Думите имат всякога двояко значение - на буквата, физическият , механически прочет лежи ,, човешката култура,, - света, но то е като къща построена върху пясък...., а духовното значение на думата е пълно с разум ( светлина) от който ( която) душата ни се нуждае, за да види в тъмното ( на земята) , къде да стъпя та да не се препъва ( да не върши неправда и си създава карма)...Човеците сме умни да вършим зло, но не знаем да правим добро...Зато Създателят на душите ни казва ,, Мъдростта на света е безумство пред Мене.,, И стигаме дотам, че завършваме по две висши образования, а не знаем, че имаме души и сме невежи относно тяхната необходимост и потребности и държим ги гладни, и на тъмно.. затова е и тази вечна празнота у нас, която неуспешно се стремим да запълваме с какви ли не вещи и пак остава и създава ни дискомфорт, а той недоволство, а то нервност, която ни разболява и озлобява....подтискаме разумното в себе си, а даваме воля на неразумното у нас човешкото , користолюбивото - плътта ( змията) и лишени от разум всичките ни дни са суета и вървим след Юда , слизаме в потопа ( лишени от вътрешен мир в нас е ад, в който живеем) и там ще погинем....