Така както си седях , си викам - да взема да споделя с чаровните съфорумци една моя разработка по психология. Може пък да е интересна за някого
Така и така ми седи в архива вече година.. Нали скоро ще се титуловам "специалист в рекреацията" ,
,бях натворил малко по този предмет, влиза в обучението все пак, трябва да го уважаваме : )
Още за конфронтацията и компромиса. Да разгледаме първоначално един интересен модел на човешката душа. В основата му са двете фундаментални тези – обединяването ( компромисът) и разединяването ( конфронтацията)
Нека си представим приказна сцена: Даден е картонен замък .В него живее хартиено човече със своите хартиени другари. Неочаквано към замъка приближава дракон с човешко лице. Хартиеното човече отваря вратата на замъка, спокойно пристъпва към дракона, дружелюбно му подава ръка, като се стреми да събуди у него човешки чувства . Драконът обаче разтваря исполинска паст, бълва огън и след секунди хартиеното човече се превръща в шепичка прах.
В съседство обаче се намира и друг картонен замък. В него живее друго хартиено човече със своите хартиени другари. Друг дракон с човешко лице приближава замъка. Хартиеното човече и тук отваря вратата, но то е с малък меч в ръката и смело пристъпва сещу дракона с явното намерение да го срази. Драконът избълва огън ,след което и това хартиено човече се превръща в купчинка прах.
Сякаш удовлетворени от лесните победи, двата дракона изгубват интерес и се оттеглят.Това спасява всички останали хартиени човечета. Животът в двата замъка продължава. Какво обаче се случва там?
Всеки замък обявява своето изгоряло хартиено човече за герой , а изгорялото човече на съседния замък – за слаб човек. Интересно ли ни е как са мотивирани тези решения ?
Първият, „дружелюбният” замък обявява за герой своето хартиено човече, защото то дружелюбно е протегнало ръка към дракона, а отсрещното човече нарича слаб човек, защото то не е намерило в себе си мъжество да излезе без меч !
Вторият „войнственият” замък, обявява за герой своето изгоряло човече , защото то се опита да победи дракона, а отсрещното човече нарича слаб човек, защото то не е намерило в себе си мъжество да улови меча.
Очевидно двата замъка живеят по две различни етични системи. В рамките на всяка система, човек се стреми да се придържа към такова поведение, което да го издига в собствените му очи.
В първата,” дружелюбната „ етична система , се осъзнават противоположните качества на нещата ( човечетата са добри ,драконът е лош ) но в трудна ситуация отделната личност предпочита компромиса – опитва се да очовечи дракона , защото това поведение е част от нейната ценностна система и я издига в собствените й очи.
Докато във „войнствената” етична система – се осъзнава,че е лошо да се убива, но в случая е добре драконът да бъде убит – за доброто на добрите човечета.Тоест – в трудна ситуация отделната личност предпочита конфронтацията ( лоши средства с добра цел) защото това я издига в собствените й очи , съобразно ценностната й система.
Какво е интересното в този модел и какво можем ние да извлечем за себе си като полезно,като опитаме да го съотнесем към нашето всекидневие ?
Явно вече става ясно, че въпросът е относно вечната дилема : Към кое да се придържаме – към конфронтацията или към компромиса? Кое ще ни бъде повече от полза и в кои от житейските ситуации, включително и бизнес-деловия спектър? Как да преценим кога е по-добре да направим компромис и кога все пак е добре да се конфронтираме?
Ако го съотнесем към това, което е актуално за нас в този момент – рекреацията, можем да разгледаме два рекреационни центъра със сходен предмет на дейност, намиращи се близо един до друг. Център”Алфа” и център” Гама”
И в двата центъра са хвърлени сериозни средства, с които е закупено необходимото оборудване, необходимите препарати , хранителни добавки от реномирани производители и т.н. Във всеки един от центровете е назначена по една специално обучена служителка ,наистина компетентна по отношение на всичко, което предлага центърът. Център „Алфа” е дори по-просторен,по-луксозен и с по-скъпо оборудване.
В център „АЛФА” , влиза клиент. Той е отчасти компетентен в областта ,попрочел е това-онова и естествено започва да задава въпроси.На първите 2 -3 му отговарят относително вежливо, но човекът е заинтригуван и продължава да се интересува и да пита – това за какво е , онова какъв ефект има.. . Отсреща вече започва да се усеща раздразнение от страна на служителката , още повече тя регистрира ,че клиентът допуска определени неточности в изразяването си, например бърка „ диетични” храни със „здравословни” храни, „медитация „ с „релаксация”, „хранене” със „захранване” .... и други, което я кара нервно да го коригира, като в един момент на нея вече й личи, че не може да го търпи , особено когато той споделя ,че за масажът с мед ,който са му направили преди два дни в център „Медофил”, е платил доста по-ниска цена ,отколкот му искат тук. Клиентът се оказва обаче избухлив и почуствал се уязвен и обиден , повишава тон в инстинктивен опит да се защити.
Тогава служителката става ритуално агресивна, дръпва една средно дълга проповед на лошия клиент ,изтъквайки му безспорната си компетентност в областта , както и в абсолютното превъзходство на качеството на техните услуги в сравнение с тези на център „Гама” ,както и център”Медофил”. Тук нейното жертвено поведение се състои именно в това :
Да се конфронтира на злото.Тя е агресивна в похвалния си стремеж да вкара в правия път лошия клиент. Дори вътрешно да не желае да влиза в конфликт с този клиент, тя ще се чувства дълбоко уязвена ,ако отстъпи без бой пред злото – ще разруши онзи образ, в който тя желае да се вижда.
Силно афектиран, клиентът напуска център”Алфа” и се отправя към център”Гама” със желанието си да „си го изкара” върху тяхната служителка, като смята даже да декларира твърдото си желание да не потребява вече подобен вид услуги в този район на града – нито меден масаж, нито натривки със извлек от гвинейска смокиня, а още по-малко –електрофореза със крем от хрущял на толстолоп или от жлъчката на сибирска мишка.
Влизайки в център „Гама”, той още от вратата проявява натрупаното до момента раздразнение – чрез интонацията, поведението на тялото , и т.н по време на задаване на същите въпроси относно услугите на центъра. Но тук той е посрещнат от любезна, широкоусмихната служителка , която макар и не така убедително и компетентно, както колежката си от център „Алфа” , отделя достатъчно време да му разкаже за центъра, като при това сякаш не й прави никакво впечатление, че пред нея стои агресивен, труден клиент. Съгласно нейната етика и разбиране за нещата и за бизнеса, - тя ще престане да се самоуважава, ако нагруби клиента, дори той да е агресивен и очевидно неправ. И то не ,както често си мислим, че в противен случай ще си има неприятности с работодателя и ще остане без работа. Тя просто е възпитана по начин, че ако изпусне нервите си и се развика , ще разруши онзи образ за себе си, в който самата тя желае да се вижда . Жертвеното поведение за нея е поведение на усмивка, вежливост, сдържаност. И дори клиентът да вземе ,че съвсем се разбеснее, тя мигновено ще влезе в ролята на милосърдна сестра в психиатрия , която с професионална жар ще даде всичко от себе си само и само за да го успокои. Жертвата й се състои, в това, че тя стъпква раждащите се в нея съвсем естествено агресивни изблици към злото. Но да бъде агресивна тя не може да си позволи, защото с това ще срути статута на своя образ в своите очи.
Какъв извод се налага на практика? Кой от обектите би бил по-успешен, по-посещаван? Вероятно независимо от по-големите вложения, по-големия лукс, ( макар че и за това си има достатъчно симпатизанти) ,и дори по-добрата подготовка на кадрите, с течение на времето тактиката на „компромиса” би трябвало да даде своите плодове и центърът ,залагащ на искрено любезното отношение ,постигано макар и с цената на жертване на частици от егото на неговите служители, би следвало да изпъкне пред конкуренцията.
Какво като някъде ,където отиваме да оставим парите си, ни убедят ,че знаят повече от нас в конкретната област, и след дълги пререкания ние вече не се съмняваме, че те са най-добрите?
Б.Франклин казва : „ Чрез аргументирани възражения в спора понякога може да се достигне победа , но тази победа скоро ще се окаже безсмислена ,защото доброто разположение на опонента вече не може да се върне „ .
А когато ние не сме в „добро разположение” , някак си не сме много склонни да „развържем кесийката си.”
Разбира се, понякога компромисът се заплаща скъпо,защото той почти винаги е свързан със стрес, ( да потиснем егото си ,общо казано). И в зависимост от това до колко едно нещо се явява „компромис” за съответният индивид или е просто начин на поведение , е и количеството на отделяният по време на стрес хормон кортизол ,който задвижва куп негативни биохимични реакции в организма , водещи с времето до сериозни патологии.
Тогава, пак в името на –Негово Величество Клиента, следва да използваме доказано ефективните техники за борба със стреса – фзическа активнаст, релаксационни техники , но като чели най- елегантно , рационално а и мъдро би било да използваме някоя копинг-стратегия – вместо да се борим със стреса постфактум, по-добре да не го „разпознаваме „ като такъв . Но понеже не можем да закачим табела с надпис „ Тук трудните клиенти не са желани” , можем поне да „ревизираме” нашето разбиране за тяхната „трудност” и да не ги етикетираме като „лесни,” „трудни” , „ужасни” и .т.н . а вместо шаблонното и втръсналото ни „С какво мога да помогна?” да попитаме клиента : „ С колко бихте искали да ни помогнете” ?
За съжаление ( или за радост) , съществуват области, например – бизнеспреговорите,
където компромисът не е най-доброто ни оръжие. Дори е вероятно да реализираме сериозни загуби, ако му гласуваме дори и минимално доверие.. Но това е предмет на отделна разработка.
Автор
Тема: малко по "конфронтацията или компромисът " (Прочетена 7571 пъти)