Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[бате Бино]

И защо ? Е как защо, защото съм "позитивно мислещ"   Изгледал съм няколко филмчета (най-вече "Тайната" ) прочел съм няколко книжки , които ме научиха да вярвам, че "достатъчно е да мислиш позитивно"  
Затова и нямам търпение да го приемат. След като казват, че ще е добро за мен.., защо да се съмнявам?  
Абе.., чувам, че някакви "негативно мислещи"  хора, започнали масивни протести в Европа.., ама то за какво ли не протестират напоследък?   Сигурно пак нещо не са разбрали..    
Освен това, книжките , които съм прочел, ме учат, че когато съм бил радостен, трябвало да споделя радостта си   Така съм щял да стана още по-радостен  
Затова реших да копна някои материалчета за тези, които още не са разбрали, че това "споразумение" няма да е като досегашните.. След него всичко ще е  доста по-различно , разбира се - в положителна  посока    Което значи , че като едни позитивно настроени хора , като истински оптимисти ,  можем, а и трябва  да почваме да се настройваме за положителни емоции още отсега.    
Ако случайно материалите не са достатъчни, при въвеждане в гугъл на "трансатлантическо споразимуние" излизат още много темички, още много поводи за радост и положителни емоции!

[бате Бино]

автор - Красимир Иванджийски

Разпалената от САЩ и НАТО война в Украйна трябва да прикрие нещо много по-важно за западната върхушка. Единственото нещо, което има за нея значение, като опит да се спаси от краха на либералния капитализъм, е тайният процес на договаряне на зона за свободна търговия между САЩ и ЕС.

Договорът, наречен TTIP – Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, е рекламиран като „чудо на чудесата“, което ще създаде най-голямата в света зона на благоденствие, Мекка на търговията и пълно социално щастие, обхващаща 800 милиона потребители. Но за това няма да прочетете нищо в българските „медии“ не само заради тяхната глупост и игнорантство, но и заради други причини.

Преговорите между САЩ и ЕС за TTIP навлизат в решителната фаза. Появява се най-голямата зона за свободна търговия в света. Според икономистите, това е голям шанс за страните-членки на ЕС и от Източна Европа. А за България може да се сравни само с влизането ни в ЕС, съобщават безсмислено някакви хора от „клуба на анонимните икономисти“, бивши комсомолци, и подобни хунвейбини и политджихадисти.

„Покупките в САЩ ще бъдат по-евтини. Договорът САЩ-ЕС ще бъде голям шанс за Европа.“ – се възхищават други, още по-големи умници. Като аргумент сочат, че за средния статистически българин – Иванов, ще отпаднат разходите за митата. Както е известно същият Иванов по цял ден купува различни неща от Америка.

Но за онова, което е най-важно, не се споменава и дума, а то е, че TTIP, наричан вече „договор за зона за свободна търговия“ трябва да отмени архаичния принцип на национален суверенитет, т.е. онова, което е позволено или не е позволено във всяка държава в областта на икономиката и е прерогатив само на съответния национален парламент, избиран от гражданите на тази държава, което и у нас след 1991 г. по неизяснени досега причини, е наричано „демокрация“.

В рамките на този архаичен обичай парламентът определя например правата на работниците и задълженията на работодателите. Това е принципът на законното и легално трудово ангажиране, данъците, пенсионните и здравни вноски, на минималната работна заплата, на регулирането на достъпа до пазара на храни и лекарства, правата и задълженията на фирмите, използващи околната среда, както и разходите и наказанията за нейното унищожение или замърсяване. Определя и какви публични услуги трябва да извършва държавата спрямо своите граждани, принципите на публичното образование и здравеопазване, регулирането на дейността на банките, принципите на защита на личния живот на всеки човек. И така нататък и така нататък. С една дума, на всичко онова, което представлява ежедневният живот на всяка съвременна европейска държава – членка на ЕС, даже и на България.

По-точно, представляваше досега, защото в близко бъдеще, нещата ще се променят напълно заради този TTIP.

Главната задача на TTIP е „ликвидиране на нетарифните инвестиционни бариери“. Зад тази формулировка се крие всичко, което американските корпорации считат за препятствие за печелене на пари за себе си в Европа, т.е. всички трудови и потребителски стандарти, екологията, системата за публични услуги и финансиращите ги данъчни системи. С една дума, пълно елиминиране на държавата, за да не пречи на корпорациите.

Зад идеята за този договор стои елитният клуб, наричан Трансатлантически бизнес-диалог /Trans Atlantic Business Dialogue – TABD/, състоящ се от шефовете на най-големите корпорации на САЩ и Европа. От средата на 90-те години те предприемат усилия за обвързването на САЩ и ЕС в единен стопански организъм, което на практика означава принуждаването на Европа да се откаже от стандартите, които определят нейната самоличност и налагането на ултралибералните принципи, управляващи Америка.

Знаем за това от „изтичанията“, тъй като преговорите са строго секретни. До съдържанието на отделните постулати, формулирани от представителите на TABD, нямат достъп нито парламентаристите от страните от ЕС, нито членовете на Конгреса на САЩ.

Избрани членове на правителствата на държавите от ЕС могат да се запознават с тях в условията на висока тайна, а Еврокомисията с абсурдно решение по навик от Студената война обозначи документите с най-различни тайни символи, за да може в случай на изтичане да се определи „предателят“. Тяхната мотивация може да бъде разбрана. Преговорите над подобни договори бяха два пъти проваляни след като европейската общност разбра предварително какво им готвят корпорациите. В средата на 90-те години протести спряха подписването на договора MAI, който трябваше да обвърже страните от ОИСР. Преди няколко години падна прословутата АСТА, чиито най-протестирани записи трябва да намерят сега място и в TTIP.

Най-важните промени обаче ще се отнасят до стандартите за защита на потребителите, които са на много високо равнище в Европа, и почти не съществуват в САЩ. Разбира се, намеренията на корпорациите е това стандартизиране на нормите да бъде надолу, а не нагоре. Така например в Европа действа „принципът на отровността“, според който производителят трябва да докаже, че използваното от него средство не е вредно. В САЩ са забранени само онези средства, чиято вредност е била доказана.

Заради това европейският списък на забранените субстанции има 1300 позиции, а в САЩ на федерално равнище – само 12.

Както не е трудно да се досетим големият бизнес стремящ се да подпише TTIP, не предвижда никакво разширение на американските забрани. Точно обратното.

Подобни постулати за равнение надолу са десетки. 70 процента от храната, продавана в американските супермаркети, е модифицирана генетично. В европейската супермаркети ГМО практически няма, а малкото производители, които използват модификации са длъжни да информират за тях на етикетите. Правителството на САЩ очаква промени в Европа в тази област, разбира се надолу – във вреда на хората.

Европейските регулации от 2009 г. много сурово третират използването на пестициди. Американската страна съобщи, че ще настоява за отмяна на тази политика, за да стане „най-малко препятствие за бизнеса“.

Европейските норми, отнасящи се за субстанциите, нарушаващи хормоналната система, априорно елиминират от европейския пазар 40 процента от храните, произвеждани в САЩ. Над 90 процента от американското говеждо месо съдържа хормон на ръста, който предизвиква ракови заболявания. Неговият внос в Европа е забранен от 1988 г. Но сега американците причисляват тази забрана към „излишните търговски бариери“.

В САЩ пилетата и пуйките стандартно са чистени с помощта на хлор. В Европа това е забранено от 1997 г. Американските фирми искат отмяна на тези забрани. И така нататък…

Едновременно с атаката срещу потребителите, TTIP е насочен и срещу правата на работещите. В България това не е проблем, защото те не се спазват, но за работещите в „стара Европа“ американските принципи, т.е. „без никакви принципи“, ще изкарат масово хората на улицата, за да протестират. САЩ са единствената от развитите държави, която не е ратифицирала конвенцията на Международната организация на труда /МОТ/. От нейните 7 пункта в САЩ действат само 2.

TTIP заплашва и сферата на обществените услуги, които, според исканията на големия трансатлантически бизнес, трябва да бъдат приватизирани и комерсиализирани. Правителството на САЩ съобщи, че иска да използва TTIP за обсъждане на монопола в здравните услуги, което трябва да се разбира като атака срещу финансираното с обществени средства на здравеопазването от огромния и алчен американски бизнес на частните здравни осигуровки.

Подобна съдба чака и публичното образование и градските услуги – например водоснабдяването. А услугите, след като веднъж се приватизират, няма да могат да бъдат национализирани отново, както и при стандартите, които, веднъж намалени, вече никога няма да бъдат върнати на по-високо равнище.

Всяка промяна на „условията за инвестиране“ ще може да бъде оспорена от инвеститора пред арбитражен съд. Именно това е най-опасният и най-важен пункт в TTIP. Съгласявайки се на арбитраж държавите от ЕС се отказват от правото да взимат политически решения за своята съдба и ги предават на милостта на концерните.

Арбитражните съдилища не са такива. В тях не действат принципите на безпристрастност, явност, две инстанции. Това не е никакво право. Това са тричленки, т.е. трима души, в които е трудно да се разбере кой е съдията, а кой адвокатът на страните. Международният капитал вече успя да ги обработи. Днес инвеститорите, недоволни от промяна на „инвестиционните условия“, могат да искат не само връщане на разходите, но и обезщетение за „морални загуби“.

Промяната на „инвестиционните условия“ е изключително широко понятие и международният капитал се научи да вписва в него всички решения на държавата, реализираща своето конституционно задължение за защита на гражданите, грижата за общото добро, реформирането или спасяване на икономиката и т.н. Всяко решение на парламента, което не се харесва на капитала, може да бъде обжалвано пред арбитражния съд и след това отменено.

Влизането в сила на договора TTIP ще означава не само край на европейското качество на живота, защитавано от законите, приемани от Европарламента и националните парламенти. TTIP означава и край на демокрацията, тъй като всеки закон, приет от политическите власти в интерес на населението ще бъде обжалван пред частни съдилища от частни фирми, чиито интереси са коренно различни от интересите на мнозинството.

Споровете за TTIP в момента са най-важният дебат, който върви в Европа. За да бъде прикрит от обществеността САЩ подпалиха войната в Украйна, за да вбият клин между Русия и ЕС. Но в България още никой не чул за TTIP. Трудно е да се намери по-важен довод в каква трагична провинция сме, в която продължава да действа организираната престъпност, т.е. мафията.

https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/06/ttip-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2/

[бате Бино]

материалът е публикуван във вестник „Гардиън“, от  Лий Уилямс, журналист на свободна практика и писател


Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции е „удар върху обществата в Европа и в Америка чрез транснационалните корпорации

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП) представляват няколко търговски споразумения, които в по-голямата си част се сключват тайно между ЕС и САЩ.

ТТИП има за цел да премахне част от бариерите пред търговията и големия бизнес като законите за безопасност на храните, за защита на околната среда, банковите регулации и суверенитета на отделните държави. Това е „удар върху обществата в Европа и в Америка чрез транснационалните корпорации“, както казва Джон Хилари, изпълнителен директор на неправителствената организация War On Want.

Преди преговорите за ТТИП да започнат миналия февруари, процесът се водеше тайно и недемократично. Тази тайнственост продължава и сега, почти цялата информация за преговорите идва от изтекли документи и искания за свобода на информацията. Скритият характер на тези разговори може да се окаже най-малкият ни проблем.

Ето 6 причини за страх от ТТИП:

1. Американската Национална здравна служба (НЗС)

Обществените услуги, особено НЗС, са на огневата линия. Една от основните цели на ТТИП е да отвори за американските компании общественото здраве, образованието и услугите във водния сектор в Европа. Това може на практика да бъде приватизация на НЗС.

Европейската комисия твърди, че обществените услуги няма да бъдат част от ТТИП. Но според американския в. „Хъфингтън Поуст“ британският министър на търговията Ливингстън е признал, че разговорите за НЗС все още не са приключили.

2. Безопасност на храните и околната среда

„Регулаторната конвергенция“ на ТТИП има за цел да уеднакви стандартите на ЕС за безопасност на храните и околната среда с тези на САЩ. Американските правила обаче не са толкова строги, а 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани съставки. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са строги, използват се хормони на растежа в говеждото месо – нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака. Американските фермери неведнъж опитаха да вдигнат тези ограничения с помощта на Световната търговска организация и вероятно ще опитат да го направят и чрез ТТИП.

Същото се отнася и за околната среда. Европейските правила REACH са много по-строги за потенциално токсичните вещества. В Европа една компания трябва да докаже, че дадено вещество е безопасно, преди то да влезе в употреба. В САЩ важи точно обратното: всяко вещество може да бъде използвано, докато се докаже, че то не е безопасно. ЕС забрани употребата на 1200 вещества в козметиката, а в Америка тези вещества са само 12.

3. Банкови регулации

Под влиянието на Лондонското сити Великобритания иска облекчаване на американските банкови регулации, които са по-строги от европейските. Те влязоха в сила след финансовата криза и имат за цел пряко да ограничат правомощията на банкерите и да се избегне нова такава криза. ТТИП ще премахне тези рестрикции и ще предаде цялата власт на банкерите.

4. Конфиденциалност

Спомняте ли си АСТА (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането)? Мнозинството в Европейския парламент го отхвърли през 2012 г. след масови протести срещу нещо. На него се гледаше като на атака срещу правото на личен живот, а интернет доставчиците трябва да следят активността на хората. Смята се, че ТТИП може да върне основните елементи от АСТА, което ще докаже, че ако демократичният подход не подейства, винаги има задна вратичка. Облекчението на законите за неприкосновеността на данните и ограничението на публичния достъп до информация за клиничните тестове на фармацевтичните компании също са заложени на карта.

5. Работни места

ЕС призна, че ТТИП вероятно ще причини безработица, тъй като правилата за заетостта ще се уеднаквят в тези на САЩ, където стандартите за труд и правата на синдикатите са по-ниски. Дори се обсъжда създаването на европейски фонд за компенсация на очакваната безработица.

Примерите за подобни двустранни търговски споразумения от цял свят подкрепят теорията за загубата на работни места. Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Канада и Мексико предизвика загубата на 1 милион работни места в САЩ в рамките на 12 години, вместо обещаните стотици хиляди нови.

6. Демокрация

Най-голямата заплаха на ТТИП за обществото е ударът срещу демокрацията. Една от основните цели на ТТИП е въвеждането на Споразумения за уреждане на спорове между държавата и инвеститора (Investor-State Dispute Settlements (ISDS), които позволяват на компаниите да съдят държавата, ако политиката й води пропуснати ползи и загуби на печалби. На практика това означава, че неизбраните транснационални корпорации могат да диктуват политиката на демократично избраните правителства.

Тези споразумения вече важат за други двустранни търговски споразумения по света и са довели до различни форми на несправедливост. В Германия например шведската енергийна компания Vattenfall съди германското правителство за милиарди долари заради решение за преустановяване на работата на атомните електроцентрали малко след бедствието във Фукушима. Тук виждаме как една политика за общественото здраве, въведена от демократично избрано правителство, е заплашена от един енергиен гигант заради потенциални пропуснати печалби. По-цинично и по-антидемократично от това едва ли може да бъде.

В момента има около 500 подобни дела на бизнеса срещу държави по целия свят. Всички те се водят преди арбитражните съдилища на корпоративните адвокати, назначени по специални правила. Според Джон Хилари от организацията War On Want това е „малко повече от произволно правосъдие“ с „пряк интерес да отсъдят в полза на бизнеса“.

 

[бате Бино]

Според официално оповестения график преговорите за ТПТИ трябва да приключат през настоящата 2015 г. После подлежат на ратификация от Съвета на Европа и Европейския парламент, а след това и от националните парламенти на страните, ако конституцията им го изисква.

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ безусловно поставя интересите на корпорациите над държавите и дори над самия Евросъюз.

В многобройни статии и анализи на експерти бе установено категорично, че споразумението крие огромни рискове за по-малките икономики и че ще е в интерес единствено на големите транснационални компании. До пълната документация на споразумението имат достъп малцина представители на международните корпорации, сред които американските представители от компанията „Филип Морис“ са повече от 600 души – корпоративни адвокати и лобисти. Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан, образно казано, което ще доведе до загуби за националните бюджети и бюджета на Европейския съюз, но и предоставяне на изключителни привилегии за транснационалните компании (ТНК).

ТПТИ, като с магическа пръчица, ще реши проблемите на компании като „Шеврон“, за която дори американското посолство лобира у нас, настоявайки България да премахне мораториума над добив на шистов газ, както твърди проучването на сайта alterinformacion.

Преди 25 години (!!!), на 22 ноември 1990 г., САЩ и 12-те страни от Европейската общност (тогава) подписват трансатлантическа декларация, чиято идея е да се подпише споразумение за търговията с услуги, чиято цел всъщност е да елиминира всякакви местни и национални специфики в полза на т.нар. международна конкуренция. Споразумението трябва да е валидно за цял свят, при това без да се преговаря с отделни държави. Тогава, преди 25 години, тази хватка не успява да постигне целта, но корпорациите изработват заобиколен вариант.

Бившият зам.-министър на финансите и „мозък“ на т.нар. рейгъномика Пол Крейг Робъртс например, смята, че чрез ТПТИ Щатите целят да заробят икономически държавите-членки на Европейския съюз, както и някои азиатски държави, чиито правителства Робъртс определя като „марионетни“. „Т. нар. „партньорство“ всъщност цели да „имунизира” определени американски корпорации срещу законите на суверенни държави, в които те искат да разширят своя бизнес. Суверенна държава, която опита да приложи своя закон срещу американската корпорация, ще може да бъде съдена от т.нар. съдилища, занимаващи се със случаи на „ограничаване на търговията“. Например ако „Монсанто” или друга американска корпорация иска да продава генномодифицирани продукти във Франция, и Франция наложи вето, защото действащият закон забранява ГМО-продуктите, според Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции държавата може да бъде осъдена за „ограничаване на търговията“, обяснява Робъртс. Той подчертава и факта, че споразумението се подготвя в пълна тайна от американските и европейските граждани, в разрез с всякакви демократични норми. Дори членовете на американския Конгрес нямали достъп до информацията.

Според Робъртс правителствата, които договарят ТПТИ със САЩ, са „купени и платени американски агенти, лобиращи за интереса на американските корпорации. Ако споразумението бъде прокарано, единственият закон в Европа и Азия ще бъде американският“, твърди Пол Крейг Робъртс. И още – че западните медии се опитват да представят споразумението като нещо изгодно за Европа, но практически то е изгодно единствено за САЩ и техните корпорации. „Америка вече се управлява от американските корпорации. Ако „споразумението“ мине в Европа и в Азия, и техните държави вече ще се управляват от тях“, категоричен е финансистът.

Инициативата за ТПТИ има многобройни паралелни названия - Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, Споразумение за трансатлантическо партньорство, Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, Голям трансатлантически пазар. Различните абревиатури в обращение, които обозначават едно и също нещо, официално познато като Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), както и различните му названия, се обясняват до голяма степен и със секретното провеждане на преговорите, което пречи да се уеднаквят и термините. Мрежа от активисти, която борави с изтекли нелегално документи, роди и названието TAFTA (англ. Trans Atlantic Free Trade Agreement – Трансатлантическо споразумение за свободна търговия).

Активните преговори между САЩ и Европейския съюз по въпроса за споразумението, текат от юли 2013 г. Крайната цел е създаването на най-големия пазар в света с над 800 милиона потребители и ако бъде успешно финализирано, което предстои да видим, правилата на ТПТИ ще се разпрострат върху целия свят.

Всъщност европейският мандат за преговори и изразените очаквания от американска страна подсказват, че ТПТИ далеч надхвърля рамката на „обичайните“ споразумения за свободна търговия. Според проучване на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR), който е финансиран от големите банки, и което изследване Европейската комисия представя за „независимо“, показва, че ТПТИ ще създаде възможности в производството всяка година да се инжектират 120 милиарда евро – за Европа, и 95 милиарда евро – за САЩ.

Проектът цели постигането на три важни цели – да се премахнат митата, да се ограничат нетарифните бариери чрез съгласуване на нормите (всъщност – чрез понижаването им) и инвеститорите да получат юридически инструменти с оглед преодоляването на всякакви разпоредби или законодателни бариери пред свободната търговия.

Звучи ужасно велико и човеколюбиво, но същността е тъкмо обратната, и най-неприятното, меко казано, е, че процесите усилват либерализирането на световната търговия, от чието проклятие и сега страда мнозинството от земното население.

Преговорите остават в застой след провала на „цикъла от Доха“ по линия на селското стопанство, затова налагането на свободната търговия прилага хитрата стратегия на заобикаляне, т.е. сключването, или тяхната подготовка, на стотици двустранни и регионални споразумения, което обаче не променя крайната цел – огромен трансатлантически пазар.

Въпреки че в преговорите са ангажирани чиновници в Европейската комисия и такива от Министерството на търговията на САЩ, налице е масивен натиск от страна на лобитата на транснационалните корпорации, закщото ТПТИ налага на действащите законодателства от двете страни на Атлантическия океан да се подчиняват безусловно на правилата за свободна търговия, които най-често съвпадат със стратегиите на големите компании, пише “Льо Монд дипломатик”.

Следователно, по силата на споразумението, държавите ще трябва да се откажат от значителна част от своя суверенитет, а тези, които го пренебрегнат, са обречени на непосилни финансови санкции, изразяващи се дори в десетки милиони долари. На практика това значи, че частните компании законно може да атакуват разпоредбите в различните държави, с мотива, че „пречат на конкуренцията, на достъпа до обществени поръчки и на инвестициите”. Освен това задълженията, предвидени в споразумението, ще са валидни не само за държавите, но и за всички по-малки местни и регионални административни единици. Правото за арбитраж е предадено на частни международни групи, което дефакто още повече засилва непоклатимостта на веднъж взетите решения. Ако даден инвеститор реши, че правото му да инвестира колкото иска, където иска и както иска, и да извлича печалбата, която иска, е нарушено, нищо не може да го върне и крачка назад. Съдебният спор неминуемо ще завърши в негова полза.

Измеренията на окончателното подписване на договора за ТПТИ всъщност бетонират хиперколониалните рамки и по линия на управляващите елити, защото поправки могат да се направят само ако подписалите го страни са единодушни, т.е., прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. На практика т. нар. трансатлантически бизнессъвет, конституиран още през 1995 г. по идея на Еврокомисията, безкомпромисно фетишизира идеологията на свободната търговия от двете страни Атлантика, а цената, както винаги, ще платят обикновените хора, лишени от действителното си право на избор.

Така въпросът за финализирането на ТПТИ става не само икономически, а на първо място политически.

https://infobalkani.wordpress.com/2015/02/27/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%88/

[бате Бино]

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ ще постави корпорациите над държавите и дори над самият ЕС

Въпросното споразумение крие огромни рискове за по-малките икономики и ще работи в интерес единствено на големите транснационални компании.

 Достъп до пълната документация на споразумението имат основно представители на международните корпорации, като само американските делегати от компанията „Филип Морис“ са над 600 корпоративни адвокати и лобисти.

Споразумението между САЩ и ЕС се готви в пълна секретност, а представители на ЕС, които имат достъп до документите с гриф „строго секретно“ са малцина представители на една единствена комисия.

Според споразумението трябва да се въведат унифицирани изисквания за всички стоки, произведени в САЩ и Евросъюза. Според депутатът Борис Цветков, който единствено повдигна въпроса, че това е само и единствено в полза на големите компании и убива конкуренцията, въвеждайки монопол на големите компании.

ГМО ще залее и Европа

С ТПТИ ще се свалят гаранциите за произхода и качеството на храните, ще се заобиколи европейското ембарго върху продукти с недоказана безопасност, включително включващи ГМО, като е вероятно да се преодолее и отхвърлянето на споразумението АКТА. Споразумението може да убие окончателно българското земеделие и да доведе до фалит на много малки и средни компании у нас, които преобладават като цяло. Остава неясен въпросът как стоят нещата с производството на някои уникални продукти – например българското розово масло.

Един от върлите защитници на неизгодното за почти целия ЕС и най-вече България споразумение е президента Росен Плевнелиев, който отново влезе в ролята си на най-високопоставения лобист в България и още през декември м.г. започна да обяснява колко е изгодно за страната ни това споразумение. Всички факти, които са достъпни и нескрити, са достатъчни, за да бъде опровергано това твърдение.

Споразумението ще направи така, че корпорациите и т.нар „инвеститори“ ще се поставят над закона на отделната държава и нейното право, както и на целия ЕС. Планирано е създаване на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави, които ще се състоят от корпоративни юристи, неподлежащи на граждански контрол, които лесно могат да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти.

Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан, което ще доведе до загуби за националните бюджети и бюджета на Европейския съюз, но и с даването на изключителни привилегии на транснационалните компании. То ще реши проблемите на компании като „Шеврон“, за която дори американското посолство лобира у нас, настоявайки да премахнем мораториумът над добив на шистов газ.

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

[бате Бино]

ЕК може да „клекне“ пред армията от лобисти на компанията Монсанто

Провеждащите се в пълна секретност преговори за въвеждането на споразумението Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), между САЩ, ЕС и десетки хиляди лобисти на някои от най-големите корпорации и компании продължават.

Повече информация за (ТПТИ) може да намерите тук – какви са рисковете, какво ще се случи с държави като България и кой печели и губи от (ТПТИ)?

С огромно възмущение приемаме поредната инициатива на ЕК, касаеща въвеждането на поредните бюрократични и лобистки изисквания в земеделието. Става дума за това, че ще се прилагат правила относно използването на точно определени сортове от семена за посев от земеделските производители. Това за селското стопанство на България ще има пагубни последствия. Тази унификация, какъвто и научен и производствен аргумент да има, не може да отчете спецификата, традициите и финансовите възможности на отделните европейски държави, а да не говорим за бедната ни страна и тежкото финансово-икономическо състояние на мнозинството земеделски производители. Готвеният „списък на ЕК с одобрени семена” в момента е 60% доминиран от големите корпорации като Monsanto, Astra Zeneca, Bayer, Syngenta и други. Ако новият регламент се въведе, голяма част от местните, старите и фермерските сортове и разновидности растения, които до голяма степен се пазят от дребни производители и частни стопани, ще бъдат обречени на изчезване, защото регистрацията им ще бъде на практика невъзможна. А ако не са регистрирани, семената им не може да се продават, подаряват или разменят. Отваря се пътят за ГМО-семената на по-горе посочените корпоративни играчи. Тези семена не се възпроизвеждат и трябва всяка година да се закупуват отново от селскостопанските производители. Да не забравяме и вредата за здравето от ГМО! Когато европейският фермер загуби правото си да произвежда, разменя и продава своите собствени семена, потребителите няма да имат достъп до многообразие, здравословна и безопасна храна.

За нас е абсолютно неприемливо поведението на Министерството на земеделието и храните, което по никакъв начин не информира обществеността за този проблем. Кой формулира и как защитава мнението на България в Общата селскостопанска политика на ЕС? Това е един голям минус на управляващите, които продължават да налагат стил на работа и формиране на позиции, без да информират обществеността, без да искат мнението на заинтересованите. Защо забравяте кой и за какво Ви е избрал? Ние считаме това поведение за безотговорно.

Дами и господа от ЕК, стига диктат и регламенти в услуга на монополистите! Вие погазвате принципите на пазарната икономика. При въвеждането на подобни закони в Европейския съюз, не само свободата и демокрацията на всички страни по света са изложени на риск, но ще бъде изтрита и цялата история на селското стопанство и производителите, а и потребителите ще станат заложници на големите корпорации като Monsanto, Astra Zeneca, Bayer, Syngenta и други.

Какво би се получило, ако този подход се разпростре и върху флората и фауната на планетата? Давате ли си сметка в Брюксел, че обричате идните поколения, като ги лишавате от автентичните и утвърдените от човешката история земеделски култури? За нас това е геноцид над природата и човечеството.

Междувременно стана известно, че ЕП не е одобрил предложението на ЕК. Но процедурата не е приключила, защото ако Съветът на ЕС не подкрепи ЕП, следва задвижването на нови механизми, които едва ли авторите и подбудителите на този Регламент ще пропуснат.

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

[бате Бино]

Проектът на трансатлантическия корпоративен и политически елит ще премахне съществуващи защити и регулации и ще пренасочи законни права от гражданите към корпорациите

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед, смята Мечо Пух. Просто и логично. Подобна философия изповядват и транснационалните корпорации, чиито мрежи превземат планетата, а апетитите им растат с всяка нова завоювана територия и пазар. Интересите на бизнес групи от двете страни на Атлантическия океан – в САЩ и ЕС, сега са фокусирани върху Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Ако то стане факт, ще засегне 850 млн. души, 1/3 от световната търговия и 45% от световния БВП.
Преди почти десет години през 1995 г. главните мениджъри на най-мощните европейски и американски компании слагат началото на трансатлантическия диалог с цел лобиране за премахване на регулациите и нормативните пречки пред бизнеса им. През 2007 г. става факт Трансатлантическият икономически съвет, който трябва да даде тласък на идеята за създаване на зона за свободна търговия от двете страни на океана. В отговор на натиска му, през ноември 2011 г. Европейската комисия (ЕК) и американски представители обявяват, че ще се сформира работна група на високо равнище, която да идентифицира и оцени възможностите за укрепване на търговията и инвестициите. Скоро след това ЕК се впуска в маратонска серия от

над 100 закрити заседания

с отделни компании и бизнес лобисти, на които последните развиват позициите си. Тези срещи са пазени в тайна от гражданите, но еврочиновниците са принудени да признаят за провеждането им след натиск за свобода на информацията. През февруари 2013 г. Барак Обама обявява официално старта на преговорите за ТПТИ, а първият им кръг се провежда през юли същата година. От двете страни на океана се надяват те да приключат в рамките на две години, преди началото на кампанията за избор на следващ президент на САЩ през 2015 г. Това обаче не е традиционен търговски договор и финализирането му в тези срокове се оценява най-малко като безотговорно.
Разбира се, за пред обществеността от двете страни на океана Споразумението е подходящо пиар-„опаковано“, „овкусено“ и поднесено на гражданите по начин, правещ го примамливо и приемливо. Обещава се създаване на най-голямото общо икономическо пространство в света, разкриване на стотици хиляди работни места, ръст на БВП с 1%, подем на индустрията, финансиране на научни изследвания и излизане от кризата. Това е част от стратегията за „приспиване“ на бдителността на обществата. Собствената оценка на въздействието на ЕК обаче сочи, че много по-реален е очакван ръст от 0.1% на БВП за региона, или едва по 0.01% годишно за период от десет години. Когато свалим лъскавата опаковка на ТПТИ, остава онова, което е то в действителност – проект на трансатлантическия корпоративен и политически елит, който се опитва да премахне или да понижи социални, здравни, финансови и екологични защити, да пренасочи законни права от гражданите към корпорациите и да запази глобалното лидерство на САЩ в условията на променящ се пред очите ни световен ред.
На брифинг, състоял се през септември 2013 г., пресцентърът на ЕК твърди, че Споразумението не представлява заплаха и че преговорите ще бъдат прозрачни. Само два месеца по-рано обаче върховният представител, преговарящ от името на ЕС – Ignacio Garcia Bercero, в писмо до американския си колега го уверява, че ЕК ще блокира обществения достъп до всички документи, свързани с преговорите и с ТПТИ и че те ще останат затворени на обществеността за период до 30 години. Позицията е потвърдена и от еврокомисаря по търговията Карел де Гухт, който заявява пред Европейския парламент, че Комисията ще третира Споразумението със същата степен на секретност, както и предишни споразумения, и призовава депутатите да подкрепят конфиденциалността.

Рисковете, които еврочиновниците се опитват да скрият от гражданите

Загубата на работни места е една от заплахите, която изглежда съвсем реална. Компаниите ще бъдат насърчавани да търсят източници на стоки и услуги в САЩ, където трудовите стандарти са по-ниски, а синдикални права не съществуват, което неминуемо ще доведе до предислокация на европейски работници. Всъщност подобен процес не е непознат за Щатите. Влязлото в сила през 1994 г. Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) между САЩ, Канада и Мексико води през първите години до загуба на над 1 млн. работни места и до намаляване на заплатите на още 1 млн. работници. Съществуват опасения, че ТПТИ може да доведе и до понижаване на всички трудови стандарти, определени като „бариери“ пред търговията. Такива например са колективните трудови договори, които могат да бъдат оспорени като представляващи ограничения за бизнес модела на конкурентите. САЩ са известни с отказа да ратифицират Конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) за основните трудови стандарти, сред които колективното договаряне, свободата на сдружаване и правото на организиране. Корпорациите виждат в ТПТИ възможност да преместят производствата си на места, където заплатите и правата на работниците са най-ниски с цел да намалят разходите си за труд и увеличат печалбите.
Това обаче не е всичко. Съгласно предложените в Споразумението клаузи за защита на инвеститорите, всички бъдещи подобрения в условията на заетост могат да доведат до искове за обезщетение от корпорации от ЕС и САЩ.
Снижаване на европейските регламенти за

безопасност на храните

включително на ограниченията за генетично модифицирани организми (ГМО), използването пестициди, хормони и стимулатори на растежа, е другата заплаха, пред която ще ни изправи ТПТИ. Американските производителите не са длъжни да носят отговорност за състоянието на околната среда и на животните като европейските си колеги и дълго време се опитват да премахнат контрола на ЕС и ограниченията за продажба на техните продукти на европейските пазари. В центъра на спора е използването на „принципа на предпазливостта“, установен на Стария континент. Според него е възможно изземването на продукт от пазара, ако има риск, че той е опасен за човешкото здраве, дори и ако няма достатъчно научни данни, върху които да се базира преценката. „Принципът на предпазливостта“ прехвърля тежестта на доказателствата върху компанията, която го пуска за продажба, като тя е длъжна да покаже, че той е безопасен.
Около 70% от всички обработени храни, продавани в супермаркетите в САЩ, съдържат генетично модифицирани съставки. В Европа обаче заради огромната гражданска съпротива на практика няма такива храни. Ако все пак се открият, те трябва да бъдат надлежно обозначени на етикетите им. Американските биотехнологични компании използват ТПТИ, за да атакуват регламентите на ЕС и да оспорят политиката на задължително етикетиране. Над 90% от говеждото месо в САЩ се произвежда с използване на хормони на растежа при едрия рогат добитък, които предизвикват ракови заболявания при хората. От 1988 г. насам в ЕС действат ограничения за внос на това месо. Щатите редовно третират закланите птици с хлор, преди да ги продадат на потребителите – процес, който е забранена в ЕС от 1997 г. Американското правителство оспорва тези ограничения в рамките на Световната търговска организация, а корпорациите призовават за отстраняването им и чрез ТПТИ като ненужни бариери пред търговията.
Трансатлантическото споразумение заплашва да подкопае и основни

екологични регулации

в рамките на ЕС, за които се знае, че гарантират далеч по-високи равнища на безопасност, отколкото тези в САЩ. На първо място сред тях са регламентите за химикали, въведени през 2007 г. с цел опазване на човешкото здраве и околната среда от опасни вещества, използвани в производството. Те се основават както и при храните на „принципа на предпазливостта“. Така например американската Агенция за защита е успяла да въведе контрол едва върху шест от 84 000 химикала, които са били в търговска употреба, докато ЕС забранява 1200 вещества за употреба само в козметиката, например. Европейските компании също подкрепят приемането на ТПТИ в частта му за отстраняване на екологичните разпоредби, които сега ги поставят, според тях, в неравностойно положение по отношение на глобалните им конкуренти.
Застрашени са и съществуващите регулации,  свързани със стандартите за агро- и фосилните горива. „Хармонизирането“ на изискванията, т.е. понижаването им, ще позволи на рафинериите на САЩ да изнасят по-лесно петрол, извлечен по опустошителен за околната среда метод от канадските катранени пясъци, а също и на газ, добиван от шисти, което ще доведе до увеличаване на хидравличното разбиване (фракинг). ТПТИ може да се използва от Щатите и за оспорване забраната за добив на шистов газ, наложена в много страни в Европа.
Трансатлантическото споразумение не е фокусирано единствено в снижаването на регулаторните режими в полза на корпорациите. То посяга и на правото на

достъп до информация

Авторското право, търговските марки и патентите ще бъдат подложени на засилен контрол от бизнеса, което може да ограничи извоювани позиции за училища, библиотеки, хора с увреждания.
Една от най-големите заплахи за обществата и държавите от ТПТИ е, че Споразумението предоставя на транснационалните корпорации правомощието да съдят отделните страни за претърпени загуби в резултат на решения на публичната политика. Тази разпоредба за „уреждане на спорове между инвеститорите и държавата“ фактически повишава юридическия статут на транснационалния капитал, правейки го еквивалентен на този на националната държава. На практика корпорациите ще могат да оспорват решения, взети от суверенни държави и да претендират за обезщетения, ако тези решения оказват неблагоприятно въздействие върху печалбите им. Делата се водят в специални съдилища, подобни на трибунали. Вече са известни над 500 такива претенции срещу 95 държави, като 400 от тях са заведени през последните 10 години.
Въпреки секретността на преговорите и оскъдната информация, малко по малко завесата, покриваща ТПТИ, се повдига. През последните месеци е налице засилване на гражданските движения и от двете страни на океана, които са против подписването на Споразумението. На 7 октомври започна събирането на 1 млн. подписа от цяла Европа (за България 25 000) под петиция, настояваща за спиране на ТПТИ. 11 октомври е обявен за ден на международен протест на народите срещу корпорациите, в който страната ни ще се включи с шествия в София, Пловдив, Добрич, Варна и Шумен. Това ще бъде протест на граждани, а не на официалната власт, която в лицето на служебния външен министър Даниел Митов заяви още през август, че България активно подкрепя преговорите за ТПТИ.

 

Автор: Светла Василева

Източник: http://duma.bg

[бате Бино]

Готвеното и договаряно под пълна секретност споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между Европейския съюз и САЩ цели да постави американските корпорации над законодателството на евросъюза и държавите-членки.

Срещу това се опитаха да вземат мерки новия председател на ЕК Жан Клод Юнкер и Сесилия Малмстрьом, която е кандидат за еврокомисар по търговията. Кой обаче диктува правилата?

Основните негативи от въвеждането на споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС идват от диктуваните от американска страна условия, които включват уеднаквяване на производствените стандарти, отпадането на забраната за ГМО-храните и спорни идеи като поставянето на американските компании и корпорации над законодателството на евросъюза и държавите-членки.

За това новите еврокомисари и главата на ЕК Жан Клод Юнкер, макар и плахо, започнаха да се опитват да защитят интересите на Европа, която очевидно няма никаква роля в преговорите между американските представители и съпровожданата от тях армия от лобисти на големите американски корпорации.

Така например Витенис Андриукаитис – новият еврокомисар по храните и здравеопазването заяви преди няколко дни, че при никакви положение Европейския съюз няма да внася третирано с ГМО месо и месни продукти от Съединените щати. Андриукаитис заяви в изслушването си като кандидат за поста, че като цяло ще се противопостави на вноса на голям брой храни от САЩ и най-вече генномодифицираните продукти. Вашингтон пък се надява да може да започне да продава тези продукти на европейския пазар по силата на новото трансатлантическо споразумение.

Кандидата за поста на еврокомисар по търговията,  Сесилия Малмстрьом в  първия вариант на отговорите  е била категорично против точката за т.н. „защита на инвеститорите“. Там става дума, че американските концерни, в случай на конфликт с правителството на една или друга страна, могат да се обръщат в неподчинени на държавата независими арбитражни съдилища. Съгласно данни на медиите, в тези съдилища юристите изпълняват ролята и на адвокати, и на прокурори, и на съдии.

Процесите са зад затворени врати, никакви апелации не се приемат. Малмстрьом се обяви против „каквито и да било ограничения на пълномощията на членките на Европейския съюз“, както и за изключване на тази точка от подготвяния договор. По-рано същото мнение беше изразявал и главата на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Но на слушанията в Европарламента Сесилия Малмстрьом се изказа по въпроса за „защитата на инвеститорите“ къде по-меко, и дори не ставаше дума за изключване на точката от документа. Тя предложи да се изнамери някаква система, която да зачита „всички съображения“.

Според немското издание „Neues Deutschland“ съобщенията на някои медии относно промяната на позицията на Малмстрьом са били представени по такъв начин, че в анкетата тя уж била допуснала, както казват, „досадна грешка“. Но това не е така, пише вестникът, ясно и точно формулираната от Сесилия Малмстрьом позиция не е „грешка на печата“. Най-вероятно представителката на Швеция в своите съждения „прекалено да е надникнала от прозореца“ и през почивните дни да е получила 2-3 обаждания по телефона, коментират риторично немските журналисти.

Достъп до пълната документация на споразумението имат основно представители на международните корпорации, като само американските делегати от компанията „Филип Морис“ са над 600 корпоративни адвокати и лобисти.

Споразумението между САЩ и ЕС се готви в пълна секретност, а представители на ЕС, които имат достъп до документите с гриф „строго секретно“ са малцина представители на една единствена комисия. Споразумението може тотално да унищожи българското земеделие и да закотви икономиките на по-малките държави-члеки на ЕС окончателно. По всичко личи, че е проектирано от американската страна, съгласно нейните собствени интереси, които изключват тези на Европа и държавите от ЕС.

Остава загадка как служебното правителство на България от кабинета „Близнашки“ в лицето на доскорошния служител в американското НПО „Национален демократичен институт“ и заемащ поста служебен външен министър Даниел Митов прецени, че България трябвало да подкрепи спорното споразумение ТПТИ между САЩ и ЕС и си позволи да изказва позицията на страната ни въпреки, че той е служебен министър в служебно правителство, назначено от президента (също изтъкнат поддръжник на ТПТИ), което няма мандат да взима решения, касаещи бъдещето на страната за десетки години напред. На всичкото отгоре изказаната „пълна подкрепа“ за заробващото споразумение беше изказана чрез изненадваща декларация, адресирана и поискана неясно до и от кой.

 

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

[бате Бино]

Убийства, Петко Сертов, „Шарли ебдо”, БДЖ – отново не можем да вдигнем глава извън тясното ни и ограничено полезрение. И не виждаме какво се случва по света. А то ни касае и още как – и го усещаме чак когато ножът опре до кокала.
Поредната неприятност се задава в лицето на Трансатлантическото търговско споразумение (ТТИП). По този въпрос, както многократно в миналото сме правили, си трайкаме просто защото има външнополитически привкус. Точно както правехме по времето, когато Меглена Кунева преговаряше за влизането ни в ЕС и тихомълком затваряхме преговорна глава след преговорна глава, за да открием после какво друго ще трябва да затваряме и с какво да се примиряваме.
Дълго време Европейската комисия преговаряше при пълна секретност относно ТТИП със САЩ, което засилваше спекулациите какво всъщност ще има в това споразумение. Едва в началото на януари Брюксел публикува истински подробности. ТТИП засяга няколко различни сфери и де факто означава премахване т.нар нетарифни бариери пред търговията, т.е. регулации и стандарти от всякакъв тип. Това повдига въпросът ще влизат ли американските ГМО продукти спокойно на европейска територия, ще остане ли забраната специално в България относно ГМО, защото наскоро ЕП взе решение всяка страна-членка да избира сама за себе си. А като знаем как България избира, когато дойде ред за наистина важен въпрос, който е от особено значение за някой голям на международната сцена – в случая САЩ, само си представям какво може да стане. Показателно е и още нещо – наскоро САЩ разреши вноса на европейско говеждо месо, след като дълги години Вашингтон беше сложил бариерата, след като ЕС забрани тъпканото с хормони американско говеждо да влиза на пазарите на Стария континет. Някой да вярва, че американският жест е израз на чистосърдечно великодушие?
Има и още един интересен въпрос – този за международните арбитражи, които стоят като идея в ТТИП. И там въобще не се забелязва притеснение от властта и дали корпоративното начало няма да надделее над държавния суверенитет. Факт е, че международните арбитражи не са нещо ново в европейското право, но в ТТИП има сериозни предимства за мултинационалните корпорации, които виреят особено добре в САЩ – например ЕС да позволи в „международен контекст” и чрез Комисията, занимаваща се с международно търговско право на ООН (UNCITAL) да бъдат създадени нови правила за прозрачност, които да неутрализират дори собствените инвестиционни споразумения на ЕС! И още – бъдещи инвестиционни споразумения на ЕС ще включват клаузи, най-вероятно в преходната и заключителна част, в които ще се начертават „насоки” как арбитражите да решават дали национална мярка представлява „индикретна намеса” в инвестиционния климат. В частност, въпросните текстове ще обясняват кога правото на суверенна държава да налага ограничения „би трябвало” да е по-силно от интереса на инвеститора. Насоки! Би трябвало! Ех, че Рай да пишат американските и евробюрократи правни трактати под диктовката на силните на деня, годината, десетилетието, века! А Лукарски вече изрази нашата наведена позиция - ще приемаме, то и в нашия закон арбитражите са предвидени.
Досега икономическото министерство изобщо не е излязло с конкретни цифри какво ще означава ТТИП за българската икономика. Говорят само хора от гражданския сектор – и то неособено ласкави неща. Има само мантри – колко е страхотно споразумението, а уверенията идват от Мадам „Йес” и от Лукарски. В началото на мандата си той заговори как ще искаме Вашингтон да ни отпусне юздите във визовия режим заради подкрепа за ТТИП. Какво последва – моментално Лукарски замина в САЩ за половин месец, а после заговори в тона на Кунева пред Марси Рийс. А цифрите, бъдещото влияние – тях кучета ги яли.
И докато ние сме ясни, в Германия 50 хил. излязоха в Берлин, за да кажат „НЕ”. Май ще се надяваме на будната съвест на по-развити граждански общества, за да не дойде някой американски корпоративен рай, така както и американската финансова криза и ипотечна криза се превърнаха в „световна” финансова криза.

Read more: http://viewpoint.actualno.com/TTIP-e-tuk-i-shte-ni-zahape-do-kryv-news_451689.html#ixzz3Tb8FwFG9

[бате Бино]

"Не мога да подкрепя каквото и да било споразумение за зона за свободна търговия, което ще лиши унгарската съдебна система от юрисдикция спрямо търговските спорове и ще прехвърли правомощията в далечно и неизвестно за нас място, където няма да имаме никакви шансове или поне не можем да се надяваме на честни и справедливи решения", каза премиерът в интервю за унгарско радио.
http://bit.ly/1APLDgj

[Vov]

Браво Бино!..... Отново поставяш на вниманието ни изключително важен въпрос...
Действията на всички империи и на всички многонационални промишлени групировки - от тяхната поява до днес и занапред, са насочени към увеличаване на техните печалби. Те отдаааавна са разбрали, че за постигането на тази цел е необходима непрекъсната работа с използване на всички средства: тайни, явни, законни, незаконни...
 Няма значение от коя държава, през кое време, от коя религия, философия, икономическа "доктрина" и пр. и пр. е дадена групировка или неин политически представител - главната цел е една и съща.

Изглежда никой не помни една от главните истини, по които сдавахме държавни изпити: Политиката е концентриран израз на икономиката..., нейна надстройка. Политиката оказва обратно влияние върху икономиката, но само някакво, по-често - символично или никакво.
На политическо ниво, всички тези многонационални компании и техните представители значително повече уважават и се съобразяват с представители на дори малки страни, които свободно и настойчиво изразяват интересите на своите народи. В този смисъл няма голяма разлика дали сме някакви "фили" или "фоби"...

Далеч не ние сме разделили света на държави, но ние живеем в такива. Народите, чрез своите държави, се отнасят с по-голяма или по-малка търпимост един към друг в своите усилия за завладяване на нови и оскъдни ресурси. Следователно е необходимо ние, народът, да извършваме активни действия, с които да задължаваме постоянно нашите "надстройки" да защитават нашите интереси.
Събитията, определящи материалното и духовно благосъстояние и възможности за развитие на даден народ, се създават от работливите, не толкова от пишещите във форуми, или приказващи в кръчми.
Е, виждаме как неуморно действат всички престъпници, грабители.... приемащи най-различни маски.
А ние?!?!

[бате Бино]

http://www.otizvora.com/2014/01/5979/

[бате Бино]

ТПТИ – краят на демокрацията в Европа

ТПТИ – Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС, чрез което Американската империя цели пълен контрол над природните и човешките ресурси в Европа, унищожаване на населението с ГМО отрови, унищожаване на природата и земята с добив на шистов газ, край на държавните суверенитети и демокрацията, пълно икономическо и правово заробване на европейските държави.

Тази брошура, която се чете из цяла Европа, вече е преведена и на български език.

Гражданските общества на Стария континент надигнаха своя глас и протестират, вкл. и с петиции, срещу продажната политика на ЕС, който, бидейки функция и сателит на САЩ, води преговорите по споразумението в пълна секретност.

Тъй като у нас няма гражданско общество и робската ни психика предполага спасяване поединично кой както може, и тъй като народът ни не е способен да функционира в статут на държавен суверенитет, камо ли да го желае, в България протестът срещу ТПТИ е твърде слаб и в начална фаза.

Благодарение на усилията на сдружение „Солидарна България“ и в частност на журналиста Иво Христов, много от тъмните страни на ТПТИ бяха осветени за будните и мислещите хора у нас.

Тук е текстът на брошурата на български език и всеки може да се запознае с жестоките опасности, произтичащи от ТПТИ, чието подписване не бива да бъде допускано от нито едно европейско правителство.

Така или иначе, нашите продажни елити биха го подписали на мига, ако зависеше от тях, но за радост не зависи от тях. Надеждата е гражданските общества в Европа да не го допуснат.

Но все пак е нужно и ние да бъдем информирани, въпреки че други ще изнесат и тази битка вместо нас, както обикновено.

С пълния текст на брошурата на Джон Хилъри можете да се запознаете тук:

http://rosalux-europa.info/userfiles/file/TTIP_BG_2015.pdf

[VENCI]

  Чудни статийки! Чак главата да те заболи! За себе си съм открил че всички споразумения, трансатлантически или не, включват думата "пазар"...отворен или затворен  И като махнеш всички дипломатически финтифлюшки, пудра захар и балони, всички те се подчиняват на един единствен принцип, който е неотменен: " За да може на някой да му е евтино, трябва на някой, някъде да му е скъпо"...иначе не става (докато не се смени парадигмата)! Естествено, това обяснява и нашето дередже!

[бате Бино]

Абсолютно!

[DeNiro]

http://america.actualno.com/SASht-zabraniha-na-ES-da-publikuva-dogovora-TTIP--news_462121.html

[миа]

България "можела" да спечели от ТПТИ........ :

http://www.investor.bg/analizi/85/a/kakyv-shte-e-efektyt-za-bylgariia-ot-tpti-191003/

Бате Бино, истина ли е, че : "Нямам търпение да го подпишат" или само се шегуваш?

[DeNiro]

България "можела" да спечели от ТПТИ........ :

http://www.investor.bg/analizi/85/a/kakyv-shte-e-efektyt-za-bylgariia-ot-tpti-191003/

Бате Бино, истина ли е, че : "Нямам търпение да го подпишат" или само се шегуваш?

Истина ли е, че задаваш подобен въпрос или само се шегуваш?

[бате Бино]

А казват , че се борели за демокрация..  
Както е казано -  "Блажени са  вярващите.." 
.. и позитивно мислещите   

https://infobalkani.wordpress.com/2015/03/16/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2/

[grow]

   Не звучи добре написаното, но звучи толкова близо до първоначалния им замисъл. Като цяло пак става въпрос за много пари, за липса на достъп до качествени храни и добавки, не на последно място намаляване броя на населението.
   Не разбрах обаче нещо: всички статии са написани с идеята че досега в Европа всичко е било ОК, че всичко пагубно дето е било факт в световен мащаб в Европа го е нямало все още. Това обаче май не е точно така, корпорациите са се погрижили за това без знанието на обществеността, ГМО, изтегляне на качествените добавки от пазара, "изкарването" на нутриентите от храните, чрез: CODEX и EFSA..

Замесените както обикновенно са:
- Food and Drug Administration (FDA) - Агенцията по храните в САЩ
http://www.fda.gov/
- European Food Safety Authority (EFSA) - Европейския орган по безопасността на храните - (Европейското FDA)
http://www.efsa.europa.eu/
- CODEX Alimentarius - International Food Standarts - Агенция за Международни Стандарти на Храните
 http://www.codexalimentarius.org/

В допълнение по долу пускам откъс от статия за мащабите и идеята около CODEX, статията е малко стара, но дава представа. Текста е пускан на авт. преводач.
Заинтересованите могат да погледнат: https://sustainabledevelopment.un.org , Agenda 21...

Codex Alimentarius: Контрол на Население под прикритието на защита на потребителите.

(NaturalNews) Codeath (съжалявам, имах предвид Codex) Alimentarius, от латински : Код по храните, е много неразбрана организация, че повечето хора (включително почти всички конгресмени от САЩ) никога не са чували, да не говорим да разбере истинската реалност на тази изключително мощна търговска организация , От официалния сайт Codex (www.codexalimentarius.net) на алтруистична цел на тази комисия е в "защита на здравето на потребителите и осигуряването на лоялната търговска практика в търговията с храни, и за насърчаване на координацията на всички стандарти за храните дейността на международни правителствени и неправителствени организации -governmental организации ". Codex е съвместно предприятие, регулирано от Организацията за прехрана и земеделие - Food and Agriculture Organization (FAO)  и Световната здравна организация - World Health Organization (WHO).

Кратка история на Codex

Историята на Codex започна през 1893 г., когато Австро-Унгарската империя реши, че е необходимо на специфичен набор от насоки, в който съдилищата може да се произнесе по случая, които се занимават с храни . Тази регулаторна набор от мандатите става известен като Codex Alimentarius и се прилага ефективно до падането на империята през 1918 г. на обединените нации (ООН) се срещнаха през 1962 г. и реши, че Codex трябва отново да се реализира в световен мащаб, за да се защити здравето на потребителите , Две трети от финансирането за Codex излъчва от FAO, а останалата една трета идва от WHO.

През 2002 г. FAO и който имаше сериозни опасения за посоката на Codex и наема външен консултант, за да се определи нейната ефективност от 1962 г. и да посочи в коя посока да поеме организацията на търговията . Консултантът заключи, че Codex трябва веднага да се бракува и отстранени. Тя е в този момент, че голяма индустрия реализира пълния потенциал на паричната тази организация и упражняван неговото мощно влияние. Актуализираният резултата беше смекчен доклад пита Codex за справяне с 20 различни аспекти в организацията.

От 2002 г., Комисията по Codex Alimentarius е тайно предаде своята роля като международен общественото здраве и защитата на потребителите на организацията. Под начело на голяма индустрия, единствената нерегламентиран Целта на новия кодекс е да се увеличат печалбите за глобалните корпоративни Juggernauts докато контролиране на света чрез храната. Косвената разбиране на тяхната философия е, че ако сте на контрола върху храните, можете да контролирате света.

Codex Сега

Най-господстващо страната зад дневния ред на Codex е САЩ, чиято единствена цел е да се възползват мултинационални интереси като Big Pharma, Big Agribusiness, Big Chema и други подобни. На последната среща в Женева, САЩ наскоро стана председател на Codex която ще улесни изостряне на нарушаването на свободата на здравето и ще продължи обнародването на дезинформация и лъжи за генетично модифицирани организми (ГМО) и хранителни вещества, докато изпълнява мълчаливото контрола на населението дневен ред. Причината САЩ продължава да доминира Codex е така, защото други страни погрешно си мислят, САЩ притежава най-новата и най-технология за безопасност, когато става въпрос за храна и по този начин, независимо от САЩ иска, нейните съюзници (ЕС, Аржентина, Бразилия, Канада, Мексико, Австралия, Малайзия, Индонезия, Япония, Сингапур) последват примера почти всеки път.

Много от страните, които желаят да участват и искат да изразят своето мнение, не е позволено да присъства на заседанията на кодекса като САЩ отрича повечето визи за тези представители, когато те се чувстват като него. Много от тези страни (Южна Африка, Свазиленд, Кения, Гана, Египет, Камерун, Судан, Нигерия) осъзнават, че Codex е бил променен от доброжелателен организация за храните на един, че е измама, смъртоносна и нелегитимно. Фактът, че заседанията на кодекса се проведе в цял свят е също не е случайно и позволява на САЩ да запази своята изкъсо дневния ред Codex като по-слабо икономически жизнеспособни държави не са в състояние да присъства.

Истинската заплаха

Докато езотеричното дневния ред на медиите е зает шофиране страх в сърцата на света, като се фокусира върху тероризма, глобалното затопляне, салмонела, и недостигът на храна, реалните заплахи са тайно се превръща в реалност. Скоро всяко едно нещо, което слагате в устата си (с изключение на фармацевтични продукти, разбира се), ще бъдат силно регулиран от Codex Alimentarius, включително водата. Стандартите на Codex са пълна обида за свободата на чиста и здравословна храна, но тези разпоредби нямат правно международна известност. Защо трябва да се притеснявам? Тези най-бързо да бъдат задължителни стандарти ще се прилагат за всички страни, които са членки на WTO (Световната търговска организация)- (World Trade Organization). Ако страните не спазват тези стандарти, а след това ще доведе до огромни търговски санкции. Някои стандарти Codex, които ще влязат в сила на 31 декември 2009 г. и веднъж образувани са напълно неотменимо включва :

* Всички хранителни вещества (витамини и минерали) следва да се разглеждат токсини / отрови и трябва да бъдат отстранени от всички храни, защото Codex забранява използването на хранителни вещества, за да "предотврати или лечение на всяко състояние или заболяване"

* Всички храни (включително органично) е да бъдат облъчени, премахване на всички токсични вещества от храната (освен ако не се консумират на място и суровини).

* Хранителните вещества с право ще бъде ограничено до позитивен списък, разработен от Codex, които ще се включат такива полезни хранителни вещества като флуорид (3.8 мг дневно), разработена от отпадъците върху околната среда. Всички други хранителни вещества, ще бъдат забранени на национално и международно ниво за всички Codex-съвместими страни .

* Всички хранителни вещества (например, CoQ10, витамини А, B, C, D, цинк и магнезий), които имат някакво положително влияние върху здравето на тялото, ще се счита за незаконно съгласно Codex и трябва да бъде намален до размер незначителни за здравето на хората ".

* Можете дори няма да бъде в състояние да получи това, навсякъде по света, дори с рецепта.

* Всички съвети за храненето (включително писмено онлайн или статии от списания или устно съвет на приятел, член на семейството или някой) ще бъдат незаконни. Това включва naturalnews.com доклади за витамини и минерали, както и консултации на всички диетолози.

* Всички млечни крави трябва да бъдат лекувани с рекомбинантен говежди растежен хормон на Монсанто.

* Всички животни, използвани за храна трябва да се третират с мощни антибиотици и екзогенни хормони на растежа.

* Повторното въвеждане на смъртоносни и канцерогенни органични пестициди, че през 1991 г., 176 страни (включително САЩ) са забранени в цял свят, включително 7 от най-лошите 12 в Стокхолмската конвенция за устойчивите органични пестициди (например, хексахлорбензен, Токсафенът и Олдрин) ще бъде позволено обратно в храната при повишени нива [4].

* Ще се допускат опасни и токсични нива (0.5 ррв) на aflotoxin в мляко, произведено от мухлясали условия за хранене на животни за съхранение. Aflotoxin е вторият най-мощен (не-лъчение) канцерогенно съединение, познат на човека.

* Задължително използване на растежни хормони и антибиотици за всички храни стада, риба и стада

* Worldwide изпълнение на небелязани ГМО в култури, животни, риби и дървета.

* Повишени нива на остатъци от пестициди и инсектициди, които са токсични за хората и животните.

Някои примери за потенциални допустимите безопасни нива на хранителни вещества по Codex включват :

* Ниацин - горната граница на 34 мкг дневно (ефективни дневни дози включват 2000-3000 mcgs).

* Витамин C - горни граници на 65-225 мкг дневно (ефективни дневни дози включват 6000-10000 mcgs).

* Витамин D - горни граници на 5 мкг дневно (ефективни дневни дози включват 6000-10000 мкг).

* Витамин Е - горна граница от 15 IU на алфа токоферол само на ден, въпреки че алфа токоферол по себе си е съпричастен в клетъчно увреждане и е токсичен за организма (ефективни дневни дози от смесени токофероли включват 10000-12000 IU).

Вратата е отворена за Codex

През 1995 г. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ - Food and Drug Administration (FDA) е създаден незаконен политика посочва, че международните стандарти (т.е., Codex) би САЩ отменят закони, уреждащи всички храни, дори ако тези стандарти са били непълни . Освен това, през 2004 г. САЩ прие споразумението на Централна Америка за свободна търговия (незаконно съгласно законодателството на САЩ, но правната съгласно международното право), който изисква САЩ да отговарят на Codex през декември на 2009 г.

След като тези стандарти са приети там е възможно така, за да се върнете към стандартите на старото. След спазването Codex започва в дадена област, толкова дълго, колкото ние остане член на WTO-(Световната търговска организация), тя е напълно неотменимо. След това тези стандарти не са в състояние да бъде отменен, променен или променени по някакъв начин да е форма.

Контрол на популацията на пари е най-лесният начин да се опише новия кодекс, който се ръководи от САЩ и контролира от Big Pharma и други подобни, за да се намали населението към устойчива 500 милиона - намаление от около 93%. FAO и които имат дързостта да изчислите, че с въвеждането на само насоката на витамини и минерали сам, като минимум 3 милиарда смъртни случаи (1 милиард от глад и още 2 милиарда от предотвратими и дегенеративни заболявания на недохранване, например, рак, сърдечно-съдови заболявания и диабет) ще доведе.

Деградирали, деминерализирана, пестициди напълнена и облъчени храни са най-бързият и най-ефективният начин да се предизвика по-печеливш удар във недохранване, предотвратима и дегенеративно заболяване, което най-подходящия начин на действие е винаги фармацевтични продукти. Смърт за печалба е новото име на играта. Big Pharma е чакала тази възможност в продължение на години.

http://www.naturalnews.com/