Да споделя последната случка с дъщеря ми. Ще я опиша подробно за по-голяма нагледност. Една вечер започна да говори с дрезгав глас и се оплака че много я боли гърлото. Вариантите бяха 2 -веднага я попитах дали е имало нещо през деня , което е искала да каже на някого, но е премълчала. Помисли няколко секунди и заяви "Ами не. Няма такова нещо"
Остана вариант 2 -попитах :Имаше ли нещо , което си искала да се случи, почти си представяше ,че ще стане , но не се случи? Отново помисли няколко секунди и ми каза " Ами да мамо, днес вуйчо обеща да ми направи тостери , представях си ги колко са вкусни , но той не успя да намери машината като отидохме у тях е не ни ги направи!
Казах й , че ние имаме такава машинка за тостер ( но много отдавна си прашлясва в шкафа) и на другият ден специално й купих питки за тостер ( дори се пошегувахме с мъжа ми , че не съм вярвала че ще се засиля в магазина за вредни питкеи с цел здраве
)
Направих й така чаканите тостери.
И детето се оправи. Не съм давала абсолютно никакви медикаменти. А изглеждаше видимо не добре предишните дни.
Когато имам възможност ще споделям случките около нас , защото все за някого може да е ценно .
Поздрави