idulgerov, ето една извадка от материал, който чета за кожата.:
"ГЪБИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ /CANDIDA ALBICANS/
Трябва ли да се обърне сериозно внимание на изведнъж появилите се на- всякъде захарни гъбички и микози специално по лигавиците и кожата, или те са само медицинско модно явление?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледа особеността на захаромицетите и гъбите в природа та. Хлорофилозните мицети не изграждат, а разграждат материята чрез ферментация, мухлясване и плесенясване. Те значи живеят от разложени неживи субстанции. Свързаната със светлината пчела и пеперудите не се хранят от тях, а бръмбари, мухи и охлюви. Те не обичат светлината и найчесто и топлината, а влажни, тъмни места. Светлина и сухост, както се намират по планините и в съдържащия йод морски въздух, не са тяхната среда. Пациенти споделят често за внезапни подобрения на техните симптоми, когато се намират във високите планини или на море.
В червата има естествена симбиоза от бактерии и гъби. Когато това равновесие бъде нарушено в ущърб на бактериите например чрез антибиотика, гъбите започват да доминират. Ако при това храната е и дегенерирала, и има ли налице и имунни слабости, поради някаква болест или нервно претоварване, организмът тендира в посока на авиталност, поради което гъбите намират идеални условия.
Увеличат ли се много ферментите в червата, появяват се ферментационни процеси, които между другото се проявяват с болки и подуване от газовете. Стомахът може да притиска нагоре към сърцето. Могат да се появят изменения на кожата и сърбеж; и понеже чрез ферментационния процес се произвежда също алкохол, черният дроб допълнително се натоварва. При жените често настъпват възпаления на пикочния мехур и влагалището. Някои пациенти са уморени без причина, изчерпани и неконцентрирани. Могат да се появят и болки в ставите. При диабетиците често се открива Candida-Besiedlung (заселване с гъбата кандида), понеже тяхната имунна система е отслабена, а ферментите обичат преобладаващата в кръвта захар. Затова се поставят във взаимовръзка епидемичната поява от захаромицити и прекалената консумация на въглехидрати като захар, бял хляб и многото сладки произведения, редом с дегенериралата храна и много то животински белтък, който много по дълго от растителната храна остава в червата и затова преминава в процес на гниене.
Значението на гъбичните инфекции се преценява в медицината противоречиво. Някои говорят за модерно явление и трактуват гъбите като естествен жител на червата, който при нормални условия е винаги там, други посочват опасностите от тяхното увеличаване, което сигурно не е неправилно, понеже тези особено в болниците все повече се увеличават. В САЩ те са на четвърто място, между причинителите на болести, които се намират в кръвта
Няма обаче увеличаване на количеството на причинителите, без съответната среда. Факторите на средата са ph-фактор, температура, храни
телни вещества и състав на кръвния серум. Така от клинични изследва ния беше доказано, че до 60% от пациентите имат гъбички, без да показват някакви клинични симптоми.
Чрез изследвания на устата, стомаха и храносмилателния канал се установи, че болестнотворни бактерии и гъби могат да се появят за известно време и също така бързо отново да изчезнат, без да оставят следи. Човек със силна имунна система може да се защити и с това да остане здрав. Значи не всяко намиране на гъбички е равнозначно на микоза (генерално нападане от гъбички).
Гъбичните заболявания според това са на първа линия „заболявания на болни“ и доминират в определени периоди от живота: кърмаческа и старческа възраст, предменструална фаза или бременност. Винаги трябва да се обхване общата симптоматика, иначе накрая човек страда от диагнозата, а не от болестта.
Терапията се състои в това, да се възстанови нападнатата среда. Тук е необходима природосъобразна пълнозърнеста храна, която притежава силно светлинно качество, проникването на червата със затоплящи, възпламеняващи подправки (особено Kьmel, Kreuzkьmmel и кориандър, или също чесън, който се смята за едно от найдобрите „дезинфекционни средства“ за червата.
Особено място заема копривата и хвоща, последният поради силициевата киселина. Естествено трябва да се санира и флората на червата. Тук се наложиха зеленчуци и сокове с млечна ферментация. Би трябвало да се избягват приготвени с мая сладкиши и хляб. Влажен хляб би трябвало да се препече.
Индустриалната захар, както вече се спомена, би трябвало да се ограничи, както и животинския белтък. И накрая също и тук трябва да споменем значението на душевната хигиена.
Сурови или варени кореноплодни зеленчуци е хубаво да се предпочитат заради засилването на обмяната на веществата, което е познато и при нападане от глисти. Една хигиена на храненето с добро дъвкане и спокойствие подпомага процеса на лечението. Ако има силни газове и разстройство, в антропософската медицина има добри препарати като Bir- kenkohlekapseln (капсули с брезов въглен) на фирмата Веледа или Bolus alba comp. на фирмата Вала, комбинирани с горчиви растения.
За подобряване на обмяната на веществата и за разграждане на остатъците в стомашночревния тракт и с това също и в артериите, се наложи една проста рецепта: Тридесет скилидки чесън с пет нарязани на парченца не пръскани лимони се смилат с един миксер, прибавя се малко вода и цялото става на каша. Прибавя се един литър вода и се оставя съвсем малко да поври, прецежда се, напълва се в шише и се запазва в
хладилника, като всеки ден се пие по една ликьорена чашка. От лимона миризмата на чесъна изчезва."
П.П. Помисли си за спиране на алкохола, не е твой приятел.
