Това ще взема да го напиша, за да излезе от мен и да не се занимавам повече.
Беше ми минало раздразнението от това, че влизам цял час по-късно, защото любимия ми се обади.
Влизайки в стаята виждам, че освен "лечителя" има и още трима човека- две момчета и едно момиче. Двама от тях се появяваха в определени моменти в чакалничката, но третия ми дойде в повече. Питат ме за моето име, за да ме запишат в тетрадка, не за да го използват да се обърнат към мен. Те не се представят. От многото неща по стените не виждам има ли някъде имена, сертификати. На втората минута ми се задава въпрос: защо от малкото правиш голямо? Как да отговоря на този въпрос!?! Пред още трима слушатели, за които не можех да съм сигурна ученици ли са му, или приятели дошли да гледат на хората сеира (чашата чай доста наклони везните в тази посока). На глупав въпрос давам съответния глупав отговор- жените сме такива. Разпръсквам газ, изразям неловко смущението си. В следващите минути се чудя как да реагирам на забележки и въпроси, които нямат отношение към мен, а към въпросния отговор "жените сме такива". Оттам нататък нищо не се получава. Хлъзнала съм се вече по повърхността и търпя хапливи забележки от типа " А съседката знаеш ли дали си има нов любовник?" WTF?!? Аз искам да знам всичко, което има отношение към мен, но си тръгвам с бележка, на която освен отвара от цариче, са изписани две хомеопатични лекарства, за които въобще не ми е споменал. Грешка: очаквам, че един, вероятно самоук човек, ще ми обясни, ако нещо не е наред в организма ми, защо не е наред, кое е причината (аз я знам, но той дали?). Получавам вместо това въпрос "защо си такава, каквато си". Тръгвам си съпроводена от думите "главата ти (мислите ти) са като разплетена кошница, "говориш много, ама нищо, и без това никой не те слуша (или "никой няма да те чуе"). Майната ти. Моят отговор: "поведението ми е реакция на вашето".
Дали наистина вижда нещо? Не знам. Позна, но видя ли, или налучка? Застрахова се. Там аз бях глупава бърборивка, едва ли не клюкарка- изключително удобно, ако не дай си Боже не познавах организма си. Сцената бе подготвена така, че забележките ми "не ме боли главата" и "нямам бодежи около сърцето" можеха да минат като пропуск от моя страна...под графа "интересуваш се от хората повече, отколкото от себе си".
Извод: непознати и неочаквано агресивни хора могат да ме изкарат от равновесие. Не аз определих параметъра си на действие- голяма грешка!
Извод 2: да не си мисля повече, че е възможно абсолютно непознат да има прозорливостта да види в мен по-добре отколкото аз виждам в себе си. "Напоследък прекарвам повечето време сама и не разговарям". "- А защо страниш? Ти и от себе си страниш?". Глупости. Халостни патрони. "Защо общуваш с хората- за да научиш нещо от тях или за да покажеш колко знаеш?". Не изпитвам потребност да унижавам хората показвайки им, че знам повече. Всеки знае по нещо по-добре от теб.
Извод 3: на "лечител" повече няма да ходя. Лечителят съм аз. Както и учителя и ученика. За съжаление.
Извод 4: така, както съвета на приятелката ми да отида там, беше безпредметен, така и моето описание вероятно няма да е от полза на никого. Но пък това си е моя дневник и който не е прочел до тук, е направил избор. Може и да съм глупава, но за сметка на това пък имам мисли в главата си.
