Добре, понеже темата се извъртя в тази посока, нека се опитам да обясня по-подробно (за Петко, Томирис и всички останали скептици) защо според мен живеем именно в
Европейска християнска цивилизация, пък нека всеки сам си решава какво мнение да има по въпроса.
Първо - основните 2 значения на думата "цивилизация" са: 1. развитие на човечеството; и 2. културен модел, който, по силата на определени обстоятелства, е станал нормативен за обществото. В този смисъл, цивилизацията е процесът на развитие на обществото, но в контекста на тази обща представа познаваме много цивилизационни модели - Гръко-Микенска цивилизация, Римска цивилизация, Европейска цивилизация; цивилизация на Двуречието; Древноиндийска цивилизация и т.н. До днес науката културология много добре познава около 340 култури и е запозната с над 900! По понятни причини, теоретично всяка от тези култури би могла да стане цивилизационен център. Днес, обаче, ние живеем в така наречената
Европейска цивилизация, която в периода 14-16ти век, Ренесанса, с помощта на барута и мускета, налага Европейската култура като универсална - завоюването на Новия свят, раждането на новата Британска империя, експанзията на Британската империя - включително и завладяването на Индия; експанзията на Руската империя и т.н.
Основа на този цивилизационен модел е Европейската култура. Възникнала на няколкостотин километра от София м-у другото, по крайбрежието и островната част на днешни Турция и Гърция, тази Европейска култура, тогава Старогръцка, еволюира по силата на обща митология. За около 500 години тази обща митология обединява над 40 племена, намиращи се на висша степен на варварство и, с появата на градовете-държави - полисите - и налагането на робовладелската обществено-икономическа формация, започва историята на Елинската цивилизация. Кризата на тази цивилизация е свързана с "експеримента" на Александър Велики (от някаква гледна точка, шоп по произход
) създал робовладелска империя, вместо традиционния град-държава. Около 5 в. пр. Хр. изгрява звездата на Рим - започва историята на Римската цивилизация (в културата, "Елинистичен" период). Рим глобализира обществото, завладявайки познатия свят, превръщайки Римското законодателство (Римско право) в основа на този свят и по-късно, за нуждите на управлението, приема Християнската теоцентрична митология като официален държавен култ. С приемането на Християнството (дълбоко анти-робовладелско по своята същност), съдбата на Римската империя е предопределена. След падането на великата Римска империя, източния клон Византия става център на Православното християнство, а бившите Римски колонии на запад се превръщат в Средновековни християнски държави на Католическия свят, с център Рим (Ватикана). Така провинциите на Римската империя оформят картината на глобалния средновековен свят (
медиавистика - наука за изследване на средновековната култура), който е християнски, независимо от различните християнски версии, оформени още на Никейския събор, 325 г. Средновековния християнски свят продължава своята експанзия (кръстоносните походи), "изнасяйки" християнството и околчателно налагайки го по земите на някогашната Римска империя. Ренесансът започва с Великите географски открития - той не е "криза на християнството", а криза на църквата като институция и сложен исторически процес, в резултат на който, феодализмът като обществено-икономическа формация се заменя с ново буржоазно общество.
С разпадането на Османската империя, процесът, започнал от епохата на Ренесанса е окончателно завършен - Европейският свят, изграден на базата на Европейската култура става цивилизационен център. Тази цивилизация е Европейска по дефиниция, Християнска по митологична (религиозна) идентичност (както знаете, възникването на всяка митолотия налага три нейни основни функции - тя е 1. религия, 2. законодателство, и 3. всичко останало - изкуство, наука и т.н.). В този смисъл, съвременното глобализирано общество се гради върху Европейската култура (Старогръцка, Римска, Средновековна, съвременна - това са етапите в развитието й) и доколкото тя е християнска, съвременното законодателство на света, нормативно се гради върху Десетте Божи заповеди на теоцентричната християнска митология (от "не убивай", до "кради по-малко"
). И доколкото християнската митология започва с Вехтия завет, а той, на свой ред - с Петокнижието на Моисей - от това Петокнижие започват живота си три модерни религии-сестри, които скандално се превръщат във врагове: Юдеизъм, Християнство, Ислям. По понятни причини, основните постулати, ценностна система и закони на християнството, в една или друга степен рефлектират и в Юдеизма, и в Исляма. И доколкото други далеко-източни теоцентрични митологии, по дефиниция, като теоцентрични, притежават идентични черти, оказва се че християнската култура, наложена от конквистадорите с помощта на барута и мускета и изнесена от Европейската икономическа експанзия далеч извън границите на Европа, не предизвиква съществени спорове и конфликти и в пространството на други традиционни теоцентрични митологии (ведическа религия, будизъм и дзен-будизъм и т.н.). Може би това обяснява и своеобразната културна експанзия на Европа, довела в културологията до понятия като "Европейска цивилизация от Американски/Австралийски и пр. тип".
Обобщение - независимо дали това харесва някому или не, днес ние живеем в пространството на Европейската цивилизация, което не е определено от географския фактор, а от историческия процес. ООН е приела тази позиция и преди повече от 5 десетилетия, във Всеобщата декларация за правата на човека, формулира принципите на една европейска по същество, хуманистична по дефиниция, християнска по религиозни традиции цивилизация, законодателството на която е нормативно и задължително за света - независимо дали това харесва на света или не... И ако света, мотивиран от своите исторически, регионални или културни традиции, реши например да практикува на територията на някоя суверенна държава геноцид, войските на военния блок НАТО и ООН, тутакси го убежадат колко дълбока е неговата грешка
. Подобен механизъм на убеждение бе приложен на няколкостотин километра от България, на територията на остатъчна Югославия например, както и на територията на Ирак... И каквито и да е хуманитарни, анти-глобализационни, наднационални и т.н. разсъждения да мотивират една част от човечеството (главно дълбоко вярващо в идеите на Соц-а), което търси интерес, световен заговор и гадни империалистически попълзновения - реалността е такава, каквато е; световните икономически, политически и културни норми са такива, каквито са - и всеки опит да бъдат заменени с нещо друго води до плачевни резултати за експериментаторите.
Друг е въпросът, че тази Европейска цивилизация си има и много косури, и че много често крайно неправилно идентифицираме Кока-Кола културата и кича с Европейска култура. Ако си позволим една метафора - процесът на глобализация е нещо като флотационен процес - огромна маса течност се завърта и при това въртеливо движение всички боклуци изплуват на повърхността
. Естествено, в един еволюиращ свят, на повърхността са изплували боклуците (и екскрементите), които лековерните лековерно объркват с думата "цивилизация".
Та това е. Съжалявам за отклонението, както и за чаршафа (свалям шапка на всеки, който го прочете
), но сега поне, надявам се, са ясни аргументите ми защо светът, в който живеем е такъв, а не инакъв.
П.П. И, Петко, не си прави труда да ми отговаряш - не си струва, нали аз съм бездуховна, не ходя на йога... и не правя някои други, особено духовни неща, които, с позволението на аудиторията, няма да коментирам тук.