Абсолютно същото съм забелязал и аз, 100%. При това моите впечатления не са били само като турист, зяпащ по улиците, а съм живял! в различни западни семейства по 10-15 дни. Което е съвсем друго..
В няколко английски, австрийско, 2 германски, холандско,белгийско. Съвсем различен от нашия манталитет! Едвам съм ги изтрайвал! Всичките!
Сухи, безцветни, бездушни , затворени, много стиснати! , подозрителни, надменни, силно егоцентрични! С такива ли да се "интегрирвам"?
Вече не ми се и ходи по Европата, главно заради това. Не знам, лично мен страшно ме дразни.
- През 94-а ми се наложи да пътувам на стоп в Германия.( тръгнахме от БГ, но документите на абвтобуса не бяха наред и ни стовариха на чешката граница да чакаме следващият) Взех си куфарите и почнах да махам. Общо трима човека ме докараха до Франкфурт. Нито един от тях не беше немец! ( Единият беше арабин, вторият - някакъв черен, третият - турчин)
- през 1999 си платих квартира за 10 дни при познат австриец ( стар ерген) във Виена. Този човек ме дебнеше когато съм в банята да си мия зъбите и отиваше да ми гаси крушката в моята стая - да сме икономисвали
Викам му - "Чичо Йоси, защо се излагаш за няма и 2 стотинки!, ето ти 30 евро , това ти е тока за целия апартамент сигурно за два месеца, ( там са на газ ) само не ми гаси крушката ,докато съм в тоалетната.? Той взе парите и после пак продължи да я гаси
- през 98 пристигнах в Лондон. Тогава единствената възможност да те пуснат беше - да учиш английски там. Още от БГ си бях платил квартира , включваща нощувка+ закуска. При мисис Пап. На пръв поглед - любезна женица, натурализирана германка. ( викам си - супер, сега тъкмо ще ми помага с английският, защото ще се уточняваме на немски )
Слизам да закусвам първата сутрин. Ох как ще се наямм..
Обаче, ядец! - на масата имаше няколко плодове, 2 филийки, масло, 1 кремче, сиренце, 2 саламченца.. -- от всичко по малко -карашик, като на прасетата. За да се нахраня, трябва да изям и да смеся всичко, а после - бегом в тоалетната?! Затова избрах да ям плодовете, а другите храни не докосвах. Когато мисис Пап забеляза, че ям само плодовете, със всяка следваща сутрин те почнаха да стават все по-малки и по-малки, направо се чудих откъде ги изнамира тези малки бананчета, сигурно трябва много да се обикаля за да се издирят такива лилипути.
Една вечер я попитах как е правилно да се каже нещо на английски. Тя ми го каза , обаче никога няма да забравя какво й беше следващото изречение : " Но най-добре е все пак да питаш учителката си, нали затова й плащаш?! "
Тази жена за 2 седмици не направи за мен нищо, което да излиза извън услугите , за които й плащам!!
Не си спомням и да е седнала да си побъбри с мен 10 мин. ей така , приятелски..
А другите 3 квартири , които смених докато бях в Лондон, там пък въобще не е за разказване..
Това е много малка част от преживяното във Великият Запад. Всичко това е непознато и чуждо на славянската душевност. Живял съм и в руски и в украински и в полски семейства - разликата е като от земята до луната!
Освен това - в големите им градове вече много се краде! Много повече отколкото тук! (Два пъти ме обираха най-нагло. А когато се оплаках на немския полицай, че съм ограбен с 5000 марки, той саркастично ме пита: "А какъв език говореше крадецът ? "