Ей, голямо слънце е напекло форума
, никой нищо не пуска, само чакаме някой да се излъже да постне някоя темичка от "общ характер" , че покрай нея да се поразговорим..
Преглеждах си днес богатата "дигитална" библиотека и попаднах на един текст , стори ми се ценен.
Моят коментар по него е, че както почти винаги, така и в тоя случай - "всяко удобство е за сметка на нещо друго".
Огромните производители на маратонки като Найки и Адидас също имат тайни. Най-голямата от тях е, че сложните им дизайни, мнoгoслоеви стелки, гелове, въздушни възглавници и т.н. носят повече вреда отколкото полза. Ето нещо, което никога няма да научите от PR департамента на Найки: В историята на модерната маратонка внесена на пазара от Бил Боуерман и Фил Найт в началото на 70-те, няма нито едно научно доказателство за това, че тя предотвратява контузиите сред тичащите маси. Нито едно! Точно обратното - епидемията от скъсани ахилеси, ставни контузии, плантарни фасциити и т.н. която заля света на бегачите през последните години започна точно с въвеждането на маратонките и тяхното продължаващо натъпкване с все повече гелове, стелки и ненужни боклуци. Всеки път, когато представят поредната си 130 доларова маратонка, големите компaнии, ни подхвърлят поне 5 страници с купени твърдения на учени, без никoй да си направи труда да ги подложи на статистическо проучване.
Накрая самият Боуерман се отрече от компанията, която създаде, огорчен от посоката на комерсиализация, начертана от корпоративните амбиции на Найки. Едно от най-шокиращите научни изследвания бе извършено от д-р Бернар Марти в Университета в Берн. След като анализирал хиляди бегачи, той установил че тези, които носят по-скъпи маратонки имат 123% по-голям шанс да претърпят контузия от тези, които бягат с най-евтините обувки! "Естествено!", каза великият треньор Артър Лидиърд, "Колкото повече изкуствена опора даваш на дадена област - толкова по-слаба ще става. Колкото повече я използваш - толкова по-силна! Когато преди 40 години хората бягаха с платнени маратонки почти не съществуваха ахилесови скъсвания, а за плантарен фасциит дори не бяхме чували."
Друго светило в бягането на разстояние д-р Джерард Хартман твърди следното: "През последните 25 години хората извадиха краката си от кондиция, вкарвайки ги в обувки, които работят вместо тях. Все едно да си вкараш крака в гипс - мускулите ще атрофират, а сухожилията ще се скъсят и ще станат крехки." Интересно е, че ако свалите обувките и се опитате да тичате боси ще установите че крачката ви от само себе си става по кратка. Приземяването е инстинктивно върху възглавничката в предната част на ходилото, а не вредното движение пета-пръсти характерно за все повече бегачи. Природата си знае работата . Вижте само архитектурата на стъпалото и ще откриете гениален дизайн, който инженерната наука се опитва да пресъздаде в продължение на векове. Арката, най-великата поддържаща структура в природата, е в центъра на всичко. Колкото повече натискаш върху нея - толкова по-силна става. В тялото на човека няма по-сложна механична конструкция от стъпалото. 26 кости, 33 стави, 12 сухожилия и 18 мускула работят в сложен синхрон, за да осигурят идеална подвижна опора. И колкото по-свободни са, толкова по-добре си вършат работата. Когато контактува със земята кракът получава непрекъснат поток от информация, за да може бегачът да адаптира и коригира движението на цялото тяло. Тараумарите нямат маратонки....нямат и контузии до дълбока старост. Наистина, технически грамотният човек няма нужда да бъде убеждаван, (и по-точно - будалкан, ) , че скъпата маратонка е по-безопасна от обикновената гуменка. Просто е като боб, защото механиката си има своите закони - колкото по-нависоко повдигнеш ходилото, толкова по-неустойчиво става то и с по-голям риск да стъпиш накриво. Ясно е , че на токчета или с 10 см подметка няма как да си стабилен, но и 3 сантиметровата ( каквато е при повечето маратонки) също остава рискова, просто защото е висока. Някой спомня ли си да е стъпвал накриво на бос крак?
Спомням си с носталгия как към 1980 та в иначе полупразните български спортни магазини се появиха едни бели китайски гуменки с тънка зелена подметка. Струваха 3 лв. Ей, честно, това беше уникален продукт! Тези гуменки предизвикаха истински фурор сред спортуващият народ и дори спортисти, които можеха да си позволят скъпи маратонки или кецове, предпочитаха да тренират или да бягат точно с тези гуменки! Ползваха ги всички - и тенесисти, и волейболисти и бегачи, ( за плувците не съм много сигурен
) , а ние с тях предимно ритахме. Тези гуменки имаха страхотно сцепеление и запазваха сетивността на ходилото . Усещането беше "един път" . И как ги бяха направили още тогава великите китайци , не бях чул нито един, който да се оплаче, че са му били неудобни. Те май от тия маратонки дръпнаха напред тия китайци..
Автор
Тема: Маратонките, без които не можем.. (да ходим естествено) :) (Прочетена 2442 пъти)