Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Leah]

Здравейте,
Много се радвам, че най-накрая успях да открия това малко и закътано форумче.
Вече бях започнала да си мисля, че хората, които мислят като мен са съвсем на изчезване.

Иии... да кажа нещо за себе си. На 22 години съм.
Прехода за мен започна преди около две години. Вегетарианството беше първата стъпка, разбира се. В последствие, престанах да консумирам рафинирани теста и захари, а след още малко време спрях да ям и останалите животински продукти. Олиото беше на последно място.  Но спрях и него.

От този етап нататък храненията ми се състоят предимно от плодове, салати и от време на време варя картофи или моркови... за около 5 минути в кипнала вода, след което ги вадя и ги хапвам – меки от вън, хрупкави отвътре, затоплени и приятни. Със солчица. Но се старая да наблягам на плодовете. Физически и психически съм достигала до най-върховните си моменти, докато съм била чисто на плодове. Само и единствено. И вода, разбира се. 

Обичам да чета Петър Дънов.
Често се укривам в рисунки, филми и компютърни игри.

Като цяло съм гореща последователка на интервютата в Project Avalon. Още повече след като се натъкнах на небивалите и практически невъзможни съответствия между казаното от стари поколения български духовни водачи и нови поколения американски учени и свидетели (обикновени хора, работили в по-засекретени сектори на властта, които са се усмелили да кажат истината за това, което са чули или видяли там)

И така един ден се озовах в огромен водовъртеж от информация, разклоняваща се в разни истини за различните аспекти на живота на хората...  множеството илюзии, в които живеем дружно като човечество. Постепенно започнах да отделям повече внимание и да чета и разучавам всеки аспект по отделно: духовността, храната, филтрирането на информация, извънземния живот, конспиранциите, робството, кризите, войните, бъдещето и така нататък. 
Интересно ми е да чета и да сравнявам, да си правя сметка въз основа на това какво усещам като вярно и какво не, какво мога да потвърдя и какво не.

 Добрите новини за мен са в това, че истината става все по-достъпна. И все повече хора започват да я разбират. Все повече хора започват да се оглеждат и да обръщат внимание на всичките парадокси и нередности, които присъстват в общностите.  И че всичко е било, и винаги ще бъде за добро.

От по-горе:
„Вече бях започнала да си мисля, че хората, които мислят като мен са съвсем на изчезване.“

Това е причината да съм тук. Надявам се да попадна на хора, чието мислене поне малко да се доближава до моето.  Поне що се отнася до храненето! (=

За почитателите на нежната класическа музика, ето един поздрав от мен, и лека вечер! 

http://www.youtube.com/watch?v=AwA-X7ZfbWU&feature=related

 

[Zlateva, Gali]

   привет, Leah!

Добре дошла там, където се чувстваш добре   

Много ми хареса какво си споделила        приятно ми стана, като си представих как всички хора се променяме и как Ти виждаш тези промени в добра светлина       Истината е такава, каквато я виждаме ние или по-точно такава, каквато ния е назовем - примери мноооооооооооооого в историята.

Хубаво е /според мене/, че обръщаш внимание на нещата от Живота и че не приемаш всичко като чиста монета. Животът има винаги две страни и наистина си струва да забелязваме тези неща, защото детайлите правят разликата.

И мелодията, с която ни поздравяваш /пишещите и четящите във Форума/ ми допада. Само, ако можех бих подленила картинката, с която тази нежна мелодия се идентифицира       една картинка също е вид послание и аз подбирам дори и тези детайли   

ах...и бих била по-внимателна с изключването на видовете храни от менюто си        или по-точно казано - аз самата не спирам да се информирам и да търся Пътят си /дори и в посока на храненето/ и в този ред на мисли съм доста внимателна, когато се самоопределям. Просто може да се окаже след време, че не съм си сложила вения етикет  /ух...започнах сложно да се изразявам и спирам с извинения/

Примерно - защо си изключила олиото от храната, която приемаш?   

По-здрави!   

[mariiina]

 :kisss:Здрасти!!!
Още повече след като се натъкнах на небивалите и практически невъзможни съответствия между казаното от стари поколения български духовни водачи и нови поколения американски учени и свидетели (обикновени хора, работили в по-засекретени сектори на властта, които са се усмелили да кажат истината за това, което са чули или видяли там)
Няма нищо  ново под слънцето...е не съм много права...нови са новите поколения, които се опитват да открият откритите вече неща!

[Leah]

 привет, Leah!

Примерно - защо си изключила олиото от храната, която приемаш?  

По-здрави!    

Здрасти!
Много ти благодаря за отговора.  

Относно нещата, които с времето изключих от храната си...
Трябва да ти кажа, от както започнах да навлизам в тези неща съм подлагала себе си на не-малко хранителни експерименти. Просто защото ми е мерак да мога да извлека максимума от храните и да се чувствам възможно най-добре. Я да видя как ще ми се отрази ако ям повече от това и по малко от онова... ако направя така, или онака.
Специално за олиото, определено се чувствам по-добре като не го прибавям към нещата, които косумирам. Мазнините си набавям от ядки и просто нямам апетит за олиата и зехтините, които преди си слагах в салатите.
И не казвам, че са вредни или лоши, просто без тях ми е доста по-вкусно и по-леко на стомаха (което е може би най-главния критерий за мен)  

[Theodora]

Привет и от мен! Много се радвам, че има хора на моята възраст, на които име "дошъл акъла". 

[Zloqd]

И аз 2-3 пъти спирах мазнините докато установих, че ми понасят единствено точно определен зехтин (италиански е) и точно определено олио. И авокадото разбира се, но е скъпичко това да е единствения източник  на мазнини.

Привет и от мен! Много се радвам, че има хора на моята възраст, на които име "дошъл акъла". 

Крайно време беше - иначе хората на моята възраст ще си останат ергени 

[Zlateva, Gali]

    харесва ми начинa ти на мислене, Leah! Разказвай още   

Злояд, напълно съм съгласна с тебе! Аз съм направила за себе си подобни открития - тоест има неща, които ги усвоявам и понясям добре и други, които макар и здравословни не ми пасват /подува ми се корема примерно/

по-здрави!   

[Theodora]

Това с подуването е най-сигурния знак, че нещо не е наред... На мен например ми се подуваше от всякакви ядки, докато не разбрах, че трябва да ги кисна поне няколко часа преди да ги консумирам.

[Leah]

харесва ми начинa ти на мислене, Leah! Разказвай още   

Злояд, напълно съм съгласна с тебе! Аз съм направила за себе си подобни открития - тоест има неща, които ги усвоявам и понясям добре и други, които макар и здравословни не ми пасват /подува ми се корема примерно/

по-здрави! 

Да, точно. Хубаво е да експериментираме, така че всеки да открие това, което е най-подходящо за него. И аз съм на този принцип.

(=
Хмм... иначе, какво друго мога да споделя.

Храненето ме спаси от много проблеми със здравето, които между другото все повече хора започват да развиват в доста ранни възрасти.
Проблеми от сорта на гастрит, цистит, хронична умора, липса на енергия, ниско кръвно и така нататък. За сега имам единствено остатъчен синузит, от който трябва да се отърва (една от ноздрите ми е почти винаги полу-запушена). Но с времето съм удебена, че ще премахна и него.
Иии... така.

По принцип основния ми проблем свързан със суровоядството (като начин на живот), е че хората около мен започнаха да се съмняват дали не съм изгубила разсъдъка си. (и то при положение, че се стремя да изягвам темата и не обсъждам много много с какво се храня, защо и т.н.)

След известно време, стигнах до заключението, че колкото и да говоря, колкото и да обяснявам... мнението на хората са като че ли стои зад някакво бетоново заграждение от предразсъдъци. Ако ще да ползвам най-желязната логика, пак няма да я пробия. Единствено ако някой се разболее и то до степен на отчаяние, тогава вече се отварят и започват да мислят по-освободено.

 И така, реших да потърся други като мен, просто от любопитство (=

Из Америка и чужбина има много, и сайтове и форуми, каквото ми душа иска. Но на родния език си е друго. За това се зарадвах толкова като попаднах на това сайтче.
 

[Zlateva, Gali]

Проблеми от сорта на гастрит, цистит, хронична умора, липса на енергия, ниско кръвно и така нататък. За сега имам единствено остатъчен синузит, от който трябва да се отърва (една от ноздрите ми е почти винаги полу-запушена). Но с времето съм удебена, че ще премахна и него.
Иии... така.

По принцип основния ми проблем свързан със суровоядството (като начин на живот), е че хората около мен започнаха да се съмняват дали не съм изгубила разсъдъка си. (и то при положение, че се стремя да изягвам темата и не обсъждам много много с какво се храня, защо и т.н.)

След известно време, стигнах до заключението, че колкото и да говоря, колкото и да обяснявам... мнението на хората са като че ли стои зад някакво бетоново заграждение от предразсъдъци. Ако ще да ползвам най-желязната логика, пак няма да я пробия. Единствено ако някой се разболее и то до степен на отчаяние, тогава вече се отварят и започват да мислят по-освободено.

 И така, реших да потърся други като мен, просто от любопитство (=

Из Америка и чужбина има много, и сайтове и форуми, каквото ми душа иска. Но на родния език си е друго. За това се зарадвах толкова като попаднах на това сайтче.
 

    според мене е губене на време и енергия да се говори на хора, които не са готови и не искат да видят нещата от друга страна. Исус е казал да не се вхърлят бисери на прасетата, защото ще ги стъпчат с краката си, когато тръгнат да те нападат. /не съм сигурна, че цитирах точно, но идеята се разбира, надявам се/

А другото, което ми хрумна, когато ти четох интерсния пост беше във връзка с решението ти да се избавиш от синузита       виж...разбира се, че няма нищо лошо в тази идея. Просто някак си...свикнали сме да си слагаме цели и срокове, да се сравняваме с другите и още камара други неща.... Аз имам по-различна идея за нещата. Не знам как точно да обясня, но като цяло е добре човек да има ориентир на къде да върви и да не слага етикети на целите, които иска да сотигне. Просто достатъчно е човек да се движи в посоката, в която се чувства добре. Ако наистина се движим и имаме добра чувствителност за посоката, то тогава има една невероятна свобода - човек не се движи заради поставените си цели, а заради удоволствието да се движи в тази посока. Посоката може и да се променя /това дори не трябва да се уточнява, защото ако сме в добър синхрон със Себе си ще знаем, че промяната на посоката не е проблем, а просто движение с нова насока/. Така де, Живей вместо да планираш живота! Създай си силна връзка с Душата си. Не е нужно да обясняваш на другите какво и защо го правиш. Всеки е някъде по Пътя си, но е малко вероятно да е близо до Тебе. Ти все пак си отговорна за своя си Живот и ако постигнеш това да живееш според разбиранията си /пак неща, които са променливи в някакви граници/, без да пречиш, а ако е възможно да помагаш на другите, като не забравяш, че може би не всеки е готов да приеме ново учение = ами, според мене, ще се радваш на доста добро проявление       
май днес ми е ден за философстване, хахаха   

Храненето е важно. Храненето е много важно за тялото ни. Това все пак е 1/4 от нашата цялост. За да сме в хармоня със Себе си и със Света около нас е нужно да си даваме сметка и на нещата, с които храним умовете си и сърцата си. Както спазваме хигиена на тялото, така е добре да пазам хигиена не мислите и емоциите си. Като го постигнем сме готови и за посдваща крачка в развитието си       но до там си е бая път, от гледна точка на всичките вредни/неполезни навици, с които сме свикнали. Но нали Животът е Път, така че..вървете напред!

    по-здрави!

[Leah]

А другото, което ми хрумна, когато ти четох интерсния пост беше във връзка с решението ти да се избавиш от синузита       виж...разбира се, че няма нищо лошо в тази идея. Просто някак си...свикнали сме да си слагаме цели и срокове, да се сравняваме с другите и още камара други неща.... Аз имам по-различна идея за нещата. Не знам как точно да обясня, но като цяло е добре човек да има ориентир на къде да върви и да не слага етикети на целите, които иска да сотигне. Просто достатъчно е човек да се движи в посоката, в която се чувства добре. Ако наистина се движим и имаме добра чувствителност за посоката, то тогава има една невероятна свобода - човек не се движи заради поставените си цели, а заради удоволствието да се движи в тази посока. Посоката може и да се променя /това дори не трябва да се уточнява, защото ако сме в добър синхрон със Себе си ще знаем, че промяната на посоката не е проблем, а просто движение с нова насока/. Така де, Живей вместо да планираш живота! Създай си силна връзка с Душата си. Не е нужно да обясняваш на другите какво и защо го правиш. Всеки е някъде по Пътя си, но е малко вероятно да е близо до Тебе. Ти все пак си отговорна за своя си Живот и ако постигнеш това да живееш според разбиранията си /пак неща, които са променливи в някакви граници/, без да пречиш, а ако е възможно да помагаш на другите, като не забравяш, че може би не всеки е готов да приеме ново учение = ами, според мене, ще се радваш на доста добро проявление      
май днес ми е ден за философстване, хахаха  

    по-здрави!

Благодаря ти за подробния отговор (=
Относно синузита... доста се чудих дали да не се похваля, че и неговите прояви постепенно намаляват. Най-вече в това, че след като времето застудя, всяка сутрин не се събуждам с ужасно запушен нос както беше преди. Когато изляза навън, вече носа ми тече доста по-малко.

А относно поправянето на проблемите... не съм обсебена от мисълта, че задължително трябва да се сравнявам с другите, просто искам да възстановя тялото си. Да премахна всички щети, които съм си нанесла през последните 20 години чрез храна, начин на живот и т.н.. И очевидно няма да стане от веднъж, но съм си наумила да го направя, защото искам да живея пълноценно и да усещам нещата истински. =) Не го правя заради другите, а заради себе си...

Не се стремя и да влизам в конфликти с хората, които не се съгласяват с мен, даже напротив... стремя се да пазя тези неща в тайна, за да не предизвиквам излишни осъждения и други подобни. Но... за съжаление, от време на време ми се налага да защитавам себе си и мненията си. Рядко, но се случва. Просто исках да споделя и ми беше интересно да чуя ВИЕ как се справяте с такива ситуации.... Надявам се да не съм предизвикала някакви погрешни заключения.

А и, нямам с кой друг да споделям неща свързани със суровоядството.  

[bpa]

Привет и от мен !
Определено правилната тактика си е да не споделяш суровите си възгледи с никого, освен ако не си сигурна, че събеседникът ти не споделя поне на 50 % суровата идея...
Животът е твърде кратък, за да го прекарва човек в спорове с невежи и ограничени хора, пък било то и само за да защити възгледите си... напълно те разбирам, вчера брат ми в безсилието си да ме разубеди, взе, че изгори чисто-новичката книга на Малахов, която си бях купил наскоро...добре, че поне я прочетох цялата преди това...

[Theodora]

Наистина много добър подход...На мен ми трябваше известно време и нерви за да стигна до него 

[Zlateva, Gali]

Благодаря ти за подробния отговор (=
Относно синузита... доста се чудих дали да не се похваля, че и неговите прояви постепенно намаляват. Най-вече в това, че след като времето застудя, всяка сутрин не се събуждам с ужасно запушен нос както беше преди. Когато изляза навън, вече носа ми тече доста по-малко.

А относно поправянето на проблемите... не съм обсебена от мисълта, че задължително трябва да се сравнявам с другите, просто искам да възстановя тялото си. Да премахна всички щети, които съм си нанесла през последните 20 години чрез храна, начин на живот и т.н.. И очевидно няма да стане от веднъж, но съм си наумила да го направя, защото искам да живея пълноценно и да усещам нещата истински. =) Не го правя заради другите, а заради себе си...

Не се стремя и да влизам в конфликти с хората, които не се съгласяват с мен, даже напротив... стремя се да пазя тези неща в тайна, за да не предизвиквам излишни осъждения и други подобни. Но... за съжаление, от време на време ми се налага да защитавам себе си и мненията си. Рядко, но се случва. Просто исках да споделя и ми беше интересно да чуя ВИЕ как се справяте с такива ситуации.... Надявам се да не съм предизвикала някакви погрешни заключения.

А и, нямам с кой друг да споделям неща свързани със суровоядството.  

Привет, Leah!

Как е Живота при Тебе?
...появявам се да доуточня маркираните три неща 
1 - както писах преди, смятам, че не е нужно да мислиш по този начин, а както съм маркирала 2
/споделям мое мнение и не настоявам за разбиране = прост споделям и ако това помага е добре, ако не е ясно - пак е ОК/
правилния подход е да знаем какво искаме и какво не искаме да имаме в Живота си, но щом веднъж сме определили какво не искаме да имаме е подходящо да се концетрираме върху това, какво искаме да имаме. Колкото и да изглежда простично и едва ли не невъзможно, но това, което е в мислите ни се реализира. И ако сме съсредоточени върху каквото не искаме = то това привличаме. Предполагам, че вече си попаднала на автори, които описвата как точно върви процеса 
От друга страна, когато така категорично определим позиция или цел, томога да ти споделя, че почти на 100% това няма да се случи. Ще се появят всички възможни и невъзможни причини, за да не стане. Така е, защото определяйки нещо като цел, ние нагнетяваме излишна енергия, която природата не може да не неутрализира. Разбираш ли - ние сами си вредим, когато си поставяме цели. Това не е верния начин, мила. Не си наумявай нищо - просо прави нещата /както ти казваш- заради себе си и за да се чувстваш Ти добре/. Според мене никой, ама никой, който е успял в Живота си не е казал "Аз ще направа това и това!" и да го е постигнал - тези думи /според мене/ се изпозлват в последствие, за да се разкаже нечия история, но реалността не е такава 
ако си представиш, че някой заявява "АЗ ЩЕ НАПРАВА ТОВА И ТОВА!" със значението, че иска да постигне резултата на всяка цена, то бъди сигурна, че няма да постигне резултата или ако го постигне ще разбере, че не е щастлив или направи си е загубил времето/енергията за нещо, от което няма нужда.
Нещата, от които ние имаме нужда, за да сме щастливи не може да се постигнат с борба. Ето тук стигам до третата маркировка в текста, за да ти споделя, че не може с борба да постигнеш победа. Това е измамна илюзия. Защо ти се налага от време на време да защитаваш идеите си? Не си позволявай да си в положение на обясяваща идеите си пред хора, които няма да те разберат      те така или иначе няма да те разберат, каквото и да им покажеш като доказателство. Бъди порсатнала и отговорна за своите избори. Не оставай в позиция да ти се налага да защитаваш избора си. Ако си купиш книга ще трябва ли да защитаваш този си избор? Не, нали! Ти си достатъчно голяма, за да вземеш сама това решение и да го изпълниш. Направи същото и с избора си да си суровоядка - щом това е Твоя избор - това е Твоя избор. Пред кого се чувстваш в подчинение, че трябва да се защитаваш? Кой те държи в зависимост от одобрението си? Защо си позволяваш да даваш силата си да вземаш своите си решения на друг човек?

Помисли върху това       може би отговорит, които Ти ще откриеш ще ти помогнат да излезеш от отношението на зависимост от хората, на които ти се налага от време на време....   

Всичко го споделих с много обич   

по-здрави