Форум Земя назаем

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Био растителна защита  (Прочетена 37399 пъти)

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Био растителна защита
« -: 07-06-2010, 04:15:11 »

Здравейте!
Очевидно доста хора изпитват проблеми в борбата по опазване на градинките си от болести и неприятели.
Не останах и аз по-назад. Въпреки, че се появяват теми със съвети как да се справим с един или друг проблем, мисля, че ще е полезно да има отделна тема за био растителна защита, в която всеки да може да сподели знанията и опита си.
Аз започвам с това:

В биологичното земелие се отдава по-голямо значение на мерките, които стимулират здравето и развитието на съпротивителните сили на културните растения спрямо болести и неприятели. За болест или неприятели говорим само тогава, когато има едностранно намножаване на определен неприятел или болест. В такива случаи е необходимо да помогнем на растенята да се преборят с болестта или вредителите. Само допреди 60-70 години човечеството е решавало тези проблеми с помощта на отвари, настойки или запарки от разпространени местни видове растения, които имат свойството да отблъскват или да унищожават вредните насекоми.Под действие на въздуха и светлината тези настойки и отвари бързо губят своята токсичност и рядко имат токсично действие за човека (или ако имат, то е нищожно). Нашият колега агроном Петър Киров издири, събра и записа стари рецепти, които споделяме с вас.    

Растения за биологична борба (инсектициди):

    *
      Мечи лук(левурда)- при домати с/у листни въшки и мана настойка от цветоносни стъбла(събрани май-юни), луковици,листа. Двукратно. 1 кг ситно нарязана зелена маса от мечи лук и чесън, накисната в 3 литра вода за 12 дни. 300 гр. от нея за 10 л. вода.
    *
      Лук – паяжинообразуващи акари, листни въшки. Водна настойка 200 гр.люспи на 10 л.вода, за 12-15 часа. Трикратно напръскване през 5 дни. Срещу птици нападащи плодовете-разрязани луковици в короните на дърветата или редовете(ягоди)
    *
      Чесън – с/у гъгрици, на 100 кг зърно, ориз, брашно 200 гр луковици.; м/у лозите. Паяжинообразуващи акари 0,5 кг се счуква и се смесва с 3-5 л.вода, прецежда се, остатакът се накисва отново, двата извлека се доливат с вода до 10 л. От него на 300 мл се добавя 10 л.вода. Друга рецепта: 0,5 кг чесън се нарязва и счуква, 3л.вода в стъклен съд, на тъмно и топло място. След 5 дни се прецежда. В 10 л.вода се прибавя 60 мл от настойката и 50 гр.сапун. Листни въшки,оси по сливата: 2-3 наситнени глави за 10 л.вода. Пшеничен трипс 200 гр. на 10 л.вода.
    *
      Ралица – гъсеници на пръстенотворката, бяла овощна пеперуда, молци, бяла зелева и репна пеперуда, зелева нощенка, оси, ларви на листогризещи бръмбари, листни бълхи(ябълка). 1 кг суха трева , накисната за 2 дни в 10 л.вода или отвара след настойката, варена 1-2 часа.
    *
      Повет -  листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове, 1,125 гр. се накисва за 1-2 часа в 10 л. Вода.
    *
      Коноп – ларви на майския бръмбар. Засят или внесени в почвата стъбла
    *
      Млечка – гъсеници. 4 кг листа, варят се 2-3 часа в малко вода, отварата се прецежда и долива до 10 л. Второ пръскане след 4 дни.
    *
      Хрян – съхранение на плодове. На 40 кг се поставят 3,2 кг. 200 гр. настърган хрян запазва на височина 25 см и диаметър 25 см за 5 месеца касисовите плодове, червиви ябълки.
    *
      Бял синап – подтиска развитието на плевелите, в смес с грах-увеличава добива, защитна ивица при овощни(и кориандър).
    *
      Къдраволистен магданоз – лозова филоксера. Около лозя, в реда.
    *
      Татул – зелева и цвеклова листни въшки. Изсушени листна маса и стъбла 400 гр.за 10 л. Вода.
    *
      Тютюн - листни въшки, бълхи, трипсове, листозавивачки, зелев молец, рапична и вишнева оси. 400 гр.ситно наряазана маса в 10 л. вода за 2 дни. Прецежда се и още 10 л. вода и 80 мл. сапун.
    *
      Домат – листогризещи гъсеници и неприятели, ябълков плодов червей. 4 кг ситно нарязана зелена маса в 10 л вода и се вари 30 мин. 2-3 литра от нея се разреждат с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
    *
      Пипер лютив - листни въшки, бълхи, гъсеници и голи охлюви. 1 кг пресни или 0,5 кг сухи чушки се разрязват на две и се варят 1 час в 10 л. вода в затворен съд(или настойка). След това се оставят 2 дни, намачкват и прецеждат. 125 мл с 10 л. вода и 40 гр. сапун.
    *
      Картоф -  листни въшки, акари при краставици. 1,2 кг свежа маса или 0,6-0,8 кг. суха в 10 л. вода за 3 часа.
    *
      Черен бъз – педомерка, акари, сливов плодов червей. Засят или клонки в короните през цъфтежа.
    *
      Лайка – смучещи, гъсеници и лъжегъсеници(оси). 1 кг суха маса на 10 л. вода за 12 часа. Прецежда се и се добавчт 30 л. вода и по 40 гр. сапун на 10 л.
    *
      Бял равнец - листни въшки, бълхи, акари, трипсове. 800 гр. суха маса се надробява, запарва се с вряла вода за 30-40 мин.(или се вари), долива се до 10 л вода и се кисне 36-48 часа.  
    *
      Глухарче - листни въшки, бълхи, акари по овощните. 200-300 гр. свежи корени или 400 гр. листа се заливат с 10 л. леко затоплена вода за 1-2 часа. Първо пръскане при разтваряне на пъпките, второто след цъфтежа, следващите през 15 дни.
    *
      Обикновен пелин – листогризещи гъсеници, гъсеници, ябълков плодов червей. 1 кг просушена маса се вари 10-15 мин. в малко вода, изстудява се и се долива до 10 л. Препоръчва се да се добави настойка от сух кокоши тор(1-2 кг сух кокоши тор се накисва за 1-2 денонощия в малко вода). Смесва се с непрецедената отвара от пелин, прецежда се и се долива с вода до 10 л.
    *
      Тагетис – нематоди. Засждат се м/у редовете и при ягоди. листни въшки – 1 кг цветове за 10 л вода, настойка.
    *
      Елша – попово прасе. Закопаване на клонки.
    *
      Арония – гъбни. Листа, откъснати през юни-юли.
    *
      Смрадлика – гъсеници.
    *
      Есенен минзухар – гъсеници.3-дневна настойка от сухи луковици(1,5 кг за 10 л вода)
    *
      Вратига - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
    *
      Конски лапад - листни въшки, акари. Настойка за 1 ден, 1 кг на 10 л.
    *
      Невен - листни въшки. Отвара 1 кг на 10 л вода.
    *
      Отровно лютиче - листни въшки. Настойка 1 кг на 10 л вода.
    *
      Кукуряк - листни въшки, акари, трипсове. Настойка 1 кг на 10 л вода.

Неприятели и биологична борба

    *
      Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи, листа на алабаш, вратига, пелин; извлек от коприва, пелин, чесън; сапунен разтвор; отвара от противоглистна папрат, орлова папрат, дървесна пепел.
    *
      Бяла зелева пеперуда – извлек от листа и стъбла на домати.
    *
      Лукова муха – отвара от ревен; смесена култура с моркови.
    *
      Морковена муха - смесена култура с лук, чесън, праз, лавандула.
    *
      Гъсеници – извлек от пелин, отвара от вратига, разтвор на мек сапун
    *
      Акари – отвара от полски хвощ, 0,3 % мек сапун с тор от коприва, чесън.
    *
      Щитоносни въшки – разтвор от мек сапун, сернокисела глина
    *
      Белокрилка - разтвор от мек сапун, сернокисела глина
    *
      Попово прасе – заравяне до повърхността на почвата на съдове
    *
      Нематоди – смесени култури с тагетис
    *
      Голи охлюви – капани с бира, компост, извлек от бегония, дървесна пепел около растенията, сажди, каменно брашно и вар, примамки от части от картофи, загнили домати, краставици
    *
      Земни бълхи – при зелевите смесени култури със спанак и салата, отвара от вратига и пелин
    *
      Сляпо куче – сухи и свежи листа от пелин, хризантема
    *
      Царевичен пробивач – пролет след излюпване на гъсениците, преди вгризване – ПИРОС, 80 мл/100 л. вода, пръскане рано сутрин или вечер; през юли-август- също. Летежът на пеперудите може да се следи с Феромон 3510, на 50 м. Една от друга уловки; Трихограма маидис – 10 000-50 000 женски на декар при гъстота повече от 5 яйчни купчини на 100 растения.
    *
      Телени червеи – обработка на почвата; примамки- варени царевични или пшеничени зърна 5-6 кг/дка, напоени с инсектицид.

Борба с болестите по зеленчуковите

Обеззаразяване на семената – отвара от лайка, термично – фасул, грах, домати, бамя. При домати в гореща вода при 56 º C за 30 мин.; с/у ТМV суха термообработка при 56 º C за 6 часа, след това при 80 º C за 24 часа. Семена от зеле с/у бактериоза и мана в гореща вода за 30 мин. при 50 º C, а за цветното зеле - 18 мин. Арпаджик – с/у мана 16 часа при 40 º C, 8 часа 43 º C или поставени на пряко слънчево греене за 1-2 седмици.

    *
      Бактериален пригор по домати – отвара от вратига, полски хвощ, бордолезов разтвор
    *
      Ръжди – отвара от полски хвощ, сероваров разтвор
    *
      Брашнеста мана – сероваров разтвор, колоидна сяра през 8-14 дни, отвара от полски хвощ
    *
      Гъбни – чесън, лук, калиев перманганат,
    *
      Бактериални – чесън на прах
    *
      Мани – медни препарати, отвара от полски хвощ

Източник: фондация Биоселена www.bioselena.com
« Последна редакция: 16-06-2010, 08:41:23 от Mep »
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant

mariiina

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1464
Re:Био ростителна защита
« Отговор #1 -: 10-06-2010, 08:53:14 »

 :kisss: :kisss: :kisss:ЕДНО ГОООООООООЛЯМО МЕРСИ!!!
Активен
...могъщият се бори само със могъщ...

Margaritka

  • New
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4
Re:Био ростителна защита
« Отговор #2 -: 15-06-2010, 13:16:23 »

A нещо против скакалците, че изядоха много нещо?
Активен

titan

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2318
Re:Био ростителна защита
« Отговор #3 -: 15-06-2010, 17:21:14 »

скакалецояди
Активен

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Re:Био ростителна защита
« Отговор #4 -: 16-06-2010, 06:30:42 »

Няколко стотин китаеца ще свършат отлична работа  :laugh:.

Всъщност насекомите са много богати на протеини. Но нали сме мнооого цивилизовани и гнусливи(а ядем смрадливи мухлясали сирена), не знаем какво изпускаме(за месоядните става въпрос).
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant

titan

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2318
Re:Био ростителна защита
« Отговор #5 -: 16-06-2010, 07:04:30 »

В някои държави, съм чувал от запознати, скакалците сеядат като семки , печени и са хрупкави :)
Активен

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Re:Био ростителна защита
« Отговор #6 -: 16-06-2010, 07:08:01 »

Всъщност честите експлозивни нараствания на дадена популация от животни или растения е сигурен знак за сериозно увреждане на екологичното равновесие.
Химическата борба има само временен ефект. В дългосрочен план е безнадеждна. Всъщност само влошава положението. Отровите убиват не само организмите за които са предназначени, но и техните естествени врагове. А както е известно последните имат по-слаби репродуктивни способности и дисбаланса се засилва още повече.
За замърсяването да не говорим...
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant

mariiina

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1464
Re:Био ростителна защита
« Отговор #7 -: 16-06-2010, 08:11:20 »

 :surpris_25: :surpris_25: :surpris_25:За мое огоооооооооомо сожаление си мноооооооооого прав!!! :pensif_29:
Активен
...могъщият се бори само със могъщ...

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Re:Био растителна защита
« Отговор #8 -: 25-10-2010, 04:22:00 »

Малко алелопатия за градината

Латинките засадени в парник прогонват досадната оранжерийна белокрилка.
Котенцето /Anemone pulsatilla/ със своите горещи вибрации не позволява развитие на гъбични заболявания дори и в най-влажно лято.
Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто - гъсеници на бялата пеперуда.
Морковите и лука се пазят взаимно съответно от морковена муха и лукова муха.
Салатата пази репичките от зелевата бълха.
Чубрицата пази фасула от листни въшки.
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от много вредители.
Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.
Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.
Зелена салата - възпрепятства нападението на различните видове ряпа и зеле от земни бълхи;
Моркови и лук или праз - взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец;
Чесън или лук,  засадени между ягоди или магданоз - предпазват много добре тези растения от заболявания;
Праз,  разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс;
Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици - много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.
Целина и домати - предпазват всички видове зеле от бялата зелева пеперуда;
Спанак или салата със зеле - срещу земни бълхи;
Латинка и хрян – отблъскват листните въшки, гъсениците и мишките;
Тагетис и невен (Calendula) - предпазват от почвени нематоди.
Магданоз, засаден под доматите - засилва аромата;
Напръстник и момината сълза - подобряват качеството на доматите.
Латинка – повишава аромата на  репичките.
Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.
Шипка, бъз и горчица -  полезни растения около зеленчуковата градина.
Колорадският бръмбар по картофите не обича тикви. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги милини и ходят из картофите да пазят.
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant

mariiina

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1464
Re:Био растителна защита
« Отговор #9 -: 25-10-2010, 11:26:11 »

 :kisss:Тъй, тъй...а как да си предпазя градинката от къртицата и сляпото куче  :surpris_23:, и поповото прасе, кое е ама мнооооооого ефективно ...на 100 %???
Активен
...могъщият се бори само със могъщ...

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Re:Био растителна защита
« Отговор #10 -: 26-10-2010, 04:20:11 »

:kisss:Тъй, тъй...а как да си предпазя градинката от къртицата и сляпото куче  :surpris_23:, и поповото прасе, кое е ама мнооооооого ефективно ...на 100 %???
Абе бабо mariiina, ние акъл от такива ветерани в борбата като тебе чакаме, а ти на младоци като мен се надяваш. Аз за себе си нямам(акъл), камоли да раздавам на другите.
А сега сериозно. Една колежка по-горе беше споменала за книжката "Умната зеленчукова градина" Николай Курдюмов http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21900 Там той е дал насоки и идей как да се борим с конощипа (поповото прасе). Книжката не е лоша и има много добри идей, но за тези, които го дават био, нека да внимават, че той не си поплюва много. Ако ти е много голям проблем да я намериш(а си заслужава заради други неща писани там), ще се опитам или да копирам или да препиша текста по проблема ти.
За къртици и сляпо куче в една друга книжка по БД земеделие пише това:
Къртица и сляпо куче.
Ако в градината се появят сляпо куче или къртица, може да бъдат прогонени със зловонни за тях мириз ми:
- стриват се и се смесват чесън /или лук/ и камфор и се слагат в къртичините или в подземните ходове на сляпото куче. Зловонната смес започва да действа веднага.
- взема се зелен коноп, слага се в къртичините и в ходовете на сляпото куче /на различно място от предиш ната смес/. Конопът започва да действа чак след като изгние, така че ако първата смес не е изгонила непри ятеля, то с него ще се справи конопът.
Къртицата е чест обитател на зеленчуковите градини. Тя е насекомоядна и се храни с почвообитаващи на секоми, с техните ларви, с червеи, жаби, охлюви, мишки и някои други дребни животни. Предните й кра ка са силно развити с форма на лопатки и са извити настрани. Завършват с дълги и здрави нокти. С тях тя прекопава тунелите си. Изгражда ходова система на дълбочина 20-30 в почвата, която накрая стига до гне здото разположено на около 1 метър дълбочина. Ходовете са широки 4-5 см в диаметър. Обикновено кър тицата се движи под самата почвена повърхност и повдига повърхността на почвата на 1-2 см. Тя често ос тавя някои от ходовете отворени навън. Вредна или полезна е къртицата?
Това, че унищожава много насекоми и вредители по растенията, както и мишки я прави полезна. Но при ровенето и търсенето на храната, тя разкъсва корените и често повдига младите и неукрепнали растения, разваля разсадите. Привлича я и компоста, богат на червеи и насекоми. По тази причина тя е вредна, осо бено в парници, оранжерии, зеленчукови градини. Когато растенията са укрепнали, тя не е опасна. Кърти цата се пропъжда много по-лесно от сляпото куче. Поставят се парцали напоени с нафта, бензин или наф талин на няколко места в повърхностните й ходове. Може да се опита и с хранителни примамки: нарязват се дъждовни червеи, по-едри бръмбари или ларви. Поръсват се с 2-3 грама цинков фосфат за 100 грама примамка, смесват се добре и се напъхват в ходовете. Необходимо е да се работи внимателно с ръкавици, защото това е отрова и за човека. Възможно е да се издебне къртицата на места,където често се появява, и когато започне да рови под повърхността, удря се силно с мотиката на десетина сантиметра зад набеляза ното място. От собствено наблюдение селските стопани в селата край София са установили, че обикнове но около 6 ч сутринта и към 12 ч на обяд къртицата се показва на повърхността. Необходимо с да бъде причакана в пълна тишина, тъй като тя усеща и най-слабите вибрации под земята. Ако в къртичините се напъхат бъзови клонки, това също би прогонило къртицата.

Методите не съм ги пробвал. Нямам проблем с въпросните животни. Почвата ми е песъчлива и явно не им е от любимите.
Пробвай това или каквото друго откриеш по въпроса и сподели опит. Успех!
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant

mariiina

  • Hero Member
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1464
Re:Био растителна защита
« Отговор #11 -: 26-10-2010, 08:15:28 »

 :kisss:Сърдечно благодара за труда и вниманието!Но...изпървен ...аз не искам да го убивам...значи това отпада...опитах това с конопа, оказа се че  в градината имам един корен...ама той не стигна доникъде...Чесън го изяда ...не остана да му го стривам...това с нафталина...не ми допада - не искам да изтровя некое невинно животинче, или пък земята...та....продължавам да търся мирно решение на въпросът....
Активен
...могъщият се бори само със могъщ...

Андрей

  • Sr. Member
  • ****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 217
Re:Био растителна защита
« Отговор #12 -: 15-11-2011, 03:45:45 »

Ето тук една лесна и ефективна био идея как да се справим с нашествието на картици и слепи кучета в градинките си:
http://www.youtube.com/watch?v=bxB1QdFRbO8
Активен
Не се бойте, че не учите, бойте се, че не мислите.
"A great civilization is not conquered from without until it has destroyed itself from within" : Will Durant
 

Страницата е създадена за 0.096 секунди с 22 запитвания.