ето още
Доха
Не може лесно да се разгадае
загадката на тия две жени.
Комуто тайната открие Рама,
дори насън не ще се съблазни,
Между познание и вяра още
едно различие са ни открили
премъдрите мъже. С любов към Рама поуката му пак ще те окрйли.
Чопай
Сега изслушай мойта притча.
В достъпна форма тя изрича същественото, а изцяло
не е възможно по начало. И тъй, захващам както мога.
Душата, туй е част от бога. Безсмъртна, чиста по природа.
Блаженство не върху изгода, а най-възвишено. Но ето
че в примката на битието я хванали като маймуна.
Върти под примката муцуна, ала ловците не я свалят.
Така подскача папагалът под мрежата, за да избяга,
с което само я затяга. В душата се завърза възел.
Безсмислен е, но го е вързал със яки пръсти интересът.
Напразно ведите се месят и сочат пътища, та бърже
да може той да се развърже.
Не се развързва, а се свива
все повече у всяка жива душа тоз възел от заблуди.
И как безпомощните люде развързали го биха, как,
когато той се губи в мрак, та те не го и виждат даже.
Но ако господ ни укаже нататък някаква пътека,
ще попросветне пред човека. Светата вяра - туй е крава.
В сърцата ни тя обитава по повеление всевишно
на повелителя ни Вишну.
Молитви, бдения - това
за кравата ни е трева.
Излиза кравата на паша
и ето че тревата наша със мляко бозките налива,
за да накърми тя щастлива теленцето си - любовта.
Сега ще бъде грехота да спира тая благодат -
въздържането й е ад, а към ведрото със надежда
като към райски кът поглежда.
Сърцето нейно е пастирът -
безмълвно с него се разбират.
Съдината със течност блага
на огъня пастирът слага - но огън с пламъци смирени.
Полека млякото се пени.
Безстрастието го сварява.
Блаженството го изстудява с прохладен полъх. А подкваса
от твърдост прави го да втаса за биене - да стане гъсто.
Тогава удрят го чевръсто, додето най-отгоре бливне
пречисто масло в капки дивни, блестящи с бисерно-златисти
оттенъци като мънисти.