2. Разработки и практическо прилагане на метода на лечебното гладуване в Русия.
Ще разгледаме по-обстоятелствено Руският опит в прилагането на лечебното гладуване. Първо - защото Русия е първата страна , където гладуването е поставено върху стабилна научна основа и второ - очевидно върху прилагането на метода не се оказва натиск от страна на законодателните органи или от посока на фарамацевтичните среди.
Както ще стане ясно, методът РДТ (разтоварващо-диетична терапия- по същество лечебно гладуване) е признат от Министерството на Здравеопазването на Русия за безспорно ефективен и се прилага като пълноправен лечебен метод сравнително отдавна, в комплекс с други оздравителни методи, но също и самостоятелно.
Може да се каже, че методът на лечебното гладуване получава научна обоснованост в Русия още през 1960 г., когато е защитена първата докторска дисертация на Ю.Николаев. В следващите двадесетина години биват защитени още 3 докторски и 26 кандидатски дисертации. Руски учени получават няколко авторски свидетелства за изобретения в областта на РДТ. (Наименованието РДТ е дадено за благозвучност, защото в една социалистическа страна хората не може да "гладуват" в мирно време, изникват неприятни и ненужни асоциации.) Издавани са методични указания за лечение на този метод на широк кръг заболявания - нервно-психични, алкохолизъм,астма, сърдечно-съдови заболявания, хормонални нарушения и мн. др. Ето най-общо част от по-значинтелните разработки и мероприятия при развитието на РДТ . Някои от тях ще бъдат разгледани и по-подробно.
-- 1969г Московският НИИ по психиатрия при МЗ на РСФСР отпечатва голям сборник "Проблеми на лечебното гладуване" част I "Клиника на лечебното гладуване"-под редакцията на проф.Николаев, част II "Неврофизиология на гладуването и насищането" -акад. Анохин, част III " Патофизиология на гладуването" -акад.Фьодоров, част IV "Биохимия на гладуването"- акад. А.А.Покровски
-- Методични писма с указания по прилагането на РДТ се издават от МЗ в периода 1975-1985
-- 1073-1975 В Централната републиканска болница функционира отделение по РДТ.Методът е приложен върху 238 болни със всякакви заболявания ,безуспешно лекували се по най-различни начини. 233 от тях са изписани практически здрави.
-- от 1974г в Ленинград се провежда обемна изследователска дейност и практическа работа по РДТ във ВНИИ по белодробни заболявания към МЗ под ръководството на проф. А.Н.Кокосов. През 1980 и 1984 са издадени монографии и сборник трудове на този институт( "РДТ при болните от бронхиална астма") , както и методични указания
-- От 1974 в болница №11 в Кривой Рог РДТ се използва при редица заболявания.
-- От 1974 РДТ започват да прилагат 29 болнични заведения в Минск. Като през 1978г в Белоруския НИИ по туберкулоза при МНЗ е разработен и включен и фракционния метод на лечебно гладуване ( по Г.Войтович) чрез който е било възможно излекуването редица тежки заболявания, вкл. захарен диабет,остеопороза, язва на стомаха, саркоидоза на белите дробове и др..
-- В 1976 и 1978 се провеждат две научни конференции по РДТ с основна тема - лечение на нервно-психични и соматични заболявания. Както ще видим по-долу - на тях са представени множество съобщения за успешно лечение.
-- в 1980г в Московска градска болница №68е открито отделение за РДТ с 40 места за лечение на болни страдащи от най-различни болести. За 7 години там са излекувани 2500 болни. Болшинството от тях са изписани практически здрави или със значителни подобрения.
-- В изследователския план на Института по хранене за 1986-1988 е включена темата "Биологично, морфологично и физиологично изучаване механизма на действие на гладуването върху организма на човека" -клинично експериментално изследване. Създадена е работна група с ръководители проф.Ю.Николаев и проф.А.Кокосов. В работната група влизат 9 академици и 3 кандидати на мед. науки.
-- 1984г се състои научно-практическа конференция на тема "Организация и методи за по-нататъшното внедряване в медицинската практика метода на РДТ ", която завършва със създаване на център за изучаване и внедряване в медицинската практика на този метод.
2.1. Строго научна обосновка на лечебното гладуване (РДТ)
От специалистите в лечебното гладуване: - проф. д.м.н. Алексей Николаевич Кокосов -заслужил деятел на науката , ръководител на терапевтично отделение по пулмонология към ГНЦ към Министерството на Здравеопазването, Санкт Петербург,
проф. д.м.н. Луфт Валерий Матвеевич , Военно Медицинска Академия, С.Петербург, проф. д.м.н. Евгений Иванович Ткаченко началник катедра по гастроентерология към ВМА, главен гастроентеролог на С.Петербург,
к.м.н. Игор Евгениевич Хорошилов, ВМА , С.Петербург, изказват следните становища в методическото пособие " Лечебное голодание при внутренних болезнях". Издателство "Лань", 1999. - 64 с.( Серия "Мир медицины" )
........... " По мнение на Ф.З. Меерсон (1981) стрес-синдромът се явява първа и начална фаза на адаптацията на организма към екстремални въздействия , в това число към отсъствие на храна и вода. Много от заболяванията на съвременния човек са свързани с нарушена адаптация към външната и вътрешната среда. Усъвършенстване на адаптационните възможности на организма се явява едно от най-важните направления на профилактичната медицина.
Адаптацията на организма към отсъствие на постъпваща отвън храна (гладуване) преминава в няколко ,преминаващи един в друг стадии. В първи-трети ден от гладуването ( което е първи стадий, стадият на хранителната възбуда) в организма се извършва нервноендокринна пренастройка. Симпатико-адреналиновата система посредством своите медиатори - адреналин и норадреналин мобилизира резервите от "първото звено" - леснодостъпните въглехидрати във вид на гликоген , а също пренастройва нервноенндокринната регулация на сърдечно-съдовата, дихателната и храносмилателната система. Тази реакция се явява доста "несъвършенна".
Катехоламините ( адреналин , норадреналин) не само мобилизират вътрешните резерви , но довеждат и до тяхното усилено разходване, засилва се тяхната обмяна. Проведените научни изследвания показват, че делът на въглехидратите в енергообеспечаването на организма в първият ден на пълното гладуване е средно 80%, а делът на мазнините 10-15%. , а през 2-3 ден съответно -40-60% и 30-40%. По този начин към третият ден от гладуването 1.5 пъти се намалява използването на въглехидратите в качеството им на източник на енергия, като в повече от два пъти се увеличава мобилизацията на мастните ресурси (триглицериди, холестерин) Това има голям физиологичен смисъл. Тъй като запасите от въглехидрати са неголеми ( до 500 - 800 гр. гликоген в черния дроб и мускулите) тяхното окисление би обезпечило организма с енергия само в първия ден от гладуването. Но мастните енергийни резерви са много повече. Средно човек с тегло 70 кг притежава 12-16 кг мастни тъкани , което е еквивалентно на 100-150 000 ккал. Тези запаси са достатъчни да поддържат основния обмен на веществата за срок до 50-70 дни.
Вторият стадий ( на нарастваща ацидоза) започва от 3-4 ден до 7-9 ден при пълно гладуване. В този период се наблюдава нарастваща кетонемия, кетонурия и метаболическа ацидоза , което ,заедно с увеличението на свободния билирубин в кръвта , се явява своего рода "заплащане" за адаптацията, която на този етап все още остава несъвършенна. Със започването на активната мобилизация на мастните депа (мастната подкожна тъкан, мезентерий ) най-голямото метаболитно натоварване понася черния дроб. В този орган се осъществява разграждане на триглицеридите до свободни мастни киселини с последващото им окисление, а също и синтез на липопротеините с висока и ниска плътност. Към 5-7 ден на пълното гладуване се наблюдава умерена холестеринемия ( до 6.5-7.5 ммол/л) , която се явява преходна , тъй като холестеринът активно се използва за образуване на жлъчка и кортикостероидни хормони . В черния дроб от мастните киселини се образуват кетонови тела ( ацетон, ацетонова и роксимаслена киселина), играещи роля на основен източник на енергия ( до 60-70%) за мозъка , сърцето и мускулите. От 3-4 ия ден на гладуването организмът започва да функционира по-икономично. Намалява честотата на сърдечните удари , както и количеството на изпомпваната кръв при едно съкращение . Забавя се обмяната на веществата ( до 30-35% ). Паралелно с понижаване нивото на адреналина и норадреналина в кръвта нараства концентрацията на кортикостероидните хормони (кортизол, хидрокортизон, алдостерон)
Стадият на компенсирана кетоацидоза настъпва на 7ия, 9ия ден от гладдуването със започване активното използване на кетоновите тела. В този период кетонемията намалява и метаболитната ацидоза се компенсира, което съответства на "кетоацидозната криза" и се изявява с подобряване на самочувствието , отслабване на чувството за глад ,слабост и болки в главата. Настъпва относителна стабилизация на метаболизма , стрес-лимитиращите физиологични системи минават в икономичен режим. В кръвта се повишава съдържанието на глюкоза (глюконеогенеза от кетоновите тела и глюкогенна киселина) намалява количеството на триглицеридите и холестерина. До два пъти нараства активността на ферментите АЛАТ и АСАТ.
До 14-20ия ден на пълното гладуване не се извършва съществено разграждане на белтъчните структури на организма ( плазмен и мускулен белтък) . От 70 до 90% от общия разход на енергия се обезпечава за сметка на окислението на триглицеридните мастни депа и кетоновите тела. Адаптацията на организма към условията на глада става по-съвършенна. Ако в този период не се предизвика екстремна загуба на енергия( чрез физическо пренатоварване, травми, термични въздействия и др.) организмът е способен в този режим да издържи да гладува в течение на 1-2 месеца и повече.
В клинични условия дозираното гладуване ( назначено от лекар) може да бъде използвано като ефективен метод на "стрес-терапия". Преструктурирането на метаболизма на ендогенно (вътрешно) хранене за сметка преимущественото използване на мастните субстрати (триглицериди, холестерин) и продуктите от тяхното окисление ( кетонови тела) облекчава работата на повечето органи и системи в организма. Намалява количеството на произведените храносмилателни секрети (слюнка , слюнчена киселина, пепсин, жлъчка, панкреатични ферменти) и ферменти в чревния тракт. Забавят се много ферментни процеси ( белтъчен синтез, синтез на триглицериди, гликоген) което дава на организма възможност за "отдих". Сърдечносъдовата и пикочно-отделителната система се намират в по-благоприятни физиологични условия. Сърдечният мускул започва да работи не само по-икономично а и по-ефективно. Удържава се диастолата , намалява продължителността на систолата ,забавя пулса и намалява минутния обем, понижава се периферното съдово съпротивление. Образуването на по-малко количество крайни продукти от белтъчното разграждане ( остатъчен азот, пикочна киселина, креатинин) намалява филтриращото натоварване върху бъбреците и понижаване на дневната диуреза . Общата потребност на организма от течност намалява до 1-1.5 л. на денонощие. Активно се използва екстрацелуларната течност, което е свързано с намаляване напрежението на извънклетъчните структури, без да се понижава съществено обема на кръвната плазма.
Поставянето на организма във физиологично благоприятни за него условия по време на гладуване позволяват методиката (РДТ) да се използва при лечение на болни с недостатъчност на кръвообращението, хипертонична болест I и II стадий, атеросклероза, исхемична болест , при хронични заболявания на храносмилателния тракт и задстомашната жлеза. Положителен ефект се наблюдава при болни с бронхиална астма, алергии от всякакъв вид, с което се обясняват някои положителни промени в организма на болните: намаляване на алергичната чувствителност, повишаване съдържанието на биологично активни вещества, стимулация на глюкокортикостероидната функция на надбъбрачните жлези., отслабване хиперактивността на лигавицата на бронхите и др. Регулиращото влияние върху обменните процеси позволява методът да се препоръчва на пациенти страдащи от остеохондроза, полиостеоартрози с обменно-дистрофически произход, алиментарно-конституционални затлъстявания.
В основата на на лечебния ефект на дозираното гладуване стои стимулирането на възстановителните процеси в организма, гибелта на слабопотентните и болни клетки, активното извеждане на крайните продукти от обмяната на веществата и токсините, вклчително и метаболитите на лекарствените вещества , елиминиране антигенното хранително натоварване.
При дълго гладуване се задейства предпазната функция на ЦНС като защитна реакция на организма срещу чрезвичайно стресово въздействие. Кратките срокове на гладуване оказват психостимулиращо въздействие, докато при по-продължителните срокове се наблюдава седативен ефект, който отново бива заменян от стимулиращото въздействие вечев периода на възстановителното диетично хранене. Лечението с глад наричат "предпазно-стимулираща " терапия. Закономерностите в динамиката на психическото състояние на пациентите , подложени на дозирано гладуване , позволяват то да се прилага при лечение на неврози, реактивни състояния, психопатии и шизофрении във фаза на компенсация.