Ех, да, трезва преценка...аз преценка нямаше как да направя,но трезво се върнах при приятеля си, и сега се чуствам като птичка в кафезче...какво значи трезво да прецениш,когато сърцето ти е по-голямо от разсъдъка?! Ще се поблъскам още малко в решетките, и ако той не реши да се откаже от пътя си (което аз на негово място едва ли бих направила), ще спра все в някой момент да се мятам като зверче, и ще оставя цветето на любовта да цъфти...а то или ще цъфти..дано не се хербаризира!, ще изпращам мислено топли вълни които да го топлят когато му е студено сам в палатката някъде по света, а той ще си седи сам, и ще си мръзне, без да знае, че аз мисля за него.Или просто няма да има нужда от моята мисъл...Такъв е живота,и си сърбаме надробеното. Но, както казва Дарби,един ден може да изпълни със смисъл целия живот и си вадя поуката, че трябва да сме благодарни за всико, което ни се случва, то ни е дадено,за да се научим на нещо.
Благодаря ви за подкрепата и вниманието,приятели!
