което забелязах беше, че хората ми изглеждаха много нещастни. Много намръщени физиономии по улиците, същински кошмар. Наблюдавайки отстрани се питах"какво толкова им се случва на тези хора, та изглеждат толкова намръщени и нещастни". Надявам се все пак, че впечатленията ми в тази насока са просто случайни и субективни.
Поздрави  
ДеНиро

[Тихия]

Всички ние имаме равно право да сме нещастни. Пиша това по отношение на твоите хранителни навици. Докато си млад, тялото ти компенсира каквото може. Явно си решил да стигнеш до твоята истина по трудния път.

[donna]

DeNiro, аз мисля, че си взел правилно решение за храненето. Само не яж краставиците и доматите на Нидерландия /Холандия/ .

А относно хората - можеш ли да си представиш ситуация, в която да не си излизал от България, да работиш за някаква мижава заплата, родителите ти да получават минималната пенсия, на това отгоре жената и децата в семейството да си искат своето...? Проблеми с колата, болести...А от средствата за масова информация да те засипват с новини за бедствия и убийства всеки ден. Ще се усмихваш ли така жизнерадостно, както си се усмихвал по време на твоята отпуска?

Обикновено работата в европейска страна предполага по-добри доходи, пък ако ще човек да е там само на социални помощи. Това предполага здравна осигуреност, позволяване на повече удоволствия, по-разнообразен живот, включително и когато се прибере в България. В родината човек се отпуска и релаксира - когато е в чужбина постоянно е нащрек, защото макар и подсъзнателно там действа усилено инстинкта за самосъхранение. Самото пътуване, прибиране, срещите с много хора по пътя, емоциите да се върнеш в родината, да се видиш с близки и познати, внасят също разнообразие, повече радост и усмивки. Финансовата независимост и стабилност - повече самочувствие. Съзнанието, че всичко е за броени дни също те кара да бъдеш винаги мил и усмихнат с всички, защото ще се видите пак чак след няколко месеца, година или повече...Не бива един такъв човек да сравнява психиката си с психиката на българина, живеещ еднообразно само в България.

И нещо много важно - да, на запад хората са наистина по-усмихнати и в първия момент мнооого вежливи и любезни. Но до тук!, в следващия момент могат да те предадат и хич няма да им пука за теб /разбира се винаги има и изключения/. Хората на запад нямат постоянен характер, непостоянни са в доброто, те нямат ценности, въпреки че са много религиозни. Докато в България, макар че и това вече идва в нашата страна, хората въпреки че са нещастни и не са толкова усмихнати, са по-добри и по-човечни / и тук винаги има изключения /. Винаги можеш просто така да се видиш с приятели или отидеш на гости и да се почувстваш обичан и оценен. И едва ли някой българин ще те остави да чакаш сам в хола, докато той заедно със семейството си обядва или вечеря в кухнята . И представи си на този човек да искаш да му ставаш зет ...

[DeNiro]

Аз си мисля, че именно неволите сплотяват хората и ги карат да се замислят и концентрират върху духовните, а не материалните ценности, така че аргументите ти не ми се струват правдоподобни.
По време на посещението ми в България, изключително лошо впечатление ми направи отношението на служителите към клиентите им. По едно време ми хрумна да открия кампания във фейсбук под надслов "да усмихнем държавният служител". Както и да е, мога да изпиша много по темата, мога да цитирам и Радой Ралин И Алеко Константинов, но предполагам, ще определите цитатите ми, като литературна хипербола, затова предпочитам да си замълча. Ако един служител се чувства нещастен поради ниската си заплата, поради проблеми от битово естество, поради наскоро открито заболяване и т.н., и ако не може да контролира нещастието си по време на работния ден...ами да си седи вкъщи!
На Запад, която и инстанция или търговски обект да посетиш, ще ти се усмихват и разясняват до последният момент на престоят ти, защото вежливостта е част от качествата, които е длъжен да притежава всеки един служител работещ с клиенти. Може да наречеш това лицемерие и това няма да има никакво значение, важното е клиента да е щастлив с услугите на служителя. В България служителите създават впечатление, че са богоизбрани и се държат с клиентите си, като с хора трета ръка, които губят от безценното им време. Има и културни и вежливи служители, но като, че ли са голяма рядкост на фона на общото ми впечатление. Отново заявявам, че се надявам впечатленията ми да са случайни и субективни.

[бате Бино]

"липсата на усмивки по лицата на хората..Много намръщени физиономии по улиците, същински кошмар. "
ДеНиро, а ти усмихваше ли се на хората? Възможно е те също да са дошли от чужбина за кратко и да са очаквали твоята усмивка към тях ?  

[iskrena]

ДеНиро, дано си добре физически и психически, но дано не почнеш съвсем през просото / откъсвай си от него, а не минавай транзит, полезно е! /   
храната може да носи радост, здраве и сили, но не е задължително да е и вредна, както виждам тенденция при теб понякога.
не искам да те обидя с това, често се засягаш без причина

[donna]

DeNiro, за съжаление не всички са така духовно извисени като нас с теб , че да могат да си контролират нещастието или пък да не се държат като богоизбрани . Ти, ако си на мястото на един такъв служител, ще си останеш ли в къщи? Не си прав.

Сигурно си голям късметлия, щом всички служители в чужбина ти се усмихват и са толкова любезни с теб. На мен не са ми се усмихвали винаги, държали са се често и като българите. Виж, в магазина докато ми вземат парите е друго нещо, дадат ли касовата бележка, тогава стават "богоизбрани" ...

Не можем да накараме другите да се държат както ние искаме, можем да променим само нашето държание

[бате Бино]

Не знам на какви точно служители е налетял ДеНиро за краткият си престой тук, и доколко е възможно за няколко дни човек да придобие представа, но аз виждам в последните години сериозна промяна в отношението на служителите от , (нека да ги наречем)- по-високите инстанции - Данъчно, социално, служба "Геодезия" , в общината, по кметствата ,   Многократно ! ми се е налагало да ги посещавам  и мога да кажа, че обслужването е на мн. високо ниво - много търпеливи са , не си пестят труда да разясняват до най-малките детайли. ( а аз умирам да ги подхващам именно за тях   )  .Случвало се е е да ме обслужват и доста след края на работното време.
Докато западняците са ми толкова шаблонни ,студени и предвзети , че изобщо не ме топлят
 любезностите им , след като от всяка клетка на телата им лъха на фалш.  

[emo75]

Бате Бино, "фалшът" в официално-деловите отношения е много относително понятие: като е държавен служител да не е длъжен да ти става приятел и душеприказчик?   От тях се иска просто да са вежливи, търпеливи и да си вършат работата. В това отношение сме още много далеч от западната протестантска чиновническа  култура.

ДеНиро, не се заблуждавай, човече. Това, че ти си отишъл в едно богато общество и оценяш достиженията му, не означава, че ако си роден там, ще си щастлив и духовно омиротворен. Знаеш ли колко депресирани, дрогирани и загубили смисъла си хора видях в Дания, а за мен там беше земният рай, комунизмът наяве   Всичко е относително, друже. Проблемът на нашенеца е, че все още софтуеърът му е прекалено свързан със стадното мислене, и, второ, негативизмът, с който сме откърмени от най-ранна възраст. Това си ни е народопсихология. Но не мисля, че западняците като цяло са нещо повече от нас. Ако бяха, нямаше да се напиват като прасета на Слънчев бряг  

[iskrena]

на запад са  останали много малко истински неща, според мен.
затова и толкова хора там са депресирани, дрогирани, впияндурчени и се самоубиват.
тук са стигнали само до намусването
но и Бино е прав, че незнайно защо и как, но в някои институции са станали по- любезни
само в Агенцията по вписванията имах усещането, че се намирам пред някой фелдфебел или направо пред фюрера