Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Janeto]

Казвам се Жана. На 29 години. Със суровоядството се запознах най-напред от книгата на Атерхов и филма "Земляни", както и "Гладни за промяна'', а след това и от други източници. Малко предистория: Преди 6 години вследствие на моята и на някои лекари неосведоменост и безотговорност, както и на болестта "Хашимото" на щитовидната жлеза и на тежко изкарана бременност, за 12 месеца от 60кг аз станах 110кг. Много бързо се появиха сърдечни, стомашни, ставни и хормонални проблеми, много високо кръвно, постоянно боледувах и от вируси и настинки, които винаги преминаваха в бронхити и пневмонии - имунна система-нулева. Поставиха ми и грешна диагноза "Глаукома", изписаха ми и най-силните поддържащи лекарства (които обикновено се дават на 80-годишни пациенти, защото вече са привикнали към по-слабите медикаменти), които се оказаха напълно излишни в последствие. Редях се в аптеките всеки месец с рецептурна книжка. Живеех в постоянен страх как ослепявам на 30, защото лекарите натам биеха. Прибавиха се депресия, параноя, срам, лутане, неразбиране от околните (никого не виня). Менюто всеки ден беше: торбичка с 15тина лекарства, както ми заявиха лекарите "До живот", както и антибиотици, витамини с редица консерванти, нишестета и оцветители в тях, аналгини, аспирини. Бях се превърнала в машина за мерене на кръвно и за засичане на часовете за хаповете. Не можех да вървя без да се задъхам, не можех да вървя и да говоря едновременно, трябваше и да почивам на пет минути и при най-бавното ходене. Достатъчно беше да си погледна торбето с лекарства и да отворя гардероба с новия си размер дрехи, за да се разпадна по шевовете от мъка. Следващите 4 години сама търсих начин за излекуване и отслабване. Доста диети, за които разбрах, изпробвах, като резултатът месец след всяка беше по още едно-две килца отгоре... Тогава двама непознаващи се един друг души - лечителка и хомеопат, ми препоръчаха плавно преминаващ към суровоядството режим - половин ден суровоядство, а през останалото време да наблягам на плодове, зеленчуци, ядки, семена, чай, мед, билки. Постепенно спрях да хапвам месо, а съм закърмена едва ли не с кокалчето в уста, след това рибата, а после бях удивена от промените в кожата си след само месец без мляко. Погледнах живота от нова гледна точка, започнах много да чета, да наблюдавам. За една година отслабнах 30кг (за съжаление без спорт). После забавих темпото с редица оправдания, които сега определям като пълна безотговорност към здравето си. В момента вървя към 100% веган, като отскоро и активно спортувам. Дано това да повлияе на поувисналата кожа, която ми остана за спомен...Но по-важно е да се отърва от останалите 20кг болести, така ги наричам. Нямам подкрепа от околните, не разбират начина ми на хранене, нито вижданията ми за живота. Някои даже подигравателно гледат. На противоположни полюси сме и това е доста очебийно във възпитанието на хранене и култура на моята дъщеря - другите и бутат луканки и пържоли, хляб и бонбони,  а аз предлагам плодове, фрешове, мюслита, ядкови млека, веган ястия и десерти ..Трудничко е. Нямам около мен хора с подобни разбирания.
Междувпрочем тук мернах тема за връзката между здравословно хранене и духовно израстване. Мисля, че двете вървят ръка за ръка. Когато се храня със сурова храна и на малки порции (макар че ме беше много страх и още ме е   от прималяване, ниско кръвно и страничните ефекти на детоксикациите, за които знаете, колкото по-задръстен с отрови е организмът, са толкова по-явни), тогава духът ми е по-силен, умът по-бърз и остър, много нови идеи, много нови гледни точки. Чувствам се по-пълноценна, по-здрава, жива!!! Пожелавам го на всеки!
Поздравления за форума, много има да се чете тук  

[Janeto]

Забравих да кажа, че с плавното сваляне на килограмите, свалих и хаповете, така да се каже От всичките ми останаха само три - Еутирокс, Селен, Магнезий. От високото кръвно няма и следа. Лекарите, мълчат. Според мен учебниците им трябва да са съвсем различни от това, което са. Отървах се и от всичките болки  (не можех дори да спя, постоянно ме болеше гръбнакът и всички стави, за мен удобно легло нямаше), сега рядко хващам грип, което ми се струва цяло чудо...Не можех да вървя преди, а сега тичам, карам колело (преди месец се научих, върховно е ). Увеличавам постепенно натоварването. А храната - сурова. И те така те, това съм аз

[Тихия]

Герой си ти. Животът не е елементарно уравнение, а задача, решението  на която е собственото ни осъзнаване. Помислиш ли, че си я решил, си мъртъв. Продължавай напред. И спри всякакви хапчета. Нямаш нужда от тях.

[Vov]

Браво Жане, верно си героиня!  Дръж се така, няма да става по-лошо, а ще става по-добре!
Опитай се (ако вече не си) да дъвчеш много старателно всички храни, всяка хапка. Дори и да не е 99 пъти, но да стане на течна каша преди преглъщане...
(следва продължение  )
Чети темите във форума, те няма как да представляват подбрани, свръхекспертни и пр. препоръки за твоя случай, но съдържат всичко, което ти е нужно сега. 

[veronika]

Браво на теб, бори се не се отказвай!
Останалите ги остави, не им се вързвай изобщо, на тях дай им сеир,
но ще видиш малко по малко как
и те ще почнат покрай теб да си променят навиците.
Поне при мен беше така...от подигравки и подмятания
сега една част от тях мислят какво слагат в чинията:)

[Janeto]

 Тихия, Vov и Veronika, благодаря ви! 
 
 Не се възприемам като герой, по скоро като късметлийка, че намерих правилен път на лечение. Реалистка съм и зная, че по предишния път далеч нямаше да стигна. През годините толкова различна съм била, сякаш става въпрос за отделни личности, а не за един и същи човек.

 Правилното сдъвкване на храната е много важно, не съм го превърнала в навик все още, трудно ми е над 40-50 сдъвквания да правя, може би от липса на търпение и особено на спокойствие, старая се обаче, особено с ядките и кълновете. Сякаш като ги сдъвча наистина добре, самото им приемане се превръща в още по-голямо удоволствие, целият процес на хранене придобива различно измерение. Огромните ползи за организма - тук има какво още да чета.  Вкусът също се усеща по различен начин, сякаш се отдаваш на храната, приемаш я пълноценно и си благодарен за нея. Като я сдъвчеш добре я уважаваш, както и организма си, на който му поднасяш прекрасно обработено блюдо, а не да се нагълташ като патица, колкото да ти се запълни стомаха с каквото и да е. Много е приятно да се храниш спокойно, дъвчейки бавно и много пъти. Не знам защо, но в съзнанието ми изникна образът на преживяща крава с благоговейно изражение
Преди гледах на храната като към наркотик, сега отношението ми към нея е като към дар от Бога.

Средата, в която съм...Трудно е да не се обръща внимание. Не ми харесва, разбрах, че не можеш да промениш хората, ако те самите не са готови да го направят. Не само за храна става въпрос тук, а за всичко, което обединява и разделя хората. Мисля си, че трябва да я сменя изцяло. Три (плахи) опита направих вече, но с детенце не мога да си позволявам големи крачки и продължавам да си стоя на същото положение.  Предполагам, че има време за всичко и когато си готов, заменяш сигурността с риска. Макар че, погледнато от друга гледна точка, всеки наш дъх е риск. А и сигурността е доста относително понятие. Не зная дали е крайно, не задължавам никой да живее, да мисли и да се храни точно като мен, но няма ли уважение и разбиране, по-добре всеки по пътя си да се развива.

Бъдете здрави!

[Shangrila]

Добре Дошла Жане!

Трогнах се силно от разказа ти и от сърце те поздравявам за силната воля и вяра - Браво!  

Суровоядците и веганите се увеличават все повече, по моите скромни наблюдения.
Хората вече не се крият и думата веган не е табу.
За жалост все още има хора на които им е трудно да погледнат на живота под различен ъгъл,
но с течение на времето..
Не се притеснявай за малката, децата знаят най-добре.. кое е добре за тяхното здраве.
Чудесно е че има избор и дори и сега да не направи правилния, то след време това ще се случи със сигурност.

За стягане на тялото бих те посъветвала плуване и хидро масажи също така.
Някои басейни имат джакузита като кът - страшно помагат.

[Janeto]

Shangirla, благодаря ти!  

Че съм си инат, така е...Това ми помогна много дотук, но има още много, много какво да се постигне.
Казват, че инатът ми пречел, бил ми в повече. Аз го наричам воля.

Масажите са много добра алтернатива и помощник, аз самата съм козметик и масажист (отскоро). Успоредно с промяната в храненето и вижданията ми за живота, промених и заниманията си в професионален аспект. За себе си още не съм намерила начин да си осигурявам такива лечебни и приятни процедури, но мисля по въпроса. Една моя учителка ми казваше: "Нали знаеш, обущарят най-често без обувки ходи."

Относно плуването...сама съм се учила на 14 години и мога да плувам доста смешничко и неправилно предполагам.   Тук нещата опират до време и финанси, ще ми трябва и треньор първоначално поне. Предполагам, живи и здрави по-натам във времето. Желанието го има.  

Ти какви процедури си правиш, сподели.  

Поздрави!  

[Elia]

Здравей Жани,
много добре,че си проявила силна воля и си започнала нещо да правиш за здравето си.Но искам да ти кажа някои неща,за да не изпаднеш в грешки.Защото крайностите също водят до грешки, понякога непоправими и вместо да подобрим влошаваме здравето си .
И аз като теб ,в началото като започнах имах голямо подобрение, спрях лекарствата, понамаляха болките по тялото.Но лошото е,че си мислех,че суровоядството ще реши проблема със всичките ми болести, които имах.Правих гладувания на вода, на сокове, на плодове - дълги и къси.Разбрах,че това е нож с две остриета.При едно гладуване на вода станах толкова зле, имах чувството ,че си заминавам от този свят.А при едно дълго гладуване на плодове ми спадна много белтъка.
Днес, след толкова години вече имам друго разбиране за здравето.Особено ,когато наблюдавам възрастни хора - 90 - 95 годишни по селата.Прави ми впечатление,че те се хранят с традиционна постна храна - плодове, зеленчуци, мед, кисело мляко, хляб.И са здрави, а при каква мизерия живеят някои от тях.Дали тези хора някога са чували за кълнове, скъпи хранителни добавки или зелени смутита.Скоро четох за Дядо Добри - който е събирал много пари за храмът Св.Ал. Невски в София и др. храмове.И този човек вече е на 101 години.А как се храни - проста храна - хляб и домат.
Прави ми впечатление,че много хора, които са на 100 % суров режим са склонни да осъждат тези, които консумират и др. храна - мляко, жълтъци, постни ястия .И не пропускат да отбележат,че нарушаването на режима е причина за това,че болестите им не си отиват.Но дали е така наистина ?
Има много заболявания ,които са тежки и никой не знае каква е причината за тях.А това,че човек е решил да хапне малко домашно прясно сирене или кисело мляко не е такъв проблем според мен.Но наистина ако човек задълбае нещата само с храненето и не прави добро, не е добронамерен нищо няма да постигне.Има толкова объркваща литература по тези въпроси.Започвам да си мисля,че когато правиш добро на много хора, тогава можеш да си здрав.Иначе, каквото и да правиш, да ядеш цял живот сурова храна - ще имаш подобрение, но не и изцеление.
Днес, хората с които общувам също споделят колко много грешки са направили, тръгвайки по този нелек път.И сега вече разсъждават по друг начин.Аз също стигам да тези изводи правейки доста грешки в миналото, макар,че днес суровоядството ми помага да живея без лекарства.
Поздрави !

[Shangrila]

) Така е Жане, някои наричат волята - инат, но каквото и да е, този силен порив ни кара да местим планини, мисля аз.

Харесва ми професията ти, аз съм голяяям фен на масажите, ако имаше вариант да посещавам всеки ден масажист.. ех.
Повечето пъти заспивам на масата, но това е една друга тема .. ахаха.
... приказката за обущаря е много вярна, разбирам те напълно.

Относно плуването и аз съм самоука, научих се да плувам като щях да се удавя на една язовирна стена, горе долу на същата възраст като теб .. 14-15 годишна да съм била.
Хората казват: "Ако ли мирно стояло - не би чудо видяло", че и моята работа същата.
Сега криво ляво, плувам си.. не съм посещавала уроци, едва ли ще посетя..

Преди 10/15 години имах едно такова светкавично напълняване, после отслабване като теб.
Не бях подготвена за толкова бързо отслабване, въпреки че си бях наложила сериозни ограничения.
В резултат на това, кожата ми се отпусна.
Започнах пазаруването на какви ли не кремове за стягане и целулити - нищо подобно не ми помогна.
По това време една приятелка посещаваше хидро курс за нейните здравословни проблеми - включих се и аз.
Резултатът беше видим след първият месец.
Хм, сега като се замисля, карането на колело, би имало същото въздействие върху тялото.. дам, особено ако е по неравни повърхности, примерно по пътека в гората или подобни местности..

В наши дни, правя уога и пилатес.
Храната ми е предимно веган, но от време на време си давам "отпуск" за "прегрешения".
Никога не съм била фен на месо и мляко, но виж сладкишите са една друга история. )
Eдин китайски философ беше казал: "Ако струната на една китара се опъне прекалено много - то тя ще се скъса".
Затова и гледам да не съм прекалено крайна със себе си и бъда по-толерантна към вътрешните си пориви.
Наблюдавам се постоянно, коя храна как ми действа и ако има проблем си я включвам към черният списък от храни.

Поздрави!  

[бате Бино]

Ели , сегашните  поколения сме принудени да търпим  много повече  вредни въздействия  и затова  като цяло нивото на здраве повсеместно спада , при това - рязко!
Пробутват ни разни филмчета за любов и позитивно мислене най-вече за да ни отвлекат от истинските опасности , зад които стоят обаче  големи пари и затова никога няма да бъдат признати за опасности .
Силни електромагнитни полета от домакински уреди , WIFI ( улавям 50 адреса от дома ми) , антени на мобилни оператори,  мобилни телефони, стотици отрови в модерните ни домове - от мокети , от плоскости, от козметика, от препарати..  от всичко! Отровите от газовете ? ( Още през 1915 беше изобретен двигателят , работещ на вода, но кому е изгоден.. ?   )
Още нещо много важно - живеем в бетонни кутийки , чиято арматура ни изолира от земното електромагнитно поле!  Тялото се зарежда положително, а трябва да е отрицателно! ( Знаменитият акад. Микулин е спял с жица , вързана за крака му, така се е заземявал! )
Още нещо важно - въздухът, който дишаме в нашите кутийки и по градовете  е  беден на аеройони, които са извънредно важни за доброто здраве!
 Е как да неутрализираме всички тези ( и още  стотици) супервредни фактори,(действащи постоянно! ) само с добри дела и с обич?  
Дали е възможно изобщо?  И доколко?  
И  на мен ми се иска да може ,ама  тези тела си имат  " заводски параметри" и когато постоянно сме извън тях.. дупе да ни е яко  
Много поздрави на ония, дето искат да обяснят всяка патология само с "погрешни мисловни модели"  
( сякаш само сега нашите модели са сгрешени, а преди 100 години на всички са им били верни моделите..   )
 
Затова дедо и баба  са доживели с домат и хляб, защото са били най-близко до природата. Но  на бъдещите дедо и баба`( тоест, на нас   )  вече ще им е доста по-трудно  
А нездрави родители раждат нездрави деца и затова тенденцията  само ще се влошава , колкото и да се увеличават филмчетата, статийките  и лекцийките на гурутата..   ( вкл за "положителното мислене"  ) 
Те да ми спрат отровите , а с положителното мислене аз знам как да се справя.. 

[Janeto]

Shangrila, масажите и йогата са наистина прекрасни занимания
Аз съм по-крайна с храненето - за мен вече предишните "отпуски" , в които да хапвам вредните неща, са немислима безотговорност към здравето ми (говоря само за себе си), може би защото много пъти съм усещала пагубния ефект от тези отпуски след това.. Но всеки има своя златна среда. разбира се, и щом ти си открила своята, браво 
Междувпрочем доста хора заспиват по време на масаж, нормално е

 Ели, благодаря ти  Крайностите наистина водят до грешки, права си, но за всеки крайностите имат различни граници. Иначе "Прекален светец и Богу не е драг.", знаем си. Освен храната, трябва и движение, природа, свобода, спокойствие, обич, редовен физически труд на открито...Всичко, което е най-близо до естественото и природното. Също и гените ни, въздуха, който дишаме, водата, която пием, всичко дава своя принос. Докато разрешаваме за комерсиални цели да ни тровят във всяко едно отношение, няма как да се върнем към здравите сърца на баба и дядо...

[iskrena]

Те да ми спрат отровите , а с положителното мислене аз знам как да се справя.. 

       

[iskrena]

ключът към доброто здраве е живот в правда, което включва и храненето, разбира се!
но то далеч не бива да е веган или нещо подобно, просто храната трябва да е органична, каквато и да е тя.

Жани, ако си намислила развод, да знаеш, че ще си навлечеш допълнителни беди....

[Тихия]

Аз предлагам да поучаваме по-малко новодошлата, оставяйки я и тя да направи своите грешки, както е при всеки човек. Убеден съм, че няма грешки. Всичко, което ни се случва е опитност. Жалко, ако проблематизираме всяка неравност по пътя ни. Не желая "асфалтово" благополучие.

[iskrena]

тази неравност по пътя, Тихий си има име - грях!
а животът в грях не води до здраве!
грехът е описан в библията, като главният грях е неверието!
всички  други грехиве  са клони, хранени от корена неверие.

това, което си писал ти, също е поучение!
и няма лошо човек да иска да предпази някого!
не забравяй, че има и вечност, когато всички ще застанат пред престола на Бога!

[Janeto]

"Асфалтовото благополучие" - интересно като термин, но сигурно не и като изживяване...Без неравности няма как да оценим равното. Прост пример: съвсем наскоро се научих да карам велосипед, учих се всеки ден на много неравни и определено много стръмни улици (просто наблизо няма други, живея в планината ) и упражненията наистина бяха много трудни, но и доста интересни. Сега, когато карам и на равно (тъй като мога да предприемам и малко по-далечни пътувания с колелото ), струва ми се толкова фасулски лесно и забавно, направо е несравнимо да караш по стръмен черен път или пък по равната алеята в парка.... Но след първоначалната еуфория, алеята в парка сякаш много бързо омръзва и доскучава със своята леснотия. И всъщност, ако от началото се бях учила само по равните пътища, май почти нищо нямаше да знам...и какво ли щях да правя в планината. Да кажем, че това беше  лек метафоричен разказ 

Iskrena, не се страхувам. Дори и без развод не си застрахован от "беди". Мисля, че ако сме здрави, нямаме беди, независимо дали сме моми, омъжени или пък разведени.

Поздрави! 

[iskrena]

ти нищо не си разбрала тогава, Яна, от написаното от мен!
дано един ден пожелаеш да разбереш за какво съм говорила!   

[Janeto]

Искрено благодаря за пожеланието    
Казвам се Жана, просто за протокола.

Поздрави!