Здравейте,
писано е, че най-добре е житния режим да се прави през февруари (и повечето хора го правят тогава), но аз като човек, който е минал през редица очистителни процедури, разбрах, че най-важно е човек да се вслушва във вътрешния си глас, в тялото си и най-вече в душата си и затова реших да го направя сега, на прага на есента...и на прага на Равноденствието. Намирам особена символика в това - житувайки, реших да потърся равноденствието в себе си. Днес ми е 4-ти ден, не съм си определяла колко от 10-те дни ще изкарам, колкото, толкова. Иска ми се да са поне 5. Чувствам се добре, уверена, спокойна. Нямам главоболие или други болки. Не съм отпаднала, напротив. Спя добре, не повече и не по-малко от нормалното. Не сънувам кошмари.
Това, което исках да споделя е, че е важно човек да се самоналюдава и да размишлява върху промените, които настъпват с него, но доколкото това е процес на изчистване и "олекотяване", не е необходимо да им придава толкова голяма важност. Състоянията идват и си отиват - както се сменят сезоните, настроенията, деня и нощта и прочее. Прави ми впечатление, че повечето от пишещите тук са толкова вторачени в себе си и последствията от житния режим, че им убягва идеята и смисъла на начинанието. Понякога смисълът на пътя е в самия път. И с житния режим е така. Не целта е важна, важното е волята да започнеш, волята да преминеш и волята да довършиш това начинание. Както и да оставиш нещата да се случват.
Не критикувам, просто споделям.
Прекалено консуматорска, егоцентрична визия и възприятие на житния режим е това за мен - колко жито изяждаме, колко дни, колко килограма сме свалили, как ни възприемат околните и т.н.
Що се отнася до хората, които прекратяват режима под натиска на околните - no comment. Замислете се сериозно с кого и в каква среда живеете, щом това е възможно да ви се случи.
Вярвайте в себе си и следвайте вътрешния си глас, никой друг не може да знае кое е добре за вас освен вие самите.
