Радостно е ,че все повече стават хората , дето схващат какво трябва да се прави .
Деси , нали имаше една подробна статия за един мъж, дето го били отписали още като млад . Някакъв лечител го посъветвал просто да яде малко. (без други забрани) . И човекът го послушал, общият му грамаж храна за целия ден бил 300 гр. (толкова тежат 2 ябълки) Доживява до 103 в доста добра форма. (забравих къде я видях тази статия, ще я търся) На изток , както се знае , традиционното хранене (преди поамериканчването да стане факт) е много нискокалорично (най-вече варен ориз) и остеопорозата е почти непозната. ( разбира се , хората са работели и физически, движели са се ) .
За бягането трябва да се вземат още два фактора предвид.
1. Ако може да се избира - да не се тича по асфалт. Тогава ставите се тормозят доста повече отколкото при крос в гориста местност. Логично е - еволюционно ставите не са още пригодени за бягане по асфалт. (през стотиците хиляди години асфалт не е имало )
2. Обаче пък не е имало и качествени маратонки.
Докато сега има. Много е важно да се подбере добър чепик. Скъп. Да омекотява максимално при контакта с асфалта и да щади ставите.