Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[VENCI]

   Здравейте,
 Тези дни срещнах познат, с когото се засичаме през дълги периоди. Знам че от много години е вегетарианец. При срещата ни установих за пореден път, че не е излязъл от тинята в която е здравомислието му откакто го познавам. Резултатът е, че се проявява като доста страхлив, лабилен, ревнив, социално объркан, потаен, окован в предразсъдъци индивид, с много измъчена душичка според мен. И това се разбира от 10 изречения и 5 жеста (и от нездравия, флегматичен външен вид)! Та нещо ме зачопли отвътре "Как така, уж здравословно се храни, а не се вижда белег за това, напротив - хлопа на зле, откъдето и да го погледнеш?!"
   Поразмислих се за други познати (вегетарианци и месоядни), поогледах и себе си (понеже не съм дори вегетарианец..макар и рядко, хапвам месце). Изводът от моят житейски опит е, че като че ли няма връзка между храненето и духовността, което някак ми се струва парадоксално! Та ще ми е любопитно дали някой от вас е забелязал някаква промяна в духовен план или цялостен душевен комфорт, след като е променял хранителните си навици?
   Аз се отнасям към храната с голямо уважение. Ям бавно и с удоволствие. Не обичам да говоря, а още по-малко, да ме заговарят докато се храня! Поради тази причина, като седна с приятели в заведение, рядко си поръчвам храна, защото започват въпроси как мога да се храня толкова бавно (повечето хора имат способността за 15 минути да погълнат много и различни видове храна). В малкото случаи, когато водя разговор докато се храня, го правя от възпитание и усещането след това е, че съм си изгубил времето (понякога дори води до раздразнение). Но когато изляза с хора, които разбират или най-малкото уважават тези ми привички, удоволствието от общуването и душевният ми комфорт са големи! Но това, да кажем са моментни душевно- емоционални състояния.
     А що се отнася до тенденциозна духовна промяна...ами бил съм с месеци на растителна храна и не съм забелязвал такава в себе си (нито в другите)! Моят извод е че: Ако човек промени хранителните си навици към по-чисти, това няма да се отрази по никакъв начин на външния вид и себеусещането му, ако духът предварително не се е задвижил във възходяща посока. Тоест, единствената възможна последователност с високо КПД е: Развит дух - чисти хранителни навици! Обратния ред ще донесе само незначителни, краткотрайни "заблуди"!
  Ха възрадвайте ме сега с вашите наблюдения          

[DeNiro]

Аз си мисля, че вегетарианството не е критерий за духовна промяна. Според моите собствени разбирания, истинският проблем за човешките нрави е количеството на фекалиите в червата. Мисля си също, че няма толкова голямо значение това, дали фекалиите са от животински или растителен произход, при положение, че количеството им е завишено. За себе си вярвам, че голямата промяна в характера и нравите настъпва, чрез занижаване на количеството приемана храна, а не чрез промяна на видът на храната. Последното е заблуда. Определено качеството на храната има значение, но промяната на нейното количеството е в пъти по-значимо.
"Младите хора са израз на любовта и трябва да ядат най-много 21 хапки. Числото 21 е на проявената Божия Любов на Земята. Възрастните, които са израз на мъдростта, трябва да ядат най-много 12 хапки. Числото 12 е символ на проявената Божия Мъдрост. Ако човек яде 13 хапки, става подозрителен. Ако яде 14 хапки, каквато работа предприеме, ще се развали. Ако яде 15 хапки, човек лесно изменя на убежденията си. Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората." Цитат на Петър Дънов.

[Newly]

Аз не познавам толкова много вететарианци, за да имам някакъв широк поглед върху нещата. Наблюдавам, че хората реагират с въпроси и гледане странно на всякакви навици извън приетите за стандартни (това, което ти споделяш за яденето бавно). Излиза, че човек трябва да крие за тези си решения да яде или не еди какво си или да се храни по еди какъв си начин. Да не говорим как се приема гладуването!!! Преди години сестра ми не ядеше месо, но не съм гледала на нея по такъв начин, т.е искам да кажа, че съм била много далеч от подобни мисли, че начинът на хранене има връзка с духа или други ценности. Била съм малка и не съм го оценявала по никакъв начин. Така, че не мога да кажа. Но определено имам наблюдение върху един вегетарианец, който изглежда блед, нездрав, направо мога да кажа болнав. Макар и енергичен.

[бате Бино]

Венци, супер си . Приветствам научният ти подход и задълбочените ти търсения.
Мога да коментирам една част от качествата на твоя познат. Но така изброени от теб, далеч не всички имат силна връзка с ДУХОВНОСТТА   За някои от изброените по-скоро става въпрос за психология на личността, за темперамент.
Имам пред вид - "страх" , "лабилност" "флагматичен външен вид"
Тези качества са в голяма степен вродени и  не могат да бъдат коригирани в голяма степен от храненето!
Чрез храната не можеш да си смениш чак и НРАВЪТ ..
Обаче в малка степен могат!    И това е когато се наблегне на хранене, което активизира производството на негово величество  тестостеронът.   Защото точно той в най-голяма степен отговаря за тях.
В конкретният случай вегетарианското хранене още повече ще засили тези състояния!  Освен ако  редовно не си прави чайче от бабини зъби  Това леко ще побутне тестостерона.
Останалите качества не виждам да имат нещо общо точно с "духовност"  

ДеНиро, ти нали не обичаше авторитети, не ги признаваше.. ?  
Излиза, че не обичаш само авторитетите, които ДРУГИ цитират..    

[DeNiro]

Венци, супер си . Приветствам научният ти подход и задълбочените ти търсения.
Мога да коментирам една част от качествата на твоя познат. Но така изброени от теб, далеч не всички имат силна връзка с ДУХОВНОСТТА   За някои от изброените по-скоро става въпрос за психология на личността, за темперамент.
Имам пред вид - "страх" , "лабилност" "флагматичен външен вид"
Тези качества са в голяма степен вродени и  не могат да бъдат коригирани в голяма степен от храненето!
Чрез храната не можеш да си смениш чак и НРАВЪТ ..
Обаче в малка степен могат!    И това е когато се наблегне на хранене, което активизира производството на негово величество  тестостеронът.   Защото точно той в най-голяма степен отговаря за тях.
В конкретният случай вегетарианското хранене още повече ще засили тези състояния!  Освен ако  редовно не си прави чайче от бабини зъби  Това леко ще побутне тестостерона.
Останалите качества не виждам да имат нещо общо точно с "духовност"  

ДеНиро, ти нали не обичаше авторитети, не ги признаваше.. ?  
Излиза, че не обичаш само авторитетите, които ДРУГИ цитират..    

Винаги приемам с уважение думи в които намирам смисъл, особено думи в които откривам философски замисъл. За съжаление, думите на хора с високопарни титли, като проф, доц и прочие, никога не успяват да пробудят интерес в мен. Обикновено такива хора просто следват предначертаното от науката. Аз не вярвам в науката, просто защото тя следа човешката логика, а според мен, с човешка логика не може да се обясни живота наоколо, а и вътре в нас.

[бате Бино]

Ясно. Явно не сме разбрали правилно .
Значи - авторитети може, но не трябва да имат нищо общо с науката. Особено ако пък са доценти или не дай боже - професори. Вече разбрах. 

[Vov]

"В здраво тяло, и здрав дух" е древно достижение на наблюдателните хора.
Вярно е, че в каквото тяло се намира даден дух в даден момент, в него трябва да вземе решението - да тръгне по пътя на извисяване/усъвършенстване и пр.
И, ако едновременно, с мааалки стъпки, но всеки ден, променяме храненето, променяме мисленето, правим упражнения за оздравяване на тялото, радваме се от сърце на малките достижения (наши и на нашите приятели), не спираме да се дообразоваме, упорито си повтаряме колко сме благодарни на Него, как прощаваме на себе си и на всички останали, как обичаме себе си и всички останали... след няколко години ще имаме доста променен дух, характер, душевност (=психика )...
НО, това е доста по-трудно да се прави всеки ден, отколкото да се напише във форум например. Което не го прави по-малко достойна цел. И нищо не пречи, след пореден неуспех, да започваме отново и отново, все по-упорито, по-благонравно, усмихнато, леко... хоппааа, мечтания

[facingtheSUN]

Не се занимавам с духовни клишета. Даже тази дума „дух“  не присъства в речника ми. За мен духът е бил винаги един ресурс,  който съм впрягала и използвала главно за задвижване на процеси и  за преобразуване в други ресурси. Нещо като движеща сила или инжекция адреналин, която ме вади от упойка. През годините на моя преход  този дух имаше различни ПРЕДПОЧИТАНИЯ. Колкото повече неестествени процеси протичаха и неща правех, толкова съпротивлението му беше по-голямо. И обратно. Овеществяването на  потенциала духовната енергия  в  т.нар. материално тяло най-силно чувствам  от момента, в който преминах изцяло на течна диета и в периодите, в които гладувам.  Все още не мога да кажа, че съм овладяла този хомеостазис на тялото и съзнанието напълно. Понякога имам леки, но понякога ужасно трудни дни. Моята истина е, че реализирането на потенциала на духа  може да изгради, но и да ти разруши света. Ако духът има надмощие върху плътта, винаги ще е в добра форма. И обратно.
Т.нар. "Garden diet" за мен е един мост, който ни доближава до естественото състояние на организма.., просто смяна на обичайната храна с растителна, с която да си запълним стомасите. (Храната ни създава едно фалшиво чувство на сигурност.) Готвена  или сурова, след  вътрешното „сготвяне“  субстанциите навлизат в кръвта и чрез посредничество се залепят и свързват с рецептори по външната страна на стените на всяка клетка. Все едно някой застава на входната ви врата и звъни на звънеца.  Когато се звънне на звънеца входната врата се отваря автоматично и хранителния продукт влиза. Т.е. сигнала стига  до вътрешността на клетката и й подава  команда  да отвори. Но за да може този сигнал от предната врата да стигне до кухненската врата на клетката,   вътре в клетката трябва да има определени симбиотични микроелементи и  някои други хранителни вещества. Ако те не са там, хранителните  субстанции си звънят на звънеца, ама сигналът се прекъсва, вратата остава затворена и именно поради това се натрупват в кръвта и оттам достига навсякъде вкл. и нервите.
Детоксикация не означава да се отървем само от неотдавнашните отпадъци натрупани в червата, но в допълнение към тях трябва да бъдат отлъчени и от всяка клетка в тялото ни, включително и мозъка. Суровоядството за мен не е прочистване, а обикновен нормален ремонт. За духовното добруване са необходими други мероприятия като малка крачка е и плодоядството за по-дълъг период от време.

Живота предлага много възможности. По-малко слушайте кое "как да се направи", повече слушайте интуицията си. Интуицията е фара, който блести в далечината и ни помага да намерим пътя към вкъщи. Аз  разглеждам новото  си тяло като фар, излъчващ безкраен поток от  мощна светлина , която достига до все по- дълги разстояния. Този поток се стреми да постигне  доколкото е възможно по-надалеко и с времето колкото по-чисто тялото става, толкова повече то е изпълнено със светлина и по-надалече стига. Гледам на тялото си  като превключвател, който изгасва  и светва светлината. От нас зависи режима му на работа.

[VENCI]

  Такаа, дотук разбрах че клоним към единодушие, с изключение на Нюли, която няма конкретни наблюдения. Дори и Вов, макар да включва промените в храненето, като че ли не разчита много на тях за промяна на духа!  

"Младите хора са израз на любовта и трябва да ядат най-много 21 хапки. Числото 21 е на проявената Божия Любов на Земята. Възрастните, които са израз на мъдростта, трябва да ядат най-много 12 хапки. Числото 12 е символ на проявената Божия Мъдрост. Ако човек яде 13 хапки, става подозрителен. Ако яде 14 хапки, каквато работа предприеме, ще се развали. Ако яде 15 хапки, човек лесно изменя на убежденията си. Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората." Цитат на Петър Дънов.

 ДеНиро...хм, винаги съм си мислел че за да разбирам Дънов, е необходимо да застана на по-езотерична плоскост от обикновено. Защото (шегичка) аз изпитвам желание да се карам с хората ако НЕ съм ял 1 хапка. А ако съм изял 20, съм много дружелюбен! Може би той има предвид хора с друг вид осъзнатост, а не с моята!

Венци, супер си . Приветствам научният ти подход и задълбочените ти търсения.
Мога да коментирам една част от качествата на твоя познат. Но така изброени от теб, далеч не всички имат силна връзка с ДУХОВНОСТТА   За някои от изброените по-скоро става въпрос за психология на личността, за темперамент.
Имам пред вид - "страх" , "лабилност" "флагматичен външен вид"  

 бате Бино, на "задълбочените търсения" аз им викам нетърсени намирания(което ме навежда на една друга тема, която да пусна). Уточнявам, че липсата на здравомислие е поради слаба връзка между "Аз" "Душа" и "Дух". Психологическите "страх", "лабилност" и другите там, съм ги споменал като резултат, също от липсата на здравомислие. Което ги свързва с духовността, макар и познати като психологически термини. Може би да поясня "моята картинка": "Душа" е енергийната ни индивидуалност, стратегът. "Аз" е тактикът, който решава как да изпълни задачите на душата. "Дух" е енергоизточника за Душите и Аз-овете(май така смята и ФейсингдъСън). Когато между тези три има постоянна връзка, тогава сме осъзнати и неща, като "страх" отсъстват. Ако има "страх", отсъства здравомислието, значи не сме осъзнати, нямаме свобода и връзката между трите липсва!
   Та въпроса ми беше дали промяната в храненето, променя здравината на тази връзка(по-популярно зададен)? Отговорих си де, та и вие отговорихте. А тестостерона на моя човек е даже май в излишък и ако му кажа "чай от бабини зъби", ще мисли за зъбите на баба си....дотам са му неадекватни мисловните движения, горкичкият!

   FacingtheSUN...пази Боже от клишета(въпреки че не виждам къде има тук клише). Разбирам нежеланието да се ползват някои думи(и аз го правя), но за думата ПРЕДПОЧИТАНИЯ - изкефих се тъй като аз си я ползвам в същия контекст. Много добра дума за ползване е! Но за жалост не можах да разбера ясно..в началото пишеш че духовния потенциал най-силно се е проявил като си сменила хранителния навик, а в края - че за духовно добруване са необходими други мероприятия (различни от смяна на храненето ли)? Дали може да поясниш, ако имаш желание де?
 Благодарско за коментарите. Дано и някой друг да се изкаже

[donna]

Здравей Венци,

в живота съществува борба между доброто и злото, и полето на тази борба е човешкото сърце. Това, което си наблюдавал при твоя приятел, са душевни състояния и страсти. Те намаляват, когато православно кръстен християнин отиде на изповед, пожелае от цялото си сърце повече да не живее по стария начин на живот, причастява се по-често или по-рядко според препоръката на свещеника, получава сили да се бори и винаги наблюдава себе си и се старае да не допуска тези страсти отново в сърцето си...Тогава му се помага и благодатта го пази. А ако се случи да падне, не се отчайва, а отива отново на изповед...

Когато човек греши, става подвластен на недобрите сили, които го правят такъв, какъвто си видял твоя приятел. Единствения начин да се избави от това състояние е изповедта и причастието. И аз съм лабилна, ревнива, социално объркана, потайна, нервна, флегматична...В мен има всички тези качества, които са присъщи за всеки човек. Но когато водя духовен живот, аз ставам силна, трезва, искрена, спокойна, концентрирана...с две думи - ставам нормален човек. А ревността изчезва при сключване на църковен брак, когато двойката получи Божията благословия, но не го сключва само заради ритуала, а с ясното съзнание какво прави.

Аз самата не чувствам в себе си здрав дух от промяна на яденето. Здравият ми дух идва при промяна на живота ми, по-честа изповед и причастяване. Лично аз се причастявам с много, много голям страх, защото това е огън, който изгаря. И много важно - когато помагам безкористно на нуждаещите се - тогава човек придобива сила и дръзновение, дава му се мир и радост, които запълват всички празнини в сърцето, въпреки много липси в живота...Може би тук ще ме подкрепи и Elia.

Миналата година имах щастието да се запозная с о. Георги от с. Жегларци, беше мисля на 92 години. Той спазваше всички пости, чела съм че два пъти в живота е скъсявал расото си, представи си каква загуба на калций е имал. Човекът, който му помагаше, ни разсказа, че в сряда и петък на Великия пост му е давал тахан за подсилване, а той го е приемал с огромна неохота, защото тогава не се яде и олио. Представи си как се е хранил. Но о. Георги имаше невероятно силен дух, с думи това не може да се опише. Имах чувството, че този човек може планина да обърне, стига да поиска. А в същото време беше благ и много добър.

За да не бъдем такива, като твоя приятел, а такива сме всички в по-малка или по-голяма степен, от нас се иска постоянна борба в сърцето, която се води до последния миг от живота! Надеждата ни е, че след това ще получим голяма награда, много по-голяма от това, което заслужаваме.
Та така, това е моето виждане и опит по въпроса, не знам доколко ти е допаднало . Поздрави

[Elia]

Здравей Венци,
относно твоят въпрос аз подкрепям Дона.Моят път към вярата не стана така случайно.Аз потърсих Бога, но когато изпитах много силно страдание.Но преди да изпитам страданието , ей така , някак на шега пожелах да разбера дали съществува Сатаната, наречен в Библията Дявол.Животът ме срещна с такъв човек, който ми оказа такъв тормоз, че аз не знаех какво да предприема.Спомних си думите на баба ми , която ми казваше, че имам ли сериозни проблеми трябва да се изповядам и да взема причастие.Направих го, но бяха изминали 3 месеца от този невиждан за мен тормоз.След причастието ми четоха Василиеви и Киприянови молитви.Свещенника ми каза, че след една седмица всичко ще се оправи.Аз, напълно стъписана не му повярвах много, но реших да видя какво ще стане.Наистина след една седмица този човек изчезна и не съм го виждала и до сега, точно както казах на изповедтта " Да не го видя, докато съм жива ".Така след време разбрах, че има тъмни сили, които се вселяват в човека.Обикновено тези, които се причастяват, постят и водят благочестив живот Бог ги пази от тъмните сили.Но има и случаи, когато тъмна сила се вселява в различни хора и те стигат до различни ненормални за човешкият разум състояния.Напр. такива са някои психични болести, при които в човека има тъмна сила , а лекарите го тъпчат с лекарства.Но някои психични заболявания са резултат на други нарушения в организма.
Има ли връзка между храненето и психиката на човека ?
Да има.Самият Господ Иисус Христос ни показа, че трябва да се пости, когато 40 дни пости преди борбата си със Сатаната.Постили са всички праведници, царе - когато са вземали важни решения за народа си.Постът и силната молитва са неразривно свързани.На пълен стомах мозъкът не може да мисли.Самият Йоан Кръстител е бил строг постник, Св.Серафим Саровски също, Св. Иван Рилски също.При мен се случиха много неща, които си пожелах да станат казвайки ги на самата изповед.Дори за изцелението или някакви проблеми в живота на близки хора.Така, че вярата не е случайно нещо.Тя също се дава даром от Бога.Ако не се даде отгоре човек си остава невярващ.Но човек при тежки изпитания и болести в живота , търсещ сам Бога винаги получава вярата.Така я получих и аз, макар, че в началото бях като Тома Неверни.

[DeNiro]

 Такаа, дотук разбрах че клоним към единодушие, с изключение на Нюли, която няма конкретни наблюдения. Дори и Вов, макар да включва промените в храненето, като че ли не разчита много на тях за промяна на духа!  

"Младите хора са израз на любовта и трябва да ядат най-много 21 хапки. Числото 21 е на проявената Божия Любов на Земята. Възрастните, които са израз на мъдростта, трябва да ядат най-много 12 хапки. Числото 12 е символ на проявената Божия Мъдрост. Ако човек яде 13 хапки, става подозрителен. Ако яде 14 хапки, каквато работа предприеме, ще се развали. Ако яде 15 хапки, човек лесно изменя на убежденията си. Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората." Цитат на Петър Дънов.

 ДеНиро...хм, винаги съм си мислел че за да разбирам Дънов, е необходимо да застана на по-езотерична плоскост от обикновено. Защото (шегичка) аз изпитвам желание да се карам с хората ако НЕ съм ял 1 хапка. А ако съм изял 20, съм много дружелюбен! Може би той има предвид хора с друг вид осъзнатост, а не с моята!

Здрасти Венци. Храната ни прави "щастливи" не защото е полезна, а именно защото е по-скоро вредна, особено, когато е в големи количества. Това звучи парадоксално, но само на пръв поглед. Аз гледам на яденето като на зависимост и съответно смятам, че като всяка една друга зависимост, то предизвиква симптоми на преждевременна хранителна абстиненция. Това означава, че обикновено, човек става нервен, когато не си е взел необходимата доза храна в точното(според биологичният часовник) време. Получавайки тази храна, той става спокоен и дружелюбен, но само след няколко часа симптомите на хранителната абстиненция се проявяват отново. Също така, получавайки храна, човек от една страна се успокоява, но от друга страна, храната замазва сетивността и натоварва всички органи и системи, което от своя страна води до нови симптоми на неразположение. Стига се до омагьосан кръг. От години мисля върху този проблем. Всъщност проблемът в храненето не опира толкова до токсини, колкото до зависимост. Разбира се, че всичко това са си само мои заключения и убеждения, които просто споделям с вас, тоест не трябва да ги приемате за меродавност. Казвам това, защото съм наясно, че това звучи доста крайно за средностатистическият член на съвременното общество.
Поздрави

[Vov]

... Всъщност проблемът в храненето не опира толкова до токсини, колкото до зависимост. ...

Ааа, има, има, и отрови ("токсини"), има... Всяка молекула, която остава по стените на клетките, вътре в тях, между клетките и пр. и пр. непреработена, непреработваема, неучастваща в обмяната на веществата ("метаболизъм"), затруднява протичането на хилядите знайни и незнайни електрохимични процеси в телата ни... В този смисъл тя е отрова.
Затова всички известни учители са постили - в каквато и да е форма и продължителност. Придружено с умствени и физически усилия...
Така ние създаваме подходящи условия, за да могат нашите тела да се освободят от отровното, излишното и да се самоизлекуват - където и колкото е потребно. Самото лечение, разграничаване кои молекули да изхвърли, кои да изяде, по какъв ред, кои да остави за последно и пр. и пр. - са толкова сложни неща, че само тях като осъзнае човек, му е достатъчно да стане вярващ... но НЕ си мислим, че ние нещо лекуваме. Лекува само Той, от нас се иска от време на време да създаваме подходящите условия.

[DeNiro]

... Всъщност проблемът в храненето не опира толкова до токсини, колкото до зависимост. ...

Ааа, има, има, и отрови ("токсини"), има... Всяка молекула, която остава по стените на клетките, вътре в тях, между клетките и пр. и пр. непреработена, непреработваема, неучастваща в обмяната на веществата ("метаболизъм"), затруднява протичането на хилядите знайни и незнайни електрохимични процеси в телата ни... В този смисъл тя е отрова.
Затова всички известни учители са постили - в каквато и да е форма и продължителност. Придружено с умствени и физически усилия...
Така ние създаваме подходящи условия, за да могат нашите тела да се освободят от отровното, излишното и да се самоизлекуват - където и колкото е потребно. Самото лечение, разграничаване кои молекули да изхвърли, кои да изяде, по какъв ред, кои да остави за последно и пр. и пр. - са толкова сложни неща, че само тях като осъзнае човек, му е достатъчно да стане вярващ... но НЕ си мислим, че ние нещо лекуваме. Лекува само Той, от нас се иска от време на време да създаваме подходящите условия.

Разбира се, че има токсини. Именно преработката на токсини е най-силната зависимост Vov. Нали любимото хоби на пушачите, алкохолиците и т.н. е ихменно преработката на токсините съдържащи се в цигарите и алкохола.
 Именно употребата на junk food, на практика представлява най-силно изразената хранителна зависимост. Същата тази храна е не толкова токсична, а по-скоро много вкусна(пристрастяваща). Но със завишеният прием идва и натрупването на токсините съдържащи се в нея. Например в една чаша евтина беалкохолна напитка няма кой знае колко аспартам, но може ли любител на безалкохолнито да се ограничи само с прием от една чаша на ден? С изпиването на литри се натрупва и аспартама. Тоест вредата в храненето опира до зависимостта, а токсините са екстра.

[grow]

https://www.youtube.com/watch?v=fiDmp1HkHK8   На здраве DeNiro
   Това с абстиненциите и зависимостите всеки сам го определя кога да се случи или да се случва въобще, всичко от горе се командва-мозъка. Към него и отиват сигналите свързани с приема на една или друга "храна", за да се случат някакви други "процеси"- невротрансмитери. Всеки човек ми се струва че си има свой си начин да стига до желания резултат и ефект. Кога за последно някого го е разпявала храна, колко често? - ефекта е ясен какъв е. Тука естествено нещата са свързани чисто на ниво биохимия, дали някой може да бъде щастлив и ведър неприемайки дори храна за дълго - вероятно може, навярно има и други начини да се стимулираме духовно да ни е добре. По-хубавото е че всеки има неговите си индивидуални "начини" и "причини", които осмислят неговото съществуване и движение и още по хубавото е че не би следвало да имат нещо общо с нечии други убеждения- не е необходимо дори.

   За приема на сурова растителна храна само и единствено и нивото на токсини в тялото, нивото на токсини които напускат тялото след прием на такъв вид храна, и това че ако тялото ни е в режим на "поправка" т.е. когато отпадъци напускат тялото ежедневно и свързаните с това реакции на тялото които наричаме "детоксикация", и не достатъчното присъствие на тялото в режим "лечение" т.е. тялото да е в състояние на благина, ако първото значително надвишава второто, кое му е хубавото на всичко това в дългосрочен план. Да не говорим че заедно с отпадъците от тялото се извеждат навън и полезни хранителни вещества, т.е. ако повече искарваме а по-малко вкарваме, това баланс ли е всъщност?   

[DeNiro]

https://www.youtube.com/watch?v=fiDmp1HkHK8   На здраве DeNiro
   Това с абстиненциите и зависимостите всеки сам го определя кога да се случи или да се случва въобще, всичко от горе се командва-мозъка.

Как би могъл някой да контролира абстиненцията си? Това според мен е абсолютно невъзможно Гроу. Ти чувал ли си например за пълно водно гладуване, но такова, което не е провеждано в домашни условия, тоест при което няма спад на обичайният енергоразход и което да е протекло без нито един страничен ефект.

[VENCI]

  Ммм още коментари   !

  Donna и Elia..мили ми момичета,
 Оценявам с благодарност желанието ви да коментирате темата, през призмата на вашето взаимодействие с църковните канони на православната религия, но малко се обърках и ще помоля да уточните, ако имате желание:

  Donna, приканваш Elia да те подкрепи, тя се отзова, но не разбрах в какво е подкрепата? Ти казваш че няма връзка м/у храненето и духа, а тя, че има връзка м/у храненето и психиката?!
  Общите неща между вас, на които акцентирате в коментарите си са:
  1. Макар по различни поводи и двете сте в лоното на православната църква(не виждам общо с контекста на темата)
  2. Напомняте за различните светци и отец Георги, които практикуват постенето(особено при взимането на важни решения)...и понеже тук се приближаваме към темата, ще задам въпрос: Според вас, те са постили за да освободят и укрепят духа си(единението с него), или свободният и крепък дух ги е довел до постенето?
  Оставете случката с моят познат, тя беше само повод, а не причина да отворя темата (а и не търся помощ за него - предлагана му е многократно, без интерес от негова страна). Ще се радвам, ако отговорите на въпроса. Цветенца за вас  

ПП. Уважаеми съфорумци, забелязвам че в коментарите лесно се излиза от контекста на темите. Естествено е една тема да води до друга, но най-почтително ще ви се примоля да не променяме и контекста, защото много се затруднявам да ви разбирам!!! Айде и за вас цветенца, че да не се гневите
 

[grow]

DeNiro @ предполагам за това което споменаваш при водното гладуване начина да намалиш до минимум "страничните ефекти" т.е. нормалните реакции на тялото от неприем на калории е с употреба на минимални количества фруктоза.  Може и да има начини за контролиране на абстиненция но аз се сещам за един по елегантен начин- да не се докарваш до нея, но човек сам си преценява...

VENCI@ ти конкретен отговор/коментар ли търси поднесен по "разбираем"/подходящ за тебе като автор на темата и задаващ въпрос за обсъждане начин или търсиш мнение което да ти допадне лично. Да разбирам че настояваш да обсъждаме състоянието ДУХ, що е то дух?
 
Аз мисля че това което написах по горе има пряка връзка със състоянието на "духа" или това как се чувства човек, което е свързано с отношенията му към света и към самия него, т.е.  ДА според мен има почти пряка връзка между приема на храна и състоянието на себеусещане а именно приемането на правилните съставки в правилното време в подходящото количество.
Всичко това обаче за да е оптимално много други процеси в тялото е препоръчително да се случват на ниво а това не винаги е факт.
Дали някой може да се настрои така че да няма нужда от нутриенти а само с ума да му се случват нещата, и аз чакам някой да се похвали 

[Vov]

Кратко казано, ако имам някакъв относително силен дух, мога да взема решение и да го прилагам - с големи или свръх-големи усилия. Премахването на стари, дългогодишни навици винаги е трудно; въздържане от храна (!!) 14-16-20 и повече дни - също..
След първите очистителни действия духът ми укрепва, тялото се очиства постепенно и двете съставки: дух и тяло взаимно си помагат в извисяването... По-нататък става все по-лесно, но пак има спадове и подеми... и така, до края на пътя.
Така моето мнение, че да, духът ми се променя - към по-добро - при промяна на хранителните навици. Разбира се, добре е промените да става в правилната посока, по правилния начин и т.н...

[DeNiro]

 Извинявам се на Венци, че се отплеснах на тема "храната като зависимост". Както знаете, тази тема ми е слабост. А сега конкретно по настоящата тема:
"Ако човек промени хранителните си навици към по-чисти, това няма да се отрази по никакъв начин на външния вид и себеусещането му, ако духът предварително не се е задвижил във възходяща посока. Тоест, единствената възможна последователност с високо КПД е: Развит дух - чисти хранителни навици! Обратния ред ще донесе само незначителни, краткотрайни "заблуди"! " цитат на Венци.
Твърдо не съм съгласен с първата част от твърдението ти, Венци. Чистите хранителни навици на мен лично, винаги са ми били напълно достатъчни за да ми донесат прилив на щастие и положителна промяна касаеща себеусещането като цяло. Вярно е, че за да има трайна промяна в хранителните навици, трябва да има развит дух, аз бих употребил думата интелект по-скоро. Но нали именно чистите хранителни навици способстват най-силно за развитието на духа и интелекта.