Опитът е на проф. Г.Витулкас , геният на съвременната хомеопатия ,лауреат на Нобелова награда за алтернативна медицина 1996. Набрах го специално за вас ,защото мисля че е интересно ,че даже и важно
от книгата му "Здраве и болест.Един нов модел"
( Длъжен съм да спомена ,че както и аз ,така и много от вас бихме могли съвсем аргументирано да допрецизираме определението му за здраве на физическо ниво, тъй като е ясно ,че съществуват много състояния на "компенсирана патология" - когато човек не усеща абсолютно нищо нередно , но това не значи че вече не е "тръгнала " някаква тиха патология. Добър пример в това отношение е инфарктът. Но от уважение към гения на Витулкас ,все едно че не съм го казал.
)
Първата задача на една наука, чиято основна цел е възстановяване на здравето, е да определи какво е „здраве”, да определи каква е задачата или целта на лечението и в каква посока трябва да бъде воден пациента по време на лечението.
Трябва да бъдат определени и параметрите за измерване на здравето и то по такъв начин,че всеки да може лесно да каже дали един подложен на лечение човек подобрява своето здраве или в действителност регресира към по-дълбоко ниво на дисбаланс.
Едва ли някой дипломиран медик би могъл да даде опроделения за всичко това. На студентите по медецина изобщо не се преподава как да разпознаят едно състояние на идеално здраве и с какви параметри то се измерва.
Когато болката премине, когато изчезне безпокоящ симптом, когато патологията вече не е очевидна, обикновено се казва, че пациентът е излекуван. При това обикновено не се вземат предвид късните увреждания, които лечението може да предизвика, особено на по-дълбоките и по-фини нива на човешкия организъм, а в най-лошия случай на умствено или емоционално ниво. Ето защо за да може да се каже ,че дадено лечение е правилно, то би трябвало да има благоприятен ефект едновременно на всички нива. При лечение с алопатични медикаменти това е почти невъзможно. Подобна цел може да бъде постигната единствено чрез някои правилно практикувани форми на алтернативна медицина.
Определение за здраве на физическо ниво
Болестта, изявена чрез болка, дискомфорт или слабост, винаги се стреми да ограничи индивида. Нейната противоположност – здравето, му дава чувство за свобода или освободеност. Ето защо думата „освободеност” тук е използвана като ключова.Нужно е отделно определение за здраве на всяко от трите нива, понеже човек може да бъде болен на едно ниво и в същото време да изглежда съвършено здрав на друго. Например един шизофреник, който е много дълбоко разстроен на умствено-емоционално ниво, може да бъде изключително здрав физически. Добре установен факт е, че пациентите с тежки психични заболявания почти никога не страдат от физически оплаквания , докато други, които страдат от физически заболявания, могат да бъдат много здрави в емоционалната и умствена сфера.
Всяка болка, дискомфорт, неразположение, дистрес или слабост на физическото тяло води до ограничаване на свободата и до усещане за зависимост от болката или дискомфорта. Индивидът по необходимост концентрира цялото си внимание върху болката , загубва общото си усещане за благополучие. Поради това на физическо ниво здравето може да бъде определено по следния начин:
Здравето е освободеност от болка на физическото тяло и състояние на благополучие, постигнато в резултат на това.
Определение за здравето на емоционално ниво
В емоционален план това ,което заробва човека и поглъща цялото му внимание, е прекомерната страст – страст в широкия смисъл на думата , а не само като чувственост.
Прекомерната, необикновена страст към каквото и да е показва определена степен на дисбаланс в емоционалната сфера. Например ак поради завладяваща еротична страст към някого човек достигне до мисълта за убийство от ревност, налице е по-скоро болестно състояние отколкото влюбеност. Ако една страст, дори и най-възвишена, подтиква индивида към деструктивни действия спрямо другите, тя определено е болестно състояние, а не оправдан идеализъм.В състояние на здраве емоциите никога не водят до разрушителност, а по-скоро остават в „златната среда” на старите гърци.
Прекалено често бъркаме собствените си емоционални нужди и несигурност с истинската любов и обич. Но любовта предполага безрезервно отдаване. Емоционалната привързаност е тази, която постоянно отправя изисквания към другите под претекст че дава. Разбира се , противоположната страст – апатията не е по-добра. Тя е нездраво емоционално състояние, много близко до идеята за смъртта. Желателно е човек да бъде в състояние на ведрост и спокойствие, което е динамично и творческо, а не пасивно безразлично или разрушително – състояние, при което любовта и положителните емоции преобладават над омразата и другите отрицателни емоции.
За да оправдаят произхода и предназначението си хората тряба да превъзмогнат животинската си природа и да направят съзнателни усилия да еволюират, не толкова на физическо ниво, колкото на умствено и емоционално. Страстите се дължат по-скоро на слабост ,отколкото на сила в емоционален план. Затова би могло да се каже ,че здраве на емоционално ниво е освободеност от страсти и в резултат постигане на динамично състояние на ведрина и спокойствие.
Определение за здраве на умствено-духовно ниво.
Да се даде кратко определение за здраве на умствено-духовно ниво е твърде трудна задача, защото предварително трябва да се определят най-важните умствено-духовни качества, чието увреждане може сериозно да разстрои психичното равновесие.
Спокойствието на ума може да бъде драстично нарушено от егоизъм, себичност и голямо желание за притежаване. Колкото по-егоистичен и себичен е даден човек, толкова по-голяма е възможността той да развие умствени смущения.
Известен факт е ,че големият егоист може да бъде твърде силно наранен, ако бъдат отправени предизвикателства към неговата власт, познания или достижения. Един смирен човек със същите достижения едва ли би реагирал на неоправдана критика, а по-скоро би съзрял положителните й страни и би коригирал своите действия в съответствие с нея. „Шокове”, коитобиха съсипали егоиста едва ли биха засегнали смирения.
Егоистичният индустриалец, който се проваля в бизнеса и загубва фабриката си, ще се безпокои повече за мнението на околните, отколкото за съдбата на семействата , включително и на своето собствено, които ще останат без средства за съществуване. В този случай е наранено неговото его. Дори и да са му останали достатъчно средства, той ще се чувства нещастен и ще развие много симптоми, дължащи се на себичната му скръб.
Желанието за притежаване също може да стане причина за умствени смущения. Можем да си представим как би реагирал един скъперник при загуба на материалното си състояние и каква дълбока симптоматика може да развие в резултат на това.
Човек, затънал в собственото си его, нито може да гледа обективно, нито да възприема истината. Той си въобразява че знае винаги всичко , при това по-добре от всеки друг.
Затова се прекланяме пред светиите – защото са потиснали егото си и са пожертвали живота си за благото на другите.
Особеното е ,че такова състояние на здраве може да бъде постигнато само чрез съзнателните усилия на индивида, докато здравето на физическо ниво е право по рождение.
Дисбалансът на умствено-духовно ниво е вероятно най-сложният проблем, с който се сблъскваме. Колкото по-егоистичен и себичен е човек, толкова по-голяма е вероятността от умствен срив. Затова дефинираме здравето на умствено ниво така:
Освободеност от себичност в умствената сфера и в резултат пълно единение с Истината.
Обобщено определението за здраве на човека изглежда така :
Здравето е освободеност от болка на физическо ниво ,ив резултат постигане на благополучие; освободеност от страсти на емоционално ниво и в резултат постигане на динамично състояние на ведрина и спокойствие; освободеност от себичност на умствено ниво ив резултат пълно единение с Истината.
Очевидно е ,че това състояние на здраве е идеал, който никой не притежава напълно , но това е един идеален Модел за здраве, към който трябва да се стреми всяко лечение. Колкото повече пациентът се приближава до този модел, толкова по-здрав става и обратно – колкото по се отдалечава , толкова повече се влошава неговото здраве.
Мярка за здраве
Очевидно се нуждаем от някакви параметри за да измерим здравето. Трябва да си отговорим на някои въпроси. Например: Ако лекуваме някого от астма и впоследствие той развие сърдечно заболяване, как можем да разберем, дали новото му състояние е по-добро от предишното, или по-лошо? Ако лекуваме пациент със сърдечни оплаквания и успеем да ги облекчим, но след време пациентът развие фобия или тревожност, може ли да се каже ,че състоянието му като цяло се е подобрило?
За да бъде успешно, лечението трябва да измества центъра на тежестта на увреждането към периферията (кожата) и да запазва дълбоките нива на човека – умствено и емоционално незасегнати.
Затова да се определи точната степен на здраве на отделния индивид е сложна задача, която изисква изследване на много показатели, но като общо правило можем да кажем, че степента на творческа свобода е добър показател за измерване на здравето. Всеки ,който в основни линии е здрав, се стреми по-скоро да създава, отколкото да руши. Под творчески способности имаме предвид всички действия , спомагащи за благоденствието на човека и заобикалящите го. Можем да преценим доколко един човек е болен по разрушителността на действията му спрямо него самия и другите.
Модел за здраве и болест. Съгласно модела на проф. Витулкас за здраве и болест, организмът се състои от три нива - физическо, емоционално и умствено-духовно , при това, намиращи се в йерархическа зависимост. Нивата са взаимосвързани от едно универсално или космическо енергийно поле. всяко ниво използва тази основна енергия и я преобразува така, че да задоволи своите особени нужди и функции. Организмът е конструиран така, че най-важните, чувствителни и ценни органи са най-защитени, за да може да се оситури безопасността и продължаване на съществуването му.
• Най-важно е умствено -духовното ниво, което е централното.
Разрушението на това ниво( например умствено разстройство) унищожава всичко най-важно и ценно за дадения индивид, всичко, което го отличава от животното. Загубата на умствени способности е най-лошото, което може да се случи на човека. Чрез своята физическа структура организмът се стреми да защити преди всичко тази своя част и не допуска лесно появата на увреждания.
• Следващо по значение е емоционалното ниво
• А на последно място физическото тяло
Добре известен е фактът, че емоционалното страдание е много по-непоносимо от физическата болка. По същество самоубийствата, дължащи се на физическа болка, са съвсем малко на брой. Почти всички от тези крайни действия, се предприемат поради емоционално страдание. Организмът се опитва да защити по-важните си части като спира увреждането на по-периферните нива. Тази идея за йерархията се вижда при развитието на болестния процес в даден индивид. В началото болестта изглежда е на физическо ниво, но ако се приложи неправилно или потискащо лечение, нарушението напуска физическото тяло и преминава навътре към по-съществените части на човека. Тогава се наблюдават и нарушения на емоционално и умствено ниво. Например ако една жена получи влагалищно течение и приложи локално свещички, тя може да потисне течението и скоро получава по-сериозни проблеми като безсъние и депресия. Веднага след като течението се появи отново, безсънието и депресията изчезват. Очевидно е, че болестта навлиза "навътре" - тя е същата, но под друга форма , по-вътрешна и следователно по-опасна. Лечението е тласнало болестта навътре и всъщност е разрушило първата защитна линия на организма. Свещичките насилствено са срутили защитата и организмът създава втора защитна линия под формата на безсъние и депресия. Естествено не винаги след подобна инфекция ще настъпи точно безсъние, защото реакцията винаги е индивидуална и ще се прояви там, където чевек е предраположен. Всеки организъм има различни нива на предразположения, които могат да бъдат отключени под въздействието на стрес. Тези предразположения представляват различни степени на привличане между организма и патологичните агенти ( микроби, вируси). Тежестта на заболяването е правопропорционална на тежестта на привличане.
Когато предразположението се активира от микроб или вирус, към който организмът е много чувствителен, веднага се изявяват сериозни симптоми.
Това става бързо, защото "разпознаването " на вируса или бактерия става на енергийно ниво. Този принцип обяснява защо някои хора след като се инфектират, ще развият драматични симптоми или дори ще умрат, докато други при същите обстоятелства ще се възстановят бързо.
Признаците и симптомите не са болестта сама по себе си, а израз на уникалния начин, по който защитната система на човек се опитва да изкорени болестта. Те показват, че нещо не е наред и организмът има нужда от помощ. Следователно симптомът е полезен и необходим и трябва да бъде свободно изразен, а не потиснат. Елиминирането само на отделни симптоми обаче, (както това прави Традиционната медицина) може да се окаже вредно за организма като цяло, защото някои от важните му решения относно защитата на цялото ще бъдат пренебрегнати и потиснати. Например след стандартното "лекуване" гонореята бива изтласквана към по-дълбоко ниво на организма, в резултат на което се появява хронично възпаление на простатата или на пикочните пътища - състояния почти нереагиращи на медикаментозна терапия и оставащи да "тлеят" в организма почти "до живот" и напрягайки компесаторните възможности на организма. Но независимо от различните предразположения, различните реакции на патологичните агенти и различното общо състояние на здравето, традиционната медицина все още предписва едни и същи лекарства, като пренебрегва индивидуалната чувствителност. В официалната медицина може и да се говори за холистичен подход , но в реалната практика се случва точно обратното - едно и също лекарство се предписва на всеки пациент с определена болест. В хода на един наистина лечебен процес при правилно лечение организмът сам ще се опита да изтласка нарушението към периферията, като на по-важните нива се получава облекчение. Според законите на кибернетиката , организмът никога няма да излекува една възпалена става , ако това води до влошаване на някой по-централен орган или функция. Затова когато при възпаление на става се използват силни противовъзпалителни лекарства -непример кортикостероиди, на по-дълбоко ниво, в по-важни органи ще настъпят много по-сериозни поражения. Те ще се отдръпнат към емоционалното и умственото ниво, но тогава обяснението на лекуващият лекар ще бъде следното : " Оплакванията ви са психологични и нямат нищо общо с лечението на вашият обрив, артрит,колит..Не мога нищо повече да направя за вас, ако искате, ще ви препоръчам добър психиатър". (Накрая всички ще се срещнем при психиатъра..) В действителност новото "увреждане" , за което ще ни пратят на психиатър, не е нищо друго , освен същият артрит, вкаран на по-дълбоко ниво в организма и проявяващ се по друг начин. Познаването на този закон може да спести на човечеството много страдания , но такива концепции за съжаление никога не се преподават в медицинските училища.
Автор
Тема: Що е то ЗДРАВЕ ? Един сполучлив опит за дефиниция. (Прочетена 6248 пъти)