Много ми харесаха тези думи на Петър Дънов: " Често се оплаквате от болести и страдания, казвам: пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си, пей, дойде обяд, пей, цяла година пей на болестта си, да видиш какъв, ще бъде резултатът. Болестта обича спокойствие. Като разбере, че при теб няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира и, тя казва тук не се живее. Като не знаеш как да се лекуваш викаш лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне, тъкмо това иска болестта. После пипат пулса на болния, преглеждат езика и очите му".
Забелязвате ли колко истински са тези думи и как макар и изречени преди десетки години имат много повече тежест и сила в сравнение с дори най-новите лечебни методи и открития на научната медицина. Замислете се, че именно хората с борбен дух се преборват с болестите. Познавате ли някой с истински жив дух, който да е станал жертва на заболяване? А познавате ли жертва на заболяване, която да не е била със слаб дух? Човек не трябва да се поддава на отчаянието, което се опитват да събудят болестите. Тук определено правя разлика между отчаяние и моментен страх, защото моментният страх от новонастъпило заболяване може да бъде и рестартиращ и да накара болния да си каже"трябва да се взема в ръце", докато отчаянието от своя страна е пагубно. Пак, ще ви припомня и думите на Лидия Ковачева "Здравето и щастието заслужава онзи, който умее да се бори за постигането им". А какво прави медицината? Чрез диагнозите си, тя директно издава "смъртни" присъди. Защото, съобщавайки диагнозата на болния човек, те провокират отчаяние в него. Пациентът обикновено предварително е запознат със статистиката, че шансовете да се излекуваш от определен вид рак(пример) са нищожни и това заражда неговото отчаяние, а болестта именно това чака, защото отчаянието е равно на неосъзнато самоизключване на механизмите на тялото за борба с болестта. Отделно медицината препоръчва почивка, спокойствие, грижи за болния, тоест пълна липса на самоинициативност за справяне с проблема от негова страна. А в такъв един момент човек трябва да ври, да кипи, да се бори за живота си със силата на волята, защото именно тази непримиримост и борба лекуват, а не таблетките и ампулите с "вълшебни" молекули. По повод последните две, бих казал, че човешкото здраве за мен, образно казано е като стъкленица с вода: каквато и субстанция да пуснеш в нея, тя само, ше замърси водата. Пази ли човек водата си чиста и здравето му, ще е добро.
