Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[LaGorda]

Здравейте, приятели!
Докато се рових из нета намерих една страничка, на която много хубаво бяха изброени някои предимства от суровата храна. Реших да я преведа на български и да я споделя с вас. За жалост не знам кой я е писал точно, оригиналът взех от тук: http://www.transalchemy.com/2011/05/amazing-benefits-and-interesting.html

Стигнах до извода че сурова веганска храна е оптимална за здравето. Ето и списък с някои предимства, които аз изпитах.

Предимства:

•   Мазнините се топят. Изглежда тялото се трансформира в това което трябва да бъде.
•   Енергийното ниво и щастието се увеличават (понякога до такава степен, че е трудно да общуваш с другите хора,  повечето от които не са енергични и не са много щастливи)
•   Мога да виждам по-ясно, цветовете са по-наситени
•   Много позитивни, вместо негативни мисли
•   Сън: Имам нужда от 6 часа вместо от 8-9 часа сън
•   Моменти на чиста радост и удоволствие без причина
•   Животът е изпълнен с радост и човек вижда, че така трябва да бъде, а не затрупан с токсини и тежки храни
•   Не можеш да си депресиран на сурово хранене освен ако не си в период на детокс
•   Имам нужда от упражнения. Всъщност трябва да бягам, за да изразходя енергия. Същото чувство както когато бях дете.
•   Сексуалната енергия е изключително много. На това може да се гледа и като минус.
•   Чувстваш се така, сякаш нямаш кожа и можеш да чувстваш света около теб много по близко и лично. Това може да е и негативно, тъй като когато чувстваш толкова добре осъзнаваш, че повечето хора не са толкова съзнателни.
•   Ставаш напълно Съзнателен. Разбираш значението на това да съзнаваш и да си спокоен      
•   Кожата ти блести. Няма нужда от кремове. Аз по принцип имам суха кожа и иначе би трябвало да ползвам кремове.
•   Изглеждаш по-добре без грим, защото гримът покрива блестящата ти кожа.
•   Очите ти светят
•   Страните ти са естествено розови а устните тъмно червени като на дете
•   Бръчките изчезват
•   Косата става мека, копринена и блестяща
•   Коремът ти се стопява, всичката излишна мазнина се стопява.
•   Чувстваш, че имаш енергия да слушаш хората и да бъдеш повече „в момента”, вместо обвързан със собствените си мисли
•   Умът притихва
•   Оценяваш красотата във всекидневието
•   Най-малкото нещо ти дава огромна радост
•   Имаш нужда да бъдеш сред природата, да бъдеш тих и спокоен и да се наслаждаваш на всичко около теб
•   Храната има много по-наситен вкус. В едно парче плод можеш да усетиш хиляди различни нотки.
•   Вкусовите ти рецептори се променят и имаш много по-голяма нужда от сурова храна. Готвената храна има вкус на картон.
•   Синусите ти се отварят. Чувстваш че можеш да дишаш по-лесно през носа и по-дълбоко през гърдите. Сякаш всичко се отваря повече.
•   Алергиите изчезват
•   Моята майка, която е на 65, докато беше  на сурова храна забеляза, че няма нужда от очилата си за четене.
•   Чела съм много истории за хора, които се лекуват от различни болести чрез суровоядство. Примерно диабет, депресия, рак.

Негативи:

•   Завист и негативни коментари от страна на другите, които не са пробвали суровоядството
•   Забелязвам много внимание от страна на мъжете. Това не го смятам за положително, тъй като за мен е нежелана енергия. Но на необвързаните жени може да им харесва.
•   Също забелязвам завист, особено ако кажеш на хората че се храниш със сурови храни. Най-добре да не казваш на никого, освен ако хората наистина са ентусиазирани и искат да променят здравословното си състояние.

•   Завистта може би е породена от това, че хората не искат някой да бъде по-здрав от тях. Или пък от факта че си мислят, че на тях им липсва воля. Всъщност това няма нищо общо с волята, а само с желанието да се промениш. Когато хората сами усетят предимствата от суровата храна, те обикновено се придържат към нея или пък се опитват да поддържат висок процент сурово.

•   Най-голямата цена, която трябва да платиш за това че си на сурова храна е осъзнаването че сме учени на толкова много неща, които всъщност са против здравето ни. Разбираш че фармацевтичните компании са една голяма измама, цялата медицинска индустрия е основана на измама. Това може да доведе човек до депресия и отчаяние.

•   Също е трудно да общуваш с хора, които не са фокусирани върху здравето си, тъй като тялото им е наситено с отрови, а съзнанието промито от „системата”. Това осъзнаване може да бъде източник на тъга и объркване.

•   Опозицията срещу суровоядците е голяма и човек трябва да бъде доста силен, за да поддържа този режим. Аз все още работя по тази част. Да бъдеш суровоядец означава да бъдеш срещу общоприетите норми на обществото. Да се надяваме, че повече хора ще опитат този начин на живот и ще се убедят в предимствата му.

[green flower]

Хехе, добре казано...Аз предпочитам да не се спирам на негативите, които са изброени, макар че наистина понякога е така  ....но аз предпочитам да ги наричам просто "малки дразнещи неща понякога, на които да не обръщаме внимание и да подминаваме с усмивка  "!

[rima]

Браво green flower! Аз не мога да се похваля с такава непоколебимост, точно поради факта, че човек става по чувствителен когато е на сурово и разбира, как агресията и завистта или дори само недобронамереността могат да бъдат смъртоносни направо. Не винаги съм подготвена и на практика такива неща винаги са ми пречили.
Във връзка с това съм чела, че има значение колко е дебела косата. Хора с по-дебел косъм, по лесно отстояват позициите си, докато с тънки коси, забелязват прекалено много неща, които вземат в предвид...
Казънс също говори за този проблем и дори съветва употреба на по груба храна, когато се налага, за да се избегнат по стресиращи за психиката ситуации.
Посещавам една фитнес зала, където един човек, щом разбра, че съм вегетарианка, започна да ме гледа лошо, което съответно понякога ме товари. Но той е все пак от периферията на контактите ми и не е трудно да го игнорирам. По сложно е, ако е в семейството.
Или пък друг проблем - оказа се, че миризмата на готвена храна, понеже е по натрапчива, подтиска обонянието по отношение на суровите храни и те изглеждат безвкусни ... по този начин понякога се превръща в самоцел да се храня сурово, без да ми е вкусно. Щом замирише на печени картофки например всички аромати на кълнове избледняват    Ако няма наоколо манджи, аромата и вкуса на суровото се връщат 
Не, че не мога на инат да карам на сурово, но не мисля, че трябва да е така. Предпочитам да се наслаждавам на храната, а ето, че миризмата на готвено понякога обърква нещата.

[Даниела]

Всичко е точно така, всеки от нас го е изпитал....
а с миризмата на готвени картофки аз не се боря- когато готвя на моите хора в къщи картофки, боб, нахут, ориз, зелен боб , грах..и т.н. си хапвам и не се обвинявам  

[rima]

И аз не се ограничавам за варива, а и на тях по им устоявам. Проблема идва със сирената. Тук някой като направи фондю с разни вносни сирена, а това как върви с бяло вино...  Добре, че поне не го комбинирам със зърнени и за щастие има периоди в които съзнателно се избягва повсеместно.

Суровата храна бих я наложила със закон, ако някой ме пита. Всички най после ще спрат да нервничат и да се оплакват от разни болежки и неразположения, ще използват потенциала си и няма да имат толкова въпроси, но пък ще имат решения... и много оригинални идеи и прозрения Ефекта е невероятен, определено!

[LaGorda]

аве рима кви сирена кви 5 лв?!

[Mемория]

миризмата на готвено понякога обърква нещата.

Единственото, по което готвената храна превъзхожда, е точно аромата. И за щастие нищо не пречи да се възползвам само от тази част. У нас всички пържени картофки, пуканки, сандвичи с разтопен кашкавал минават "контролно" първо през мен да им изконсумирам изпаренията и, после блажено доволна, ги връщам на другите да си нехайстват за здравето и взимам нещо мое.

[LaGorda]

Честно казано нямам дългогодишен опит в суровоядството, но това, което до сега съм забелязала, е че организмът ми много бързо отново се затлачва ако хапна несурова храна, дори варени зеленчуци или малко хляб. Това неминуемо ме отдалечава от гореспоменатите предимства..

А иначе дали суровоядството е самоцел.. зависи кой как си определя целите.  Сигурно след  известно време човек намира някакъв баланс.  Някои стриктни суровоядци след време отново прояждат разни несурови храни. Дори някои твърдят, че повече от три години не можеш да си пълен суровоядец.  Други пък смятат, че хората се отказват от суровоядството защото пренебрегват клизмите..

Не знам вие момичета как успявате хем да държите сурово,  хем от време на време да си хапвате, но на мен ми се вижда сложна задача.. затова предпочитам за сега изобщо да не пробвам. Пък за нататък каквото стане.

[rima]

просто държим % сурово, като процента варира
Мемория, това с консумирането на изпаренията е хитро 
Вярно е, че бързо затлачва не готвеното, но и бързо се отзатлачва след това. Организма, както знаем използва с благодарност всяка предоставена възможност да се разтовари. Може някой да го намира за игра с огъня, но за мен е по екстремно да проявявам свръх воля понякога 

[beelee]

Toва аз не съм го забелязала в такава голяма степен. Слушам тялото си, например ако усетя че нещата отиват към затлачване (емоционално или друго), пропускам 1-2 храния или 1 ден, не усещам такъв глад, както преди. Хапвам по малко млечни, но не всеки ден, рядко ям готвено и е веге.
Горе-долу съм открила баланса между двете - да съм здрава и будна, но да не се афектирам супер много от хората. Въпреки че много рядко имам болежки или сдухани състояния, вече съм свръх-чувствителна и много много ми влияят емоциите на хората около мен. Например не мога да гледам кръв и насилие, не мога да надмогна на викащ човек, т.е. мога, но не искам. На някои им изглеждам твърде слаба явно, щото се опитват да ми играят ръченица на главата. Това беше една от причините да си намеря нова работа. По време на пречистване не съм забелязала разлика, то по принцип е супер трудно да общувам с колегите си, но явно като гладувам питта-та няма енергия да се ядосва.
Като цяло, доста време ще мине и ще мине трудно, докато останалия свят разбере, че ние не сме превзети орторектици с претенции, а просто осъзнати, светли същества.

[Veso]

Toва аз не съм го забелязала в такава голяма степен. Слушам тялото си, например ако усетя че нещата отиват към затлачване (емоционално или друго), пропускам 1-2 храния или 1 ден, не усещам такъв глад, както преди. Хапвам по малко млечни, но не всеки ден, рядко ям готвено и е веге.
Горе-долу съм открила баланса между двете - да съм здрава и будна, но да не се афектирам супер много от хората. Въпреки че много рядко имам болежки или сдухани състояния, вече съм свръх-чувствителна и много много ми влияят емоциите на хората около мен. Например не мога да гледам кръв и насилие, не мога да надмогна на викащ човек, т.е. мога, но не искам. На някои им изглеждам твърде слаба явно, щото се опитват да ми играят ръченица на главата. Това беше една от причините да си намеря нова работа. По време на пречистване не съм забелязала разлика, то по принцип е супер трудно да общувам с колегите си, но явно като гладувам питта-та няма енергия да се ядосва.
Като цяло, доста време ще мине и ще мине трудно, докато останалия свят разбере, че ние не сме превзети орторектици с претенции, а просто осъзнати, светли същества.

Това с изострянето на чувствителността започва още с вегетарианството и е нормално, колкото по лека храна ядеш да ставаш все по чувствителен. Променя се биохимията в тялото и няма как това да не се отрази на нервната система. Аз лично смятам, че е по-добре да си по-чувствителен, защото усещащ много повече от това, което се случва с теб и около теб хубаво или лошо и имаш възможност да реагираш по навреме.
А относно това за останалия свят, чесно казано защо е нужно да отдаваме значение на тяхното мнение. Аз много много не коментирам вече с външни хора за моите хранителни навици и така не се налага да давам обяснения.

[com_pot]

Току-що си обясних защо от три години насам понасям супер леко пуховете на тополите, от които принципно съм силно алергична :-))))

[LaGorda]

само да кажа, че има разлика между чувствителен и емоционално лабилен. Чувствителен в случая значи да усещаш по-добре света около себе си тъй като сетивата са ясни, а не притъпени. Според мен хората, които се хранят със сурова храна са по-уравновесени, при тях няма толкова драми, сълзи и сополи.. ако се плашите да не станете прекалено чувствителни.. споко )). Нещата на сурова храна се понасят по-леко и на хора, които са емоционално раними, препоръчвам сурова храна за да закоравеят )))).

[titan]

Току-що си обясних защо от три години насам понасям супер леко пуховете на тополите, от които принципно съм силно алергична :-))))

Ако изкараш 10-15 дни само на вода  алергията ти ще мине въобще и завинаги

[Ели]

А относно това за останалия свят, чесно казано защо е нужно да отдаваме значение на тяхното мнение. Аз много много не коментирам вече с външни хора за моите хранителни навици и така не се налага да давам обяснения.

И аз така. А като се сетя как се палех преди... и най-вече, когато става въпрос за близки хора, тогава емоцията надделява... Може би, защото искам да виждам всички здрави и щастливи. Но накрая приех, че моята истина не е нито повече, нито по-малко от тази на всеки друг. А и цялата тази работа със суровата храна и всички други промени, които започнах, ме карат да се чувствам като направила крачка в нещо необятно.

[Ortodoksalen_Anorektik]

Току-що си обясних защо от три години насам понасям супер леко пуховете на тополите, от които принципно съм силно алергична :-))))

Ако изкараш 10-15 дни само на вода  алергията ти ще мине въобще и завинаги

А неее за винаги ще мине алергията ако изкара 50-60 дни на вода.

[LaGorda]

Изобщо да не яде никога най-добре. А и въздух да не диша...